Защо се случва така?
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2586 пъти
Седя тук и плача отново. Вече и да заплача ми е трудно…. Малко по малко се превръщам в безчувствено нищо. Омръзна ми да плача са хора, които не го заслужават, омръзна ми от обърканите ми мисли, омръзна ми все да се питам къде по дяволите греша… Защо все при мен нещата вървят наопаки? Възможно ли е едно 20-годишно момиче да е толкова разочаровано от света вече… Съвсем нормална съм, студентка, разбирам се с хората не съм конфликтна, имам добри приятели и пак нещо ми липсва… Какво ли? ТОЙ! Защо не мога да го срещна? Защо с никого не се получава една нормална връзка? Докарваме го до няколко срещи и после си омръзваме или разбирам какъв боклук е, или пък просто я няма химията и оставаме „просто приятели”. Самотно ми е не са ми достатъчни колеги, приятели, роднини, искам друг вид подкрепа. Не знам какво да правя вече, не знам….
Сега ще ме посъветвате излизай, забавлявай се, прави нещо различно. Повярвайте ми правя всичко това и пак нищо… Идват празници, обичам ги и пак нещо ме разкъсва отвътре. Тая любов е ужасно нещо… и пак усещам, че не съм успяла да я изпитам напълно. Просто някакво моментно хлътване, което бързо се изпарява, когато опозная другия или пък той опознае мен, не знам. Въртя се в някакъв омагьосан кръг и края винаги е един и същ… а аз се прибирам и рева за идиота, който е искал да спи с мен на първата среща, пък аз съм отказала и това не му се е понравило, или пък съм в недоумение от поредното „просто приятели”. Не съм скучна, поне така казват, смеем се, говорим си за музика, за филми, имаме уж общи интереси и вкусове и после…. Край. Да кажа и за външния вид, защото съм сигурна, че някой ще попита: 1. 65 висока, 50 кг, светло кестенява коса и синьо-зелени очи (много интересни и красиви според повечето хора). И не, не смятам, че съм красавица, но все пак явно има хора, които ме харесват такава. Много ясно, че няма да получа любов като по филмите, това ми е пределно ясно, но искам поне за малко да изпитам ОНОВА ЧУВСТВО, да съм щастлива, да живея за някой друг и да чувствам, че някой го е грижа за мен. Хайде ваш ред е да критикувате моите объркани разсъждения.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 6 месеца hash: 56c670eb80

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, Момиче! Сега ще ти пусна нещо от Хорхе Букай- прочети го внимателно! Истинската стойност на пръстена Говорехме си за нуждата на всеки от преценката и признанието на околоните. Хорхе ми беше обяснил теорията на Маслоу[1] за нарастващите нужди. Всички имаме необходимост от вниманието и уважението на другите, за да изградим собственото си самоуважение. По онова време се оплаквах, че ми липсва пълното разбиране на родителите ми, че не съм любимец на приятелите си, че не успявам да получа признание в работата си. — Има една стара история — каза ми Дебелия, подавайки ми матето да направя чая — за един младеж, който отишъл при мъдреца да търси помощ. Твоят проблем ми прилича на неговия. — Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората, че съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече? Без да го поглежда, учителя му рекъл: — Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да разреша един личен въпрос. Може би след това… — И след кратка пауза добавил: — Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може и да ти помогна. — О… колко се радвам, учителю — измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват. — Добре — продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето, му рекъл: — Яхни коня, който е навън, и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш на по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата. Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворил ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал. Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има една златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне. Влязъл при стареца. — Учителю — рекъл, — съжалявам. Това, което ми заръча, е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого за истинската стойност на пръстена. — Това, което каза, е много важно, млади приятелю — усмихнат, отвърнал учителят. — Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш, и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук. Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето: — Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него. — Петдесет и осем монети ли? — възкликнал момъкът. — Да — отвърнал бижутерът. — Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно… Момъкът се развълнувал и препуснал към дома на учителя да му каже новината. — Седни — рекъл му той, като го изслушал. — Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност? И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка. А сега разбра ли каде е проблема? Желая ти хубави празници! Усмихни се!

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 80be4db544

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   I've been inlove. It's painful, pointless and overrated. Виж моята тема - http://spodeli. net/4/story-37928. html има някои смислени коментари. Не знам какво да те посъветвам, освен да чакаш да се случи. Друго не можеш да направиш по въпроса засега. Пожелавам ти някой ден да срещнеш някой, който наистина обичаш и да го задържиш. Успех.

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 89b3a06287

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Не се измъчвай всеки би трябвало да се хареса на теб изтрий сълзите и успех.

 

...

горе^

преди: 11 години, 6 месеца hash: ca6a660805

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   По-добре сама отколкото с "който и да е". И стига се разкисва за глупости, ти си съвсем млада.

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: bc4f03d5de

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Веднага мога дати кажа каде е хлопката ти-имах такава приятелка(Мн свестни момчета я харесваха но тя винаги тьрсеше нещо по- добро)! Намали малко капризите-сигорен сам че ги имаш ;)

 

...