 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Как да преодолея този етап?
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 2475 пъти
Здравейте, имам следния проблем. Мъж на 27 години съм и вече не мога да обичам. Знам че звучи смешно и ще кажете, че е само в главата ми, но е истина. Знам че за това няма съвети, но ако някой (мъж или жена) е изпадал в подобна ситуация да сподели как се е измъкнал... Благодаря Ви предварително.
Преди 2 год. се разделих с последната си приятелка. С нея бяхме заедно 2 години. Ще изясня няколко неща около връзката ни, за да избегна излишни въпроси. През тези 2 години връзката ни беше перфектна, поне по мое виждане. Ясно е, че явно не е била толкова идеална щом приключи. За това време ние не сме имали нито един истински скандал. Една от тези 2 год. живяхме заедно. Разбирахме се много добре. Нямахме проблеми от битов характер (готвя доста добре, помагах и наравно в другите домакински неща, не съм стоял с крака на масата да крещя "Къде ми е салатата, стопли ми се ракията!? ! "), сексът също беше на много добро ниво. Винаги сме си казвали всичко, целта беше ако се появи проблем между нас да се тушира в началото, за да не ескалира. Говорили сме много и са миналите си връзки. И двамата сме били по-студени и сериозни преди, борещи се за надмощие. А сега беше различно. Бяхме като малки деца, не ни пукаше от никой и нищо, нямаше игрички и задни мисли и от двете страни. И двамата си казахме, че досега не сме се чувствали така и явно сме първите си истински любови. Тя бе жената, с която бях решил че ще създам семейство, въпреки че някой ще кажат че ми е рано, тогава на 25-6 год. да мисля за тези неща.
Един ден тя просто ми сервира че иска да се разделим. Не съм бил виновен за нищо, тя се била променила. Много сме били свикнали един с друг. Не се отказах от нея и в продължение на 2 месеца я молих да ми каже какво става, има ли причина за това нещо. Мога ли да променя нещо в себе си, за да се съберем. Само ме намрази, че не я оставям да продължи напред. Отказах се. Имаме общи познати, и аз питах тези хора за нея. Как е? Добре ли е? Щастлива ли е? Бях ужасно наранен, че я губя без видима причина... От тях научих, че и е много мъчно и тежко, но според нея така било най-добре. Просто не изпитвала същите чувства както преди. В последствие разбрах, че се е хванала с някакъв селски бек. В смисъл човек, който директно и казва че търси само секс, дори се задявал с нейни приятелки пред нея, но тя си стои там. За нея връщането и при мен било стъпка назад, а тя искала да гледа в бъдещето.
Нямам за цел да мъдря дали жените не знаят какво искат. Има както мъже/така и жени които не знаят. Отне ми още 2-3 месеца да се постегна. Чувствах се като пълен провал, защото давах всичко за нея, имахме чиста и искрена любов и от 2те страни и пак я загубих. Никога не съм я приемал за даденост. Когато се прибирах от работа и носех цветя често, не само на празници. Винаги знаех как да я изненадам. Казвам го защото имам приятели с връзки по 5-6 години, които хвърлят 50-60 лв. на приятелката си за рождения ден и и викат "Купи си квото искаш. " А те си стоят с тях, някои дори отнасят обръщения като "ма" и т. н. което за мен е непонятно. Не съм я игнорирал, изслушвах я винаги и и показвах че държа на нея.
Не я съдя дали е взела правилното решение, то реално си е за нея. Дори се успокоявах и се радвах, че е станало сега, а не примерно на 1та година след брак или нещо от сорта. Имах нужда да се самонавия за това, да повярвам че е истина, просто да не рухна психически. Мъжката ми компания ми казваше как трябва да се спра, да не се нервирам, да не ми пука... Всеки си продължи по пътя. Загубих всякакви контакти с нея. С общите ни познати излизам, но рядко и винаги когато нея я няма.
Предходната ми по-сериозна връзка беше, когато бях на 20 год. с момиче на 22. Бившия ? приятел я беше малтретирал физически и бях изключително внимателен и нежен с нея. Бяхме заедно 8 месеца. Това е единствената друга жена, към която мога да кажа, че съм имал някакви чувства. Просто на нея почнаха явно да и липсват тупаниците и се върна при него. Всичко друго между тези две жени в живота ми бяха пълнежи с продължителност 1-2 месеца, защото лятото бачкам по-морето.
От 1 година съм я преживял, вече съм на крака. И тук идва проблема опитах с 2 момичета до сега и не се получава. Не мога да се влюбя. Вече не мога да се почувствам така както преди. Все едно съм празен от вътре.
Не искам да обиждам нас мъжете, но не съм от тези, които търсят само какво да изчукат. В наши дни, ако сме реалисти колкото и мъжете търсят само чукане, толкова и жените го правят. Това че те искат любов, а ние мъжете само да мушнем не е така в последно време. Може би аз съм луд и сбъркан, но наистина ми е непонятно как хората искат да си живеят до около 28-30 годишна възраст и в един момент "Майкоо, ще умра сам, дай да се оженя. " и се събират набързо с някой. Имам доста наблюдения от хората покрай мен, че това се превърна в нещо като шаблон. Точно 2ма авери от компанията на брат ми (понеже той е по-голям) са женени от няколко месеца за жени които познават от 1 година, единият има и дете, а вече се чудят как да почнат да кръшкат, защото се задушават или не си пасват. За мен това е абсурд. Винаги съм си представял как се срещаш с един човек и се опознавате, живеете заедно и чак след това градите семейство. Знам че трябва да се наживеем на младини, за да не избие после. Явно просто покрай морето се наживях още на 20 год. и почнах да мисля за по-сериозни неща.
Идеята ми е, че не искам парче месо с дупка, в която да си топля оная работа. Ако няма чувства, предпочитам да не лъжа човека до мен и приключваме нещата. И не е като да очаквам за 1 месец да започне изгаряща любов. Просто няма наченка на абсолютно нищо. Все едно последното ми момиче ми изтръгна сърцето наистина. Няма трепет, няма нищо. Опитвам се, давам шанс 2-3 месеца, но съм като кух. Страх ме е от това нещо. Че ще трябва да се примиря и да заживея с човек, когото не обичам. А аз не мога да заблуждавам, не мога да си представя, че ще трябва да лъжа някое добро момиче че го обичам. За изневяра... няма да ? изневеря. Имам малко останала доблест като човек. По чуждите кревати не ходя. Но ме е страх, че ще стане така, че ще направя някой нещастен... И знам че любовта не е вечна, че траела там 3-5 или не знам си колко години. Но после остава уважение, лоялност и обич към човека до теб. Аз искам стартовата искра, това не мога да намеря. Далеч съм от идеята че ще намеря човек, с който да имам страстна любов цял живот. После остава обичта. Поне за мен между любов и обич има разлика. Обичта между двама души остава много по-дълго, но за да я има е трябвало да има силна любов в началото. Така виждам нещата аз.
Изпадали ли сте в подобна ситуация? Да сте празни отвътре, все едно сте роботи? Радвам се на живота и искам човек до себе си когото да обичам. Не съм нещастен човек, но не мога да открия някой към когото да почувствам нещо. Как да се справя с това? Очаквах за 4-5 месеца да ми мине, но вече са минали 2 год и няма промяна. Да се насилвам да излизам с колкото мога повече, за да я открия ли? Знам че насила не стават хубавите неща. Досега винаги са ставали случайно. Но времето лети... вече съм на 27 а искам просто да създам едно нормално щастливо семейство. Ако имате предложения какво а направя, или просто да изкажете мнение по обърканите ми разсъждения ще съм благодарен. Не знам дали съм с крива нагласа или със странен начин на мислене. Вие кажете...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 8a1ac562bc |
|
1. Доколкото разбирам бившата ти не те заслужава. Тя явно си е отракана, представи си да направи същото след като вече имате дом и дете? Тя не те е обичала явно. Все ще си намериш някоя, която ти заслужаваш. И любов ще има, и обич и всичко. Само жената до тебе да не е така изтрещяла и да не знае какво иска.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: c70f473552 |
|
2. Според мен не си я познавал изцяло, имала е и скрита страна. Тя не се променила. Твоята история потвърждава моите наблюдения че колкото по добре се държиш с една жена толкова по скучен и ставаш и те манипулира и забива нож гърба. Всички жени си мечтаят за романтичния принц а на практика се чукат и обичат някой селски бек.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 178029ae29 |
|
3. Много ми хареса написаното от теб! Не се плаши, че не можеш да изпиташ нищо - просто не си попаднал на момичето, към което да изпиташ нещо. Когато това стане няма да можеш да го спреш, нито пък ще ти идва на ум да си задаваш разни въпроси. Но не влизай във връзка, камо ли брак без любов. По-добре бъди сам.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 682f814b39 |
|
4. Бившата, според мен, те е напуснала поради няколко причини. Едно е, че е видяла, че я приемаш за даденост, като така ставаш вече безинтересен за нея. Точно това, че подаряваш цветя на нея и се държиш постоянно добре с нея, я кара да те приеме за даденост. Другото е, че си е дигнала страшно много самочувствието от твоето отношение и тя явно смята, че иска да ходи при други мъже и може да получи нещо по-добро от теб. Не те обвинявам в никакъв случай, аз мисля, че бившата ти е доста повърхностен и плитък човек.
Ти се чудиш защо другите жени са останали с мъжете си за дълги години, въпреки че не получават подходящо отношение. Именно затова, мъжете ги мачкат психологически, свалят им самочувствието и те от страх или нещо друго, не смеят да ги напуснат.
Според мен си много добър човек, много е жалко, че няма много свестни жени. Особено много от по-красивите българки са с ужасен характер и нрав. Аз лично съм на 20 години и от година и половина съм в университет, ако ме питаш колко стойностни, необвързани и добре изглеждащи българки съм забелязал, не мога да ти изброя повече от 3. А това е като се има предвид, че има стотици момичета покрай мен.
Пожелавам ти всичко най-добро и дано намериш някое свястно момиче!
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: a3e9f1844b |
|
5. Знаеш ли, авторе толкова си приличат нашите две и стори, разбирам те, и се чувствам по същия начин. Бях заедно с едно момиче 5 години в които съм се раздавал изцяло, в всяко едно отношение, винаги съм бил насреща, като не съм очаквал нищо в замяна. Всичко това с цветята изненадващи подаръци приятелско отношение подкрепа беше налице от моя страна и тя никога не го е отричала. След толкова време вечерта ми се кълне в любов и вярност, а на другия ден : Искам да се разделим! Искам всички които четат това да са наясно че никога не съм изневерявал, и никога не съм я лъгал.
Не искам да се хваля не съм кои знае какъв хубавец, но след много кратък период от време (не зная може би на инат) се събрах с прекрасно момиче, Красива, домакиня отвсякъде, човечна, секс страхотен, но не я обичам!
Не мога да си обясня, не мога да свикна, някак си не го приемам.
ПП: Винаги съм чувал от жени - Тои не е сериозен! А сериозни жени?
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 22484bde53 |
|
6. Не се отчайвай! Всеки от нас рано или късно преживява любовно разочарование. Просто ти трябва още време, за да продължиш напред и да почувстваш отново тръпката. Не се насилвай, пусни се по течението, нещата ще си дойдат на мястото рано или късно. Относно бившата ти приятелка, вероятно е решила, че иска да си поживее, да се почувства свободна, неангажирана. Може в даден момент да се е уплашила от сериозността и отговорността на една такава дългогодишна връзка. Но не го мисли повече. И аз трудно продължих след своята 3-годишна връзка. Трябваше да мине време. И след няколко неуспешни опита за връзка, ето че се получи. Отново съм щастлива и влюбена в сегашното ми момче, с което сме заедно от 1 година и половина. И при теб ще се наредят нещата, само трябва да бъдеш търпелив :)
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 1056aed9bf |
|
7. Приятел, аз съм на 30 и съм в подобно положение. Не, че не мога да обичам, просто жените трудно ме впечатляват в несексуален аспект. И аз, също като теб винаги съм искал да бъда с една жена, с която истински да се обичаме. Постепенно обаче разбрах, че такива връзки не се срещат особено често, а свестните жени са кът. Четейки твоята история, виждам себе си в нея и колкото пъти се върна назад, толкова пъти се убеждавам, че грешката на хора като нас си е абсолютно наша. Заслепени от любов сме виждали това, което искаме, а не това което е трябвало. В момента имам чисто сексуални отношения с една жена и нищо повече. Не се чувствам удовлетворен, но и не виждам на хоризонта жена, която би могла да ми даде нещо повече.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: a3e9f1844b |
|
8. Аз съм номер 5 и все още следя темата, и се интересувам от развитие и отговори. Поздрави
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 50a127ac1f |
|
9. Не си преживял бившата си приятелка-за това е така. не мисли, че тези неща стават в някакъв лимит от време. Причината, поради която те е напуснала е мистериозна, това прави нещата още по-болезнени. Аз бях с бях с бившия ми приятел-адски достолепен и мъжествен човек две години. Предложи ми брак-връзката ни беше уникална, никога не съм имала човек до мен, който да е така невероятно подкрепящ и обичащ... до момента, в който разбрах, че е гей. Разбрах го по такъв начин, че мисля, че никоя друга след мен няма да го разбере. Прикривал се е на живот и смърт, защото ако се разчуе би изгубил ВСИЧКО. Била съм парлама за пред народа :)Мисля, че бъдещата му жна никога няма да разбере това, което аз разбрах. Така, че мистериозната причина за края я забрави. Изживей периода си на траур-моя е вече близо година, н не чувствам подобрение, сигурно ще продължи мнооооого дълго. така, че остави сърцето ти да "проработи" само.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 8ac4d60c3f |
|
10. Ж, 30г. Авторе, горе главата. Недей така. След раздяла аз викам, крещя, ревя с крокодилски сълзи ( но само когато остана сама), понякога се затварям в себе си за определен период, просто си страдам както го чувствам. Преди три месеца се разделихме с последния ми приятел, и все още не съм го приживяла, и то по същата причина не намирам никои които да го замени. А съм сигурна че, има много по-стойностни мъже от него. Просто още не съм срещнала следващия. Моят съвет е не пришпорвай сърцето, дай му време, и то само ще ти покаже следващата, която с която ще изживееш много по-разтърсваща любов. И да знаеш че, ще обичаш отново, и то много по-силно от преди. Бившата я архивирай, и и пожелай всичко добро. А на тебе от все сърце ти пожелавам да намериш момичето което те заслужава, и да няма по-щастлив от тебе.
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: d8572da28d |
|
11. От Автора:
Здравейте и за много години първо. :) Благодаря Ви за отзивите.
Номер 1 и аз с това се успокоявах, че е по-хубаво че е станало сега, а не като имаме детенце или нещо от сорта. Опитах се да извлека нещо позитивно от случката и това беше единственото.
Номер 2, до този случай с мен, не бях съгласен с теб, но вече си мисля че си прав. Май наистина много лесно се свиква с хубавото и после решаваш, че едва ли не заслужаваш нещо по-добро. Може би годината, в която живеехме заедно бе ключова. Аз (понеже съм 1 год по-голям), завърших и почнах да работя. Не съм пренебрегвал излизанията по заведения с нея, но ги разредих малко. С ясната идея че вече се оправям сам и си гледах финансите. А мацката беше на принципа "мама меси, тати носи". Явно и се живееше още, но никога не е давала вид, че и пречи да излиза сама. Питал съм я дали я притеснява, че не винаги съм с нея, отговорът беше "Не се притеснявай". Явно искаше да си поживее още, да опита с някой друг. Дали няма да е по-добре. Въпреки, че тя инициира заживяването ни заедно, тя градеше планове за семейство и т. н. Да аз също го исках от цялото си сърце, но не съм бил инициатор, а тя да се дърпа. Щом е решила, че не съм достатъчен, нейно право е да си замине. Не ми е собственост. А може и да е така, може да не съм и давал всичко което иска, пожелавам и да намери такъв мъж, който да успее. Наистина много я обичах и исках само да е щастлива. Ако друг може да я ощастливи по-добре от мен, нека е така.
Благодаря за съвета номер 3. Така и ще направя. Може сега да се бия в гърдите, че не бих изневерил на момичето, но този живот ме научи никога да не казвам никога. Не се знае как биха се развили нещата, ако се събера с някой само да не съм сам. А така бих обрекъл двама души на нещастие, а нямам правото. Ще чакам сам, да дойде подходящата.
Номер 4, предполагам къде учиш, защото май и аз завърших там. Там срещнах и въпросната дама, с която бях 2 години. Има свестни момичета, много са. Просто става така, че свестните жени ги влекат тъпаци, които ги нараняват и после те почват да действат като кучки. А свестните мъже попадат на кучки и се превръщат в тъпаци. Порочният кръг се затваря. Естествено не е хубаво да се генерализират нещата, но има някаква такава природна закономерност.
Номер 5, май просто хората вече се страхуват от сериозно обвързване. Всеки иска да прасне нещо, без много много да се обвързва с чувства и т. н. От една страна разбирам, шансът да те наранят липсва. Но от друга, знаеш ли кое най-много ме радваше - как виждаш че тя е щастлива с мен. Да аз също бях, но фактът че тя бе щастлива, бе много по-важен за мен. Не мислех как само аз да си направя кефа (в сексуален и всякакъв друг аспект). Докато съм жив няма да забравя, съботите и неделите като се будехме. Събуждах се винаги по-рано от нея (тя си поспиваше поне до 9-10) и просто я гушвах и я гледах как спи. Будех я с целувка. Така се усмихваше, беше толкова щастлива. Винаги тази усмивка ще е пред очите ми.
Което май доказва тезите на номер 6, 9 и 10, че ми трябва още време. Не мога да кажа, че не съм я преживял. Ако сега се появи магически от някъде и ми предложи да се съберем ще откажа. Останаха ми хубавите спомени, за които се сещам с усмивка. Не ми липсва тя, а чувството да правя някой щастлив. Но за да го правя от сърце, трябва и аз да имам нещо към него.
Номер 7, не се обиждай но не искам да стана като теб. Искам любов. Може да звучи странно от мъж, но е така. Не ми трябва секс играчка. Искам да правя любов, а не да чук*м. Дано и ти намериш жена, която си струва да обикнеш.
Ако съм пропуснал някой ще ме извинявате, но е 1 часа и ще лягам :) Съжалявам ако съм натоварил някой, със споделените подробности от личния си живот. Просто ме накарахте да се върна и да размишлявам над станалото. С добро и поука, а не с мъка и горчивина.
Благодаря.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 24bacc6bb8 |
|
12. Здравей,
аз не съм коментирала тук до сега. Случйно попаднах на историята ти и ми се стори мнооого позната. С тази разлика, че аз бях така преди 2 год. Имах 5 год. връзка и много го обичах, но се разделихме. Той ми разби сърцето. След него 3 год. бях празна. Опитвах да изпитам нещо към някой. Имах няколко връзки, но нищо не се случваше. Сякаш нямах сърце. Мислех, че се е изхабило. Разделях се с всички. И тогава един ден след 3 год. го усетих пак. Е, нищо не се получи. Пак страдах... После срещнах друг човек и пак се влюбих. С него се разделихме преди 3 седмици и още ме боли доста. Сякаш си наваксах за тези 3 год. Сърцето ми си е искало своето. Така че не се притеснявай. То ще се случи. Проблемът е след като се случи да не си кажеш един ден, че май като не чувстваше беше по-добре. Любовта те прави много слаб и уязвим, но и по-добър човек. Аз дадах всичко от себе си в последната ми връзка, но по ирония на съдбата бях с човек, който никога не е обичал, а е на 30. Това е много по-страшно, не мислиш ли? Ние с теб поне знаем какво е чувството... Не го мисли... Щом си имал сърце, пак ще имаш. Не че не си я забравил... просто сърцето ти не е забравило как боли. Трябва да й простиш. Да се отърсиш и от миналото и да спреш да се караш на сила. Остави се на течението. Каквото се случи. Дано съм ти помогнала.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
