Влюбена в неправилния
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 1691 пъти
Здравейте, момиче от С. съм, не съм голяма фенка на тези сайтове, защото мисля че се злоупотребява с тях, но стигнах дъното и искам да излея душата си, анонимно. Не смятам, че някой ще го прочете или коментира, но съм длъжна да опитам. Историята ми с това момче е доста стара, запознах се с него на 18 години имам хубав външен вид и съм студентка по Журналистика (сега съм на 23 и не съм общувала с него от може би 2 години) и се влюбих, той е малко странен, приятен е и умен, но в последствие отношението му към мен доста започна да се променя, в началото се държеше много добре и ми каза, че има чувства към мен, прегръщали сме се, целували сме се, но до секс не сме стигали.

С течение на времето аз разбрах, в какъв човек съм се влюбила, започна да ме обижда, да се изнервя, знаех че пие, че пуши трева, че нон стоп всяка вечер е по заведенията. По едно време излизаше с една моя приятелка, непрекъснато повтаряше колко е умна тя, а аз съм била една празноглава. Аз съм точната му противоположност пия умерено, дори рядко, много съм скромна и добра., След подобно отношение и обиди аз прекратих да общувам с него. До една вечер, когато случайно се засякохме и той започна пак да ме търси, да ми звъни и да ми пише по скайп всеки ден, беше скъсал с приятелката си, за която знам от него, че не е обичал.

Не можех да си обясня, защо този човек не спира да ме преследва, нещата не потръгваха и започваше да ме обижда, после комплименти. Една вечер му пратих смс за секс. Той искал от мен да мсе приятели. Така и не го направихме, защото спах с друг, сички ме обеждаваха, че ме лъже, не ме харесва, сменял си жените, аз аз съм му била отдушник само. Потоянно се карахме и нищо не се получаваше, защото аз не пия и не пуша трева, харсвах този човек, и дори бях готова да се забъркам с него, въпреки всичко, но отношението му у постоянните ни кавги ме отказваха всеки път. Определих му среща, на която не дойде, дори не ми се обади, чаках го половин час. Дори веднъж ми писа самоубий се, което според мен не е нормално. Когато най -сетене започнах да събирам сили да му отказвам, да се защитавам, той все повече ме търсеше и ми звънеше, накрая го зарязах заради друг, като му обясних по най -културния начин, защо съм го направила, а той настояваше да сме приятели, абсолютно всичките ни познати ме убеждаваха да не се занимавам с него, да не говорим за родителите ми, които бяха много против.

Когато за последен път си писахме, беше доста отдавна ме караше за последен път да се видим и да се изясним, като ми каза, че това не било края, аз вече не можех да издържам, нервите ми наистина бяха доста обтегнати и нямах сили да го търпя, дори да исках, и това беше. Оттогава не сме се виждали и комуникирали. Може би ако не пиеше и не пушеше трева, нещата щяха да потръгнат, съжалявам, че не можах да му помогна да се откаже. Казвал ми е, че ме харесва, но незнам дали мога да му вярвам или само ме залъгва знам, че трябва да питам него, но просто ние не можем да общуваме спокойно.... Надявам се да ми отговорите!
Благодаря ви предварително! :)))