Неблагодарна или като всички останали?
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 2388 пъти
Здравейте, искам само и едиствено да споделя за да ми олекне, не търся съвет, отговорите на всичко са в самите нас.
Имам връзка от 5 година, почти от три живеем заедно, самостоятелни сме на квартира близо до родителите и на двама ни. Щастлива съм, че никой не ни се бърка за каквото и да било, подкрепят ни и ни уважават. Финансово също не разчитаме на никого, доходите ни са над средните заплати за града. През лятото всяка седмица сме сред природата, обиколили сме половината България. В битов план се разбираме чудесно нямаме търкания за начина на живот и ежедневието като цяло.
Идва и проблема, винаги ми липсва нещо!
Аз искам дете, говорили сме много пъти, половинката ми също много иска, детешар е. Ние сме от хората които винаги плануват нещата, искаме да си осигурим собствено жилище и тогава да имаме бебе. Започнахме да спестяваме пари, мислим за ипотечен кредит, а аз се отчайвам, защото колкото повече се доближавам до заветната цел, толкова далечна ми се струва. От толкова време искам да имаме бебе, че чак само да видя, някой познат и ми се насълзяват очите, а такива с дечица все повече и повече. Лягам вечер, сънувам бременните ми приятелки, ставам и мисля за бебе, през деня само се измъчвам сама себе си влизайки в сайтове като бг мама и т. н. знам че това си е чист мазохизъм. Реално аз нямам проблем в живота си, наистина мога да кажа, че съм щастлива, нямаме проблеми, но аз нямам търпението докато се случат нещата по възможно най-хубавия начин, което искам и аз. И също плача защото искма приятелят ми да ми предложи брак, за него ние сме си семейство което на практика е така, но искам да ме покани за съпруга и ми е мъчно, че за него брака е незначителен. Вярно е, че по-добре ли ще е да имам брак, но да ми липсват любов и разбирателство които притежавам в изобилие. Съгурно съм неблагодарна към живота, но не сме ли всички максималисти, не се се ли стремим всички към повече и повече?
След като написах това се чувствам по-добре, но и си мисля всички тези глупости (за повечето хора с реални проблеми), правят ли ме лош човек?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 4 месеца hash: eb9b9f6b62

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Забрави само да напишеш на колко години сте и от колко време сте заедно, което е доста важно, за да се даде съвет. Така, както го описваш обаче, вие сте финансово независими, живеете самостоятелно, най-вероято сте завършили образованието си, имате трудов стаж, професия. По принцип нямате причина да нямате дете... ноооо ТВОЯТ ПРИЯТЕЛ има явно своя причина. Мъжете мислят различно от нас. Да дадат името си на някого (жена, дете) е равносилно за тях с поемане на цялата отговорност за тези същества. Ако се провалите ти или децата ви, носейки името му, това за него би било личен неуспех. Най-голямата травма в живота на едно дете е да не бъде прието и желано от баща си и майка си. Дори ти да искаш дете, ако то не е желано поне толкова от баща си, това дете ще носи големи травми до живот. Вслушай се в приятеля си, сподели му желанията си и чуй, какви са проблемите и страховете му. Имай предвид, че желанието за дете е много дълбоко закоренено във всяка жена, а да го контролираме е едно от нещата, които ни правят различни от животните. И все пак... ако сте от дълго време заедно, ако влюбването се е превърнало в обич и доверие, ако сексуалното желание е прерастнало в превързаност, дълбоко приятелство, ако сте в състояние да правите общи планове за живота си - нежеланието на мъжа да създаде семейство е признак, че нещо във връзката ви не е ОК за него или, че не може да се пребори със страховете си (от провал, отговорност, да те дели с някого). Дай му време, говори с него и не му натяквай за дете, което той не е готов да приеме, но търси истинските причини, които го карат да не иска семейство с теб. Най-вече търси причините в първото му семейство, в отношенията му с баща му и майка му, в ролята на майка му в семейството, има ли братя и сестри? Дай му време да реши, но си направи и за себе си план и постави границите, защото жените имаме срок на годност и не можем да създаваме деца до края на живота си. Не създавай обаче деца с човек, който не е готов за това, не е готов да ти даде името си - на теб и децата ти. Сватбата тук не е важна, а приемането ви от мъжа като негово семейство.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: eb9b9f6b62

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   ... и забравих да кажа най-важното - не си неблагодарна, просто си нормална жена с нормални желания и нормални мечти...

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: bb08c24cc5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Две думи: "Няма угодия! " bile

 

...

горе^

преди: 11 години, 4 месеца hash: e356f07bdb

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Относно брака мъжете са малко недосетливи. Особено когато сте от дълго време заедно и така или иначе си живеете заедно. Намеквай му го по-често. Показвай му уж колко ти е харесал този и този пръстен. Подхвърляй му, някоя и друга шега свързана с "вашата сватба". Може просто да е практичен човек, който да смята самата церемония за излишно разточителство или да изчаква момента, в който ще се уредят нещата за собствено жилище. Наистина не виждам за какво е цялото това мрънкане. Явно си доста разглезена и искаш всичко да става щом си помислиш за него. Бъди благодарна за това което имаш сега и внимавай да не развалиш връзката си с безпочвени и излишни оплаквания.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: c2a83b8d52

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Номер 4-не си прав/а! Жената прост(като всяка друга) мечтае за брак, дете.... Това не я прави глезена!

 

...