Споделена история от Любов и изневяра |
Болката ми
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 2100 пъти
Здравейте,
Искам да споделя историята си, която изобщо не е банална, но вече 4 месеца не мога да се възстановя, въпреки че опитах всички средства, без успокоителни.
Запознах се с моето момче, което вече не е с мен, преди близо 6 години.
Първоначално харесах в него неговата жизненост, усмивката, ... с една дума влюбих се. Не след дълго и го обикнах. По време на връзката ни, около 4 години и половина, всичко беше толкова хубаво, колкото не мога да опиша дори...
Обичах го, той мен също. Общи планове, подкрепа, компромиси, но не със себе си, а с работа, къде да живеем и все подобни. Без да ни тежи. Без дори да ги смятаме за компромиси. Просто нужни действия, защото за нас беше по-важно да бъде заедно.
Двустранно желание за съвместен живот, година и половина съвместно съжителство, мечти за деца, работим, развиваме се като млада двойка. Предложение за брак.
Докато не се преместихме да живеем в тях. След 1 година съвместно съжителство на квартира.
Тогава започна нещо много страшно. Изплашихме се - и аз, и той. Последва намеса от страна на родителите му, макар не и двамата. И въпреки това нещата някак вървяха.
Бях много обиждана през това време. Не от него. Няма значение от кого. Много, много, много обиждана. Много наранявана. Подсказваха ми по всякакъв начин постоянно, всеки ден как е невъзможно да сме заедно, неизпълними изисквания като например да си купим апартамент.
Той не беше виновен. За това го обичах въпреки това. Много го обичах.
В един момент разбрах, че няма да имам шанс.
Започна да не ми се яде. Започнах да сънувам кошмари. Да се изморявам бързо, главата започна да ме боли постоянно, гърба ми се схващаше, плачех постоянно. Събуждах се понякога плачеща. Толкова много го обичах, че всяка дума, с която искаха да ме изгонят от него, толкова много болеше...
Той не можеше да си обясни промяната. Помолих го да спрат. Той ги помоли също. Не се получи. Реших да премълчавам. Тормоза не спираше.
Накрая на петата година поисках да говоря с човека, който правеше това. Последва много грозен скандал.
Спря. Тормоза спря.
И тогава започна страшното. Всяко нещо, което не е харесвал в себе си, започна да приписва на мен. За всичко. Преписа ми думи, които все още не мога да си спомня да съм казвала. Всеки комплимент, който правех, беше отхвърлян. Била съм се присмивала. На същите неща, които обожавах в него и той го знаеше четири години. Реши, че съм го комплексирала. А същите, същите черти от характера, външност и какво ли още не, които обожавах в него, каза, че мразя.
Е как ще искам да имам дете от този човек, след като не харесвам тези неща в него? ... Как ще мечтаем за детето си и ще вярваме, ще си говорим като в сън какво ще е... Та аз обичах това дете точно защото щеше да бъде нашето - точно като него и поне малко от мен... Как ще го мразя и няма да го харесвам, как, как?? !
Пиша и плача. Плача твърде много.
Раздели се с мен. По много груб начин. Стовари ми цялата вина.
Съзнателно пропускам обидите, които чух от него. За тях не ми пука сега, тях преглътнах. Вече не сме заедно все пак.
Но все още не мога да преглътна ''обидите и комплексите, които съм била насадила''. Не мога. Защото нито съм ги казвала, нито съм ги мислела, а напротив - обичах тези неща в него.
Ще дам пример - казала съм, че бил грозен... Е как така??? До ден днешен ми се струва и красив, и чаровен, и сладък, и приятен. Ами не мога да се сетя за нещо, което не харесвам във външността му? !
Както и да е. Твърде необяснимо е това за мен.
Сега вече е добре. Естествено с друга връзка, която така и не се разбра успоредна ли е била последните месеци, нова ли е, стара тръпка ли е? ..
Няма как да бъдем заедно отново. Никога. Това е ясно.
Но да знам, че някой някъде си мисли, че е грозен... и глупости, глупости, заради мен, някой, когото съм обичала, харесвала, уважавала... много ме боли от това.
Опитах да му обясня, че това е някакво недоразумение, че може би някой му е разказвал своята история и той е решил, че мисля за него по този начин.... Не ми повярва. Попитах го Кое не ценях в теб? Защо се почувства така? ... Не можа да ми отговори.
В момента не мисля за себе си все още. Не мога да намразя дори и заради евентуалната изневяра. Дори ако настройването е било от там.
Не бих могла дори да го погаля по бузата, ако знам, че той си мисли, че това е подигравка. Не искам и ръка да му стисна щом изпитва болка от това.
Болката е много голяма. За това и мислите ми са неподредени.
Исках само да знае, че каквото и да е чул за себе си, от когото и да го е чул, това не е моето отношение, не съм аз.
Просто не искам да е нещастен и комплексиран.
Знам, че вероятно е неговият начин да се раздели с мен, за да бъде с тази, с която иска. Че ми хвърля вината, приписва ми думи, обиждаше ме след раздялата в разговорите /5-6 за 4 мес, недълги/, за да ме отблъсне напълно. Знам, че не съм виновна.
Близките ми също не са чували от мен такива обиди по негов адрес. Всички са изненадани.
Обичах всичко в него :))))))) Без някои постъпки, разбира се...
Всичко звучи прекалено странно, знам.
Но за съжаление е истина.
Най-вероятно не е харесвал много неща в себе си.
Промени се напълно. Естествено и жената до него също е друга :)))
Но просто исках да споделя болката си...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: f1bd87b758 |
|
1. Ти си прекрасна и ще бъдеш щастлива!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 9cdef91f2e |
|
2. Отмини и забрави! Не е бил твоят човек. Ако е устоял на обстоятелствата, изправени на пътя ви и бе показал съпричастност, всичко би било само в полза на една дългогодишна и щастлива връзка. Но.... уви! Така е по-добре, защото ще имаш своето щастие... имай търпение.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 8e69ba2abe |
|
3. Мило момиче, в този свят ставаме свидетели на какво ли не, това което си преживяла във връзката си е не само болезнено и странно, но и изтощаващо. Изморена си от болката, която са ти причинили, от обидите и от това да се опитваш да разбереш как и защо се е променил. Ето как, мъжете никога не признават вина, винаги я търсят другаде, а когато не я намерят те си я измислят. Твоя бивш вече е бил настроен от семейството си против теб, просто са му трябвали причини и що-годе правдоподобни аргументи, че да не му тежи на съвестта взетото решение. За съжаление мъжете са слаби и безхактерни същества (повечето от тях), за това във всяка връзка движещата сила е жената. Ти си прекрасно момиче, силно и отговорно, с принципи. Но бъди отговорна първо за теб самата, изправи се и се усмихни на живота, поеми дълбоко въздух и продължи на пред, защото след всяка буря изгрява дъга, която трябва да бъде видяна :)
Д26
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: bf8f9b77e5 |
|
4. Съгласна съм с номер 3. Заслужаваш по-стойностен и честен човек до себе си. Който търси причина, я намира. В твоя случай изглежда е така, затова не се връзвай на тези стари, изтъркани номера за вината.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: ee8de0a5fe |
|
5. Прегръщам те!
ПП-Подкрепям коментар 1 напълно!
|
...
| преди: 11 години, 3 месеца hash: c486bbd493 |
|
6. Винаги има проблеми, когато двойка живее при някой от родителите. Винаги. Трябва ти, още време. Съчувствам ти искрено, и знам че ще го преживееш.
Ели.
|
|
