 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра
А СЕГА НАКЪДЕ
преди: 1 година, 1 месец, прочетена 807 пъти
На 35 г. съм с 15 -гoдишен брак зад гърба си и 14 годишен син. Съпругът ми беше първият ми сериозен приятел, бях млада, влюбена и ...глупава. В началото нещата някак си вървях, но след 7/8 г. ....малко по-малко трябваше аз да влача почти изцяло семейния хомот, да отговарям за всичко /понеже имаме семеен бизнес и работата ни е обща/. Сутрин ставах в 5.00 ч. и бачках по 16 ч. на ден, а той си спеше до 10 ч., ставаше пийваше кафенце, поработваше 1/2 часа и пак почиваше....излизаше с номера, че тази работа не е за мъже и т.н. Наред с това търпя и злобните му забележки и вечното мрънкане - това защо така си направила, другото защо иначе си свършила ... и пр.
Така минаха 7/8 години. Чувствата ми към него изтинаха много отдавна, но бях се примирила и си търпях - заради детето, заради брака.
Но докога - докато някой друг не влезе в живота ни с гръм и трясък и тогава се чудим ...накъде???
Имаме семеен приятел - весел, отзивчив и забавен. Незнам как преди около 3 месеца приятелството ни прерастна в любов. Той също е семеен - от 20 год. / с 10 г. е по-голям от мен /, но съпругата му е в чужбина от 2 год. Незнам как се случи - никога досега не съм изневерявала на съпруга си.
Той е мил и нежен, дава ми всичко онова което бях забравила, че съществува. Събуди жената в мен, а тя повярвайте ми хора беше заспала - от работа, грижи и какво ли още не. Сега се чувствам желана и обичана. Виждаме се почти всеки ден, чуваме се по 3/4 пъти по телефона, пращаме си стрелечки - по 10/15 пъти дневно. Няма и миг, в който да не си мисля за него, а знам, че е взаимно. А когато сме били заедно и се разделяме е най-страшно. И двамата обаче не смеем да заговорим за бъдещето. Макар, че напоследък толкова често ми повтаря как иска да съм само негова, да не ме дели. Но и двамата кроим планове за бъдещето, но бъдеще със семействата си.
Преди няколко дни, обаче ме попита - ако той се разведе с жена си, дали аз ще направя същото. Този въпрос ме изненада и изплаши. Незнам как да постъпя - от една страна е семейството ми - как да загърбя всичко, а от друга страна - толкова много го обичам?!
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Здравейте,
Аз съм едва на 28 и сравнително отскоро съм женена, но това няма значение. Любовта не признава граници. Вие пишете "... как да загърбя всичко..." Това всичко отдавна е умряло. Вие сте твърде млада, за да останете нещастна и необичана истински, само и само от чувство за дълг към първия. Подарете си това щастие, нима не го заслужавате?! Поговорете и със сина си! Не се притеснявайте, като си мислете, че е малък още.
Навремето родителите ми по други причини /липса на пари и много стрес/ мислеха дали да не се разведат. Но съвсем открито и спокойно ни споделиха защо биха го направили, за което сме им много благодарни със сестра ми. Така ни спестиха стреса и доверието ни в тях беше по - голямо. После постепенно се успокойха и не се разделиха. Със сигурност детето ви вижда и чувства какво става в семейството.
Вие толкова години сте се себеотдавали на човек, който не ви е оценил. Това ще продължи докато Вие не се осъзнаете. За вас може да съм "келеш" все още, но независимо дали сте на 35 или на 28, или на 55, имате право на любов и нежност, на грижа и ласки.
Това е моето мнение.
Горе главата и успех!
2. Мисля, че трябва да поговориш със сина ти. Той и достатъчно голям вече, ще те разбере. Защото ако наистина мислиш да си разведеш,т ой е човекът, който ще е най-силно наранен. Той ще те ревнува винаги по негов начин.
Животът е толкова кратък, живей го така, както ти е кеф. Никой няма да ти даде медал, че си живяла примерно. Освободи душата си. Дай я на човека, който я заслужава. Но не забравяй детето си.Той е твоят малък мъж, който винаги ще е до теб. Трябва да си искренна с него. Ще го оцени някой ден, ще видиш.
|
|
|
|
|
