Не мога да продължавам така
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2431 пъти
Здравейте, искам да споделя това как се чувствам. Направих грешката да се влюбя до полуда в момиче което даже не иска и да знае затова. Толкова време се опитвам да направя нещо, моля се да се промени, но не. Вече започна да ми писва, загубвам надежда за каквото и да е. Чудя се дали да я изтрия от живота ми, или да продължа така, наскоро се позаядох с нея докато си писахме защото не и пука как се чувствам и от тогава, вече нищо не е същото.
Сега ми минават сякакви мисли през главата, едната от които е, да я следя така че да забелязва, самоче леко маскиран, да й всея страх, някак си искам да си отмъста, но не с физически действия, а с поглед и думи. Интересно ми е какво би било да я следвам тук таме без тя да знае че съм там, дори и да не подозира, и след време да забележи че тази фигура (аз), е винаги около нея и да се изплаши, това е идеята която ми идва, просто по някакъв начин искам нещо да направя. Сигурно някои ще си помислят че съм ненормален психопат, аз не мисля така, просто ми дойде тази идея, и не смятам нищо да и направя както много от вас предполагам си представяте.
Моля драснете по един бърз коментар какво мислите върху всичко това и моля ви помогнете ми да си подреда мислите защото не издържам вече.
Благодаря предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: c26d6b18b4

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мисля си: ти нямаш ли си друга работа? Тя няма да се промени, изтрий я от живота си - да, това е най-доброто, което можеш да направиш. Това момиче ти е промило мозъка, щом обмисляш как да я следиш и да я плашиш, вкарваш се във филми, от които няма да имаш полза, гарантирам. Преживяла съм подобна случка и нямаш представа как се отблъснах и отвратих от човека, който ми погодяваше подобни номера... Така че се стягай и си живей живота.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: ac8d9b15c6

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Това, да и "отмъстиш" са напълно детски работи. Мисли като зрял човек. Поговори с нея и направо и кажи какво чувстваш. Попитай я дали може да се получи нещо между вас. Ако ти каже "не", направо се отказвай и това е. Успех! :)

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 3d93fd47d6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ами по-добре недей, това е много тъпо според мен. Защо пък трябва да я плашиш? , това е колкото ненормално, толкова и празноглаво.. не казвам конкретно за теб, че си такъв.. щом не те харесва така, какво остава да я преследваш.. опитай да си промениш отношението, може пък точно това да я отблъсква.. Защо си мислиш, че като се държиш идиотски и грубиянски, ще я впечатлиш? , наистина не разбирам защо сте такива гадняри понякога мъжете.. Или с добро или просто я остави, а откъде знаеш дали тя не подозира, че я обичаш и именно това я стресира, защото ти явно се опитваш да я обсебиш, дай и малко свобода, ако те харесва, тя сама ще те допусне до себе си, но недей с лошо приятелю, просто недей..

 

...

горе^

преди: 11 години, 7 месеца hash: 0c7f7ee4b9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Според мен имаш нужда от психолог. На колко си? Всичко ми изглежда много объркано и няма да доведе до нищо добро. Най много да я изплашиш и с това окончателно да си затвориш всички пътеки към нея. По добре поговори с нея, разкажи и как се чувстваш ако отново те отреже ПРИЕМИ ГО и продължи напред. Живота продължава. Има и други жени които ще те обичат и уважават.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: d65a1b4217

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   От автора: Благодаря за бързите и полезни отговори. 1 – Има истина в думите ти, наистина ми проми мозъка, толкова неща съм правил за нея, толкова внимание съм й отделял, толкова съм слушал и попивал за проблемите й, а тя не дава пет пари за моите трудности. Когато започна да й споделям тя се изнервя и казва че съм я искарал нея виновна затова какво е станало, а всъщност имам нуждата някой да ме разбере. 2 – Така е, признавам. Опитвал съм се да говоря с нея, помолих я да останем насаме да й споделя нещо а тя ми отвърна – „Нали няма да ми се обесняваш в любов? ’’ .... След тази случка вече не съм се и опитвал. 3 – Пробвал съм да се промена – никакъв резултат. Аз не искам да я впечатля, няма да й се показвам че аз я следя, ами вместо това, да съм неизвестна фигура. Знам от една обща приятелка че преди време, те са си говорели затова какво чувствам, но нейното мнение било че съм несериозен, и не разбирам себе си. Как е възможно всичко това, не съм ли й показал достатъчно колко е важна за мене, не съм ли направил достатъчно за нея, сигурно не съм щом не си дава сметка за нищо.

 

...