За жената без която всичко си губи смисъла
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2257 пъти
Да продължам ли да живея се питам, отговор така и не намирам, без теб живота е безмислен. Постоянно си в моите мисли, твоята прекрасна усмивка, твоето слънчево и величествено излъчване. Твоята небесна красота. Защо ли се получи така между нас така и не разбрах, защо си с него а не с мен. Не не мога те разбера уж говореше че не можеш да бъдеш повече с него, но след време на раздяла пак се върна при него, като че ли ми беше по-лесно да повярвам че всичко между вас е свършило, но уви реалността боли. Седя в тъмен ъгъл упрял гръб на стената и опрял пистолет във главата и се питам защо изобщо те срещнах. Защо живота е толкова несправедлив и сложен и се чудя защо да не дръпна спусъка. Отговор така и не намирам, но за съжаление не успявам да сложа край на своите мъки, следва още по-голяма депресия, мислите ми отново са насочени към теб. Към прекрасното ти чубство за хумор, към начина ти на мислене и изобщо към всички твои прекрасни черти. О господи та аз лоши не намирам, дори да се опитвам. И пак се питам защо не пожела дори да опитаме да бъдем заедно и най-вече защо съм така обсебен от теб след като между нас никога е нямало нещо повече от приятелство, ако за теб е било дори такова, в смисъл може би за теб съм просто досаден познат. Има ли някакво значение ясно ми даде да разбра че с теб нямам никакъв шанс. Сърцето ми кърви обилно и вече няма надежда да бъде излекувано. Единственото което ми остана е смъртта. Без теб до мен всичко е черно като нощта, чубството за хумор се е изпарило като Худин и отвътре съм мъртъв. Изведнъж в главата ми просветва да се метна на колата и да играя на руска рулетка, пък каквото съдбата ми е отредила. И ето вече съм зад волана завъртам ключа и двигателят започва да бръмчи. Следва първа и с мръсна гас се отправям към доста остър завой. Осъзнавам че това е краят, но уви успявам да взема завоя и продължавам нататък. Изведнъж се чува сирена и в огледалото заблестяват сини светлини. Само че на мен не ми пука дали ще живея или умра. Превключвам следваща предавка и настъпвам гаста до долу. И ето задава се светофар който за мен е червен а трафикът е доста. Готово мисля си това вече е краят, дано само като се блъсна да не умрат други хора. Докато мисля за това профучавам през кръстовището на косъм от другите автомобили, а патрулката след мен не изважда този късмет. Какво по... си мисля аз и спирам колата. Ето вече съм спрял и се чудя защо все още съм жив, дали съдбата се майтапи с мен или просто ми казва че още не е дошъл моят ред. След което пак се сещам за любимата жена с която нещата не са потръгнали. И си казвам майната й на съдбата аз съм пътник и точка по въпроса. Отново изваждам пистолета и насочвам дулото към глава си. Свалям предпазителя и рязко дърпам спусъка. Изненадващо чувам шрак вместо бам и забелязвам че пистолета е засякъл. Толкова съм изненадан че не виждам един полицай който е дошъл незнайно от къде и ми крещи да оставя пистолета. Ето тук историята приключва, а какво е станало нататък, ще запазя за себе си.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: 1eb7b0b2b2

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Защо просто не й го пратиш това... може да не сте заедно за момента, но щом ти е толкова ценна да остане в живота ти. Hещата никога не са толкова зле колкото изглеждат - живота е пред теб, а кой знае, може накрая да сте заедно, или да срещнеш своята половинка. Kогато живота ни срещне с хора, които са ни светлинка и за които казваме толкова мили думи, трябва да направим всичко възможно да останат в живота ни... дори и да не е по начина по който искаме. A любовта ти към нея ти е дала най-ценното; светлинка в сърцето, която си е една вяра, една надежда да продължаваш напред!

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 47daf7e1ad

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Пич, толкова си болен, че си нямаш и идея! Ако ще се трепеш, го прави така, че да не пострадат други - невинни хора. Егоистичен и безхарактерен тип си! Това лъха от разказа ти.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: f26712a87d

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здравей.... :) Трогна ме това, което си написал, няма да влизам в ролята на съдник, няма да се опитвам и да ти давам съвети, защото всеки познава най-добре себе си и знае кое би му помогнало да излезе от дадено състояние, кой са нещата които го зареждат и кое го кара да се чуства щастлив и пълноценен човек. Разбирам те, чувстваш се сам, неразбран и не намираш смисъла след събитията от поредния епизод случили се твоя живот, питаш се защо, едно такова красиво чуство като любовта... , да те отводе там където си в момента, но противно на всичко аз смятам, че си щастливец, да изпиташ всички тези дълбоки чуства и че си успял да откриеш друго човешка същесто, което толкова силно да се докосне до твоята душевност. Сигурна съм също така, че въпростната дама е била наистина специална... и е усетила нещата по същия начин, както съм сигурна че не я обвиняваш, защото е видно че я обичаш! Не смятам, че "нейният избор" е предателство към теб, защото понякога сме изправени и претиснати от обстоятелствата или просто не сме готови да направим някой крачки... нужно е време! От написаното става ясно, че си прекъснал връзките си с нея, което ти дава усещането, че си прекъснал връзките си с живота, но повярвай ми има смисъл и живей... живей, защото между черното и бялото има много цветни нюанси, които си струва да видиш и почустваш!!! Потърси я, разговаряйте и ще видиш, картината по ясно, запазете отношенията си под възможната форма, защото си струва и ако тя е точното парче от пъзела не и позволявай да си тръгне, защото тази празнина няма да има кой да запълне... мисля че си струва да опиташ!!! Желая много късмет и на двама ви!

 

...

горе^