Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

116.   Моля те ако го обичаш.. просто бъди с него... послушай сърцето си... ти поне имаш шанс да си с човека който дълбоко в себе си обичаш.. за разлика от мен :( не прави тази грешка....

117.   Привет и от мен
Опитах се да прочета повечето от коментарите и ми се стори, че половината са за да се върни а другата да продължи с настоящия си приятел. Аз ще остана неутрален и ще разкажа на кратко моята история и моята „първа любов”.
Сега съм на 26 години а първия ми контакт с истинската любов а не с детското харесване Бях на 18 и започнах работа в една фирма за доставки там съдба ме срещна с нея едно момиче, което ми промени изцяло тогавашния ми живот Мисля че не веднага се влюбих в нея но с течението на времето осъзнах че не ми е безразлична събрах смелост признах и какво изпитвам започнахме да излизаме незнам не съм усетил как мина една година бях много щастлив с нея, но не виждах блясък в нейните очи когато е с мен Една вечер я попитах щастлива ли си с мен обичаш ли ме отговора и бе кратък и ясен…….. Все още не …. Все още чувам тези думи, които ме нараниха до краен предел същата вечер аз сложих край заминах при майка, която бе в Германия стоях там близо три години ако трябва да бъда честен не я забравих но мисля, че започвах малко по малко да я изтривам от главата ми, но уви трябваше да се върна в България по семейни причини. Бях много щастлив видях приятелите ми близките Започнах нова връзка бях щастлив приятелката ме обичаше и а изпитвах нещо към нея. Една вечер излезнах с група приятели и да видях я не беше се променила от годините те не бяха повлияли на нейната красота… отидох при нея поговорихме си незнам какво ми стана, но някак и предложих да пийнем тя ме покани у тях аз глупака явно забравил цялата болка, която ми беше причинила се съгласих изневерих на приятелката ми на сутринта на бързо се прибрах и след малко мислене разбрах, че съм направил огромна грешка реших да не крия нищо казах всичко на момичето до мен бях сигурен че това е краят тя ми каза, че и трябва време да реши дали може да ми прости … след близо четири месеца тя ми звънна пак се събрахме и от тогава ето близо 6 години тя ми е живото и винаги ще съм и благодарна, че е до мен
Искам да кажа едно няма първа любов има истинска при която знаеш, че партньора до теб е правилния човек. Не гледайте на зад живота е пред вас и ви дава най-големите възможности!!! Възползвайте се.

118.   Моята първа любов даже не знаеше, че го харесвам, камоли че съм влюбена. Но, незнам може и да е знаел. Мистерия, която остана в годините назад. Нека гледаме напред. Аз лично съм забравила от отдавна тази любов.

119.   Здравейте :) Случайно попаднах на тази темичка и виждам, че е доста стара, но ми стана доста интересно и прочетох всички коментари! Ии така.. реших и аз да споделя за своята ''първа любов'' и може би да получа съвет. С въпросната ми ''първа любов'' се познаваме от 5-6 години, но всичко започна преди 3, и двамата сме спортисти и се запознахме покрай спорта. Преди 4 години на едно състезание в чужбина започнахме да си говорим повечко и аз започнах да се увличам по него. Първоначално мислех че е поредното увлечение, но то взе, че не престана в продължение на 7 месеца. С момчето си пишехме, говорехме си когато се засичахме на тренировка, но той не показваше интерес различен от приятелски. Виждайки, че очевидно нищо няма да стане реших, че ще се опитам да го забравя, но.. точно когато бях твърдо решена, че ще го забравя той предложи да излезем и аз приех. На ''срещата'' ни той ми показа, че и той изпитва чувства към мен. Станахме си гадженца :D и аз бях мноого щастлива, всеки ден се чувахме и почти всеки ден се виждахме. Щастието ми приключи 5 месеца по-късно, когато той ми каза, че вече не изпитвал същите чувства към мен и че аз не съм това, което той търси. Аз го приех доста тежко, защото никога до сега не се бях чувствала толкова щастлива колкото бях с него. Първите 1-2 месеца ми беше много гадно - не можех да спя добре, не се хранех нормално и съответно това пречеше и на тренировките ми.. Някак си успях да се съвзема и почти успях да го забравя, НО той отново се появи.. В началото бяха само закачки, нищо сериозно. Един ден излязохме и осъзнахме колко много сме си липсвали, и че чувствата не са изчезнали. Оттогава до ден днешен продължавам да съм с това момче. Изневерявал ми е, наранявали сме се, много сме се карали, плакала съм много.. Много пъти сме си казвали, че това е края и няма да продължаваме повече, защото се нараняваме взаимно, но нито аз мога без него, нито той без мен.. Винаги се връщаме един към друг.. Напоследък обаче усещам някаква хладнина в отношенията ни.. Имам чувството, че ''любовта ни се изчерпва'' и не мога да направя нищо за да я задържа. Или се караме или изобщо не си говорим.. От една страна раздялата може би ще е най-добрия вариант в нашия случей, но от друга страна не искам да се разделям с този човек.. Толкова много съм преживяла с него- и хубаво и лошо, и със сигурност знам че тази раздяла ще е толкова тежка и толкова трудно ще я преживея :( Бих искала да чуя вашето мнение затова дали има смисъл да се боря да спася тази връзка или е време да я прекратя? И ако има смисъл по какъв начин да се опитам да я спася?
..

Благодаря предварително :)

120.   Здравейте! Аз също като вас искам да споделя историята си. Разликата е, че аз съм по-малка от всички вас, но годините не са от значение. Както и да е, почти на 16 съм, срещнах първата си любов, когато бях почти на 14, той е само с 1 година по-голям от мен(вече на 17). Запознахме се по много странен начин, първоначално само си пишехме, после се тръгнахме, бяхме заедно 8 месеца, разделихме се, аз се занимавах с друго момче 5 месеца, след това пак де събрахме за 3/4 месеца и аз го оставих заради друг, защото той се държеше ужасно и аз не можех да продължа.. Вече съм 1година с това момче, обичаме се наистина супер много, не мога да си представя да съм без него, преди ми изневеряваше и аз да си му върна му изнверих естествено с първата си любов. Сега уж всичко е прекрасно, но се появи отново първата ми любов, пишем си, говорим си всеки ден, приятелите ми казват, че още го обичам, но ме съветват да не си оставям сегашния приятел. Не знам как да постъпя наистина обичам приятеля си, но някак си нещо ме човърка за първата ми любов дали наистина го обичам. Знам, че няма да го забравя никога, свикнах с това, но мислех, че съм спряла да го обичам отдавна. Много се наранихме, нарочно тръгнах с друг, въпреки че сега не съжалявам изобщо, но не знам как да постъпя.. Някой може ли да изкаже някакво мнение? ! . Благодаря предварително!!

121.   Боже Господи.... Как можах да попадна пък точно тук при вас на тази тема..
Бях в 8-ми клас, а тя в 6-ти. Първата ми любов. Така и тя не разбра тогава нищо за мен, та чак докато не стана на 51, а аз на 53. Не ви се вярва ли? Знам, че ме мислите вече за луд. Ами мислете ме, луд съм. Тази година ще стана на 62, а тя скоро ще стане на 60.
Но да се върна.. И така в 9-ти клас щях да и' кажа колко много съм влюбен в нея, но паднах с колелото точно пред тях под нейната тераса, счупих си носа, целия в кръв и със счупеното колело, а тя ми се смее с брат си подигравателно.. Така и нищо не и' казах.
После в 10-ти клас тъкмо пак да и' кажа, тя пък тръгна с един някакъв от 11-ти клас, а аз пак говедо - нищо не и' казах.
Завърших училище, кандидатствах и ме приеха в професията на нейния баща с тайната цел, че един ден все ще и' кажа и дано да ме хареса като съм с професията на баща и'.. Връщам се в родния ми град с цветя, а един неин съученик ми каза каква станала - боклук и половина, който не си поискал, само той не бил с нея. Така и не разбра нищо за мен, ожених се за жената която пък мен ме обичаше, тя се омъжила, но така и не можах никога да я забравя. Дано вие по-младите никога не разберете какво е първа любов несподелена - ужас.
Намерих я най-случайно когато беше както казах на 51. И какво мислите, ха, ха, ами измя ми се.. Казах и' всичко, а тя ми се изсмя. Уж поне приятел щеше да ми е..
Това е моята история..
Боклук си била, боклук и си останала.

122.   Здравейте аз също реших да споделя своята история.. И ето моята приказка без щастлив край.
Имах приятел околко 2 години и половина той е и моята първа любов, когато се запознахме беше ужасно мил, романтичен имах хиляди пеперудки в стомаха.. но имахме и свойте разногласия.. Но го обичах ужасно много той мен също.. докато не се появи моята най-добра приятелка и всякаш за миг цялата вълшебна приказка намери своят край.. аз всякаш невиждсх всичко или просто неисках да повярвам, кой би искал да повярва, че любимият му човек принадлежи на друг.. Често се закачаха пред мен дори ме избягваше, а аз просто исках това да е просто моя измислица. Докато един ден той просто каза край.. край за които не бях готова, а след този край и най-добрата ми приятелка тази, която беше човека които обичах, като сестра просто ме забрави.. А сега всеки ден го виждам щастлив с нея.. Знам, че тази любов неможе да се забрави или поне аз немога, но просто всеки път когато затворя очи виждам всеки спомен о е тъжно, защото страдам за човек които непомни и името ми.. Просто бих искала съвет, знам че и моят щастлив край е някъде там...

123.   Е... Аз имах лошия късмет да се влюбя прекално малка, но както се казва " кадо дойде, не пита ". Отнчало дори не го харесвах, даже ми беше леко досаден. Но неговаа любов беше от пръв поглед и за изключително кртко време успя да ме накара да се влюбя в него. Почти 3 години... най-хубавите и в същото време ужасни години. Той е човекът, който ми е дал най-много щастие, но и разочарование. Питам се как може всичко да приключи така. Аз още го обичам, въпреки всичко, въпреки това че ме е наранявал много пъти... помня и хубавото, което беше наистина много хубаво! Най-гадно е когато след всичко изживяно ние да бъдем просто познати... дори като се видим по улицата се подминаваме, а само преди месеци сме били така... сплотени, обичащи се, даващи всичко един за друг.. Големият кръговрат на живота. Как по дяволите да го забравя като с него се чувствах истински щастлива, познавеше ме толкова добре.. бяхме един за друг. Трудно ми е още повече, че се и в един клас. Ужасно е да бъде около мен, а аз да нне мога д го прегърна, да го целуна или дори да поговиря с него.. липсва ми ужасно. Дори и сега лятото като не го виждам няма и ден, в който да не си мисля за него.
Искам да го забравя, знам, че ще е по добре така, но някъде дълбоко в себе си вярвам, че съдбата ще ни събере отново..

124.   Здравей. Също като теб първата ми любов беше на 16-17 години. Запознах се с него 2011 година и до ден днешен още помня усмивката му и всичко, което преживяхме. Лично за мен беше като приказка или филм, но за жалост кратък вариант. Аз все още не съм се отказала д вярвам, че това, което имахме беше истинско както и красиво. Има си приятелка от 2 години, но казва, че никога няма да забрави това, което сме имали. Може би съм малка и не съм видяла достатъчно от живота, но смятам, че първата любов е най - истинска, влагаме в нея цялото си сърце и не можем да се влюбим пак така, не можем да обичаме някой толкова силно.. Трудно е да се довериш на друг лесно след това.. Ти си успяла.. Поздравявам те.. Можеш да го опознаеш отново и не ти трябва много време. Предполагам, че щом си била с този човек знаеш кога лъже и кога ти казва истината.. Опознай го отново. Успех..

125.   ДО 124. и аз мислех така. Ама като дойде голямата, тогава вече ще разбереш какво е да няма забравяне. Даже няма да се сещаш че е имало преди нея друга любов, а след нея абсурд.

126.   Много време е минало, ще е интересно авторката да сподели какво се е случило в края на краищата. А иначе историята е класическа. Работата е там, че често първата любов е свързана с много еуфория и следователно заслепяване, обектът на чувствата е слънцето в твоята вселена буквално те заслепява и оставаш с усещането че това е най-съвършеното нещо на света... Лошото е че трудно се забравя... Влюбих се малко преди 15-я си рожден ден, само няколко месеца след това разбрах че си има приятелка, вече съм на 16 и половина, аз също съм във връзка, харесвам момчето си, но това не променя факта, че най-хубавите ми стихотворения, рисунки и есета са за него, че той е най-голямото ми вдъхновение... допускам че ситуацията е била подобна, поне така го разбрах. Но пък всеки си натъманява интерпретациите според собствения си опит, и, имайки предвид че моят не е особено богат, не обръщайте внимание на евентуална грешка. Времето минава, нравите се променят, но хората, колкото и да си повтаряме че сме еволюирали, си оставаме същите. Възпитанието, поведението, това са едни от обвивките на непроменената същност на човека. Дано да сте щастливи...

127.   Няма какво да се промени - първаа любов не се забравя, но някои я преживяват. Но тежко дет се вика на тези, които не я познаят. Така че - поне знаете какво е любов. Тъй като втора, трета и четвърта са просто връзки. Човек обича само един по този начин. Любовта е лудост и всеки минава през лудницата, някои излизат.

129.   Приказка за Първата Любов
Имало едно време едно момче, то било много будно и романтично, но в същото време необяснимо стеснително и срамежливо. Един ден момчето карайки колелото си срещнало едно момиче с руса прелестна коса, бели панталонки, с много красиви и добри очи и сияеща лъчезарна усмивка. Нещо непознато трепнало в момчето, то осъзнало че това чаровно и обаятелно момиче е най хубавото нещо което е срещнало в живота си и тутакси се влюбило в него. И тъй като момчето било срамежливо, те основно контактували чрез писма. Благодарение на момичето влюбеното момче изпитало най-чистите и приятни чуства и срещнало първата любов.
Но съдбата решила да ги раздели, изпратила ги да учат в различни градове.
Момчето направило няколко опита да възстановят връзката си, но неуспешни. После заминал воиник в далечен град, а след казармата съдбата го срещнала с друго момиче. После започнал да мисли за кариера, образование и отишъл да продължи образованието си в още по-далечен град. Там пък се срещнал с друго момиче и за по-малко от минута след като се запознали решил че това ще е неговата съпруга в живота. Оженили се четири години по-късно, родили им се двама сина и днес са вече баба и дядо.
През всичките тези години от своят живот момчето много, много, много често си мислело за първата любов, но не намирало начин да се срещне отново с нея, а съдбата така ги разделяла и отдалечавала, че накрая той отишъл да живее чак на другия край на света.
Оплетен от сляпите амбиции, заблуди и изкушения на съдбата, водейки безмисленни битки в живота, момчето постигнало почти всичко което е решил и си поставил за цел, но не можел да си отговори на един вапрос - „ Каква част от нашия живот е наистена под наш контрол? “ Защото съдбата успяла да го раздели с първата любов от детския свят на неговите мечти. Първата Любов благодарение на която изпитал най-чистите, нежни и приятни чуства. Любов която останала в приказния свят на неговото детско въображение, илюзии и мечти, и може би затова неизживяна, но съхранена, любов детски чиста, неопетнена, ненаранена, опазена от разочарования и все още някак си жива, живееща в момчето оцеляло и то някак си в мен, което понякога идва и ми напомня: кои съм аз, кой трябва да бъда и кои бих могъл да бъда....
И това момче доиде при мен и ме помоли да опиша неговата история. За да поиска прошка, а и първата любов узнае, че всеки път когато си мисли за нея, нещо познато трепва в него, и по вълшебен начин събужда нежни чуствува оцелели и запазени някъде дълбоко в сърцето му, и тези чуствува го правят приказно щастлив. Щастлив че все пак макар и за малко е срещнал първата любов, която по чудодеен начин ни учи да ценим и помним красивите моменти в живота, а за това момче първата любов остава най-красивата приказка в която дори е имал възможността да участвува.
И историята за първата любов на това момче не завършила както в другите приказки, където обикновенно главните герои живеели заедно дълго време в пълно щастие, но тя научила момчето на три много важни урока и добродетела, които после много му помагали в живота, и които са изцяло под наш контрол.
• Първият - Когато иска нещо да не се страхува, а да опитва и се бори докато го постигне
• Вторият - Да се учи от грешките си и пропуските си и да не ги повтаря
• И третият, най- важният – Когато обича някого да му го казва и показва
БТ Юли 2016

130.   Привет! Изглеждаш симпатично момиче, но без особен характер. Ако твоята първа любов те е викал със себе си да отидете двамата в чужбина, а ти по едни или други причини не си посмяла и си му отказала, определено имаш вина за неговото състояние, за нещастието му. И, колкото и да е тъжно, обаче ще си теглиш лшата карма по един или друг начин. Според мен, струва си да помислиш за изкупление на твоята вина - да скъсаш с прагматичния си приятел, защото явно не сте от една и съща кръвна група, не сте сродните си душѝ, и да помолиш момчето, което си изоставила, за прошка и да продължите отново. Това е добър вариант, настоящият ти приятел ще страда, но все пак се натъкмяват нещата.

132.   Почакай да дойде голямата любов, и тогава си задай въпроса. Защото тя няма забравяне.

135.   Искам да кажа и аз да споделя Аз съм на 21-г и се влюбих в 1-прекрасно момиче и тя е на 19 вече се познаваме около 1-г.
как то и да е първо начално вървеше добре с времето се зближихме и като съм с нея сякаш времето спираше за мен защото колкото и време бях с нея толкова повече исках да се виждаме но лошото е че когато аз исках да се виждаме тя все си измисляше оправдания и доста хора де месиха между нас тя все гледаше др мнение а не нейното собствено и аз казвам закво гледаш тях нека да опитаме аз и ти и я попитах ти имашли чуства кам мен и тя каза (да) имам и тогавс занво не опитаме аз и ти дайми шан защото аз имам чуства кам теб влюбен съм но в нейна страна все измисля оправдания че да не се виждаме и да не говорим за таз тема но аз исках отговори и така не ги получих.
И забелязах в нея че се е променила и гледа въшността и от това разбрах че можеби е илюзия но още немога да забрава това момиче аз я обичам такава каквато е но тя мен май не и най лошото е че работим на 1-и също място аз и тя като я виждам ми се иска да се доближа до нея дай кажа как ди добре ли си и така се измачвам все още че немога да се добложа до нея и тя много добре знае че сам се справам с живота сам си работа и живея кво ли не пробвах и така без резолтат
молеви дай те някаф савет просто съм обаркан много и вече незнам кво да правя само затова мисля и дори немога да се средоточа над работата

136.   Историите които видях тук са уникални. Потърсих такива истории тъй като тази вечер от много време насам останах сама и осъзнах че искам да се върна при първата си любов...С него ходихме 4 години, сега съм на 20, разделихме се преди около година. Вече няколко момчета се появиха в живота ми, но нямам нищичко към тях, не съм се задълбочалава във връзка с тях, но и не се чувствам готова. Отдала съм се повече на излизанията, тъй като с моята първа любов се държах е прекалено на изкъсо...бях изтрила всички снимки от телефона си но днес реших че просто имам нуждата да ги погледам и дори си запазих някои от чатове те ни.Гадно ми е защото с него много се наранихме и аз съм го блокирала и нямам смелостта да го отблокирам, засичаме се от време на време, но не си казваме нищо повече от здравей.Семействата ни не се харесваха, баща ми беше толкова щастлив като разбра че сме се разделили,но аз не мога да спра да го обичам, когато заспивам мисля за него, когато видя просто настръхвам ине знам какво да правя... Много го обичам...

137.   Да - Първата Любов - Истинската - Голямата - Незабравимата
Аз съм вече в 3-та възрастова група - След 55 съм
Бях на 17 когато се влюбих в нея. Бяхме съученици в един и същи клас. Тя беше момичето на мечтите ми, на сънищата ми.
Ходихме заедно по партита, целувахме се по пейките. След абитуриентския бал постъпихме в различни университети и половин година по-късно тя се сгоди и се омъжи по сметка за човек от влиятелно семейство. Когато се виждахме на юбилейните срещи на випуска сядахме почти винаги един до друг и аз още изтръпвах целия от неугаснали чувства. Това продължи десетки години - Докато един ден се срещнахме в чата и тя каза че не е спирала да ме обича и да мисли за мен.
И двамата имахме вече семейства, деца и т.н. - Но се видяхме и полудяхме от страст и желание. Все още се срещахме - До скоро Но нейното здравословно състояние почна да се влошава - От негативни емоции - Страх от разкриване, чувство за вина, гузна съвест, постоянно криене и дълго планиране на редки и кратки срещи. Сега сме в период на отдалечаване и отдавна не сме се срещали. Аз още я обичам и тя още ме обича. Няма перспектива за тази Любов, но няма и спасение от нея. И аз на такава напреднала възраст имам нужда от съвет, но никакъв съвет не вярвам да помогне - Това е природно привличане и знам, че до последния миг тя ще е жената на моя живот. Всеки случай на първа Любов е различен за всеки човек и рецепта за лечение няма - Индивидуално е и всеки сам се справя с положението