 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не знам как да продължа напред...
преди: 14 години, 10 месеца, прочетена 6657 пъти
Здравейте! Реших да напиша моята история тук и да помоля за съвет.
Омъжих се на 18 год., а мъжа ми беше на 19. Малко преди да се сгодим майка му проведе един разговор с мен. Каза ми, че той е с един бъбрек и от малък има проблеми. Аз бях толкова влюбена, че в този момент каквото и да ми се говореше нямаше никакво значение. Вече бях бременна с моя син. Първата нощ след годежа, когато за пръв път останах да спя в неговия дом, бях изненадана когато през нощта той се напишка. Казах си: Мамка му, обичам го и каквото и да се случи аз ще бъда до него! Така и направих. Бях прекрасна майка за детето си и любяща съпруга за мъжа си. Как веднъж не му направих физиономия или не му натякнах нещо за напикаването.
Никъде не ходихме на почивка заради този проблем, а и не канех гости, защото в къщи винаги миришеше на урина. От моята уста излизаше само "Обичам те", а и той ме обичаше също. Това продължи 5 години. За нещастие мъжа ми се разболя от шарка и единствения бъбрек който имаше спря. Беше 2 месеца в болница и го включиха на диализа. Имах чувството, че света се срина под краката ни. Не го пожелавам на никого този живот. През вечер да ходиш на диализа и да не можеш да дишаш. Да вдигаш високо кръвно и да не знаеш дали ще си тръгнеш жив от болницата.
Но също толкова мъчително е и за близките ти хора. Страдах мълчаливо, плачех без да ме види, за да не го натоварвам. С нищо не можех да му помогна. Държах му ръката и му давах кураж, за да не се предаде. Колко нощи не съм спала за да го слушам дали диша. Вече нямах мечти, защото не знаех на следващия ден какво ме очаква. Грижех се за детето, грижех се за домакинството, ходех на работа и се молех на Господ да ни помогне. Такъв беше живота ми следващите 5 години. Разбрахме за трансплантациите в Пакистан. Свързахме се с хора, които вече бяха трансплантирани там и мъжа ми реши, че ще рискува и ще отиде на операция в Пакистан. Подкрепих го безрезервно, макар че страха от това какво би могло да се случи, беше сковал гърлото ми.
Любовта ми към него ми е давала сили да се изправя срещу всяка трудност. Организирахме всичко и заминахме. Слава Богу всичко мина както трябва. Трансплантираха бъбрека и ние се върнахме в България живи и здрави. Няма да ви разказвам колко ни беше трудно в Пакистан и през какви неща трябваше да минем, защото това е друга тема. Но аз не се пуснах от ръката му и в най-трудния момент за него.
След като се върнахме в България последва още една операция в Правителствена болница. И един тежък възстановителен период. Но вече 4 години той живее втория си живот. Всичко си дойде на мястото. Радваме се на детето. Мъжа ми има автосервиз. Аз работя като счетоводител. Просто започнахме да водим нормален живот. Преди няколко месеца започнаха проблемите между нас. От дребни забележки до по-сериозни свади. Мислех си, че е изнервен от работа, но истината се оказа друга. Той си има любовница. Разбрах го преди 10 дни. Видях ги с очите си.
Тя е на 21 години и имат връзка от близо 1 година. Толкова е влюбен в нея, че пред нищо не се спира. Поиска ми развод. Аз си събрах багажа и си отидох у дома. Най-лошото е, че детето ми е голямо и остана да живее с него, не защото го оправдава, просто защото той не е живял на друго място и това е неговия дом. Синът ми ми каза: Мамо, ти не си виновна за нищо, но аз оставам да живея тук, защото това е моя дом. Тука са баба и дядо, тука са моите приятели!
Сега съм на 32 и съм изоставена и от двамата. Не знам какво да правя. Не знам как да продължа живота си. Мъжа ми е категоричен, че няма да живее с мен. Изтъква хиляди дребни причини, за да успокои гузната си съвест. А аз се чувствам предадена и не ми се живее вече.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 403002e9c2 |
|
1. Ооо,миличката, това са първите думи които ми дойдоха на устата. Какво нещо е живота...Нямам думи. Такава неблагодарност! Хубавото е, че си млада и надявам се да успееш да стъпиш на краката си след този шок. А за такъв подлец не си струва да се съсипеш. Всяко нещо се връща на този свят. Сега е дошло времето да помислиш за себе си, а и не знам дали си заслужава човек да страда и да се бори за подобна личност. Вероятно той се е преродил след тежките операции и дългите години страдание /не че го оправдавам/ и сега иска да опита от всичко. Но начина е повече от подъл.
А отностно детето, то е право, то вижда нещата от друг агал, живее неговия си живот, но все пак то не те е предало. Миличка, добрите хора като теб са на изчезване, сигурна съм,че съдбата ще ти се отблагодари, та макар и след време. Бъди оптимист и ти желая успех!
Ж.
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 944313b97d |
|
2. Мале какви добри хора има, които страдат толкова много. Мила, ясно е че не ти се живее, ти си срината просто, но живота продължава, имаш си семейство и дете и не можеш просто ей така да сложиш край на живота си. Опитай се да намериш сили и да се БОРИШ колкото можеш, излизай, виждай се с хора, колкото и да не ти е до това. Млада си, бори се, даже и без тях .
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: aefe191b24 |
|
3. Това наистина е много неприятно.
Чесно казано не знам какво да напиша за да ви помогна.Просто исках да ви кажа, че вие сте един изключителен човек и една прекрасна жена :) Да преживееш всичко това.Да минеш през всичките тези трудности.Да ви кажа не заслужавате това.Наистина живота е суров.
Все пак мойте адмирации за волята ви.Възхищавам ви се госпожо..
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: e6ac333353 |
|
4. Възхищавам ти се!
Бъди силна, както си била през всичките тези години, но този път го направи за себе си. Бъди търпелива, защото
връзката на твоят съпруг нама да продължи дълго и след около година две ще те моли за прошка. Сигурна съм в това, както съм сигурна и, че тогава ти ще имаш свой живот, хубав и смислен в който няма място за него.
Успех!
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 5cac0debb9 |
|
5. Това вече е истинското предателство! Все едно прочетох своята история с изключение на напикаването. Моят съпруг имаше любовница и при хемодиализата, и след успешната трансплантация в България! Все още сме семейство, просто незная какъв съвет да ти дам, наистина незная, но някъде бях чела, че рецепиента след време придобива навиците и характера на донора!! Сигурна съм, че след определен период от време всичко ще отшуми, както съм сигурна, че девойката на 21 год. не е наясно за "Сандимуна", "Имурана" и другите лекарства, които трябва да се пият цял живот!! Бъди силна, пази си здравето и успех!
|
...
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 1ece141d3d |
|
6. Аз мога само едно да ти кажа: ако някога мъжа ти иска отново да се съберете, не го приемай.
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 4ca3d96bbf |
|
7. Мила напълно ти съчувствам.....ужасно е.Аз преживях една раздяла с моя приятел с който бяхме години заедно...той намери друга, която за него е ЖЕНАТА на живота му...мина година , година и нещо и той дойде при мен да опитаме отново, аз неможех нищо да направя а той не спря да ме гушка и целува..не спря.
Явно е изпитал огромна вина спрямо мен...защото е тръгнал с другата , а тя го е използвала най -вероятно и накрая шут...и понеже той знае какво е направил БЕШЕ КАТО ПОПАРЕН, при теб ще се случи същото ще видиш самоче незнам дали тогава ще е в подходящото време и дали ти ще си готова да простиш защото зная какво изпитваш.
За разлика от теб аз нямам деца с него като подновихме правепме опити но не се получи за което много съжалявам, а искам да стана майка искам да имам дете от човек който обича. Аз обичах него , през цялото време не е съществувал друг мъж за мен но не ти говоря за година или две....ГОДИНИ.сега ние пак сме разделени защото тя започна да го търси пак, и понеже той влюбен в нея започна да дърпа от мен...не издържах и сложих края. той много ме обиждаше унижаваше-чувствам се подиграна, унижена, изоставена и тнт.
Искам да ти кажа имаш дете това е най- великото нещо което може да се случи на една жена. не се предавай не се оставяй на депресията защото зная какво изпитваш. аз бях пред лудница имах чувството че полудея---такова унижение такива думи чух от неговите уста---а бях до него---безрезервно до него---Някой беше писал че всичко се връща, и аз мисля че е така.
В моя случай тя прави с него това което той направи с мен....
На теб пожелавам високо вдигната глава не му показвай че си наранена не преигравай че ти е безразлично дръж се нормално и ще видиш...той ще се върне но дали ти ще си способна да го приемеш, а и да сте заедно това което се е случило няма да ти дава мира ...ще бъдете може би известно време и няма да издържиш просто го няма доверието. Пожелавам ти да срещнеш друг човек, който дате обича и уважава. имаш дете живей заради него.........но не се оставяй на произвола. уреди си твоя живот, никой няма да мисли за теб ако не ти самата. мила желая ти успех
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 0ff69f08cb |
|
8. Благодаря на всички за милите думи. Чета и сълзите ми се стичат по лицето. В момента не мога да мисля за него. А и той се е впуснал в безумната си връзка. Знам само едно. Искам си детето. Не мога да продължа напред без него.
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 64a569aeb7 |
|
9. Мога да кажа, че се възхищавам на любовта ти такава, каквато е била, на силата на характера ти и на себеотрицанието ти.
Тук мъжа ти не желая да коментирам-мисля, че за всички е ясно.
Аз на твое място обаче бих потърсила начин да живея в един дом с детето си. Простата сметка показва, че то не е и толкова голямо- около 14 годишно. Мисля, че ти най-много имаш право на това.
Много те моля, проучи чрез адвокат как би стоял този въпрос при теб- доколкото ми е известно, дори домът да е изцяло на съпруга ти, до пълнолетие на детето ти можеш да пребиваваш в него.
Ти ИМАШ ПРАВО да живееш с детето ти и ако съдът вземе много сериозно под внимание средата на детето, ще имаш право и да живееш там още няколко години.
Голямо изпитание е това, което изживяваш, но аз съм сигурна, както и всички тук, че ТВОЕТО истинско ЩАСТИЕ те чака тепърва такова, каквото го заслужаваш. А историята с мъжа ти ми е предизвестна, тепърва ще затъва все по-надолу...
Мисля, че няма право аз да ти казвам дали да го приемеш отново един ден или не- това ти ще решиш със сърцето си, но вземайки решение те моля само за едно-ТОЗИ ПЪТ МИСЛИ ЗА СЕБЕ СИ. Впрочем, знам,че съдбата ще се погрижи за това да те отведе на правилния път.
Прегръщам те много силно и нека Бог е с теб!
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 15fde4e3e4 |
|
10. Възхищавам ви се! Вие сте прекрасен човек!
|
...
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 64a569aeb7 |
|
11. От номер 9 отново:
Прочетох още веднъж историята ти. Тук всички ти се възхищават, и аз също, обаче сега ми е тъжно. Много те моля само да бъдеш силна СЕГА-повече отпреди. Приеми нещата така: след като можах да премина през онези изпитания преди години, ще мога и сега...
Има начин да не си така далеч от детето си. Аз вече ти дадох един.
Другият ще дойде от сина ти - много трудно могат да ме накарат да повярвам, че той ще бъде съгласен в дома да се настани какичката...
Само имай търпение. От собствен опит ще ти кажа- колкото по-голямо е изпитанието и го преодолееш, толкова по-щастлива ще си след него.
Знам, че в момента ти звучи абсурдно, но е така.
Ние тук сме с теб....
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 26fa19449c |
|
12. Аз съм номер 4.
Знам, че много боли за детето, но си мисля, че трябва първо ти да се успокоиш. Изчакай да мине малко време.
Нека детето поживее с тях и тогава предприемай каквото и да е за да си го върнеш. И също като другите си мисля, че то само ще пожелае да дойде при теб. Според мен детето ти и не осъзнава какво точно се случва и също е много объркано. Може би желанието му да остане в къщата е просто страх от промяната в живота му. Бъди внимателна с него и съсредоточи емоциите си върху това да помогнеш първо на детето си да преодолее ставащото.
Това е най-важното.
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 14e39cf162 |
|
13. От авторката
Жива съм. И продължавам напред. Няма да се съсипя за да доставя удоволствие на този подлец. Забрави откъде тръгнахме и колко много неща постигнахме. Нека си вози мацката в Мерцедеса. Нека си я води където иска. Аз няма да плача вече. След всички препятствия в живота ми имам чувството, че това е най-тежкото. Никой не може да ми причини по-лошо нещо. Силна съм. Ще издържа.
Сега пък не искал да подава молба за развод. Стратегията му ми е ясна. Сипе обвинение след обвинение към мен. Дребни незначителни неща, които на фона на всичко, което съм направила за него са просто смешни. Даже и преувеличава. Ама нищо то си е за негова сметка.
"Били сме щастливи, когато си карал Голфа и живеехме във варта."
Да! Бяхме щастливи преди да си купи Мерцедеса и да си хване любовница. Вярна е поговорката, че парите променят човека. Предполагам, че не иска развод заради семейното имущество. Но сега аз не искам вече да съм обвързана с него. Аз ще подам молбата. Как си ги представя нещата? Да си стоим разделени, а той да си прави каквото си поиска. Представям си какъв цирк ще е на делото.
От цялата тази история страда обаче детето.
Как ли не убеждавам сина ми да дойде да живее при мен. Тъкмо го видя, че започва да се колебае и баба му /свекърва ми/ го дръпне от другата страна. " И дядо ти скиташе, аз как съм търпяла. Ако майка ти иска семейство, ще търпи и тя." Как да се боря и с нея. Тя е по цял ден със сина ми. Естествено, че ще му влияе. Ей тези хора нямат ли страх от Бога! Без вина, цял живот предана на съпруга си и отдадена на детето си съм отделена от него.
И сега детето ни обвинява и двамата, че сме си взели нашите решения, без да помислим за него. Вече не стои въпроса, че живее при тях заради къщата и приятелите си. Сега е сърдит и на двамата. Само, че на мен ми ги казва тези неща, а на баща му не смее да каже нито думичка.
Просто не знам какво да правя!
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 9fcc05a916 |
|
14. Здравей, сега чета тези коментари, историята е доста трагична. Моля те, пиши какво стана по нататък. Къде е детето? как се държи съпругът ти в момента с теб. съчувствам ти, с цялото си сърце и ми е много мъчно.
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: d7bbca9c7d |
|
15. И на мен ми е много любопитно как завършва тази история. В момента и в моето семейство се случва нещо подобно, само че в случая аз съм в ролята на (вече порасналото) дете. Ще ми се да вярвам, че за всеки в крайна сметка има хепи-енд...
|
...
| преди: 13 години, 6 месеца hash: c6c8881a9f |
|
16. Не знам какво да ти кажа. Толкова е несправедливо, толкова е ужасно това, което ти се случва. Ще ми се да ти помогна. Ако искаш остави някакъв имейл за връзка, за да ти пишем хората, които те подкрепяме. Не се предавай! Ще отмине лошото и ще дойдат по-хубави дни!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 2bf0a337a9 |
|
17. От авторката:
Здравейте! Ето ме отново след 2 години и 4 месеца. Какво
стана ли... :)? Той направи опит да се съберем отново, по скоро се опита да ме лъже и да продължи да ме мами. Какви думи извади само да го бяхте чули, че и сълзи прокапаха, но колкото да ме накара да се върна, за да си има отново домакиня вкъщи и любовница с която да се забавлява. Е, излъга ме, но не за дълго. Тя продължи с sms-те и обажданията... за пореден път ме направиха на глупачка, толкова много се унижих с поредния си опит да бъдем отново семейство и детето ми да е щастливо. Изкарах кошмарна Коледа и Нова година тогава, бях се заинатила да го оставя да прави каквото иска, а аз да си стоя вкъщи и да си гледам детето. Това обаче го вбеси и държанието му стана недопустимо. Майка ми беше човекът, който ме разтърси и ме накара да сложа край на тази лудост. Плачеше и ме молеше да спра да се унижавам и да се прибера вкъщи. Чашата преля на Нова Година и на следващия ден си дадох сметка, че не мога да му простя и не искам да бъда вече с този човек. Отново омолявах детето да си тръгне с мен... но без успех. Отговорът беше: Това си е моят дом, оставам тук. Като нож в гърба ми останаха тези думи, но който е родител ще ме разбере... на детето си можеш да простиш всичко, абсолютно всичко.
Подадох молба за развод и се сблъсках с поредната селяния и простотия. Получих заплахи, относно подялбата на имотите и имуществото, които не бяха за пренебрегване. Не можех да повярвам, че съм живяла с този човек и съм обичала с цялото си сърце и душа. В крайна сметка реших, че ако наистина искам да продължа живота си и да затворя тази грозна страница от него, трабва за пръв път да се предам, да махна с ръка и да не се обръщам повече назад... Аз си знам какво ми е струвало това в този момент.
Оставих му всичко, чувствах се така, все едно съм била в затвора 14 години... ужасно е, но от този момент нататък започнах от нулата :)
След цялата тази буря, да не кажа цунами от емоции, бях станала кожа и кости, за здравето да не говорим... но продължих напред. Детето идваше събота и неделя при мен, независимо че родителските права са мои, не исках да го насилвам и се съобразих с неговите решения. Станахме по – скоро приятели, отколкото майка и син. Смених си работата, с много по-добра и по-платена, започнах да си стягам къщата и да правя подобрения, купих си нова кола, а физически изглеждах много добре. Казвам го защото не ми липсваха и ухажори, но още си ближех раните след всичко което се случи.
Преди 1 година се появи и мъжът, който е до мен сега. Приятел на моя шеф. Започна да ме ухажва и лека по-лека спечели до известна степен доверието ми, но до известна степен, вече винаги си имам едно наум. Отношението ми към него се промени много и от една случка в живота ми, а имено операция, която претърпях на жлъчката. Той беше до мен неотлъчно. Хранеше ме, преобличаше ме, правеше всичко, което дори и да бях омъжена още за бившия ми, като съпруг нямаше да направи за мен. Преосмислих нещата и след време заживяхме заедно :). Поставих началото на вторият си опит да имам семейство. Сега съм бременна в третия месец и съм много щастлива, не мога да Ви опиша, но това малко същество го чакам с нетърпение да се появи на бял свят и още от сега го обичам с надеждата, че то ще даде смисъл на всичко, което правя и ще правя в бъдеще... Слава Богу, синът ми приема нормално всичко, което се случва. Дори онзи ден се препирахме дали ще е момче или момиче и той ми каза: Мамо, ти си такава мъжкарана, че не можеш да родиш момиче :)... Приятели! Стискайте ми палци... дано от тук нататък всичко лошо е вече зад гърба ми....
Желая Ви много здраве, щастие и само хубави емоции!
За сведение на любопитните: Бившият ми живее вече с неговата приятелка, манипулира я, така както правеше с мен, а тя дори не подозира, че той има връзка с друго момиче на 20 години. Сега тя е в моята роля. Какво ще стане... това времето ще покаже, но той вече не е мой ангажимент.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 07c7ea660a |
|
18. Успех! И дано този път да не си сбъркала с човека до теб.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: a9d1e7d52b |
|
19. От цялото си сърце ти желая щастие!
Аз не съм гледеле болен мъж но се разделихме когато дъщеря ми беше на 2, 5 а синът ми но 5. Д дон днешен не се доверих на друг мъж и съм сама. Децата порснаха сега са студенти. Синът ми само веднъж пожела да отиде у дома и да живее с бащаси в своя дом но прибирайки се кам къщи и плачейки някой зад мен извика мамо и беше той, беше размислил. Изгледах си децата сама, Не по нъй-добрия начин. Понякога ходеха с дупки на големия пръст на гуменките или са късаха анцунга и аз неможех веднага да го сменя с нов. Сега изкарвам пари и мога да ги издържам но тогава беше трудно.
Скоро говорих с дъщеря си. Опитах се да и обясня колко съм страдала кото см ги глидала преди 20 г. със скъсан анцунг или гуменки да играят пред блока, а тя къза мамо тава бяха най-хубавите ни години. На нас не ни пукаше с какъв анцунг сме ние искахме да играем а ти беше да нас.
Желая ти да немериш щастието си, аз пропуснах моето.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 8a8d8eed1d |
|
20. До номер 19
Не си пропуцнала своето щастие, децата са изпълнили живота ти. Ако моето дете беше останало с мен, щях да се отдам изцяло на него и със сигурност нямаше да създавам друго семейство, както много жени в моето положение. Другото което е и факта, че вече нямам тази сила и воля, която имах в първият си брак и ако не е сегашният ми мъж да ми дава сила, може би нищо нямаше да се получи.
А дъщеря ти е много умна млада жена, защото е разбрала смисълът на живота и можеш да се гордееш с нея. Ти имаш своето щастие....
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
