 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Дълга история, която заслужава да бъде прочетена
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 3716 пъти
Аз съм млада и красива жена, която не и върви особено в любовта. Имала съм няколко несериозни, 3 сериозни връзки и един брак :) Всичките връзки прекъсвах все аз. Което ме нараняваше още повече, защото да си загубил чувства е лесно, но да прекратяваш връзки, защото няма смисъл е болезнено. Първата ми връзка беше като ученичка с момче по-голямо с 1 година, а самата връзка продължи 1г и 6м. Както се казва беше детска любов. Разделих се, защото приятелят ми беше голям нервак, пиеше дори хапчета за които ми сподели доста късно. Постоянно се карахме, той избухваше, правеше ме на гъз, обиждаше ме на публични места... Беше много унизително. Оставих го, защото се усещах, че започвам да се превръщам в него. И до ден днешен съм нервак като него. Страдах много, това бе първата ми любов и първият ми мъж, но знаех, че не заслужавам това. След това имах 3 годишна връзка с по-голям с 4 г. Много силни чувства, по-силни от предния път. Той бе най- добрият приятел който съм имала. Запознахме се случайно, той ходеше с едно момиче от 4 м, но няколко дни след като тръгнахме той я заряза заради мен. Аз бях запленена от любов. Той и каза, че живее в Испания и, че след 3 дни си заминава, което ме срази. Чувствах се много добре с него и не исках да свършва. След което го попитах дали иска да замина с него. Той не можеше да повярва направо. Така заминах с него и оставих семейство и приятели. Една година живях с него там след което се прибрахме за постоянно и тук живяхме още 2 год заедно. Обичах го много силно. Постоянно се карахме. Той е най-глупавия човек който познавам, незнам как да намеря думи да опиша колко тъпо същество е той, за това постоянно се карахме, направо ме изкарваше от нерви вся глупост която казваше. Нямах силите да се разделя с него, затова и 3 год живеехме заедно. Накрая трябваше да заминем отново за Испания, защото тук нямаше работа и аз се възползвах от ситуацията да го оставя да замине, а аз да отида уж след 1 месец. Минаха 2 месеца в които незнаех как да намеря сили да му кажа, че този път няма да замина, докато една вечер разговаряхме по тел и пак за някаква тъпотия казана от него се скарахме, тогава си казах щом неможем да се разбираме и по тел, то какво остава ако продължа съжителство с него, тогава събрах кураж и му казах, че няма да замина и всичко приключва. Минаха месеци след раздялата които бяха много мъчителни за мен. Не съм разговаряла дори с него по тел, никаква връзка, но не спирах да мисля за него. След няколко месеца започнах да си мисля, че трябва отново да сме заедно, просто не можех да го забравя. Доста време дори не правех секс след него, защото се чувствах все едно му изневерявам нищо, че нямахме връзка вече. Живеех тогава на квартира с една колежка и си търсихме съквартирант, за да си делим наема и така се запознах с следващата ми връзка. Първоначално започнахме само със секс или поне аз, но се оказа, че той започнал да има и чувства. Аз нямаше как да го обичам, защото започнах да разговарям по тел с бившия и започнахме да си казваме, че не сме се забравили, че все още се обичаме, че той ще се прибере скоро и отново ще сме заедно... Така и стана той се прибра и ме изненада, но когато го целунах осъзнах, че ми е като непознат. Изпитах една празнота. Той беше точно като непознат, но поне към непознат щях да изпитам някаква тръпка от целувката, а с него и това нямаше. Продължих от време на време да пия кафе с него, без да се крия от съквартиранта, защото за мен всичко беше секс с него. Така докато един ден тъкмо да изляза на кафе с бившият и съквартиранта ме дръпна за ръка. Каза ми той е минало, защо не го оставиш да си остане в миналото и не ми дадеш шанс да ти покажа колко те обичам, което ме разби признавам си. Тогава се замислих какво правя и реших, че е прав. Така приключи всичко с бившия и започна с новия. Живеехме близо 2 год. Всичко беше ок, разбирахме се прекрасно, за 2 г дали сме се скарали и 2 пъти и то за глупости. Имах нещото което не намирах в предните връзки, а именно разбирателството помежду си. Докато един ден се скарахме за някаква глупост и той не ми удари шамар. Аз винаги съм казвала, че бой и изневяра никога не бих простила, ала как съм се лъгала, щях да разбера, че бих простила. Тогава си казах, че трябва да се разделим, защото днес е шамар утре повече. Това му и казах и, че щом човек един път си позволи нещо, че ще се повтори пак. Той обаче ме убеждаваше, че няма да се повтори, че е сгрешил и че си дава сметка за това и аз глупачката си викам да му дам втори шанс въпреки, че съм умно момиче и знам какво ще стане и, че не постъпвам правилно като продължавам такава връзка. Най- интересното е, че тази връзка най-лесно бих прекъснала, защото така и не успях да обикна този мъж. Бях свикнала с него, но нищо по разтърсващо като предната връзка. И така реших да дам втория шанс колкото и глупаво да знам, че ще е и заминахме на море с мисълта, че разнообразието там ще помогне за връзката. Да ама някак си този мъж ми бе паднал в очите и нещата не вървяха добре. Прибрахме се от море, започнах пак работа. Една вечер се прибирам аз от работа и се започва някакъв скандал защо не съм била засляла леглото сутринта. Не бях, защото се бях успала за работа и бързах. Мисля, че на всеки му се е случвало и не е дошъл края на света. Както се карахме така нещата се повториха, лошото беше, че този път не бе само шамар. Удари ме 2 или 3 пъти с юмрук и ме блъсна 2 пъти в стената, което мен ме изкара извън нерви, разтреперих се и го удрях с все сила, колкото имах. След което излязох. Аз съм много силен човек, преживяла съм доста, все сама съм се оправяла и не можех да си помисля, че заслужавам нещо подобно, дори смятам, че никой не заслужава, каквото и да е направил. За това не успях да отида в спалнята и да се разрева, а се изправих срещу него и удрях колкото сила имам. Замислих се тогава какво правя при него. Оказах се права, че щом веднъж си позволиш нещо то пак ще се повтори. Замислих се какво бъдеще имам. Ако нещата продължаваха, то връзката ще се задълбочава, ще се стигне рано или късно до брак, деца, а когато забременея той може да ме удря и блъска в стената и да стане много лошо... Тук интересното е, че винаги когато съм мислела по такива теми ми е било странно как може някой мъж да удря жена без причина, смятала съм, че тя трябва да го е провокирала или да е направила нещо сериозно, не че оправдавам побойниците, защото както вече казах каквото и да е направил човек не заслужава това, но ми е било просто странно как ще те бие някой без причина така да се каже. Е сега след опита който имам, знам че е възможно. Казвам го за тези които са мислели като мен преди време. Незнаеш кой как може да превърти или превключи на моменти. Дори едно не оправено легло заради закъснение може да отключи този проблем. Както и да е, този етап от живота ми е вече минало, за което не съжалявам. Никога не съм съжалявала за нищо. Хората се учат от грешките си, така че това трябва да се гледа от хубавата страна, а тя е именно, че такива неща от живота ни ни карат да оценяваме това от другите мъже който дори и да изкараш от нерви не биха си позволили да го направят. Ако не бяхме преминали през лошото нямаше да можем да оценим доброто. Така идва историята как започнах връзка с настоящия ми съпруг. Съпругът ми познавам много преди развитието си на тези събития. По време на раздялата с втората връзка. Когато бившият замина за Испания, когато страдах много, когато не можех да го забравя... Интересно е как човек живее без да знае какво може да се случи в бъдещето и как се преплитат минало с бъдеще, за да стане настояще :) Когато се разделих с бившият и страдах за него и не спирах да мисля за това като се върне да бъдем отново заедно работех в едно кафе като барманка, беше много зле платена работа, но не можех да намеря друга. Тогава беше един много тежък период за мен. Раздяла, ниско платена работа, квартира, наем, 12-13 часови смени на работа, не можех дори да се наспивам. Под квартира имах предвид, че живеех в един разпаднал, долнопробен хотел, в който живееха само цигани и проститутки, но това беше единственото за момента което можех да си позволя, след това заживях с колежката във въпросната квартира за която си търсихме съквартирант да делим наем и тръгнах мъжът от предната история. Една вечер докато се прибирах от поредната 13 часова смяна към долнопробния хотел в който живеех ме спряха полицаи, че не спрях на стоп. Един от тези полицаи беше мъжът ми :) пуснаха ме естествено, но колегите му ме разпитаха това онова къде работя, аз им казах за кафето. На следващият ден шефът ми ми каза, че знае, че са ме спирали и той им е колега и така след няколко дни ми вика бе единият много си е паднал по теб. Аз все се базиках с него няма ли да ме запознаеш може да го харесам и аз :) Няколко седмици след това имахме банкет от работа в едно заведение след това отидохме на дискотека и там до нас пък се оказа, че имат банкет полицаите и той там. Тогава шефът ми ми го показа и аз му викам, че го харесвам да ме запознае, след което той отива при него и почват всички да го юркат да дойде при мен. Мъжът ми е много срамежлив и от хорска срама, за да не го помислят за тъп идва. Запознах ме се, дадох си телефона. След това се чухме и излязохме на кафе. Аз наистина го харесах, но още бях влюбена и не можех да си помисля за връзка сред всички проблеми с работа, пари, хотела, раздялата, така и не му обърнах достатъчно внимание, защото не ми беше до това. Едвам се наспивах от работата си и все нямах време да изляза отново с него. Споделих му го, защото наистина го харесах, но ми беше много тежко и все се извинявах за това, че не можех да изляза с него. Той дори дойде един път на работа и ми каза, че ще поразпита приятелите си да ми помогне да си намеря друга работа и да се пооправя, което много ме учуди след като почти не се познавахме. Тогава заживях в квартирата с бившия и всичко приключи до тази единствена среща. Бях останала с много добро впечатление, но просто той улучи лош момент от живота ми в който не можах да му обърна внимание, а бившият ми се нагоди в живота ми първо с деленето на наема за квартира, малко по малко със секса след това и накрая с въпросът защо не оставиш миналото да си е минало и не ми дадеш шанса да ти покажа колко те обичам. Такъв е живота, за това е приказката на точното място в точния момент. След боя като се разделих с приятеля си започнах да се виждам с мъжът ми и така тръгнахме. Даже си спомням как баща ми ме попита има ли сега някой и аз се засмях и му казах за него, как сме се запознали, как преди време не му обърнах внимание и се избазиках, че кой знае може пък тогава да съм си изпуснала късмета и сега ще разбера, че може това да е мъжът на живота ми. Базик, базик, но от къде да знам, че съм казала самата истина :) Мъжът ми ми разказа как се е влюбил в мен, което беше невероятно. Той бил ме харесал много време преди да се запознаем и момента когато колегата му ме е спрял на стопа не можел да повярва, че това съм аз. Преди време когато живеех в България с втората си връзка работех в мола в златарски магазин, тогава мъжът ми минал случайно и като ме видял много ме харесал и така всеки път когато минавал от там, без аз да знам, без да съм го видяла. След като тръгнахме 2 месеца след това заживяхме заедно, след третия искахме бебе. Това бе най-добрият мъж който съм виждала, обичах го толкова много. Никога преди това не бях обичала така. Просто знаех, че той е човека. В предните връзки само си губех времето, от началото все знаех, че може да не се получат нещата и все чаках и чаках с времето да се получават, решавах проблемите в връзките, прощавах, давах време. С мъжът ми обаче от самото начало виждах бъдещето си с него, виждах семейство и деца, не виждах раздялата. 6 месеца след като тръгнахме обаче той ми изневери. Разбрах за това няколко дни след като го бе направил, случайно. Това направо ме съсипа и разби сърцето ми. Не можех да повярвам дори след цялото признание от него. Как може идеалният мъж да го направи. Той бе истинската и единствена любов която се случва на човек един единствен път в живота ако има късмета да я срещне. Първо сигнално исках раздяла на момента. Това бе нещото което смятах, че не бих простила никога. На мнение съм и до ден днешен, че човек ако обича истински никога не би направил това, дори каквито и проблеми да имат. Отидох при приятелка за няколко часа с мисълта да пренощувам при нея, но през нощта не се чувствах на място, чувствах, че мястото ми е в къщи и се прибрах още същата нощ. Никога през живота си не съм се чувствала по наранена. Разговаряхме и видях в очите му, че наистина се разкайва за станалото, че наистина съжалява, единствено това ме накара в този момент да запазя връзката си. Няколко дни не ядях, не спях, не можех да го гледам, изпитвах неприязан и огромно разочарование, но това не ме отблъсна от него както при боя с бившия и тогава разбрах, че трябва да се опитам да го преживея, да простя, защото не можех да си представя да живея без него колкото и да ме болеше. Минаха много тежки месеци, не спирах да мисля за предателството. Много пъти си казвах човек не може да обича и да направи това, дадох си сметка, че може би до този момент той не ме е обичал истински и реших, че не е гаранция, че няма да ме обикне особено след като си е дал сметка след станалото. Не е минал и ден в който да не продължава да ме съсипва това. На моменти го оправдавам, на моменти го обвинявам. Нямам сили да се разделя с него, защото никой никога не ме е карал да се чувствам по щастлива. Незнах как да постапя от тук нататък, но не спирах да мисля как да му простя, да забравя и да продължа да живея. Минахме през периода когато постоянно му натяквах. За най-малкото нещо му натяквах станалото и след секунди знаех, че не постъпвам правилно. Или трябва да се опиташ да простиш или ако не можеш по добре да се разделиш. Просто нямаше смисъл. Колкото и голямо търпение да имаше той все някога щеше да се изчерпа ако продължавах да натяквам. Реших и аз да му изневеря, за което не се гордея, но и не съжалявам. Не го направих с цел да му го връщам или нещо подобно, направих го с цел да се чувствам виновна, че съм го направила и да спра да му натяквам. Никога преди това не бях изневерявала на нито един от бившите си приятели. Винаги съм била на мнението, че ако стигна до там да пожелая друг, то трябва да приключа връзката и да започна нова. Никога не съм разбирала хората които твърдят, че могат да обичат двама, за мен тези хора не са срещали истинска любов, не са били достатъчно отговорни към връзките си дори и да не са били истинските им любови. И така записах се и аз в клуба на предателите, но както казах не съжалявам, наистина това ми помогна да спра да натяквам и да запазя връзката си. Естествено, че признах изневярата си на мъжът ми 5 мин след като се прибрах. Обясних му защо го направих и го попитах дали може да ми прости и, че сега той решава дали ще продължим напред. Той ме разбра и ми прости, оправда ме, че той е виновен за случилото се и реши да продължим напред. След няколко месеца ми предложи и се оженихме. Незнаех дали ще мога да живея до края на живота си с този кошмар, но знаех, че не мога да живея без него. Той е най- хубавото и най-лошото нещо което ми се случи, но единствено с него мога да бъда щастлива, защото е единствената ми истинска любов и знам, че и да се разделим никога няма да се влюбя в друг така както в него. Не мога да помисля да съм женена за друг или пък да имам деца от друг. Искам да остарея и умра до него. Вече сме заедно от година и половина, женени от 5 месеца и още нямаме деца. Не мога да забременея все още, но се надявам в най-скоро време да стане и това чудо. И до днес се чувствам ужасно зле от изневярата му. Незнам дали му имам доверие. На моменти не му вярвам, а на моменти дълбоко в себе си мисля, че му имам. Винаги се сещам за приказката която казах и по рано, че веднъж станало нещо пак ще се повтори, но искрено и силно се надявам да не стане. Ако ми разбие сърцето отново незнам какво ще стане честно казано. Четох много неща за изневярата, за различните изневери, за психологията и незнам много ли трябва да съм глупава да смятам на моменти, че съм благодарна, че все пак е било еднократно, а не любовница, да съм благодарна, че остана с мен, а не е влюбен в друга и да ме е оставил, защото както казах за това не се разделих с него, защото не мога да си представя живота без него??? Не вярвам да го забравя, но се надявам да продължавам да мисля за това как да продължа да живея след случилото се. Когато хората изневерят след време, години, може би защото си омръзват, защо изневеряват хората в началото когато уж е най-силна любовта? Защото може би не са обичали истински до този момент или пък не са си давали сметка за това поне аз така си мисля. Това гаранция ли е, че пък няма да са от хората който след време и години няма да изневерят? Ако е така значи си е заслужавало да стане в началото, но тези въпроси винаги ще се питам и дано намеря отговорите. От разговорите с мъжът ми той казва, че нищо не му е липсвало. Аз съм на същото мнение. Той го описа като проявена слабост, като флирт на който се поддал. Само искам да кажа, че той е на 35г и не е имал сериозни връзки и може би за това не е знаел как да се държи за такава, ако по този начин мога изобщо да го оправдая. Искам само да попитам смятате ли, че съм постъпвала и постъпвам правилно като се боря с все сили за любовта си или съм направила най-голямата грешка, че се омъжих за него и задълбочавам грешките си с опитите за забременяване?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: cabd738aab |
|
1. 1-во историята не си заслужава да се чете. Аз я четох като си спестих доста от брътвежите между съдържанието.
С две думи - ти страдаш от т. н. Синдром на Мадам Бовари - вярваш, че някой мъж ще те направи щастлива, влюбена си в самата мислъл да си влюбена и без мъж не се чувстваш пълноценна. Той обаче никога не е обект на твоята любов, защото самата любов е за теб смисълът - тя е крайната ти цел, а мъжът може да сменя лицата и имената си през годините, защото е вид средство за постигане на целта - ЛЮБОВ или мнима любов, за да задоволиш своето собствено его.
С две думи - ти си болен човек за някои, а други ще кажат, че си просто една съвременна жена.
Поставяш само себе си в центъра на събитята и живота като при теб вече не става дума за егоизъм, а за вид нарцисизъм и фикс идея - Любов с мъж на всяка цена. Поредният е програмиран предварително. Имената и лицата ще се сменят, докато не станеш прекалено стара и болна за такива работи.
Мъжът ти пък ще продължава да ти изневерява, защото той подсъзнателно чувства, че не обичаш него и винаги тази обич и подкрепа ще му липсват в брака ви. Той ти е предложил брак от чувство за вина, защото ти е казал истината - съзнателно не може да ти каже, защо ти е изневерил. Подсъзнателно обаче си има своите причини, които не може да обясни, а като рационален мъж се бори с това чувство и гледа сигурното и познатото, воден е от дълга си към теб. Твоята ответна изневяра също не е минала през него безболезнено, но това ти не можеш да го видиш, защото на теб погледът никога не ти е навън - към другите, а винаги навътре - към теб самата. Твоите чувства, твоята любов, твоето щастие са в центъра. Мъжът е само необходимия предмет-средство за това. Една истинска Мадам Бовари. Дефектният мъж се заменя с нов, но най-важното е ЛЮБОВТА, да си влюбена и да си с мъж, който има задължението да те обича и прави щастлива.
Не завиждам на бъдещите ти деца. Със сигурност ще се разведеш и ще продължиш да се влюбваш в най-различни мъже. Нещо повече - съмнявам се дали си в състояние да обичаш и своите деца или също ще ги превърнес в средство за намиране на твоя блян - любовта. Кой знае, времето ще покаже.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: ce0b8db4df |
|
2. Като видях как започва историята, първите 2 изречения само, определено НЕ си заслужава да я чета. Не го и направих.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: a1d80ece91 |
|
3. Нененене... Не е истина просто :O
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 72df46a3cc |
|
4. само заради оставения коментар от номер 3 ме зачовърка любопитството :D
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 54f91836ed |
|
5. да... това си е изповед в живот който всички живеем и търсим щастието, разбира се човек греши и попада на неподходящи и го разбира с времето, а има и фактор наречен съдба, не можеш избяга от нея... познавам човек с същия начин на живот, търсещ любов заради тръпката и влюбването, , зодия рак е, като реши че е попаднал на подходящия е верен, но все нещо го разочарова, и си отмъщава дори и чрез изневяра, може би твоя случай е нещо подобно, не знам... в всеки случай имаш право на щастие... успех
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 77c06e204c |
|
6. Номер 1, накара ме да се замисля върху това което написа. Ако наистина е така както го описваш мислиш ли, че това в което съм се превърнала е заради развода на родителите ми, баба ми и дядо ми и почти всички роднини? Като се замисля наистина съм търсела така да се каже перфектния човек или поне този който се доближава до него, може би от страх и моят брак да не е провален, а семейството да е цяло.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: b5ac2d68e5 |
|
7. Не си струва да бъде прочетена, определено. История на един егоцинтрик доза истерия.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: cabd738aab |
|
8. до авторката
Не знам сега заради кого и какво, но най-вече човек сам е господар на себе си. Психолозите обясняват доста неща с ранното детство (първите 6 г. ), но в крайна сметка човек сам определя кой ще бъде. Ако щеш - в теб е властта да отидеш на психолог и да намериш точните причини за проблемите си, да опознаеш себе си и да приключиш с миналото си и най-вече с детството си и травмите от него.
В момента, в който си станала на 18 г. властта за живота ти и теб самата е преминала в твоите ръце, така както ти ще си отговорна за децата си до пълнолетие, но какво ще правят и кой ще са по-нататък ще си е тяхна работа най-малкото, защото можеш да отидеш на психолог и да излекуваш травмите си или можеш да решиш да не го правиш.
Според мен ти не страдаш от страх да не се разпадне семейството ти, а просто си вманиячена в идеята да си влюбена и да имаш мъж до себе си. Ти имаш огромна нужда някой да носи отговорност за щастието ти и живота ти и този някой да е мъж. Може би го идеализираш умствено, но кой ще е мъжът сам по себе си не е от значение - той е средство някакво за постигане на твоите си цели.
Моето мнение е, че ти няма как да имаш успешен брак докато не се излекуваш от Боваризма си и изобщо - докато не приключиш с травмите от миналото. Според мен мъжът ти действително много те обича, и ти го обичаш по свой си начин, но заради проблемите ти не можеш да му дадеш това, от което има нужда и той от своя страна търси топлина, обич и внимание при чужди жени, въпреки че знае, че обича теб и не може да си обясни с думи, какво го кара да постъпва така. Това го кара да се чувства виновен, да се разкъсва вътрешно, което няма да му попречи да продължи от своя страна да търси това, което ти не можеш да му дадеш.
Дори да родиш от него, рано или късно ще разбере какво му липсва с теб, срещайки жена, която ще му даде всичко, но по-скоро ти ще го зарежеш в търсене на Мистър Райт - истинска Мадам Бовари. Нещата ще се повтарят като до сега и така ще имаш сериина моногамност, но сменяйки много партньори до края на живота ти, никога ненамирайки щастието и любовта, която търсиш така неистиво
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 1d9fcbf082 |
|
9. Винаги, когато чета коментарите на Номер 1 (а те винаги са еднакво еднообразни) се преобръщам в стола си два пъти от смях, а Фройд три пъти в гроба си от мъка.
Авторке, според мен просто драматизираш. За всичко. Стегни се.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 77c06e204c |
|
10. Всеки търси щастието и любовта, което е нормално, ако не ги търся значи съм егоист и самовлюбена в себе си егоцентричка. Може до някъде да съм Мадам Бовари, но не разбирам защо съм определяна като такава изцяло. В крайна сметка мисля, че всеки е имал неподходящи връзки, всеки е търсел любовта, и малко са тези които не са попадали на неподходящи. Ако не се интересувах от чувствата и любовта на другия едва ли щях да започвам някаква връзка, камоли по-дълготрайна. Ако не се интересувах от мъжа като личност, не се интересувах какво чувства, ако преследвах любовта само защото да я има без значение кой е мъжът нямаше връзките да са годишни, а по краткотрайни от месец, два и следва търсенето на нов мъж. За 2-3 години връзка мисля, че съм се интересувала от мъжа до мен, опитвала съм се да запазвам връзките си, просто не съм осъзнавала, че не трябва да моделирам някой, а просто да намеря такъв който да харесвам и обичам такъв какъвто е без да искам да го променям по никакъв начин, да обичам дори недостатъците му както се получи и с мъжът за когото се омъжих. Мадам Бовари бих казала по скоро, че е бил именно той. Неговите връзки са били най-много месец, два. Той сам казва, че започва с връзка и като стане месец, два започва да мисли за раздялата, защото нещата били отивали към по сериозно. Не е ли това Мадам Бовари търси и търси нов източник, защото има и разлика между влюбването и любовта. Влюбването е в началото, а любовта е тази която ни кара да се борим за нея, да прощаваме, да разбираме другия не само себе си, да градим и така нататък. Щастието и любовта намерих с него, ако не бях ги намерила за мен той с изневярата си щеше да е поредният ми неподходящ партньор и да съм го оставила, но мисля, че не съм егоист, търсила съм вината и в себе си за станалото и съм решила да се боря и продължа да градя взаимоотношенията. Това значи, че се интересувам и от него и неговите чувства, а не от любовта като цяло без значение кой е мъжът, защото мъжът е той и ако не беше всичко да беше приключило с това, че е поредният неподходящ.
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 40129dfec4 |
|
11. Забелязваш ли нещо: пътвият ти приятел бил нервак, пиел хапчета, обиждал те на обществени места и затова си го оставила; вторият бил ''тъпо същество'' и си го оставила; третият те удрял - оставила си го; мъжът ти пък ти изневерил.
Все те са ти направили нещо, все те са виновни - ти само си страдала. Според мен и ти си имала вина дори и да не си го осъзнавала. Сама казваш, че при първата ти връзка и ти си станала ''нервак като него'' ама ако се замислиш може да осъзнаеш, че и двамата сте си били нерваци от самото начало. Вторият бил мн глупав, все сте се карали ама то, за да има скандали и спорове са нужни двама така че най-вероятно и ти си се държала доста глупаво. Третият те набил ама и ти си го удряла. Пък мъжът ти ти изневерил и ти да не останеш по-назад и ти си му изневерила. ''Той ме разбра и ми прости, оправда ме, че той е виновен за случилото се и реши да продължим напред. '' Пък това изречение направо ме довърши - не те разбирам нито теб, нито него. Решенията си ги вземаме сами и не може друг да ни е виновен после.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 6b0b4b0207 |
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: aa42896674 |
|
13. О, прочетох. Малко абзаците липсват, та трудно се чете, но ако беше по-подробно щеше да е роман. Разбрах всичко написано. За мен коментар 1 е напълно безпочвен, глупости с психо-уклон. Ако Господ е рекъл, а си смел и себе си, всеки намира щастието, неговото лично щастие. А пък и Господ давал, колкото можеш да носиш. Явно това го умееш.
Аз няма толкова подробно да описвам само ще кажа, че съм имала 5-6 връзки, никога не съм се двоумила дали да ги прекъсна, ако съм смятала, че са без продължение. Рева, чета психолози, напивам се, дърдоря с приятелки по цяла нощ и продължавам. Живея без да съжалявам, правя каквото смятам за правилно, не нося вина, мисля преди решение и си следвам пътя. Разбирам те прекрасно.
Влюбена съм в себе си, в живота и любовта. Егоцентрик, властник, каквато си щете. Изпитвала съм безрезервната любов, както казваш - шамар няма да простиш, ама прощаваш. Изпитвала съм изневери от друг. Аз съм изневерявала също. Лентяйство от трети. Също и "взаимната единствена" любов (при него два пъти се връщах). Женен също.
И накрая любовта дойде с тихи стъпки, без да изисква, без да притиска, без да е капризна. И над 2 години не можех да и се отдам. После се отпуснах, за да разбера, че любовта не е една, а е толкова, колкото пъти се влюбиш. Подсъзнателно съм усещала, че търся мир и доверие и явно най-сетне съм ги заслужила.
Според мен не си имала (и нямаш) сили да прекъснеш последната (поредна) връзка. Оправдаваш се, търсиш мнение, а прекрасно знаеш отговора. Страх те е да се попиташ, да не би да го чуеш от себе си.
Нататък, само животът и ти знаете. Съдби разни, щастие различно. Важно е да си готова да платиш цената, но ти това го знаеш. За мен е недопустимо да вкараш дете в историята. Но това е от моя опит и моята съдба. Минаваш през поредния си урок и не е нужно да жертваш най-скъпото нещо. Но пак казвам съдбата си знае, може пък така да трябва.
Успех и кураж, и пиши какво е станало.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 77c06e204c |
|
14. Здравейте, аз съм авторката. Пиша понеже мина време от както писах историята си и гледам има 2 нови кометара, последният който е да пиша какво е станало.
Мина година и половина от изневярата. Все още сме заедно, на 17 ноември сега дори имаме първата си годишнина от сватбата. Да ви кажа, че съм забравила и че не ме боли ще ви излъжа. Нещата обаче са коренно различни от тогава. Боли ме винаги когато се сетя, но вече е малко по леко, няма го първоначалния шок, а сега някак си съм се научила да живея с това.
много пъти съм се натъквала на въпроса дали могат двама да задържат връзката си след предателството и изневярата. Истината която открих за себе си е, че могат, но няма да е никак лесно. Това го казвам за онези които преживяват подобно нещо и търсят много отговори. Трябва да се прави разликата между мъжете които са си такива и постоянно правят така и такива които може да допуснат грешка поради различни причини. Аз направих тази разлика, защото колкото и да ме болеше знаех, че мъжът ми е свестен човек и това което направи го считам за грешка която е допуснал, но в никакъв случай не бих казал, че е мъж който постоянно би изневерявал.
В момента му имам доверие на 99% защото знам какъв човек е и знам че това няма да повтори и оставам 1% защото колкото и да му вярвам нещо вече е било разчупено. Представете ли лист хартия която намачквате, колкото и да я изгладите никога няма да върне първоначалния си вид.
В живота за каквото и да било е така. Случват се неща които оставят следи в нас, променят се неща в хората в следствие на това и каквото и да се е случило животът не е останал същият както преди това, все нещо се е случило и го е променило. Дали добро, дали лошо, дали дребно или не. Животът се променя и хората също с него.
Ние много разговаряхме, борихме се, за да запазим връзката си, изправяхме се срещу проблема, за да го решим, бяхме отбор. Ние двамата срещу проблема. Не сме се правили, че нищо не е станало, защото то стана. Когато има проблема има и решение. Преминахме през всички емоции за които пишат психолозите. Мисля, че остава да мине още малко време което ни е необходимо.
Много е тежко било до сега и за двама ни, но ако някой е на същия кръстопът бих го посъветвала преди да вземе каквото и да било решение да си помисли много добре, дали би имал железни нерви, дали би се борил с цената на всичко да запази връзката, дали е способен да жертва егото си, дали има ужасно много търпение и най- важното е дали другата половинка е готов на същото, защото колкото и да си способен на всичко трябва да сте и двамата, за да успеете.
След случилото се и аз допусках още грешки спрямо него повлияна от случилото се и той допускаше грешки спрямо мен, но винаги разговаряхме и намирахме общо решение на всичко, така мисля, че спасихме връзката си.
Тук бих искала да кажа, че и сватбата не беше грешно взето решение при нас. Беше прибързано решение, защото никой не можеше да каже дали щеше да е успешен този брак, но със сигурност не беше грешно решението ни. Мнението и на двама ни отдносно сватбите се промени коренно.
Преди и двамата бяхме на едно мнение. Сватбата няма да промени чувствата между хората с единия подпис. Сватбата бихме я направили по скоро заради близките и за да се запазят традициите. Сега и двамата отново си променихме начина на виждане на нещата. Това което мислехме е така, но и двамата сега мислим, че сватбата наистина промени нещо в нас. Чувствата са същите, подписа не ни е накарал да се обичаме повече, но сватбата ни промени в това, че двамата се почувствахме по отговорни един към друг, някак по на сериозно гледахме на нещата. Може би това ни дойде като някакъв плюс за да намираме сили да се справяме и с изневярата.
Сега след като преминахме през доста етапи и проблеми осъзнахме, че преди ни се е виждало, че едва ли не изневярата е най- големия проблем. Всеки човек си има своите проблеми и за всеки човек неговите проблеми са си най- големите, всеки си ги изживява за себе си. Тогава за нас това беше проблема и затова той бе най- голям. Сега имаме други които за нас са по големи от тогава. Затова някак си омаловажаваме изневярата. Останаха само спомените колко ни е било тежко за тогава. Осъзнахме, че ни очакват много проблеми за в бъдеще, ще бъдат и още по големи и тежки, но заедно ще се борим за общото благо, за дома и семейството и ще търсим решения на проблемите си. Изневярата беше етап от живота ни през който трябваше да минем, за да разберем дали сме способни заедно да продължим да се борим с живота.
Бебенце нямаме. След много неуспешни опити започнахме да ходим по лекари и да се борим с репродуктивните си проблеми и стерилитет. Осъзнахме че има много хора като нас, които много години се борят с това и осъзнахме, че нашият проблем с изневярата е бил по маловажен от проблемите на хората като нас в момента и че сега това ни е по голям проблем с който трябва да се борим. Осъзнаваме също, че като ни се роди детенце тогава ще ни се струва, че ще имаме и още по сериозни проблеми и така.
Сега се борим с тези проблеми за бебенце и това ни даде също сили да се справим с изневярата и да оцелеем заедно. Този проблем ни прави по- силни, кара ни да си помагаме и подкрепяме повече, да се обичаме повече, да сме още по задружни и прави бракът ни още по стабилен, защото сме заедно и заедно трябва да намираме решение на проблемите си.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: ac83286232 |
|
15. Болезнено силното ти его е разрушително. Научи се да даваш и да искаш прошка.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
