Споделена история от Любов и изневяра |
Не издаржам с тази болка повече !!!
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1903 пъти
Здравейте приятели!
Пише ви момиче на 23 год.
От 2 год. съм обвързана с едно момче, на 24 год.
Той си падна по мен много по-рано, от когато се събрахме официално.
Две години и няколко месеца по- късно, в един ден се бях видяла с една моя колежка, с която работехме заедно едно лято във Варна и тогава аз бях и споделила, че отново се налага, да пътувам за 1 ден до Русе.
И в същия ден, само след 1-2 часа, тя случайно се засече по пътя с въпросното момче, с което все още сам.
Оказал се неин познат. Тя веднага ни запозна.
От самото начало, от парвия момент, в които се срещнахме, разбрахме, че сме един за друг! Това, просто е един момент, който не само запомних, но остана в мен.
След 3-4 дни той ми звънна по телефона, аз вдигнах и останах изненадана, от това, че ми има номера... и че въобще ме е запомнил.
Представи се отново, попита ме как съм, какво правя и все общи въпроси. След това си разменихме скайповете и фейсбук профилите. Няколко минути след общия ни разговор, аз просто се усмихнах широко...!
Няколко седмици подред се гледахме и говорихме по скайп.
След, като се опознахме, малко повече, той разбира се ми предложи да излезем на кафе.
Осъзнавах, че не трябва да приемам толкова бързо поканата и че не бива да избързвам с емоциите си, но не в този момент просто се чувствах на върха, идваше ми да изкрещя ДА!
Но не се забавих с отговора си и просто му казах, че ще видя...
Той се съгласи и си казахме чао.
Чувствах се леко тъпо, но въпреки това, не съжалявам за взетото от мен решение.
Мина се 2 седмици и ние се срещнахме.
В началото бяхме само приятели, излизахме с общи компании, но чувствата ми към него не се променяха, напротив!
Със всеки ден се засилваха, положителното е, че виждах същото и в неговите очи.
Няколко месеца го карахме само приятели,
но дойде и този ден, в които никой от двама ни не издържа повече.
Направихме го! Искахме се на момента и не мислихме за нищо странично.
От този ден се събрахме и никога не сме се разделяли!
Но проблема е там, че и двамата изклучително много се превързахме един към друг.
Бяхме заедно по квартири миналата год. докато бачкахме по курортите. От тази год. вече не живеем заедно, започнахме да се ревнуваме взаимно, аз не съм му давала подобни признаци и се заклевам, че не съм му изневерявала.
Започнахме да си създаваме излишни проблеми.
Страхувам се, че е полудял!
Не е момчето, което познавам.
Усетих, че започна да ме следи от известно време.
На няколко пати, се случи да се скараме и то здраво!
Посягал ми е и ме боли... от известно време усещам една голяма, тъпа болка.
Постоянно след работа се затварям в кащи... преди няколко седмици не му вдигах няколко пъти, в момент на сълзи.
Тогава той ми написа СМС, че идвал в нас и да сам му била отваряла веднага, след като дойде.
Аз не го исках, не исках отново проблеми.
Но какво значение имаше какво аз исках и какво му казвах...? !!
Същия този ден, той цъфна пред вратата ми в 11 вечерта.
Не смятах да му отворя, но неспирното звънене, ударите му по вратата ми, умоляванията му, предизвикаха смут в съседите и дочух, че една врата от комшийката е вече отворена.
Затова се реших и станах да му отворя....
Беше пиян, целия червен и ме гледаше, както никога до сега!
Влезе и започна да ми крещи, хвърляше обиди към всички мои познати и колеги, макар, че нищо не сам правила с тях освен да пием по кафе и да говорим.
Аз започнах да му крещя и да го обвинявам за всяка малка или голяма грешка, направена от него спрямо мен!
Карахме се и спорехме в продължение на 30 час.
Но в този миг той ме зграбчи за врата и ми каза в лицето, че съм го била лъгала, не съм му казвала поне веднаж, думичката обичам те, докато той винаги ми я казвал....
Това доказвало, че не го обичам!
Започна да ме стиска все по- силно по врата... но аз не промълвих нищо, оставих го да прави каквото иска.
Казах си:
Нека видя, какво ще направи!
отпуснах се на пода, не издържах от тази болка, сълзи и объркани мисли.
Той ме пусна и стоеше около мин. над мен.
Говореше ми, как не искал, това да е лъжа.
Наговори ми много негови заблуди и много станали недоразумения през времето, опитах се да кажа, нещо, да му кажа, че не е прав...
но нямах сили за нищо повече... и вече няма да имам.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 98b6a3c218 |
|
1. Мило момиче, когато започнат подобни моменти, човек трябва да си даде ясна сметка, че това не е нормален живот. Знам, колко ти е трудно да погледнеш реалността, но е хубаво да си дадеш сметка, да се върнеш малко назад... да видиш как в началото тези моменти са били рядкост, а напоследък все по-чести, а след година... две??? Това няма оправия, аз ти го казвам, като човек, преживял ужасно много. Това ли искаш да е живота ти занапред? Колкото и да е било хубаво всичко... вече не е и аз лично не вярвам нещата да се върнат назад и пак всичко да е цветя и рози. Съжалявам, че съм така директна, но е факт. Знам, че надеждата винаги крепи човека и умира последна, но.. в един момент ще се обърнеш назад и ще се чудиш, защо си си съсипала живота с човек, който не заслужава обичта ти, а тя в един момент може да се превърне и в омраза, но тогава няма да имаш къде да бягаш и искаш не искаш ще трябва да си търпиш положението. Защото, мила... физическата болка се преодолява, но психическата....????
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: ef1e295735 |
|
2. Две години е много. Не доумявам как сте издържали за този период.
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 9fe40dcbbd |
|
3. Преживях същото за 5 години. Тази Варна.. Нещата се проявиха на 5тата година, не трябва да се превръща в омраза, защото психическата болка е много силна. Тя съдържа отчасти физическата, която усещаш, когато го няма. При мен беше така 3 месеца. Мога да говоря само назад, защото при мен всичко приключи. Причината - липса на нормално общуване. Ако знаех преди, бих го променила. Не знам дали щеше да си струва, защото бившия субект в момента вижда само нормалното общуване в друга и нищо повече. Като цяло много женско и много мъжествено поведение, извън пределите на нормалното общуване, водят до там.
|
|
