Неведението и съмненията ме побъркват!
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1469 пъти
Историята ми вероятно ще е позната на доста от четящите, затова се надявам да получа съвети и подкрепа.
От около 5-6 месеца имам връзка с едно момче, с което и преди сме имали вземане-даване. Тогава бях малка и постъпих наистина ужасно - казах му, че го харесвам, след като се убедих, че той е хлътнал до уши, след което му казах, че го лъжа. А не беше така, но тогава се повлиях от чужди "съвети на приятелки".
Съдбата ни срещна отново точно преди година, съвсем случайно се засякохме, разменихме си телефоните отново. Няколко пъти излизахме през лятото, но от моя страна нямаше почти нищо в интерес на истината, за него не знам, но предполагам, че и неговите чувства са били поутихнали в този период.
Пишехме си от време на време, излизахме, след което настъпи нов период на затишие. Отново възобновихме контактите си през есента, когато случайно го засякох online... И оттогава се започна всичко отначало. Всеки ден от сутрин до вечер чатове, в училище, в къщи, с приятели, преди да заспим - цялото ми време беше съпътствано от виртуалното му присъствие, неговото също. Разбира се, се и срещахме.
Отначало никой не си признаваше, само си правехме намеци и бъзици, докато една вечер той ми написа, че предпочита да спрем с това, защото усеща, че силните му чувства от преди се възраждат и не иска да го нараня отново, предполагайки, че аз не изпитвам същото. Когато го прочетох, плаках и му излях и своите чувства.
В следващите месец-два всичко беше като приказка. Не съм имала много щастливи моменти в живота си, но тези два месеца бяха най-хубавото нещо, което ми се е случвало. И двамата не можехме да повярваме, че съдбата ни е отредила втори шанс, бяхме убедени, че сме създадени един за друг, крояхме планове за бъдещето си, повтаряхме си постоянно, че се обичаме, че не можем да живеем един без друг..
Има обаче едно "но", както винаги в живота - постепенно със задълбочаването на връзката ни той започна да ме обвинява за старата грешка, че аз не го обичам, че се подигравам с него, заяви, че ми няма никакво доверие, дори в един момент поиска раздяла, но половин час, след като се разделихме, ми писа :D.
Постепенно обаче караниците ни за дреболии се увеличиха, вече розовото започна да избледнява. Една вечер се скарахме за пълна глупост и, тъй като и двамата сме с огромно его, никой не писа на другия в продължение на месец.
После отново се сдобрихме, казвахме си колко ужасен е бил този месец, колко се обичаме, че повече никога няма да правим такива глупости.. До следващата ни караница. Постоянното му съмнение в мен, честата смяна в настроенията му, това че започна да ме пренебрегва малко, ме накараха да се притесня и да правя неща, които по принцип не са присъщи на характера ми -давах дълги обяснения, опитвах се всеки път, когато се спречкаме да оправя нещата, свеждах глава и си замълчавах в името на това да не се стигне пак до глупава раздяла.. Постепенно започнах да се питам и да осъзнавам дали аз не съм човека, който е по-влюбен, който държи повече на понятието "нас". Казвах си:"ако не иска да е с мен, ще ми го каже, той е директен човек ; ако не ме обичаше, щеше ли да продължава да ми го казва? " С една дума побърквах се от въпроси, на които отговор не можех да получа. Станах биполярна - постоянно си променях настроенията, ту бях весела, когато ми пише, когато не отговаря, изпадах в паника и депресия.
Преди около 10 дена, както си пишехме, изведнъж спря да ми пише. След няколко дена се реших аз да му пиша, но се държа студено. Попитах го има ли нещо, което иска да ми каже, избегна отговора. Изнервих се и му казах, че ми е писнало то драмите му, той също се изнерви, каза, че не му е до това в момента и приключи разговора. Преди няколко дни ми писа как е минал изпита ми, казах добре, той написа"супер" и това беше всичко.
Оттогава ни картина, ни звук.
Един ден си мисля, че съм го забравила, на другия съм в ужасно настроение, стоя и плача и пак си задавам хилядите въпроси. Виждам го, че продължава да си живее живота и сякаш не се сеща за мен, чудя се какво се случи така изведнъж, зашо дори едно просто обяснение не ми даде.. Мисля, че ми го дължи след всичко, което преживяхме и "голямата любов", в която вече силно се съмнявам. Чудя се какво да правя, да предприемам ли нещо, защото не мога да живея в неведение, това просто ме разяжда, или да оставя нещата така и да не предавам и останалото от достойнството си.
В момента ми се струва, че всичко, което ми е казал, е било лъжа, че се е объркал в чувствата си и няма смелостта да ми го каже, понеже това означава, че зад думите му не е стояло нищо.
Фактът, че винаги замълчава, че не мога никога да разбера, когато се спречкаме какво му е в главата, а аз едва ли не се показвам напълно прозрачна пред него, ме карат да започвам да се ядосвам и на себе си, и на него.
Не издържам повече така, моля, дайте някакви съвети какво да направя, за да разбера поне дали има чувства към мен. Защото след станалото няма как да бъдем заедно, дори и да ми пише отново, аз твърде много търпях и няма да потъпча гордостта си, макар и да ми е тежко, но по някакъв начин искам да разбера какво мисли и чувства той.