За нея
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 2012 пъти
искам да споделя нещо което е много близко до сърцето ми - знам че едва ли ще ми олекне или пък
ще получа съвет който би бил решаващ, но въпреки това се надявам да получа обективни мнения и някакъв магически съвет или незнам..
В моята история има момиче, но тя не е просто момиче
тя е необикновенна за мен.
Тя е чуство тя е енергия тя е вяра, цел, надежда -
тя е всичко в което съм вярвал съмнявам се че мога да я опиша с няколко банални думи че мога да опиша какво ми носи да опиша чувството -силата и слабостта
щастието и колко съм тъжен вмомента когато тя е далеч и нямам никаква връзка с нея.
Познавам я от много години и още тогава я усещах близка - в духовен смисъл няма как да го опиша
цялостното и изъчване човека който е нещата в които вярва косата и походката и дори усмивката и очите и
тръпчинките на бузките и когато се усмихне.
Но тогава за съжаление бях много тъпо парче дълго време се правех на горделив ама всъщност беше маскировка на това че бях неуверен в себе си и ме беше страх - бях и малък..
И така завършихме училище - искаше ми се тя да беше моята дама на бала - но и нищо не направих по въпроса.
След ова се записах в унивеситет но не я забравих но и не вярвах нито в себе си нито в нищо -само тя изплуваше в съзнанието ми като отдалечаващ се лъч светлина.
и така минах през алкохолен период, мда защото само това правех - напивах се с пиянска компания и когато се прибера по никое време вече поизтрезнял от
бруталния запои се чуствах толкова зле чекато си лягах се молех да се събудя на сутринта - единствено защото там под звездите имаше един важен за мен човек и исках поне да знае какво чувствам.
Минах и през кома от алкохола... - след което спрях да пия, нос е затворих вкъщи и играех на игри в интернет асоциализирах се и сдобих проблен с общуването и пропилях 3 години в университета с прекъсвания в същото време лъжех родителите си че посещавам лекциите.
И така докато един ден ме озари идеята че трябва да се боря и да променя живота си = да бъда по добър заради нея -защото тя е всичко в което вярвам.
скъсах всякакви отношения с алкохолизираната компания която само ме използваше за пиячка
и на маса като имаше пиене бяхме "приятели".
Прекъснах тотално с тоя университет защото положените беше доста усрано имах 1000 изпита да взимам. Реших да кандидатствам пак- направих го
приеха ме започнах работа и сам си плащтах таксите
нямах време за почти нищо друго - то и без това нямах приятели вече. в малкото свободно време четях и тренирах - тичах, фитнес плуване.
Най после се почуствах готов и преди година и близо 3 месеца и казах за чувствата си - бях замъснял, тя си имаше приятел.
Но въпреки това усещах че не съм и толкова безразличен колкото твърди.
И все пак колкото ид а съм готов правя всичко за нея -тя ми беше казала ако я ценя наистина
да останем приятели.
видях се с нея в нейния град - тоя ден беше най хубавият в съзнателния ми живот.
Бях просто приятел защото тя така беше поискала
но я обичах нещо което неможе да се промени с един замах. и въпреки че усещах че и тя е шастлива само от това че се виждаме неможех да направя нищо зашото тя го беше пожелала. исках да я прегърна поне като се разделяхме на гарата - но я хванах само за ръката - не исках да я пусна - идваше ми да извикам с пълно гърло колко я обичам предид а се скрие зад ъгъла - няколко минути без тя да е наблизо и вече ми липсваше.
знам че бх дал и живота си за нея искам да е щастлива - не съм толкова силенд а и бъда само приятел и затова си изтрих ФБ махнах я от скаип.
Но не е имало и ден в който да не съм мислил за нея
и как да бъда по добър човек да бъда по силен
и всичко което правех го правех с мисълта за нея
И да станах много по силен -започнах да имам успехи
но като че ли нищо няма значение без нея.
Искам да направя нещо значимо и да дам живота си за моята мечта.
Имам доста високи идеали за това как да живея и никъде не срешам разбиране - това ме убива.
повечето хора като че ли просто искатд а изживеят живота си с някакви материални блага - без да оставят следа че изобщо са съществували...
Тя ми липсва страшно много но незнам какво да правя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 1 месец hash: 2df19e5f7e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Половината ще се борят, другата ще се окайва. Ти си от борещите се, а тя дори не знае какво си направил заради нея! Не се предавай.

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 6f708098c8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Човече, историята ти е много поучителна! Никога не е късно да започнеш отначало, никога не е късно да признаеш чувствата си. Изисква се смелост да го направиш, поздравявам те. Подкрепям номер 1, не спирай да се бориш за нея.

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: f934026b1e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Бори се с живота и направи така, че да се гордееш със себе си, но го прави заради теб - виж, че любовта ти към нея те е накарала да обичаш и себе си. Тогава и животът може да ти поднесе изненада.

 

...

горе^

преди: 11 години, 1 месец hash: 9244c34277

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   благодаря на всички за съветите.

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 19886400e7

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Тя е искала да сте приятели, ами бъдете приятели. Не се оплаквай, човека не може да бъде притежаван. Радвай се, че сте приятели, много хора нямат и това. Тя ти е предложила приятелство, ти вместо да се радваш и да го оценяваш, искаш да сте любовници:((((, да я сложиш в малкия си джоб и да я носиш със себе си, като предмет. Все някога ни се налага да научим, че човека не е предмет за притежание. Дано не ти звуча рязко, всъщност пиша със симпатия към тебе, имаш много красив стил на изразяване, но "не може" и "не знам" се пише по този начин, отделно, а не слято. Добре е да обърнеш внимание на правописа, от уважение към аудиторията, както стана дума в една друга тема, а и към самия тебе.

 

...