Вечната виновница
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1636 пъти
Здравейте :)

С приятелят ми сме заедно от около 10 месеца. Не е кой знае колко дълго, но от както съм с него, времето сякаш тече по много по-различен начин. Той не веднъж е доказвал чувствата си и съм безкрайно щастлива, че имам такъв човек до себе си, защото наистина е много мил, грижовен и т.н., но когато нещата опрат до спор усещам как отношенията ни пропадат. По принцип съм доста чувствителна и понякога наистина се хващам че се обиждам от най-малкото нещо, но и сериозните причини не са малко. Гадно ми е, че колко и да му повтарям, че съм се изморила от това вечно аз да поемам вината, той не се поправя. Независимо кой е бил виновен, ако аз не се извиня, той няма да го направи или ще го направи, но ще си личи, че не го мисли. Винаги се оправдава, винаги казва, че е невинен и излиза, че аз съм причината за всеки наш спор. Ако се опитам да му отворя очите и да му покажа, че наистина бърка и че искам да се научи да прави компромиси и да загърбва егото си понякога, той казва, че се заяждам нарочно.

Защо да е нарочно? Каква полза имам от това да наранявам любимия ми? Изобщо не го разбирам. В повечето случаи си личи от сто километра, че той бърка, но все пак аз съм тази, която се извинява. Опитвам се да му покажа, че наистина вече нямам сили да поемам вината за всичко, но той никога не ме изслушва. Вечно точно в този момент батерията му пада или не му се пращат съобщенията или се е шегувал, а аз не съм разбрала шегата му.. и след това ме гледа в очите с онзи невинен поглед, прегръща ме и казва, че много съжалява и повече няма да се повтори. Дали? Това ни е третия спор за последните 10 дни. Влагам цялата си душа в тази връзка и искам просто малко повече уважение и разбиране. Той ме познава по-добре от всеки друг, знае всеки мой страх, всяка мечта, знае що за човек съм и колко лесно се наранявам, но не желае да ме предпази поне от неговите вечни нападки и обвинения.

Чувствам се като глупачка, пиша му хиляди редове за това как се чувствам и как ми въздействат кавгите ни и тази вечна негова роля на жертвата, а той не казва нищо, нищо не му трепва, не се замисля, не се поставя на мое място. Не отричам аз наистина да съм причинителя за всеки наш спор, но не е ли редно поне веднъж той да си каже, че не заслужавам постоянно аз да се измъчвам когато спорим, че няма как той никога нищо да не е направил. Нямам сили да го оставя, не знам как бих живяла без него. Най-накрая срещнах някой, с когото да съм себе си, но не искам да слагам маска и да се правя, че нищо никога не е станало или ако ме засегне или нарани да затварям очи за станалото и да не го правя на въпрос. За мен разговорите са важни, но те не му въздействат по абсолютно никакъв начин, изобщо не си дава сметка какво ми е на мен при всеки спор, колко ме боли да виждам, че в такъв момент се инересува само от себе си. Надявам се някой да ми даде съвет или поне да изкаже мнението си, защото вече съм тотално отчаяна и объркана.. :х

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 1 месец hash: 6cdb0c77ab

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз не знам какъв съвет да ти дам, но ще изкажа коментар. Мило момиче - твоята история все едно аз съм я писала. Ще се учудиш колко двойки имат същия проблем. С тази разлика, че в моя случай например, ние се разделихме преди дни с моя човек. Това не беше основната причина, но беше сред тях. Според мен това поведение на мъжете се обяснява с факта колко е НЕсантиментална и свободолюбива тяхната природа. Често гледат на отношенията и на проявената доброта като даденост. Мразят да водят сериозни разговори и да задълбават в сълзливи обяснения. Често пъти намират недоволството на партньорката си за каприз и се задушават. Дори да са виновни за нещо - мразят да признават грешките си, вероятно им изглежда проява на слаб характер. Това да се променят в името на благото на връзката, сякаш им идва "тръгване срещу самите себе си". Докато ние жените забелязваме детайлите и изпитваме страх и съмнения за нещо, това излиза един вид префинена чувствителност, която мъжете не понасят вътрешно и често пъти за да спре спора, мятат едно мижаво "извинявай". Задавам си въпроса, ще има ли някакво изключение някога сред мъжете, който няма да се осланя на инстинктите си и нагласата си и би искал да се посвети на момичето си. Знам ги тея моменти, дето се пробваш да им отвориш очите къде са сбъркали и да се замислят над грешката си... но за жалост може би си забелязала реакциите какви са - агресия, или досада. Или се мъчиш да ги променяш, или си много претенциозна, или ти си виновната изобщо. Това са мъже с труден характер. Тежко ми е, че с моя се разделихме, но може би е за добро. Не знам какво да те посъветвам. Ако знаех, щях да го приложа и върху връзката си. Но според мен не проточвай дълго нещата така, за да не ти каже някой ден както моя ми каза "Мисля, че нещата не са както преди" и да страдаш като те скъса. Може би трябва да поемеш ти инициатива занапред. Успех. *Габи*

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 3e55e9978c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, Да и при мен е същото положение. Каквото и да правя все ме изкарва виновна. Все аз съм лошата и пред приятелите си все ме прави на лоша, той горкия колко е добър и мил, а аз само му се карам и все съм недоволна. Всеки път ми казва, че без причина го обвинявам и никога не признава грешките си и не може да разбере колко ме наранява с тях. Аз когато помисля и разбера, че съм сгрешила си признавам, но той никога. Наистина и аз като теб провокирам споровете, защото не обичам да търпя и да пазя всичко в себе си, както го правех преди години. Вече си казвам щом ме тормози нещо, но така пък излизам лоша, все сърдита и недоволна от всичко. Но как да съм доволна като ме лъже за дребни неща и ми дава после жалки и смешни оправдания, като ме разиграва най-редовно и ме изкарва извън нерви. Когато ми кипне и аз не се харесвам, защото вече няколко пъти се усещам че излизам извън релси, но просто в един момент чашата прелива и не мога повече да търпя такова отношение. А той сякаш нищо не е станало, съвсем спокоен, сякаш нито ме е излъгал, нито ми е направил номер, измъква се и даже започва да ме кара аз да се чувствам виновна че съм му се скарала и че заради мен спорим. И аз като теб не се отказвам защото с този човек се държа най-естествено и мога да кажа всичко, а в другите връзки съм се чувствала по-притестнена и не съм можела да говоря за всичко. Сега обаче като говоря каквото ми е на душата излизам все лоша и недоволна като споделя кое не ми харесва и кое ме наранява. А той поука не си взима и продължава да ми причинява същите неща. И аз не мога да ти дам съвет, защото съм в същото положение, но вече 3 години и не мога да се справя, но поне мога да те успоко,я че не си само ти в това положение. Ако намериш някакво добро решение ще се радвам да го споделиш. Успех дано намериш утеха.

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: d2f7e7d173

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Кой мъж обича дългите словоизлияния.... Явно че тази ти тактика не действа- смени я! Вие се намирате в един процес на напасване на характерите, но без усилие и компромиси и от двамата няма да се получи нищо. Замисли се какво в теб, в твоя начин на изразяване го дразни него. Замисли се какво по точно предизвиква тези спорове- някакво действие ли, реплики ли. Теб те е страх да не го обидиш, да не го отблъснеш и само тичаш след него и се извиняваш. Той подсъзнателно знае, че дори да стъпи накриво ти все пак ще му простиш. Недей да си чак толкова толерантна. Тропни малко с краче и ти. Не му се обеснявай чак толкова. Мъжете не разбират от дълги разговори- след 2-рата минута се отегчават и спират да слушат- пророда, какво да се прави. Кратко и ясно- това и това ме обижда, така и така не ми харесва да се държиш. Ако не се постарае да се промени му се начупи малко, остави и твоята батерия да падне :) и ще видиш как той ще се промени.

 

...

горе^