Трудно ми е да Го преодолея...
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 2353 пъти
Както се подразбира от заглавието - става дума за човек, когото ми е трудно да забравя. Не, не да го затрия като човек. Аз съм момиче на 20г. Разделих се с Него (22г) преди дни... Та не мога да се оттърся от горчилката в гърлото си... дни наред плача и не мога да си мисля за друго... Сега ще ми кажете "нормално е при всяка раздяла да бъде така, и това ще мине". Но не. Ще гледам да резюмирам нещата.

Ходехме почти 6 месеца. Това наистина беше Той, Този когото исках и с когото се чувствах повече от пълноценна. Връзката ни беше доста неочаквана, доста спонтанно се започна всичко. Преди него имах още 2 връзки, но изобщо при тях не може и дума да става за сравнение и превъзходство. Нямаше ги нещата, които ме правеха щастлива, или поне бяха краткотрайни - тръпка, химия, любов, неразрушимо приятелство, уважение. Той (М. ) беше човекът. Не бе перфектен, но не можех да искам повече, нямах и нужда. Той е много зает човек, работи почти по цял ден. Въпреки да сме от един град, вижданията ни не бяха особено чести, да не говорим, че аз уча в друг град, завършвам скоро 2 курс... и се прибирам в родния ни град 2 пъти месечно в най-добрия случай. Отношенията ни се стичаха доста добре бих казала, но само когато бяхме очи в очи. Ласките, вниманието и т. н. говореха сами за себе си. Върнех ли се в града, в който уча, ... контактът ни беше както се досещате по скайп, а там постоянно ставаха неразбории. По телефон рядко можехме да се чуем, работата му е динамична и отнема цялото му внимание. Тежко беше главно за него. Аз някакси имах търпението и волята да чакам. Но при него явно се отразява израза "очи далеко-сърце далеко"... паузите от по минимум 2 седмици невиждане явно му пречеха. в началото на връзката каза, че много силна тръпка имал към мен, почнал много да се привързва, но след първите 2 месеца ходене се установиха няколко спора и караници, които явно го тласнаха назад. Тогава се разделихме за кратко, но после реши да ни даде още един шанс... и си мисля че го направи от съжаление, защото едва преживях няколко дни в депресия. дадох му време да се изясни със себе си какво чувства към мен. и като се стигна до тази последна раздяла, той ми призна, че нещата не вървели, не му идвало отвътре - гледал на мен като на супер близка приятелка, не можел да се влюби. това разби сърцето ми. като се сетя за начина, по който правихме любов, начина, по който се гледахме и галихме... всичко просто за което бях мечтала и си правех илюзии, че е взаимно.. Знам, че причината не е друго момиче, понеже е искрен и директен човек, казвал ми е неща от които ме е боляло, но знам, че не лъже. Да спомена - преди мен е имал дългогодишна връзка с една, която е направила живота му черен, с изневери най-малкото. Но той е бил влюбен в нея. Чувала съм го да казва, че вероятно заради този "удар" го е страх да се влюби отново. Но не му вярвам. Човек не решава кога да се стиска да се влюби, и кога да се пусне волно. То идва и не пита.
Наговори ми куп неща последно, съжалявал не знам си какво... и какво от това? може ли със съжаления да сглоби разбитото ми сърце? Не беше връзка като останалите, този път наистина бях влюбена (то все още съм)... възглавницата ми е пропита от сълзи, всяка вечер и сутрин заспивам/се събуждам разревана.. Приятелките ми казват, че не ме заслужавал и не ме оценил, щом се влюбил в такива парцали като бившата си, а аз която давах мило и драго за него, ме гледал като приятелка. Тежко ми е много, дори в момента се наливам...

Моля ви за съвети и мнения... донякъде исках да си излея и мъката чрез тази история... Ако имате някакви въпроси за повече изяснение на картинката, питайте. Благодаря предварително...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 1 месец hash: 9a164d6c08

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей мило момиче. Знаеш ли, много ми е мъчно като чета историята ти и не искам да ти кажа нещо хубаво, но в твоя случай най - добре е да забравиш за него. Казвам ти го от личен опит, като човек, който е минал през много по-голям ад от твоя, и знам, че най - доброто е просто да продължиш пътя си напред. Зная, че за момента живота ти се струва безмислен без него, но не е така, напротив - при положение, че ощ в началото той се държи по този начин с теб и не уважава чувствата ти, няма какво да очкваш от него. Каквато и да е причината ( а такава има със сигурност, но въобще не се мъчи да гадаеш и да се ровиш в това, защото само ще нараниш себе си още повече ), няма смисъл да продължаваш с мисълта за него. Отави го, не го търси, колкото и да ти е трудно, а той ако наистина има чувства към теб сам ще се обади и ще ти обясни всичко. Ако ли не - помни " Всяко зло е за добро" и колкото и клиширано да е, това е един урок за теб, който ще ти отвори очите занапред и ще те направи много по - силна. Успех от мен и дано бъдеш щастлива съвсем скоро :))) Желая ти го от все сърце!

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 3b73f11f84

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Защо ти трябва някой, за да бъдеш пълноценна? Това не е ТОЙ, както си мислиш. Няма ТОЙ и ТЯ или ако има те са в самите нас и са основа на илюзорните образи, които си изграждаме за някой и заради които се влюбваме. Влюбването е лъжа, виж обичта е нещо друго, но едва ли изпитваш това точно сега. Заобичай себе си и няма да страдаш, не търси себе си в друг, не ти трябва огледало, за да се намериш, тогава ще узнаеш що е любов!

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 0259ca332a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   От авторката: Благодаря за мнението и разбирането, Номер 1. Номер 2, не се старая да търся мой огледален образ в отсрещния човек. Просто почувствах с всички сетива, че той е това, което искам. Мразя да правя паралели и сравнения с отминали връзки, но в случая както казах, не могат да се сравняват с тази. За миг не съм почувствала колебание в чувствата си към него. А и той не ми е дал повод да се чувствам несигурна, нестабилна и т. н. Просто разделихме ли се временно извън града, за да отида да уча, комуникацията по скайп беше тежка. Гледахме се и по камери, но на него не му достигаше. Не можел да се влюби. Ами как да стане тази работа, особено последните два месеца беше напечено и нямах как да се прибирам за дълго. От разстояние не можеш да се влюбиш. Всичко е в директния контакт. Болно ми е, че като тръгнехме да спорим за нещо, той сякаш даваше откат и всяка една малка пречица го отдалечаваше от мен... Сякаш не му се говори, не му се иска да бъдат изяснени нещата. Иначе през останалото време е душичка.. Още не проумявам как една смотла, която го е въртяла на пръста си с години (била му детската любов) е заслужила да бъде влюбен в нея.. А аз, колкото съм всеотдайна и съвестна, кучета ме яли. Сякаш не струвам като повече от приятелка...

 

...

горе^

преди: 11 години, 1 месец hash: 1ab11735ff

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Да! Има огромна разлика между влюбване и любов, но те могат да са съвместими, ако първото премине във второто! Ако не се искате- спрете, ако пък не- здрав секс и ще оправи работата! След това и останалите неща ще тръгнат в добра посока!

 

...