Споделена история от Любов и изневяра |
Един нерешителен мъж...
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 3599 пъти
Запознахме се случайно, а може би нарочно преди около 7г. Аз на 23, а той на 27г. Отделението по УНГ. Оперирани от сливици.
Практиката е да се оставят по- възрастните пациенти да пренощуват, заради евентуални усложнения.
След като се гледахме любезно около минута (и двамата не можехме да изкараме и звук, заради операцията) той изкара телефона си и започна да пише: "Казвам се X" подаде ми го за отговор. Започнахме да си го подаваме и да си пишем. Накрая разменихме номерата си. На сутринта ни изписаха.
Спомням си сега, че още около 10-тина дни не можех и дума да кажа, камоли да се сетя да говоря по телефона.
Денят на сватбата на най- добрата ми приятелка... Кипи приготовление. Прическа, маникюр, грим. Телефонът ми звънна и фин мъжки глас с ясна дикция ми проговори: ''Здравей, X е. Искаш ли да хапнем сладолед". Сватбата беше вечерна и приех, като се извиних, че ще изглеждам префърцунено за хапване на сладолед.
Разликата от болнична пижама до вечерен грим с прическа отвори темата за сватбата и той попита: "А на теб иска ли ти се да се омъжиш? " Не скрих отговорът си. Казах, че само преди месец много бих искала, но се разделих с приятелят си, с който имахме дълга връзка и сега съм във фазата на авантюризма. Казах му, че след раздялата много се забавлявам, флиртувам но не искам обвързване и не споделям интимности с никой.
Той заразказва, че е обвързан с жена, но разказът му беше като оплакване от нея. Звучеше отегчен. А сподели и за нейни изневери, зад което на мен ми се прокрадна, че това му е извинение, че сега е с мен. По- късно сама се убедих, че тя го прави системно.
Започнахме да си пишем често по Skype. Тогава не изпитвах влечение, а по- скоро любопитство към този мъж. Имаше интересна работа и множество странични занимания, остър ум и умееше да говори с часове по Skype без да ми стане скучен.
Заради връзката му се виждахме тайно. Всичките ни срещи бяха наситени на емоции, а местата им избирани специално.
Веднъж бяхме извън града на един хълм и гледахме светлините на града. Когато се прибрахме си признах пред себе си, че това се превръща в увлечение. Той също осъзнаваше това, но никога не съм го карала да изпитва смут от чувствата ни. Знаех за това, че е обвързан и спазвах дистанция. Аз спазвах дистанция и с необвързаните мъже, камоли с този.
Работата му беше в друг град, в който имаше и квартира. Една приятелка живее точно там. Реших че това е удобен начин да го видя и казах, че ме е поканила и имам малко време, ако иска да се видим. Пихме кафе през обедната му почивка.
След седмица ме попита дали не искам да отида пак. Този път, за да прекараме повече време заедно. Отдавна искаше да се разходим без да го е страх, че ще го видят. Резервирах си хотел и отидох. Пихме кафе в градския парк. Следобед се разходихме до зоологическата градина. Вечеряхме италианска храна в едно кокетно ресторантче. Изпрати ме до хотела. Оказа се че в хотела има винарна и решихме да поприказваме на по чаша вино. Имах пеперудки в стомаха... Но не можех да си позволя аз да съм тази, която да направи решителната крачка. От морална гледана точка. Въпреки това, че има проблеми във връзката си той беше обвързан. Непрекъснато ме питаше какво да прави, но нито веднъж не си позволих да дам мнение и да наклоня везните в моя полза. Исках го, но исках той да ме поиска.
Реши да ме изпрати до етажа. Отключих вратата и се облегнах с гръб на нея. Той ме хвана за ръката и тогава мислех, че ще ме целуне. Заеквайки ми каза лека нощ, после ме прегърна и... отворих вратата, толкова бавно, че да му дам време да реши дали да влезе...
Тръгна по коридора.
Затворих вратата отвътре и с това затворихи чувствата си. Нямах право да се влюбя в този мъж. Легнах и си мислех: "Красива съм, умна, много мъже ме желаят. Не не точно този. Обвързан е. Неее. Нерешителен е. "
Лятото заминах да работя на морето. Докато бях там друг мъж идваше всяка събота и неделя. Не мислех вече за X. Този мъж ме накара да се почувствам желана. Правеше ми много мили жестове. Ухажваше ме по невероятен начин. Не изпитвах същото като с Х, нямаше ги пеперудките, но мъжът си струваше. Беше невероятно мил и внимателен. Не бях правила секс повече от година след като се разделих с приятелят си. При едно от идванията на този мъж до морето се случи. Спах с него. Малко след това се прибрах удома. Всичко ставаше много бързо. X беше разбрл, че съм се върнала, но не знаеше за връзката ми. Реших да се видим, за да му кажа, че се срещам с мъж и че съм щастлива с него. Пихме кафе и той ми каза, че приятелката му е бременна.
Аз също съм била бременна тогава и то съвсем съзнателно, правехме секс без да се пазим с приятелят ми(сегашният ми съпруг). Само, че към онзи момент все още не знаех, било е на дни.
С Х поддържаме приятелство. И двамата имаме синове с два дни разлика. Моят се роди недоносен 2м по-рано.
Преди около месец ми се обади и ми каза, че са се разделили с приятелката му. Съжалявам за него, но съм безкрайно щастлива със съпруга си. А той явно сега е решил да показва чувствата, който е имал тогава. Попита ме защо тогава не съм го спряла да бъде с нея. Припомни ми онзи миг на вратата и ми каза защо не ме дръпна за ръката и не ме вкара в стаята.
Закъснял е. Много е закъзнял. Странното е, че ме заболя. А плашещото е че въпреки притесненията си, който имам заради това, че започна да ми показва старите си чувства не мога да му затръшна вратата на приятелството, което чувствам към него. Но ПРИЯТЕЛСТВО. Дали е възможно? Или ще ми се наложи да натисна DELETE.
|
