Споделена история от Любов и изневяра |
Мисли
преди: 11 години, 21 дни, прочетена 1321 пъти
Не искам да споделям в детайли, но все пак искам да разкажа на някого. В чужбина съм от няколко месеца, уча тук, но скоро се прибирам в България. Обичам момче, което идва от Близкия Изток и ще остане тук след като си замина. Щастлива съм, споделено е, но същевременно никой от приятелите ми в България не знае, както и родителите ми. И двамата сме наясно, че нямаме бъдеще заедно. Възможно е, няма невъзможни неща. Но така е по-лесно. Хората около мен робуват на предразсъдъци и често забравят, че човек сам гради живота си. Мразя това, че хората съдят хората, но обичам семейството си, въпреки това и не искам да нараня никого. Всичко ще приключи, когато си тръгна. До преди няколко дни всичко беше нормално, голямо момиче съм и знам, че хората си идват и отиват. Но за пръв път плачех на сън и се събудих плачейки. Знам, че нещо ще се случи и няма как да го променя. Не е трагедия. Никой няма до умре, никой не е болен, повтарям си го. Нито ще е първото, нито последното момче в живота ми. Но не знам как ще преодолея всичко и не спирам да мисля за това. Провалям си оставащото време, планирайки неизвестното бъдеще. Омръзна ми отново и отново да опознавам някого, да съграждам нещо, да осъзнавам, че заслужавам повече или да ме дели разстояние. Той мисли за образованието си, бъдещата си професия, а аз за това дали ще имам в бъдеще семейство. Знам, че ще се справя с живота, ще имам хубава професия, ще съм независима и самостоятелна. Но се страхувам, че никога няма да срещна правилния човек, никога няма да облека бяла рокля, никога няма да обичам и да бъда обичана истински. Глупаво е, аз съм само на 22, но мисля за тези неща от време на време и изпадам в кофти настроения. Имам много приятели, забавлявам се, уча, всичко е нормално, погледното от страни, но в главата ми е пълна каша понякога. Не искам съвети, нито съчувствие. Сега плача, но утре пак ще се смея. Исках само да споделя.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 18 дни hash: 7d96005b8a |
|
1. И аз живея и уча в чужбина. До известна степен те разбирам. Харесвам момче от Палестина. Мисля, че и той ме харесва. Отбягвам обаче да се задълбочат нещата, защото си давам сметка, че нямам никакво бъдеще с него... Това все пак си е сблъсък на култури, езици, манталитет и какво ли още не.... Благодаря, че си споделила... ще опитам да предпазя себе си от това, което ти изпитваш в момента. А на теб ти желая много сила, воля и кураж, за да излезеш от това състояние! :)
|
|
