Споделена история от Любов и изневяра |
Първата любов никога не се забравя
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 2453 пъти
Здравейте! Наскоро открих този сайт и реших да споделя и моята история, като се надявам, че ще успеете да ми дадете съвет =)
Та всичко започна, когато бях на 12 години. В класа ми имаше едно момче, което тайничко си харесвах от дълго време. Но тъй като съм прекалено срамежлива не посмях да му кажа нищо. Но един ден, в средата на 6-ти клас, той ми писа в скайп и ми каза, че ме харесва. Бях много развълнувана, но тогава дори не знаех какво трябва да правя по-нататък. Всичко стана много спонтанно и внезапно. Започнахме да излизаме всеки ден и сядахме в някой парк или ходехме на "нашето място", и седяхме по 3-4 часа. През цялото време си приказвахме за какво ли не, смеехме се, и макар че нито един път не се бяхме целували, това не ни липсваше. И така в продължение на 5 месеца всичко беше перфектно. Но когато настъпи краят на учебната година, аз заминах на селото ми, където винаги прекарвам летата си, заради хотела на родителите ми. Всеки ден се чувахме по телефона и разговаряхме с часове, пишехме си по скайп... Всичко беше идеално, докато той не замина на лагер, организиран от училището. Докато беше там не контактувахме по никакъв начин. След 2седмици, когато се върна от лагера, отворих скайп, за да му пиша, но видях, че си е сменил снимката. На нея целуваше друго момиче. Не знам какво ми стана, когато видях това. Веднага избягах в стаята си и плаках целия ден. Беше ми много трудно, защото наистина много го харесвах(любов не знам дали мога да го нарека, предвид възрастта ми, но чувството беше много силно). Същата вечер го попитах защо поне не ми каза, че къса с мен, а той излезе с оправданието, че ми е звъннал един път. Попита ме дали му се сърдя, и макар че бях бясна и много разстроена, му казах, че всичко е наред. Наистина исках да го намразя, но просто не можех. И така лятната ваканция свърши и отново се върнахме на училище. Макар да беше глупаво от моя страна, аз тайно се надявах, че може да се съберем. Но това не се случи. Просто продължихме да бъдем приятели. Когато 7-ми клас свърши, трябваше да кандидатстваме в други училища и така пътищата ни се разделиха. Аз веднага го изтрих от фейсбук, скайп и от телефона ми. Просто имах нужда да направя това, за да го преодолея. Минаха 2 години, през които нито го бях виждала, нито чувала. Наскоро разбрах, че няколко човека от стария ми клас предлагат всички да се съберем, за да се видим. Четях в общия чат, където се уговаряха за дата, час и място, и естествено следях какво пише той. Но онзи ден, когато влязох във фейсбук, видях че ми е пратил покана за приятелство и аз я приех. Писахме си около 2 часа, когато той попита дали искам да се съберем. Казах му, че не мога да го направя, макар че отвътре толкова много го желаех. Той продължи да ме убеждава, а аз му обясних колко зле съм се почувствала, когато ме е зарязал, и че просто не искам да преживея същото нещо отново. Но той твърди, че се е променил, и наистина иска пак да бъдем толкова щастливи, колкото бяхме и преди. От 4 дена си пишем, но аз не знам какво да правя.
Искам да се съберем, защото през тези години ми липсваше ужасно много, но и ме е страх да го направя. Все пак колкото пъти и да прочетеш една книга, краят си остава същия. Затова и аз не искам отново да се случи така. Обясних му, но той каза колко много съжалява за постъпката си, и че вече не е това глупаво хлапе, което лъже, и че не може да повярва как е могъл да ме зареже тогава.
Затова ви моля за съвет, понеже не знам какво да правя =( Дали ще е правилно, ако се съглася и отново излизаме заедно? Все пак вече аз съм на 15, а той на 16, и предполагам наистина може да е израстнал и да е осъзнал грешката си. Моля, помогнете ми...
от Pink Fairy
|
