Желание - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120688)
 Любов и изневяра (29591)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9554)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18392)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Желание
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 2536 пъти
Чувал съм че когато човек сподели своята история му улеквало... Не знам дали това е истина но мога да опитам.
Моята история или по-скоро проблем е че нямам желание. Да нямам желание! за нищо! има много малко неща които ми доставят удоволствие и все по малко стават те.
Може би за да ме опознаете ще започна с малко от миналото ми... Като малък аз бях малко срамежливо момче но с странен и иъбухлив характер. Когато нещо не ми харесваще аз свивах юмруците... да... като малък бях савсем различен от сега. С времето ставах все по "кротък" и също така затворен. В тийнейжърските години в училище бях мълчаливото момче свито в ъгъла... дощате се. Имах предимно 3-ки и като цяло училището беше мия малък ад.
Но ето че и тези години отминаха.
Веднага след училище се ъахванах на работа в промишлен завод в градчето където живеех. Работата беще много и на границите на фиъическите и психически възможности. Проклинах всяа сутрин работното си място. До тогава нямах сериозна приятелка. Само дребни Зарибявки и предимно в нета... Тогава се бях запознал с момиче беше кротка скромна и добра душа. Но беше и малко странна... както и да е.. нещата с нея не продължиха дълго и реших да се раъделим. Тогава се ъапоънах и с друго момиче. За жалост то бе от друг град и то много далечен. Пишехме си редовно бях в седмото небе с нея (макар и виртуално) след година тя дойде при мен ъа да се видим така "любовта" ни стана още по-силна но уви растоянието си бе голяма пречка в този период си купих и кола с която по късно ходих при моята любов винаги когато имах време дори за няколко часа дори да бе то... имайте на предвид че престоя ми при нея бе по-кратък от колкото пътя ми до там с колата.
След година и нещо тя ми предложи да напусна работа и да се преместя при нея. Така и направих.. колкото и глупаво и наивно да изглежда. Живяхме малко заено но не си намирах работа и се върнах при родителите си понеже нямах друг иъбор. Тогава и нещата между нас се вошиха и се разделихме. Бях психически на дъното. Тогава загубих и любим човек и роднина. Дядо ми бе убит. месеци а дори може би и години бях в мрачно настроение. Знаех че това е депресия но не казах никому. Пред другите бях.. ОК. както и да е.. някак преживях"може би" и всичко това като през този период имах и друга виртуална приятелка.. просто приятелка с която си пищехме и споделяхме нещата от всекидневието си.. естествено и тя бе от друг град. Сигурно се досещате че с нея си станахме повече от просто приятели и същия проблем е пак на лице. Тоя да.. с растоянието и може би това не стигаше и реших да замина за чужбина... а може би по скоро трябва да кажа принудих се да замина защото виждате ли... околу 2 години и нещо бях безработен. Това ме тормозеше всеи ден... че съм утрепка дето само тежи на останалите"родителите". на 24 бях в това време... на 24 млад мъж без работа... жалко а? и така.. имах възможност да замина и го и направих... ъаряъах всичко... стария си живот е вече минало. Но уви някой неща не се забравят. Да точно тя.. момичето. Сега не знаем какво да правим защото... не ънам роблемите са много първия е че тя е студент и няма как да дойде тя при мен.
Но не това е главният ми проблем. Той е че нямам желание. Нямам желание за живот... на кратко казано.
Живея вече в богата страна. Така да се каже стъпих на раката си работя в стабилна фирма с добро заплащане. Но раъбирате ли... нямам желание. Нямам желание да върша нещата коите преди време бих правил с удоволствие. Обичах разходките в планината, фотографията ми бе хоби, спортувах... имах мечти надежди дерзаех. Но всичко това вече го няма! стоя вкъщи и най големия ми приятел е интернет и лаптопа ми. Не виждам изход от ситуацията... често пия и то за да се напия. естествено никой не знае за проблема ми. освен вие непознатите които сте се пристрашили да четете толкова дълга статия или не знам и аз какво това е... Може би старата ми депресия се е превърнала в хронична.. може би никога не успях да я излекувам. Не знам знам само че имам нужда от помощ и не знам къде да я потърся.
Моля ако някой е преминал през нещо подобно да сподели как мога да изляза от омагьосания кръг.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 11 месеца
hash: 60d846b8fe
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Толкова неграмотно написано, че дори не прочетох до край историята ти.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 3302fe73f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Според мен трябва да се ожениш, и тогава ще имаш желание и смисъл за всичко в живота, вече ти е време, щом имаш любима, не се чуди, заживейте заедно и всичко ще си дойде на място. от: Купидон.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 12bf77529c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Не знам дали ще ти помогна, но и аз понякога се чувствам така. В един период от животата си съм на седмото небе, а в следващия миг не ти се живее. Щастлив си, котато се чувстваш значим за някой друг. Усещаш, че живееш, котато си важен за някого.
Аз бях излъгана от любим човек за нещо елементарно и от беззначение, но факта, че крие, те разочарова. Доверявам се на хората и се отнасям добре и толерантно към тях, но уви... , те са гадни и те мачкат както си искат.
Та всяко мое разочарование го пиша, като текст, като стих. Като нямам сили да си кажа, го пиша. Написала съм много стихове и това ми помага, до някъде. Поне се освобождаваш от това, което си си насъбрал.
Ти може би просто си разочарован от неправдите на живота, но нали затова е, , живот", за да се мъчим да отселеем. Помни, че всяко зло е за добро. Върни лентата назад и ще видиш, че всяко действие и момент, в последствие те водят до някого и някъде, до нещо по-добро. Може би там те чака твоята половинка, която ще те направи щастлив, само трябва да си вдигнеш главата. Живей си. Времето лекува. Помисли, че моге и да е по-зле.
Извинявай, ако ти досадих. Успех!

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 2628132801
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Хей N-3. Усещам, че ме раъбираш и благодаря много за съветите. Уви не е много лесно понеже аз вече знам всичко това знам дори какво хората мислят за мен знам какво биха ме съветвали знам какво е правилно и какво не... и след като знам всичко това именно затова нямам желание за нищо... Но най-важно е да има с кой да споделиш... да имаш приятели.. а аз съм сам тук.

N-1 Извинявай че съм загубил ценното ти време с моята неграмотност.

Купиудон- Не мисля че това е решението :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker