Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Лошо, никак не я виждам тази работа.
"Всичко било за нас? " Къде е това "нас", аз поне никъде не го виждам в написаното.

Какво да направиш ли, ами то няма много за мислене, възможностите са две: или да останеш на това положение, или да си хванеш детенце и да се махнеш. Лесно няма:)... за това човек трябва да е материално независим.
Сама виждаш - кел файда от всичките пари.


Но да знаеш, че не е читава работата, тоя човек дори не те уважава, щом липсва цяла нощ без да ти се обади, а ти не знаеш какво става...

7.   Това неправилно използване на думата "детенце", мисля, че съм го срещала и друг път... ти българка ли си? Когато кажеш детенце, означава, че говориш за някакво си дете, може и на комшийката да е... а когато искаш да подчертаеш, че е твоето се използва - детето, детето ми(зависи от контекста)... Детенце, също като цяло не е много разпространено, мен лично ми гадно като те чете, честно! Ако е на една година, добре, но ако е по голямо, така да му се лигавиш... сигурно така си отблъснала и мъжа си, който между другото явно си е намерил любовница/и!

8.   Виж, Авторке, не смятам, че проблемът е заради бременност/раждане/напълняване. Аз работих като студентка във фитенес клуб, но в администрацията и имах възможност да наблюдавам хората, които работят там (най-вече треньорите) - имате голям проблем - тялото за вас се е превърнало в... самите вас, което обаче не е така за обкръжаващите ви хора, партньори и често те дори не могат да разберат тази фиксация.
Не казвам, че не е важно, но не заради това хората изневеряват (е, ако не си станала 150 кила). Мъжът ти изневерява заради негови си причини (скука, сексуална незадоволеност в брака, социален натиск сред средата му, проблеми, дори форма на протест и саботаж на брака... )... причините могат да са много, но не виждам, защо това да е краят на брака ти както пишат доста хора.
Не, не е краят, но определено е криза. Най-лесно е да зарязваме хората, които сме обичали и обичаме, когато вече не получаваме това, на което сме свикнали. Ти си млад човек, утре-други ден няма да потръгне с втори, трети мъж и какво правим - на 60 г. ще си с 6-8 брака ли?
Щом си финансово осигурена, съветвам те да потърсиш психолог. Не за друго, а за да ти помогне да се видиш от страни, тези хора са изучили методи, чрез които ще ти помогнат да се самоопознаеш и да опознаеш партньора си. Само познавайки себе си, ти можеш да видиш и проблемите на мъжа си в брака си, евентуално да се промениш и да - ако се наложи да се освободиш от този брак, но ако проблемът е в теб, защо да не работиш за решаването му?
Не слушай приятелките си, „доброжелатели“, роднини - те първо не са обективни, второ се намесват чувства като ревност, ЗАВИСТ, таено жеалание за отмъщение. (виж я тази, има богат мъж, хайде да ? го на...ме) Психологът е обективен, той ще те изслуша, ще ти помогне да се видиш такава, каквато действително си и няма мотиви да те насочва в посока, неблагоприятна за теб.
Колкото до мъжа ти - съвсем е възможно да преминава сам през труден за себе си момент. Дори да има любовница/ци не смятам, че това е основното в случая. Защо не ти е вече приятел, защо не ти се доверява, защо не иска да споделя живота ти и ти неговия?
Защото колкото и да боли физическата изневяра, тя в крайна сметка се свежда до един полов акт - до едно физическо облекчаване, сравнимо с доброто хранене, изхождане... просто вид спорт. Друго при теб е проблемът - емоционалното отчуждение. Има изневеряващи мъже, чиито съпруги са правени щастливи и дори не могат да повярват, че мъжът им е изневерявал. Твоят сякаш крещи „ти не значиш нищо за мен, ще си живея както аз си знам“. Дори нарочно го прави по толкова очеваден начин. Може би иска да ти каже нещо...
Да правиш сцени ще е контрапродуктивно, защото изневярата в случая е само симптома, но болестта е другъде. Потърси помощ при психолог, виж себе си, опознай се и в последствие почни да работиш за брака си или за развод, но нека първо видиш себе си от страни, за да можеш да вземеш това важно решение.
Да запазиш брака на всяка цена също не е решение, но да зарежеш човека, когото си обичала просто така? Нали бракът е в добри и лоши времена. Това за мен значи да си до партньора си и в неговата агония, а твоят мъж определено не е щастлив човек - спечели отново приятелството му, стани му отново довереник, защото ти в момента самата не знаеш, през какво минава (може би дори е пред фалит, знае ли човек). В проблема си сте - ти и той. Не се доверявай на трети хора, освен на професионалист-психолог, защото тогава ТИ взимаш решенията, не майка ти, сестра ти или „доброжелателката“. Важно е ТИ да вземеш решение, защото последиците ще са за теб, а „доброжелателите ще си живеят животчето - пука ли им на тях?
Ако детето е над 3 г. те съветвам да го дадеш на градина и да отделяш повече внимание на брака си, партньора си. Ако не ти трябват пари - не увеличавай работните си часове, но отдели време за самоопознание, за обучение, ако трябва, изобщо - отдели време за връзката си. Това е и в интерес на детето, което е време да остане на втори план, където и е мястото на едно дете - самостоятелна личност.
Това е моето мнение. Не казвам, че съм права. В спора се ражда истината, но се надявам да съм помогнала с нещо.
Люси.

9.   Благодаря ви искрено! Всеки поставен коментар ми помага по някакъв начин да се замисля над себе си и собствените си очаквания срещу това, което получавам. Относно детето ни.... тя е на две и е най- ценното, което имам. Разбира се, че семейството ми е изключително важно, отдала съм 8 години за тази връзка. Мъжът ми е по- скоро работохоколик, не считам, че е намесен трети човек, ако е... нямам си и на идея как бих реагирала. Но все пак поставям факта, че ме е грижа за семейството ми. Може би проблемът е в мен. Всъщност проблемът е може би в това, че комуникацията по между ни е изгубена. Той просто когато прекрачи прага на дома ни изключва за "нашият свят" и преминава на режим "работа". А тя е дори в дома ни. Шефът му е едва ли не "господ', съобразяваме се с него, с това че силиконът на любовницата му се спукал и съпругът ми трябва да е там... и тн. Шефът му не е българин. Но да, отчуждението от моя страна започна още по време на бременността ми преди сегашното ми дете. Получих бъбречна криза и ме хоспитализираха по спешност с риск за аборт. А той на следващия ден дойде да ме посети и съобщи, че заминава на командировка и няма как, работа! Два дни ревах от мъка, чувствах се като сирак. Естествено спестих притесненията на родителите ни. Два дни по- късно абортирах, в нощта в която той се е забавлявал на ракийка при роднини. КОгато отново забременях, той реши за втори път да отиде на ски с приятели, защото работата му е стрес и има нужда. Ок, но къде съм аз- бременна, нямам ли нужда от него? Тогава той не работеше в града и си идваше само уикендите. Вижте, наистина съм ви благодарна, но проблемът е, че от 4 години той е толкова отдаден на работата си, че аз не влизам в плановете му за нищо освен секс... Просто няма време, защото отказът не е опция. Просто започна да ми идва в повече тази самота. Не е богат, разбира се, че печели добре, но това за мен не е мотив за търпение. Аз не съм щастлива. Винаги, когато има нужда съм до него, изслушвам го, съчувствам му, но това е без значение, когато прекрачи прага. Има още много истории, които мога да споделя, свързани и с детето ни... псува пред нея и тн когато е ядосан. Но кажете ми, нормално ли е това мъжко поведение и всеки втори- трети мъж ли е такъв или аз съм прекалено чувствителна и имам повече като изиквания от неговите възможности за себеотдаване. И да, работя в спортен клуб, но не съм треньор, макар, че съм задължена да поддържам добра външност. Не съм вглъбена :)

11.   Авторке
„Мъжът ми е по- скоро работохоколик, не считам, че е намесен трети човек,“
Така не се разрешават проблемите, това си е чист вид Щраусовско поведение и заравяна на главата в пясъка. Приеми, че има поне аферки разни, но пак ти казвам - не това е ПРОБЛЕМЪТ.
Потърси психолог. Съвсем възможно е и ти, и съпругът ти да имате някакви проблеми. Препоръчвам те да прочетеш книгата Фриц Риман
Основни форми на страх http://chitanka.info/book/2050-osnovni-formi-na-strah

Особено прочети първи раздел - там ще видиш описани хора като мъжа ти и ще можеш да го разбереш повече, може би.
1
Шизоидният човек и любовта
Шизоидният човек и агресията
Биографични основания
Примери за шизоидния тип поведение
Допълнителни даблюдения

още прочети раздел ДЕПРЕСИВНИТЕ ЛИЧНОСТИ
Депресивният човек и любовта
Депресивният човек и агресията
Биографични основания
Примери за депресивния тип поведение
Допълнителни съображения

*това са няколко странички - заслужава си - ето ти извлечение


Виж, колкото и съчувствие да получиш тук, това не ти решава проблема. Какво сега - ще ти кажем „зарежи го“, но нима това не е най-най-лесното?
Съвсем възможно е партньорът ти да не е способен да се обвърже емоционално, но това трябва да разбереш. Възможно е обаче да сте се отчуждили по една или друга причина. Ти си осъзнала, че има проблем - почни да работиш за решаването му. Казвам ти - няма да ти помогнат разни женски приказки като „зарежи го“. Трябва ти професионална помощ, за да анализираш обективно връзката си. Субективно ти си жертвата, друг е въпросът дали действително е така.
Ти ще решиш дали искаш да видиш истината, такава каквато е с риск да разбереш за себе си неприятни неща и нуждата да се промениш, ти ще решиш дали ще заебеш всичко и ще почнеш от начало с рискът грешките от миналото да разрушат поведната ти връзка. Съвзем възможно е да разбереш, че мъжът ти не е в състояние изобщо да обича някого и така нататък - има много варянти, но как ще вземеш решение без да знаеш истината...а истината можеш да видиш само с помощ на научни методи, не на махленски и женски приказки, не на субективното си чувство.
Люси
П.П. Сподели малко за своето и неговото ранно детство?

12.   Люси, аз съм израстнала със сестра ми в оцъствието на баща ни, който се е налагало да работи извън граница в името на семейството си. Майка ни е жената отдала младините си на самотата и отглеждането на две дъщери в различни времена от сегашните. Имах прекрасно детство. Да, майка ми беше строга с нас в рамките на необходимото, имайки предвид, че ни е възпитавала съвсем сама. Била съм до някъде свидетел на самотата и, както и на неприятноте отношения и телефонни разговори между нея и баща ми. Но някак си разбирам, че разтоянието, годините пораждат отчуждение в известна степен. Виждала съм майка ми да плаче от отчаяние, но пред нас винаги е била силна и не са отразявали проблемите си. Въпреки всичко се уважаваха и помага винаги при необходимост и нужда. Дори за елементарни домашни неща, когато баща ми си е идвал. Винаги е бил с нас. И тъй като съм имала прототип, винаги съм искала да "избягам" от подобната самота, която беше с майка ми. Съпругът ми е израстнал на село с родителите си и техните родители. Имат собствен бизнес там и винаги са били свободни с брат си да правят каквото си искат. Все пак са момчета :) Всяко лято почивки, учили са в града, сменяли училища и са имали страхотно детство без ограничения. До ден днешен всеки празник изкарваме с родителите му.
Едва ли мога да разкажа цялото ни детство подробно, но най- общо е това.
Все пак Люси, благодаря за интереса който проявяваш към случаят ми. Обикновено всеки се стреми да не се натоварва с чужди проблеми. А относно психотерапевт- да това е стъпка, която от известно време е идея, която предстои да осъществя. Свързала съм се с такъв.

13.   Изчетох историята и коментарите и ми стана много мъчно за авторката. За пореден път се убеждавам, че в днешно време винаги единия обича повече. Защо се получава така е ясно. Явно чрез добрата жена, Бог дава възможност на не толкова добрия мъж да се осевери и обратното. Описаното поведение на въпросния мъж намирисва силно на изневяра. Говоря от опит, макар че имам наблюдения към женската изневяра, но и мъжката често е досущ като женската. Ако има любовница и мъжът се е влюбил в нея е най-лошият вариант, защото единственото, което го задържа с авторката на този етап е детето. Принципно мъжете рядко си унищожават семейството заради любовница и брак, в който мъжа изневерява има много повече шансове да бъде спасен. Това, което авторката може да направи е да удвои усилията си за спасение на брака. Понеже съм говорил с жени, които са успели да преборят любовниците на мъжете си и са спасили брака си ще споделя как те са го направили.
1) Нека авторкта не се опитва да повдига темата за неговото поведение
2)Нека авторката удвои грижите си за мъжа си
3)Нека бъде още-постарателна, мила, тиха и усмихната
4)Нека авторката спре да му звъни
5)Нека авторката му показва, че му има доверие
6)Нека авторката му показва своята призантелност и възхищение (уважаеми жени, идея си нямате това колко е важно за един мъж. Всеки мъж иска да бъде герой за любимата си)
7) Нека авторката се въздържа от съвети и когато го види мълчалив просто да не го закача. Когато му мине, той сам ще поиска контакт с нея

Ако след всичко това, няма никакво подобрение след известно време, значи че на него наистина не му пука за брака и жена му и, че изцяло е емоционално зависим от евентуалната си любовница или работата си. Ако той държи на жена си и я обича, няма как да не се усети сам какво губи, освен ако не е пълне боклук разбира се.

Силно препоръчвам на авторката книгата "Мъжете са от Марс, жените от венера". Мисля, че въпростната книга ще и покаже неща, които едва ли подозира за отношенията между мъжете и жените.

Авторке, успех! Желая ти го от сърце!