По кой път да тръгна? преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 1976 пъти
Живея с моя съпруг без любов вече 17години. Обичах го много в началото, давах всичко за него, но той никога не го оцени и винаги аз му бях длъжна, винаги бях виновна пред него и трябваше да се оправдавам за всяко мое действие. Така годините си минаваха, децата растяха и аз покрай тях необръщах внимание на това че съм пренибрегвана, унижавана и обиждана, мсилих си че това е любовта, че по този начин живеят всички. Докато не се запознах с него.
Той преобърна живота ми, накара ме да се чуствам най-обичаната, уважавана и най-красивата жена на света. Имаме връзка вече 4 та година и съм много щастлива когато е при мен. След всяка наша среща се усещам заредена с положителна енергия, изпълнена с любов към света, чуствам се разбрана и подкрепяна. Просто неможем един без друг.
Чуваме се на всеки час и си пишем съобщения непрекъснато, когато се наложи единия да отсъства за няколко часа от града другия се чуства моного нещастен и самотен, тогава телефоните прегряват. Просто трябва да имаме непрекъсната връзка помежду си, в противен случай единия от нас се чуства непълноценен човек.
Това е когато откриеш другата си половинка тогава си завършен, тогава си цял. Разбираме се без думи, всеки знае другия какво мисли в момента и по едно и също време хващаме телефоните да си звъним, а те често дават заето защото аз звъня на него а той на мен. Имаме силна телепатична връзка, чак се плаша от това.
Сега искам да напусна съпруга си и да заживеем заедно, той е осигурил всичко за случая, изостави жена си за да ми предостави дом на мен и децата ми, но аз не набирам смелост да напусна съпруга си. Все мисля за децата, за хората, за приятелите, за роднините които ще ме упрекват, а само аз си знам как се чуствам с него у дома и какъв прихически тормоз търпя през тези години.
Незнам какво чакам още и какво ме спира да го направя след като другия ми дава всичко, от което имам нужда и толкова ме обича, че би дал живота си за мен. Приема ме в дома си и с двете ми деца и иска да ни направи щастливи. Кажете ми аз как да постъпя, кой път да поема, защото съм на кръстопът в момента. Дали да рискувам или да поема по новия неомачкан път или да си продължа по стария каменист и застлан с тръни път???
Дала съм дума на приятеля си, че до нова година ще му кажа дали ще живея с него или ще остана със съпруга си, защото нито той, нито аз издържаме вече на това напрежение. И ако реша да остана при съпруга си, той ще се отегли и всичко ще приключи. А толкова много го обичам, той е всичко за мен. Ако ме изостави просто ще умра без него.
Защо съм такава моралистка, защо немога да си кажа майната му на всичко та аз го обичам, какво ме интересуват хората, защо, защо, защо?? Защо винаги мисля за другите преди себеси? Иска ми се понякога да бъда поне мъничко егоист в живота, да направя първо нещо за мен и после за хората около мен. Ако някой може да ми помогне със съвет ще му бъда много благодарна. Защо закъснялата любов е винаги така болезнена, но е най-истинска и силна.
1. Един път в живота направи нещо за себе си,зарежи съпруга си и се отдай на тази любов,защото тя се среща един единсвен път.Кажи си майната му на всичко!Не си стърува да бъдеш с мъж който не те оценява както трябва.Рано или късно децата ще те разберат.Все пак това е твоят живот,изживей го по достоен начин.Защо продължаваш да живееш с този човек който те е наранявал постоянно.Ти не си някоя лигла,а просто жена.Не се упреквай за тази любов...
Ето виж твоята истинска любов се появи и както разбирам зарязал е абсолютно всичко и семейство,деца,дори и приятели.И то заради теб.Спасявай се от този омагъосан кръг и отиди при него.Това може би ти е правилният път.Дори има къде да живееш,замисли се малко.Събирай багажа и заминавай,какво още се чудиш-имаш и къде да живееш...Чакам развоя на нещата.......
2. Ега ти моралистката! От 4 години има извънбръчна връзка, а била моралистка. Всички тези невероятно красиви неща са в главата ти, а не в реалността. Сигурна съм, че когато заживееш с новия, нещата ще се променят към лошо. Мозъкът ти ще се проясни. Просто искаш да си обичана и желана. Любовта е "неустоимото желание да бъдеш неустоимо желан". Дано вземеш правилното решение.
3. От авторката: Виж какво №2 всички тези красиви неща които са се случили с мен са свързани единствено и само с него и са самата реалност. И от къде си сигурна че нещата ми ще се променят към лошо след като заживеем заедно? С теб така ли се стана? Айде като си в по-добро настроение ми пиши пак.
4. Категорично трябва да отидеш при него и да напуснеш съпруга си. Такъв шанс като твоя се пада много рядко. Ако го пропилееш ще си нещастна цял живот. Не разбирам какво толкова мислиш.
Ако останеш при съпруга си ще има повече нещастни хора вкл. и ти и децата ти и всички около теб, отколкото ако си щастлива.
Хайде бягай при него докато все още имаш шанс!
5. Авторке, не обръщай внимание на номер 2, изобщо не си го слагай на сърце кой какво казва. Е естествено много е лесно да даваш съвет и ръсиш глупости , но когато не е на главатати.
Няма какво да се чудиш,ти самата знаеш решението, един живот живееш. Съберете се с твоята Любов, пък каквото ще да става. Няма да си сама,а с него човека който ще те подкрепи...... Ако искаш помощ за багажа, няма проблем, ще се съберем двама трима и ще го изнесем......
Не наранявай човека който те обича и е направил всичко за да се съберете. Бъди жена, а не човече. Побързай живота си тече и годините минават.
Хайде успех и моляте не мисли за последствията, всичко ще се нареди както трябва, защото си добър човек.
М. 32
7. Ама стига сме робували на чуждото мнение, човек трябва да бъде малко или много егоист. Никой друг освен теб няма да помисли за щастието ти. Щом си намерила любовта при друг къде е проблема? Децата не са малки, би могла да им обясниш, да поговорите. Или пък стой при съпруга си, и цял живот ще съжаляваш за пропуснатият шанс. След като имате четири годишна връзка, значи не е нещо мимолетно. Аз съм абсолютно ЗА да прекратиш брака си и да заживееш с другият.
8. Номер 2 съм: Настроението ми е отлично. Аз останах при съпруга си и не съжелявам. Не вярвай на мъж, който веднъж е зарязал жена си. Може да го направи пак. Освен това "много хубаво не е на хубаво". Предлагат ли ти нещо, което много те устройва, в него има нещо гнило. Ти, доколкото разбирам, вече си направила своя избор. Дано аз да греша в преценката си. Жена съм - на 46, с 22 години семеен живот
9. От авторката за №2, аз съм жена 38г. немога да не му вярвам на този мъж. Той е направил много повече за мен през тези 4 години колкото собствения ми съпруг за 17г.Доказвал е милион пъти любовта си към мен не само на думи най-вече с дела. Моят човек ми предлага единствено любов и уважение, да това е много хубаво и не виждам какво гнило има в тези неща.
Радвам се че си запазила семейството си и не съжаляваш, но аз съм убедена че ще съжалявам ако остана при съпруга си и изпусна истинската любов която кацна на работо ми точно преди 4 години.Не съм взла никакво решение все още, надявах се вие да ми помогните да го сторя.На принципа съм приемай съвети но всичко решавай сам.
10. От авторката към №5 благодаря за предложението за багажа, наистина ще ми са нужни поне два тира за да се изнеса /шегувам се/ наистина имам доста дрехи но ще се справя, само да стигна до там. Да наистина живота си тече, а искаме да си имаме и наше дете, незнам само кога ще събера смелост и да си тръгна от вкъщи.Незнам.....
11. От авторката:Щом си намерила любовта при друг къде е проблема?- Как къде е проблема №7 ? Проблема ми е там че този дом ми е мил защото сме го градили тухла по тухла 17 години, започнахме от 0-та и сега когато вече всичко си имаме когато нищо не ни липсва, аз трябва да бутна с лека ръка всичко това и да му кажа махам се, оправяй се от тука нататък сам. Знам че съпругат ми заслужава точно това, но защо пак го съжалявам, защо????
13. Мила авторке,
Вслушаи се сама в това, което казваш "той изостави жена си за да ми предостави дом на мен и децата ми". Така ще изостави и теб, за да предостави дом на следващата поред
Щом влезеш в дома му , ще е съвсем друг човек. Това е истината.
Той ти е размътил мозъка и звездите е свалял за теб, докато е бил с жена си, после други мозъци ще мъти, когато заемеш мястото на жена му...
Правото си е твое да решиш, кой път да избереш.
Жалко за децата
14. А защо не смееш да оставиш мъжа си който те тормози и обижда? ЗАЩО НЕ СМЕЕШ, след като твоя приятел е посмял да остави жена си заради тебе? Не са много мъжете, които биха го направили. Казваш, че би умряла без него... Отиди при него, не се чуди повече! Нали това е желанието на сърцето ти... какво още се чудиш... не слагай пречки на ЛЮБОВТА, не я потъпквай, моля те. Не всички хора имат това щастие което го имаш ти, затова, не го отблъсквай, ще бъде фатална грешка. Разбира се, ти си решаваш ..аз така го виждам отстрани... АЗ така бих направила...имаш възможност за избор, пак казвам: много хора го нямат, и са принудени просто да търпят...
А на тебе птичката е кацнала на рамото... не я изпускай, втори шанс няма да има...
Пиши какво си решила.
15. ЗАЩО НЕ СМЕЕШ, след като твоя приятел е посмял да остави жена си заради тебе? Не са много мъжете, които биха го направили,не слагай пречки на ЛЮБОВТА, не я потъпквай.
16. От авторката-Да №13, изостави я и го направи заради мен, защото аз му зададох въпроса след като иска да живеем заедно какво предлага, къде да отида в дома където живее съпругата му ли? И той след 1 месец я прогони, сигурно това беше поредния начин по който искаше да докаже любовта си към мен, за това го направи, знам. Немисля че на една 38 годишна жена така лесно се мъти мозъка, стъпила съм здраво на земята. Знам че няма да е същото както преди, когато заживеем заедно , но щом се обичаме всичко ще е по-лесно. Не, не ми е свалял звезди, просто сложи целият свят в краката ми.
17. От авторката за №14, питаш ме защо не смея да го изоставя защото аз съм с 2 деца по на 17 и 15г.които няма да искат да тръгнат с мен понеже тяхната среда е тук/мъжа е от друг град близо до нашия/.Заради това, защото ще страдам по тях, кой ще ги изпере, кой ще им сготви, баща им пътува в чужбина.Заради децата е скъпа, заради тях не се решавам да си тръгна така лесно. Много е сложно знам, но знам също че когато има желание не се търсят причини.
18. Казвш зарязал си жената и детето? за да ти докаже колко те обича, и дати осигори дом.Aми какво повиче да направи от това за теб, и децата ти,направи и ти нещо за него,него наранявай ако го обичаш,рискувай и бъди с него.
19. Боже... не казвай предварително, че няма да искат да дойдат! Децата са там, където е майка им... говори с тях...говорила ли си с тях, те какво мислят? Но те ще дойдат, дори и да им е неприятно да си оставят приятелите. Аз така си мисля... те ще дойдат. Баща може да е всеки, майката е само една. Твоите деца не биха ли искали ти да си щастлива? А ако не си (както разбирам от писмото ти), тогава как ще е по-добре за тях майка им да е нещастна?
Може да се уреди, но само ако го искаш.А децата... те ли ти казаха, че не искат да дойдат? Но, дори и така да е, може да си останат с баща си и да ги виждаш примерно в събота и неделя, през отпуски, ваканции...
А за пране и готвене те са големи хора, не са малки така де.На тия години могат да си изперат и сготвят.Да ти кажа чесно, жал ми е за една любов която може ей така за едното нищо да бъде пропусната. А такъв шанс, както ти казах по-горе, не се повтаря в живота.
Но, да не те убеждавам... направи така както ти подсказва сърцето.
20. Aйде не се самосъжалявай. Не лъжи, че е заради децата. Щом не искат да дойдат с теб , значи те не са на твоя страна, обвиняват те. Те искат да имат и майка и татко, а не майка им и любовника и.
Не си малка, на 38години, а разсъждаваш като тийнеджърка. Тоя ти е разбъркал яката мозъка, разбрал е колко ти е акъла.
Щом си вече решила прав ти път, еб*ча ще ти направи на 40години още едно и тогава ще ти дойде акъла, ще си блъскаш главата , но ще е вече късно и тогава връщане назад няма.
Айде, успех ...
21. От авторката за №20 кое по-точно от разсъжденията ми е тинейджърско, че не се сещам? Ти на колко години си, че имаш такъв речник? Много е лесно тук, анонимно нали? А дали можеш да се изправиш очи в очи пред някой и да кажеш нещо, едвали.Айде ако обичаш не пиши повече по моята история, намери си друга по която да плюеш.
22. Прочети какво съм отговорила на твойта"половинка",щото таз историйка се върти в два варианта-мъжки и женски и хич не ми се иска и на теб да пиша, че май такава "драма" няма...
24. От авторката към №22 : Като не ти се иска, не пиши, някой да не ти е опрял пистолет в челото? Предполагам в този сайт не влизат само жени, а и мъже. Така че всеки може да пише каквото си иска и да търси съответно съвет по неговия си вариант. На теб какъв ти е проблема? Не държа на твоя коментар изобщо, дай си го другаде.Айде чао.
26. Миличка пребори се със страховете си и поеми по пътя на щастието. И там ще има някакви ежедневни битови проблеми, но щом се разбирате и говорите на един език, тогава и компромисите ще са взаимни, а не само от твоя страна. Децата ще си растат, ще си поемат и те по пътя, но ти трябва да решиш за да не си сама утре и за да имаш поне малко хубави години и спомени за старини.
Съветът ми е напусни го и да не ти пука какво казват хората-винаги ще има някой който да те оплюе дори за нещо дребно, не живей заради хората, живей заради себе си и своето щастие. След като се срещнала човекът, а това не става всеки ден, просто бъди с него, довери му се и вървете напред заедно.
Просто стисни очи и скочи в дълбокото, сама ще видиш, че можеш да плуваш, сама ще се убедиш колко сила има в теб, тя просто досега е била подтискана от мъжът ти. Направи го и бъди щастлива, бъди доволна и се наслади на всичко, което ти се дава и което ти даваш. Това е моят съвет. Дано намериш самата ти своето решение.
27. Уважаема госпожо,
по коя твоя история не желаеш да пишем, по тази "По кой път да тръгна", където пишеш от твое име или по другата "Човекът до мен не ме разбира", където пишеш от името на по-младия ти любовник.
Истината е че ти искаш да си с мъжа си и с другия и след като си сгафила с по-младия сега не те свърта и се чудеш къде да пишеш. Май и с нервите не си добре, съдейки по отговорите след коментарите.
Знаеш ли, теб хем те сърби, хем те боли.
Иди на лекар имаш нужда да се лекуваш!
И повече не си играй с нас, иди в друг сайт , там може да получиш по-компетентни коментари на лъжливите си "драми"!
Ж42
31. Извинявай, но не се сдържам и ще те "резна" и аз... Казваш, че си моралистка. Не виждам абсолютно нищо от нещата, които описваш, което да е подчинено на някакви морални норми! НЕ е морално, че лъжеш съпруга си - морално би било, да застанеш срещу него, очи в очи и да му кажеш цялата истина. НЕ е морално, че държиш децата си в неведение..как ли ще се почувстват като разберат истината?? НЕ е морално да позволяваш на другия си партньор да "прогони" жена си, в момент, в който ти самата не си наясно какво искаш и какви намерения имаш! Разбирам, че не си щастлива в брака си - не си и единствена. Но, аджеба, разводите за какво са? Кого лъжеш? Май себе си. За теб идеалното би било твоят изграден тухла по тухла мил дом, но...с любовника на място то на мъжа ти! Не знаеш какво искаш... Играеш с човешки чувства .. Какво очакваш? Мога да ти дам много отговори на този въпрос. Най-вероятният? - Да му писне да те чака, или да се появи следващата омъжена, заради която ще "прогони" теб!
32. От авторката към №31
Да, може би си прав/а/, не съм морална, жалка съм. Вече наистина му писна да ме чака и се разделихме. За сега е временно, но не се знае. Ако е било наистина любов един ден пак ще бъдем заедно, ако ли не значи няма какво да губим. Това времето ще покаже.
33. Уважаема госпожо,Истината е че ти искаш да си с мъжа си и с другия,не е морално да позволяваш на другия си партньор да "прогони" жена си, в момент, в който ти самата не си наясно какво искаш и какви намерения имаш!
Играеш си с човешки чувства,Какво очакваш?жалка си много.
34. От авторката към №33, а Вие откъде сте сигурна че съм му позволила да изгони съпругата си? Чужд акъл в чужда глава нестои. Преди да сте наясно с някои неща небързайте да обвинявате.
Сега искам да напусна съпруга си и да заживеем заедно, той е осигурил всичко за случая, изостави жена си за да ми предостави дом на мен и децата ми, но аз не набирам смелост да напусна съпруга си. Все мисля за децата, за хората, за приятелите, за роднините които ще ме упрекват, а само аз си знам как се чуствам с него у дома и какъв прихически тормоз търпя през тези години.
Незнам какво чакам още и какво ме спира да го направя след като другия ми дава всичко, от което имам нужда и толкова ме обича, че би дал живота си за мен.
37. От №33,Уважаема госпожо,Иди на лекар имаш нужда да се лекуваш!И повече не си играй с човешките чувства,
не си наясно какво искаш,Кого лъжеш? Май себе си.
38. От авторката до №33/ №37- Това което съм написала е наистина така както сте го копирала, но......аз съм била винаги против той да изгони съпругата си от дома. Не Ви дължа точно на Вас обяснения кой крив и кой прав, нито ще се оправдавам. Това е положението в момента, не се знае и до кога ще е така. А що се отнася за лекаря, Вие кой ще ми препоръчате, сигурно имате опит????
39. Абе кви са тия глупости? Как може да упреквате жената, че иска да е щастлива?! Нали всички ние това искаме?!
Лесно е, когато не сте в нейната ситуация, да я плюете и обиждате, знам. Ама ако ви дойде и на вас до главата, друга песен ще запеете!
Към авторката: Мила, не им обръщай внимание на всички тези, които те упрекват и обиждат. Те не могат да те разберат. Аз не съм била в твоето положение, няма и как да съм била, но в едно съм сигурна - ако срещна такъв човек, какъвто ти описваш, че е "любовникът" ти, никога няма да се оставя да го изпусна. Ще направя и невъзможното да бъда с него.
Хорското мнение - да, това си е неприятно да слушаш клюки и злобни изказвания по свой адрес, но ти нали ще си щастлива?! Какво ти пука какво мислят другите! Те ще те одумват, защото те самите са нещастни и може би ей така са изпуснали любовта си.
Зарежи мнението им. То не струва и 5 стотинки. Гледай си живота. Бъди щастлива, защото го заслужаваш. Не оставяй любовта ти да си отиде, чуй ме. После цял един живот няма да ти стигне да плачеш и да съжаляваш.
Не го мисли повече - изнасяй се! Аз съм с теб!
Успех! :)
41. От авторката към №40, той е на 32г а аз на 37г. Изгони я заради мен за да ми предостави свободен дом и да отида при него.Имат дете на 5г. И понеже много мисля за моите деца и за неговото също, не мога да кажа майната му на всичко и да отида да заживея с него, а толкова го искам.
42. До авторката: от№40
А вашият съпруг
Странно ми е как е изгонил жена си айде отивай си че иде другата нещо ми е странно това
А като я е изгонил заради вас не ви ли казва и вие да се разделяте и да отидете при него
Вие какво му казвате за отлагането си да отидете при него
Това е важна крачка в живота и се обмисля добре
44. Всичко се връща.
Като толкова много го искаш този мъж, отиди на квартира с него, в чужбина- където искате, и изградете нещо заедно.
Но да допускаш друга жена да бъде оставена на улицата с невръстно дете, за да ти е добре на теб- ей това не го разбирам.
Обаче се пишеш голяма моралистка- ха-ха, не си моралистка, а лицемерка.
И пак ще завършва с това- всичко се връща. Не се знае в кой ден и час с какво ще платиш, за да изкупиш страданието, което си причинила. Тка, че мисли- но не само за себе си!
45. Ето виж твоята истинска любов се появи и както разбирам зарязал е абсолютно всичко и семейство,деца,дори и приятели.И то заради теб.ЗАЩО НЕ СМЕЕШ, след като твоя приятел е посмял да остави жена си заради тебе? Не са много мъжете, които биха го направили,не слагай пречки на ЛЮБОВТА, не я потъпквай. Категорично трябва да отидеш при него и да напуснеш съпруга си. Такъв шанс като твоя се пада много рядко. Ако го пропилееш ще си нещастна цял живот.Казвш зарязал си жената и детето? за да ти докаже колко те обича, и дати осигори дом.Aми какво повиче да направи от това за теб.цял един живот няма да ти стигне да плачеш и да съжаляваш.Бъди щастлива, защото го заслужаваш. Не оставяй любовта ти да си отиде,Не го мисли повече - изнасяй се!
46. Един път в живота направи нещо за себе си,зарежи съпруга си и се отдай на тази любов,защото тя се среща един единсвен път.Кажи си майната му на всичко!Не си стърува да бъдеш с мъж който не те оценява както трябва.
48. От авторката за № 47-жена му не е на улицата а при майка си и баща си.Там където и е мястото защото нестава за нищо друго. Просто той си я върна на родителите и за да я научат на обноски към мъжа, да я научат да готви и да проявява минимално уважение към свекър и свекърва.Така че вината не е в мен че тя не е човек.
49. Ха-ха, авторке! Това, което написа под №48 е върха на простотията. Сега като чета почвам да изпитвам съжаление към теб, а бившата му просто се е отървала от вас. Щом твойто разбиране за Жена е "чистачка, перачка и подлога", то мястото ти е точно при оня, дето си търси такава жена.
50. Миличка пребори се със страховете си и поеми по пътя на щастието. И там ще има някакви ежедневни битови проблеми, но щом се разбирате и говорите на един език, тогава и компромисите ще са взаимни, а не само от твоя страна.Съветът ми е напусни го и да не ти пука какво казват хората-винаги ще има някой който да те оплюе дори за нещо дребно, не живей заради хората, живей заради себе си и своето щастие. След като се срещнала човекът, а това не става всеки ден, просто бъди с него, довери му се и вървете напред заедно.
52. Защо там да и е мястото при родителите и,че и неставала за нищо ти откъде знаеш
как обиждаш жената небила човек че ти данеби да си човек
много си нагла тешко му горко на тоя тапанар като те вземе
53. До авторката: А ти коя си, че да определяш на кой къде му е мястото? Разни хора, разни идеали. И, ако тя не е човек, да не би да е маймуна? И защо смяташ че си моралистка? Действията ти говорят точно обратното.
Дано да се окажа лош пророк, но оттук нататък нищо добро не те чака.
54. Тоя тЪпанар сигурно вече съжалява, че си е намерил моралистка (хахаха), или сигурно е толкова тъп че още не се е осъзнал. Е, все някога ще се събуди... ;}
57. Приятелко никой от тези коментиращите не ти дава правилният съвет а той е не се развеждайте нито ти нито той сега ви е добре със сигурност обичате се радвате се един на друг нима не си била така и със съпруга ти в началото съберете ли се ще стане абсолютно същото живейте се обичайте се правете любов и си гледайте семействата... изневярата и забранената любов са нааааай сладкото нещо запомни го това .не си създавайте излишни проблеми .така ви е по добре повярвай ми... докато не се съберете да живеете заедно изживейте любовта си а така може и докато сте живи..и нищо няма да ви тежи на съвестта .това са думи казани от опит..
58. От авторката за №57 Благодаря за съвета но вече съм разведена, още немога да кажа щастливо разведена защото той не се е отказал от мен и ме преследва денонощтно.Надявам се скоро да се откаже.Със съпруга ми никога не съм се чуствала така както в момента с другия човек, може би защото обичта беше само от моя страна а от него получавах само критики и обиди.Сега срещнах разбиране и обич, сега чуствам че съм жива, сега съм в хармония със себеси, а това е най-важно.Не съжалявам за изгубените години, съжалявам за пропиляната си младост. Всичко друго мога да поправя, но младоста си немога да върна.
59. На всички жени, които изневеряват все мъжете са им виновни, липсвало им внимание, все са недооценени, правели всичко за да подържат любовта, а мъжа "дебил"само консумира. И всички те по някое време срещат "сродната душа", "своята половинка", човекът, който ги"усеща". Това са оправдания пред гузната ви съвест и пред другите. Просто брака убива любовта, иска ви се отново да изпитате тръпката, която сте изпитвали със съпруга си в началото. Между другото никъде в сайта не прочетох някоя от "тези" жени да е напуснала мъжа си заради любовника. Към авторката-мислиш ли, че ако заживееш с любовника, след няколко години ще се обичате така?
60. Номер 59, прочети само един коментар над твоя - тя е напуснала съпруга си, развела се е и вече живее с приятеля си. Това опровергава всичко написано от теб. Повече нямам какво да кажа. Заставам зад избора й, той е най-достойния. Лицемерие би било да остане със съпруга си, ако не го обича, дори той да не е толкова ужасен, колкото го описва. В подобни ситуации най-почтеното е именно да има честност и откровеност. Именно това е достойно за уважение, незвисимо че може да причини някаква болка с думите си, за сметка на това му дава свободата да потърси и намери истинско щастие, каквото тя е намерила с някой друг...
61. аз съм 59 към 60-Голяма честност и откровенност е имало 4 години, докато е имала любовник. Да прочетох, че се е развела, но нека поживеят няколко години заедно, защото бракът е голямо изпитание. Ежедневието, съвместният живот, рутината, убиват любовта. От части подкрепям мнението на №57, а именно че забранената любов е най-сладка, защото опитваш нещо ново, откривате се, опознавате се. Точно тогава любовта е най-силна, но не съм съгласен с 57, че трябва да запази и мъжа и любовника. какво семейство е това-да лежиш до съпруга си, а да мислиш за любовника-театър! Желая щастие на авторката.
