на кръстопът - и не знам какво да сторя - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120660)
 Любов и изневяра (29583)
 Секс и интимност (14307)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

на кръстопът - и не знам какво да сторя
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 3009 пъти
Не съм първата с подобна история. Няма и да съм последната. Знам, че ще има много хора, които ще ме заклеймят. Честно казано, те не ме интересуват особено. Да се пишеш за „света вода“ днес, когато всъщност нямаш идея какво ще ти поднесе живота утре е лицемерно. Все пак, в тяхна защита ще кажа, че и аз бях такава – заклеймявах „грешниците“, обяснявах на всички как се прави така и не се прави иначе. Докато не попаднах в интересна ситуация от типа на-мен-няма-да-ми-се-случи-такова-нещо. И естествено „ситуацията“ ме хвана супер неподготвена.
Първо малко за мен. На 28 съм. Имам добри приятели, добре платена работа в голяма компания, семейство, което ме обича. Имам и дълга връзка. Ако трябва да сме точни 8 годишна. В най-хубавичките ми години.
Приятелят ми е перфектния мъж – изглежда добре, има чувство за хумор, много приятели и познати, собствен бизнес (от скоро), не пие, не се дрогира, не е комарджия, не повишава тон, не бие, не ми държи сметка, не ми виси постоянно на главата и на врата, обича ме (или поне така казва), иска да има деца от мен (точните думи са „Мило, какво ще кажеш да си направим детенце и да се оженим? “). Невероятен! Точно каквото искат около 120% от жените.
Проблемът е, че не беше до мен, когато имах нужда от него. Нали знаете онези гадни моменти, когато животът те удря в корема изведнъж, падаш на земята и не можеш да си вземеш въздух. Онези моменти, в които имаш нужда някой да те хване за ръка и да ти помогне да станеш. Аз се изправях сама. Ами другите моменти? Онези, в които пърхаш някъде високо в облаците и искаш някой да лети до теб. Но не кой да е, а правилният някой. Аз летях сама. Освен в тези „извънредни“ ситуации него го нямаше и в много други – често се случваше да излизам сама, да закъснява, да отменя уговорки.
И все пак не губех надежда – че нещата ще се оправят, че той ще се промени, че ще проумее, че когато му казвам, че имам нужда от него, това не значи, че имам нужда от парите му, че не е каприз. От време на време ми подарява нещо скъпо – телефон, лаптоп, кола (купени изгодно, естествено). Не че си нямам, но трябва да са по-нови от предните. Нищо, че старите си работят. Когато споделя, че искам да си купя нещо ми казва „добре ще ти дам пари да си го купиш“, но не се сеща да дойде да ми помогне с пазаруването за вкъщи. Не само, че сама плащам за храната, която ядем, но и торбите си мъкна сама. Искаше куче – взехме куче. Той се шегуваше, че щяло да ми прави компания докато го няма. Обаче се оказа, че не е шега. Аз се грижа за въпросното животинче, което до някъде замества любовта, която трябва да получавам от другаде. От 5 месеца му обяснявам, че ме боли кръста от матрака и той от 5 месеца обещава, че ще го сменим. И даже не сме отишли да разгледаме. Не сме излизали само двамата от месеци. Всъщност, излизаме само ако аз организирам нещо, когато вече съм се побъркала от седене вкъщи. Не говорим за почти нищо освен за работа и кучето.
А липсата на секс... Господи! Това направо ме съсипва! И като казвам липса на секс имам предвид пълна, тотална липса на секс! За последните 2-3 години е имало екшън в спалнята около 10 пъти. За последно беше преди 2 месеца. Говорих, молих се, прелъстявах, говорих още, питах „защо“, пак прелъстявах... Нищо! И когато ти обърнат гръб няколко пъти ти секва тотално желанието. Нямам желание да правя секс с него! От около година. А той ми говори за деца! Е как ще стане? ! Непорочно зачатие не е имало от около 2000 години.
Така се бях дресирала, че нищо не можеше да стигне до мен. Не чувствах болка, гняв, тъга, щастие, страст, желание. Пълна липса на емоции. Бях се примирила с това. И това, което изпитах преди няколко месеца едва не ме уби... Метафорично, разбира се. Имах чувството, че ще ми прегорят бушоните.
Човек, който познавам отдавна... Много, много, много харесвам, от много време, но не исках да го призная пред себе си. Пък и това, че бях подтиснала всички емоции ме караше да си мисля, че само си въобразявам. Една вечер, преди няколко месеца той ми призна чувствата си. Целуна ме и каза, че ме желае. Сърцето ми спря да бие за секунди. После започна отново, но с различен ритъм. А аз изпитах толкова неща наведнъж – страст, желание, успокоение, объркване, страх, гняв... Отблъснах го и избягах. Не защото исках да избягам, а защото не знаех как да реагирам. Тъй като работим заедно беше невъзможно да не се виждаме и да не разговаряме. Беше доста настоятелен. Искаше да разбере защо съм избягала. Беше до болка честен в желанията си и поиска от мен също да съм честна. Бях. Не разбирах какво толкова е видял в мен – аз се виждам като развалина. Всички нерви, разбити мечти, потъпкани желания и достойнство... А той простичко ме попита „Ти знаеш ли каква жена си? Знаеш ли какво притежаваш? “. Онемях! Не знаех. Защо приятелят ми никога не ми беше казвал каква жена съм? ! Казах на „любовника“ какво чувствам, че не мога да изневеря, че не искам да го направя. Естествено, съдбата си знае нейното... Един ден просто се предадох. И беше вълшебно.
Вече 4 месеца се виждаме. Той ме обича, аз го обичам, иска да прекара живота си с мен, готов е на всичко. Изключително му е трудно да търпи ситуацията – аз живея с приятеля ми, който вечно закъснява, а той се надява, че ще успея да открадна час или два, за да сме заедно. Мъчно му е, че не можем да отидем никъде, че когато отидем някъде трябва да се държим все едно не се познаваме. И на мен ми е мъчно. Често ми казва, че няма да мога да понеса всичко, което иска да ми даде. Може и да е прав. Аз не съм свикнала да получавам... Никога не съм получавала. Не разбира защо нещата са такива. Не разбира защо съм още при приятеля ми, след като нещата не вървят.
Честно казано и аз не разбирам... Знам, че няма да съм щастлива ако остана там и все пак ми е изключително трудно да кажа край. Защото все още го обичам, все още държа на него, все още съм склонна да прощавам и да давам шансове. А ме е страх... Ужасно ме е страх, че ще изгубя този човек, който ме накара да се чувствам на мястото си, в чиито прегръдки се чувствам сигурна и защитена, който ми създава невероятни емоции. Не знам още колко ще можем да продължаваме с това – превръщаме това, което изпитваме в някакъв фарс, в нещо пошло и грешно. А е толкова красиво и истинско. Като парче от пъзела, което си пасва точно на мястото...
Опитах да се разделя с приятеля ми. Казах му, че не се чувствам сигурна, защитена, че не съм щастлива и че това не е животът, който искам. А той не ме пусна да си тръгна. Каза, че ме обича, че не може да живее без мен, че всичко, което някога е правил е било за нас. Каза, че има само мен. Даже нямал на кого да се обади. Изплаках толкова сълзи, чувствам се като парцал. И той плака. Страх ме е, че ако си тръгна, ще направи някоя глупост. Страх ме е, че ако не си тръгна ще се побъркам. Държа на него, но... онази страстна любов, която те кара да правиш всичко за човека, които обичаш... просто вече не я усещам. И в същото време се чувствам като пораженец, без капка сили, без живец, готова да направя поредния компромис и да дам поредния шанс. Вече не знам какво да правя...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 10 месеца
hash: 3c47dfa62e
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Е добре, защо реши, че някой би желал да ти се бърка и да те заклейми?
Защо реши че на някой му пука за това, че ти сама проваляш собствения си живот?
Дългогодишният ти приятел бил перфектен, подарявал ти какво ли не, изкарали сте сумати години заедно, но това не било достатъчно. Не те бил подкрепял? Голямото его в теб крещи, плачеща за внимание по всевъзможен начин. Само че не прочетохме неговата гледна точка. Казваш че има самостоятелен бизнес, който едва ли гради лесно. Също така не прочетох ти да си направила нещо за него, да си го подкрепила, да си разбрала какво е на неговата глава.

И разбира се в тези моменти когато крещящото его си иска своето, се е появил някой, който релано изпълнява ролята на сламка. Обичали се, сериозно ли? За 4 месеца успяхте да се заобичате? Да не можете един без друг?
От психологична гледна точка, това което описваш се нарича издишане, разтоварване или както искаш го наречи. Егото ти иска някой, който да те погледне по различен начин, да те види някой такава, каквато не си. Такава, каквато би искала да си в нечии очи, а не такава, каквато си в действителност.
Правете секс в колата която ти е подарил, чувайте се по скайп на лаптопа, който той ти е подарил и си живей живота, защото ако бях синоптик, щях да ти кажа че се задава буря и тъмни облаци. Разбира се това не е критика, нито обвинение, просто така виждам нещата. Още не си научила, че в този живот човек рано или късно си плаща за действията. Ако беше жена на място, нямаше да му пълниш главата на твоя че не си била щастлива, че виждаш ли той е виновен, ами щеше просто като честен човек да му кажеш, че от 4 месеца друг мъж ти запълва дупките и празнотиите.
Ще му мине и ще те пусне, не го мисли това, всеки баламурник рано или късно се усеща какво прави.
Говориш като малко дете, което се влюбва за първи път, но моят опит показва, че всяко нещо с времето си идва на мястото, сега си влюбена, но след година ще се чудиш дали изобщо познаваш този новия, язък само че този който те е търпял 8 години, не ти е дал картбланш да правиш каквото искаш, поне после да не обвиняваш него за собствените си несгоди и емоционални проблеми.

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: af4af23845
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Натъжих се като четох историята ти. Моят съвет е да започнеш връзка с любовника си. В крайна сметка с него се чувстваш щастлива. Знам какво е един мъж да не те забелязва и то оправия няма. Не вярвай на думи, а на действия. Дано всичко да се нареди.

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: cdf7b44879
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Авторке, съветвам те да се разделиш с приятеля ти и да бъдеш с момчето, което познаваш отдавна. Бас ловя, че след няколко месеца страстна и сигурна любов с това момче, после ще ти е безразличен като приятеля ти. Всичко е просто страст, като искаш изживея я, но за съжаление после пак ще останеш разочарована, тъй като това е просто страст между двама души, които нямат/или поне единият от тях/ няма право да я изпитва. Щом това момче те е целунало и ти е казало, че те желае... на мен ви се вижда малко прекалено от негова страна... Той няма никакви спирачки, нито нищо. Единственото, което ви свърва с него е желанието ви да се отдадете един на друг, нищо повече, повярвай ми.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 03c5421ae8
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ужасна ситуация. И аз съм в подобна, само че в по-начален стадий.
Четейки отстрани си мисля, че е недопустимо една жена в разцвета на силите и младостта си да търпи подобно малодушно отношение от мъжа до нея. И аз се чувствам така понякога - отхвърлена, неоценена. И като се опитам да говоря, да обясня проблема, виждам в очите на приятеля ми едно недоумение от типа ''не те разбирам, за мен всичко е ок''.
При мен е бившият ми приятел, който се върти около мен като хиена, но засега не съм поддала. Само че и аз не знам докога. Не знам и как говедото винаги усеща кога съм най-уязвима и лабилна, че като почне да ми говори разни неща и се размечтавам.. Искам пак да има фойерверки, да усещам пеперуди в корема, а не безсилие и буца, заседнала в гърлото ми. Животът е твърде кратък, за да не се борим за това, за което копнеем. А когато в половинките ни липсва желание да се преодолее една такава спънка, подобна връзка на моменти почва да изглежда безсмислена и боксуваща. Май наистина е по-добре всеки по пътя си, да си дири собственото щастие.. но пък винаги я има надеждата, че един прекрасен ден любимият ни ще се вслуша в думите ни и ще настъпи промяна..
Ще следя темата с интерес, дано някой с повече опит сподели мнение.
Нина

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 37b94042aa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Нина, Смятам, че това е единственото, което ме спира - надеждата, че един ден, някой ден ще се вслуша и нещата ще се променят. Само, че след 8 години чакане, някак се изчерпах. И не знам дали искам да чакам още.
До номер 1 - не са ми необходими подаръци. Аз мога сама да си купя всички гореизброени неща. Просто приятелят ми смята, че купувайки "играчки" ми показва любовта си. Пораи тази причина, спрях да казвам, че съм си харесала, това или че смятам да си купя онова - за да не ми ги купува той. За мен любовта се засвидетелства с действия, с едно цвете откъснато от градинката пред блока, а не с непрестанна липса на човека, който трябва да е до мен и с купуване на дрънкулки, като компенсация.
До 3 - сигурна съм, че след време страстта ще изчезне. Нормално е отношенията между двама души да улегнат и да влязат в някакъв коловоз. Въпроса е в отношението, което имат един към друг. Когато се чувстваш като някакво допълнение, нещо не съвсем необходимо, желанието ти за живот, желанието да се бориш се губи.

 
  ...


...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 3c47dfa62e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   До авторката (5) от 1.
Прочела си поста ми повърхностно, без даже да се видиш къде си в схемата.
Пак ти казвам, че фокусираш всичко до твоето АЗ. Той не показвал любовта си, той не се държал пристойно, той бил човека заради който се случвало всичко това, но... разбираш ли иначе бил перфектен :)
Казваш че не показвал любовта си, обаче ми кажи ти с какво я показваш твоята любов и уважение? Като му изневеряваш? Като си играеш на емоции с човек, за който надали знаеш нещо?
Аман от такива като теб, които си търсят оправдание за всичко, включително за собствените си действия.
Този, онази.. никой от тях не може да те спаси от собственото ти нещастие, от собствените ти проблеми, които сама трябва да решиш, а не да ги завоелираш и да мислиш, че те са плод на липсата на любов, проблемът е много по-надълбоко в теб.
Язък само, че този човек (стария) те търпи и изобщо позволява да му прехвърляш толкова голяма отговорност. Бас държа че някъде там има момичета, които биха дали всичко за да са с такъв човек. Той е виновен за твоята изневяра, той е виновен за твоето поведение и не на последно място, той е виновен за твоето бездушие, наистина ли го виждаш така?
Истината е че той е дал далеч повече от себе си за теб, от колкото обратното, но това не те спира да си знаеш твоето.
От страни погледнато, това е поредната комична история с предизвестен край и обречени души, които страдат от собствената си невъзможност да поемат отговорност за действията си и възможност преди да кажат Аз, да се погледнат и да видят колко са голи, малодушни и празни.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 10 месеца
hash: ee53f00e12
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Авторке, прочетох коментарите, и точно този който най-много ми хареса -1, не си го проумяла. Твоята ситуация е подобна с на много други жени, но както те, така и ти сте неспособни да разберете как да се справите с нея.
Става въпрос за това, че е РОЛЯ на жената да предразположи приятелят - работохоликът да балансира двете, но ти не си се справила с тази си задача като жена. Не става с натякване, пилене на главата, нерви и сърдене, а ти... точно това си правила през цялото време.
Като почнах да чета историята, в началото не виждах някакъв съществен проблем в отношенията ви... докато не стигнах до параграфа с липсата на секс. Според мен жените трябва да сме съблазнителки, и често да играем роли пред мъжете си.... не знам как ти звучи това, но дори понякога тайнствени, друг път мили домакини... т. е. да го предизвикаш с твоята женственост, това наистина е умение... Мислиш ли, че той не знае, че правите рядко секс? Знае, но ти не го освобождаваш от стреса в работа, той просто е загубил чувствителността си... а колкото повече това му се натяква, толкова по-зле.
И той греши, да! Но ако бяхте съумяли да си наложите 'правилник' задължително да разпределяте време за вас двамата и да правите нещо заедно (да речем всяка неделя някъде), да ходите заедно на почивки и тн, нямаше да се стигне дотук. Както той има в режима си да ходи на работа, е трябвало да разбере, че в този режим влизаш и ти, а не когато остане време за теб. Но не си била достатъчно инициативна, или пък не си имала подход. Просто това, в което се убеждавам за пореден път, макар и да не ти харесва, е че жената в повечето пъти е инициаторката на моментите с партньора и, чисто и просто, защото мъжа се чувства отговорен да осигурява семейството финансово, но за съжаление това е такъв голям товар, че не му остава време за друго. Роля на жената е да ощастливи мъжа си, така че той да оценява свещеността на почивката.

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 3c47dfa62e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   От 1 до 7.
Не исках да се изказвам крайно, просто защото няма много смисъл, но може би има, за това ще го направя максимално сбито.
Не знам защо, но днешните жени очакват всичко да се случи като по учебник за тях. От друга страна АЗ винаги е много по важен от ТОЙ.
Изневери, голямо самочувствие и какво ли още не, а с бегъл поглед си личи че тази жена е на 23-25, която не може да напише едно изречение правилно, да не говорим за точки и запетайки, изобщо пълна скръб. За съжаление използвам израза днешните жени, защото изключително рядко срещам такива, които да са грамотни, да са се изучили и да имат самочувствие.
Извода е че едната визия продава, от там и това самочувствие, от там и тази гордост, това АЗ, ама от тук натам най-много да завлече някой с нея надолу.
Иначе си имала всичко, изкарвала добри пари, от къде, как? Кой ще вземе абсолютно неграмотен човек да работи, при това за много пари? Танцьорка, Сервитьорка, продавачка в МОЛ, маникюристка? До кога? Докато не стане достатъчно възрастна, че да увисне на човека до нея.
И като за финал няма как всичко това да не е свързано със вътрешната празнота, със това че една добра книга би могла да замени празният поглед, който със захлас е вперен в песен на Глория, Малина или някой турски сериал.
Изобщо никой не би могъл да я спаси от нея, няма начин, обречена кауза и всеки докоснал се до нея в миналото, настоящето и бъдещето, ще бъде вербуван като жертва и колкото повече прави, толкова повече ще е виновен, за съжаление факт.

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 37b94042aa
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   От Авторката:
В продължение на 7 години АЗ не беше по-важен от ТОЙ или от НИЕ. АЗ седях и го чаках с приготвена вечеря. АЗ чаках да се прибере от работа, докато ТОЙ закъсняваше за пореден път. АЗ ходех сама на места, където бяхме поканени НИЕ и се опитвах да обясня на хората, защо го няма. АЗ си купувах секси бельо и АЗ бях активната страна, за да имаме НИЕ някакъв сексуален живот. АЗ преглъщах всички тези случки, въпреки, че ме нараняваха много и АЗ потъпквах себе си, желанията си, разбиранията си и мечтите си, за да може да има НИЕ, за да може ТОЙ да следва мечтите си. НИЕ проведохме безброй разговори, в които АЗ се опитвах да обясня, че не може една връзка да се поддържа само от един човек. ТОЙ или ме гледаше в недоумение ("Ама, наистина ли ти пречи това? ! "), или кимаше в съгласие ("Да, разбирам! Ще оправим нещата. "), явно в зависимост от настроението. Обаче, нищо не се променяше. И в един момент ми писна - АЗ се премести на предна позиция, за сметка на ТОЙ и НИЕ. АЗ започнах да ходя на кафе, вместо да си седя вкъщи през уикенда. АЗ започнах да излизам вечер, вместо да го чакам с приготвена вечеря. АЗ спрях да му звъня, за да го питам кога ще се прибере. И, каква изненада, ТОЙ започна да се цупи, че не съм на разположение непрекъснато. Но нещата пак не се промениха. Преди 4 месеца започнаха отношенията с другият мъж. Преди около седмица НИЕ проведохме не особено приятен разговор, като АЗ казах, че ми е писнало и не искам да живея повече така, че не съм щастлива и искам да си тръгна. Започнах да си събирам багажа. ТОЙ започна да плаче и да ми обяснява как АЗ съм всичко за него, как ТОЙ правел всичко за НАС, как си нямал никой друг, как щял да се промени и да ме направи най-щастливата жена на света. АЗ казах, че не му вярвам, защото съм го чувала и преди. ТОЙ каза, че нямало да ме пусне да си тръгна, защото не можел да живее без мен. Честно казано се уплаших, че ще направи някоя глупост и не си тръгнах - 35 годишен мъж е, но това не пречи да се държи като идиот, понякога. Багажът ми още си е в куфарите, но не съм се изнесла - направих поредният компромис със себе си, защото все още част от мен държи на него. И от една седмица е като ваденка. Държи ме за ръка, излизаме, звъни по 3 пъти на ден - все неща, които не са се случвали от месеци. Все още не може да се престраши да си поиска секс, а аз в прав текст му казах, че след като няколко пъти ми е обърнал гръб вече няма никакъв шанс да си поискам.
Обаче, има един малък проблем - когато на една жена и прекипи е много трудно да я накараш да забрави и да прости.
Смятам, че с това отговарям на коментари 1, 6, 7 и 8 достатъчно ясно. Много добре разбрах още от първият път какво сте написали. Но вие явно не сте разбрали какво съм написала аз. Бях сама на погребения, сватби, по болници, на рождени дни (въобще няма да споменавам неофициалните поводи, когато ми се е налагало да обяснявам, че работата му е по-важна). Той даже не разбра, че си правих сериозни изследвания наскоро и явно не забелязва, че пия хапчета, които между другото стоят върху нощното шкафче (или не го интересува за какво са).
Колкото до 1/6/8 - моля, преди да критикуваш правописа на другите, погледни своя. Да, допуснала съм грешки - в състоянието, в което съм в момента, ми малко трудно да се тревожа за правописа си. Интересно ми е, какво е твоето оправдание? Виждам поне 10 правописни и пунктуационни грешки в коментарите ти. Няма да коментирам работата си, защото не смятам, че има значение коя е компанията. А, колкото до годините - написала съм на колко съм. Което ми показва, че много активно коментираш нещо, което дори не си прочела внимателно.
Нямам нищо против "негативните" коментари - знам, че не съм перфектна. Опитвам се да открия грешките си, но със сигурност съм пропуснала част от тях. Мнението на други хора ще помогне да погледна ситуацията от друг ъгъл и да оценя къде съм сбъркала. В крайна сметка, този сайт е за това – да може да видим други гледни точки. Ще се радвам на повече мнения, особено ако са от хора с подобен опит.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 2ac2172386
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Ти самата имаш нужда от любов, вижда се. Новия мъж е с теб, защото си забранена и недостъпна за него има тръпка, тоест обвързана си и там е вниманието. Когато можете свободно да сте заедно, ще му омръзнеш и пак ще останеш сама.. , Но пък от друга страна стария ти мъж, накарай го да излезете няколко недели, направете си деца те сближават току виж сте се влюбили отново, а колкото до този новия не му обръщай внимание, кажи му че си осъзнала, че обичаш мъжът ти. Щом сте изкарали 8 години значи е имало за какво. Имай чест и достойнство. Излезте на вечеря и поговорете, кажи му как се чувстваш. Може би ви трябва едно море само двамата, без никаква работа и ангажименти. Успех :)

 
  ...

...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: e5428f8021
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Много грубо номер 7. Ами представи си, че и ТОЙ си има приятелка за секс. Тази липса на секс не е много нормална за млади хора. Само не казвай, че може да е Асексуален.

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: ab551385d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Когато жената престане да обича, това е завинаги. Остават уважението, приятелството и т. н., но това е за двойките, които имат деца - голямата причина те да останат заедно. Вие нямате брак, нямате и деца. Не виждам смисъл да продължава такава връзка, в която хората говорят на различни езици. Но не трябва да допускаш паралелни връзки, защото сега ако се свържеш с новия човек, в него ще остане тази ревност към стария, ще остане споменът, че ти не си го приела безусловно и веднага. Според мен и новият човек не е твоят човек - иначе нямаше да можеш да поддържаш паралелна връзка, а щеше веднага да отрежеш стария. Ти казваш, че го обичаш, но между редовете пише друго: "Каква прекрасна жена си ти" - всяка жена би била поласкана да чуе това. Задай си въпроса: Той прекрасен ли е? Намираш ли го за прекрасен (за неговите качества, а не за това какво ти казва)? Важни са не думите, а делата. Например - иска ли да се ожени за теб? Защото това "иска да прекара живота си с теб" ми звучи като от ден до пладне. 28 години е възраст, в която е време да се огледаш за сериозен партньор, с който да създадеш семейство. Мисли с главата си, преценявай обективно и тогава действай. Не се оставяй да те манипулират - това е загуба на време. Успех!

 
  ... горе^
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 35e56a54ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Здравей!

Аз съм за новата ти връзка. Старата освен от всичко друго е опорочена и от лъжа - изневярата. Въпреки че ти си изневерилата, това и причините поради които си стигнала до изневяра няма да ги забравиш. Ще започнеш да се тормозиш, да изпитваш угризения, а когато на дългогодишния приятел му писне да се прави на внимателен - и да съжаляваш. Явно връзката ви се е изчерпала. Имай предвид и нещо друго - че стараейки се, приятелят ти ще очаква ти да се трогнеш, да политнеш от щастие и т. н. и когато това не се случи, ще се озлоби до някаква степен. Той е излязъл от обичайното си поведение, прави всичко, което си поискала, а ти не си на върха на щастието и обожанието към него.... :D Ако решиш да изчакаш още малко ще видиш, че съм права....

Съветът за деца не го намирам за добър. Децата не сближават. Напротив, според мен появата им е изпитание за всяка връзка - с всички нови грижи, отговорности, немалък стрес /например всички майки, с които съм споделяла, че моите съм ги заслушвала по 20 пъти нощем дали дишат, ми споделят, че са правили същото/. Трябва двама души дасе обичат и да имат помежду си здрава връзка, за да не я съсипе умората, притесненията, роднинските намеси при отглеждането и ограниченията налагани от спазване на режим при по - малките дечица.

Моят съвет е щом тази връзка е вече изчерпана, да продължиш напред. Сега можеш. След още 8 години и вече с дете няма да е същото. Не си пропилявай живота.

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: f108f62698
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   А дали новата ти връзка ще е това което искаш, дали това е правилния човек за теб. Той те е харесал, но дали това е достатъчно и дали е правилния човек и дали не си се отдала само защото си търсила тръпка-ей това е въпроса. Познаваш ли го достатъчно добре, че да може да се откажеш от предишния си приятел и да се довериш на новия, да се гмурнеш изцяло в тая нова връзка. Това е въпроса.

8 г. си живяла с въпросния човек... много време съвместно съжителство. И той да те държи 2 месеца без секс, а сте млади хора. Трудно е така наистина.

Моя съвет е изчакай. Времето ще покаже. Макар, че аз клоня повече към новата връзка, която те зарежда. Въздържам се само за това той да не се окаже това на което си се надявала.... и накрая да стане от два стола да седнеш на земята... Моя съвет е не бързай, изчакай, премисли, огледай от всички страни и реши.


ж45

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: b34d7f12b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Мила, виждам, че си достатъчно разумен човек. Затова мога да кажа: послушай и сърцето си. И разума пак попитай - щастлива ли се чувстваш с настоящия ти приятел? Ако сега не се чувстваш щастлива, едва ли някога ще се почувстваш - най-вероятно проблемите ще се задълбочават с течение на времето. Имала си достатъчно време с него - 8 години. Ако за това време не сте успели да се изясните и той да те накара да се чувстваш щастлива, едва ли някога ще се промени. Казвам ти го от собствен опит - и с мъжа ми сме от 8 години заедно и въпреки всичките ми надежди, че ще вдене за какво иде реч, какво трябва да направи/ да спре да прави по-точно, за да не ме тормози, "оно си рупа ли рупа' както казват шопите и си кара по абсолютно същия модел през тия 8 години. И въпреки, че имаме и две деца, аз с най-голямо удоволствие бих го напуснала, ако открия някой, с който да се чувствам истински щастлива - не за 1-2 дни, а постоянно. Знам, че има такива, които биха ме карали да се чувствам щастлива, изпитах го наскоро даже, просто не съм си отваряла очите навреме. Съветвам те ти да си ги отвориш, докато е време. Всеки има право на щастие, нали така?

А №1 да спре да говори глупости - малко ли е, че ние жените se myqim da раждаме деца и da ги гледаме цял живот после - ти на това "да увисне на човека до нея" ли му казваш? И в добавка на това дори да нямаме до себе си човек, който да ни кара да се чувстваме поне малко щастливи. Или поне да не ни кара да се чувстваме нещастни. А авторката още отсега е нещастна.

 
  ... горе^

...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 086dce3bf3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Уффф, поредното идиотско оправдание-той постоянно работел, той закъснявал. Ами, ако не работи и не закъснява, от къде ще вземе пари човека, за да ти поддържа лъскавият начин на живот. Парите не растат по дърветата и хората не ги раздават ей така. Ако животът ти се свежда до излизания и купони, много жалко.

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 32f650e388
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Мацко, искам да ти кажа, че ако съм на твое място, без деца и брак и срещна любовта след няколко години гниене и тъга и особено без секс-е, хуквам и никой няма да ме стигне. Като слушам описанието, което даваш за приятелят ти, една интуиция ми шепне на ушенце, че той си е неосъзнат гей. Да не ревеш след някоя друга година пак тук, че те е сюрпризирал с подобно откровение. И моля ви, не ми казвайте, че здрав и нормален мъж ще ми прави секс10 пъти в годината!!! Уморен, изтощен, стресиран, мъжа си е мъж и си има нужда от секс ПОНЕ 3 пъти седмично. Действай, момиче, смело напред към нови хоризонти!! Пък бившият ще пореве, пореве и ще почувства облекчение. Не прави мечешка услуга, спасявай и него и себе си от тази тягостна връзка!

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 37b94042aa
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Благодаря на всички за коментарите. Нямах възможност да проверявам последните дни.
Номер 12, новият определено иска да е с мен, да му родя деца, да живеем заедно. Сега планира да строи къща и ми каза, че трябва да измислим ДВАМАТА какво ще строим и да отидем ДВАМАТА при архитекта. За сравнение - когато сегашният ми приятел, сестра му и родителите му строяха вилата, той изобщо не се съобрази с никой (най малкото пък с мен) и сам си ходи при архитекта. Къщата си е изцяло както на него му харесва. Освен това, с новият имахме съмнения, че може да съм забременяла (няма да изпадам в подробности) и понеже бях прекалено нервна да чакам дали ще ми дойде си направих кръвен тест. Теста излезе отрицателен, но когато му казах той беше толкова разочарован... Не можах да повярвам! И да - намирам го за прекрасен. Въпреки, че има "бирено" коремче, проблеми с колената и леко оплешивява :) Той е мил, грижовен и има страхотни дълбоки очи и изключително чаровна усмивка. Има много и разнородни интереси, интелигентен е, борбен и много сръчен.
Номер 10, определено не смятам, че е много разумно да имам деца в момента. Без значение от кой. Мисълта да имам деца от приятеля ми ме ужасява, защото нещата не вървят. Мисълта да имам деца от новия също ме ужасява, защото всичко е неуредено и объркано. Освен това съм съгласна с 13 и 15 - децата не събират хората, а ги разделят. Ако връзката куца децата я съсипват напълно.
Номер 16, за ПОРЕДЕН път ще кажа, че след като взимам НЕТНА месечна заплата от 1200 (хиляда и двеста) лева нямам нужда от някой с пари, който да ми плаща сметките. Аз купувам храна и други неща за НАС, аз си зареждам гориво в колата, аз плащам ветеринарните прегледи и храната на кучето НИ, аз си купувам дрехи и обувки, аз си купувам цигари (и на него купувам). Единствените разходи, които не са за моя сметка са сметките за ток, вода, телефон, интернет, парно, кабелна, които са около 250-300 лева на месец. АЗ нямам нужда от чичко-паричко или от "спонсор". Имам нужда от правилно отношение.
Номер 17, 10 пъти в годината е МНОГО. Тук говорим за 7-8 пъти за две години...
Иначе, от последния скандал, по време на който си събрах багажа, минаха 3 седмици. Багажът все още не е разопакован. Не мога да се преборя със себе си и да го подредя в шкафовете. Всяка сутрин като се обличам за работа ровя като луда в куфарите, за да си намеря дрехи. Приятелят ми вече не е като ваденка. Опитва се да се прибира навреме, държи се мило, излизаме от време на време. Но не се е сетил да ми купи едно цвете, например... Секс не правим. Аз, както вече казах не си искам, поради обясними причини. А той не си иска... не знам защо, всъщност. Може да е наивно от моя страна, но смятам, че когато на един мъж му се прави секс с жената, която твърди, че обича той ще обърне света с краката нагоре, за да прави секс с нея (и жената ще обърне с краката нагоре).
Не мисля, че ще издържа още дълго на това... Дори и да не се получи с новият, хората са казали "по добре сама, отколкото зле придружена"

 
  ... горе^
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 3c47dfa62e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   Хаха авторке, по-зле си от колкото ти написах по-горе.
Той новия искал да те води при архитекта, вече сте обсъдили това с децата, семейството и всичко наред викаш?
Остави че звучи нелепо и трагично всичко написано, но не разбирам защо ТИ сравняваш нещата които този искал да ти даде с нещата, които онзи ти е дал :) Математичните сметки са ти идиотски меко казано. Направеното от бившия е по-малко от казаното от новия. То и аз ако искаш ще ти кажа, че съм ти подготвил 2 мезонета за бъдещите ни 8 деца, ама реално дали ще е така ? :)
Още повече че ти говориш като за новия като абсолютен дебил: Той ме обича, той ми обеща лека кола и печка на дърва, обеща ми нови налъми, но пък за сметка на това не прочетох освен ентусиазъм за бъдещи не купени покупки, да се радваш, че този човек е до теб и изобщо да имаш някакви емоции. Но все пак продължаваш да сравняваш този "гаден, отвратителен, неуважителен и жалък" бивш със светлото бъдеще , което някой ти е начертал ? :)
Аз няма да ти отговарям защо е така, нито ще ти напиша сценария по-който ще се удавиш в собствената си простотия, само недоумявам как може да има толкова тъп народ, честно :)

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 435c4b126a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   раздели се със сегашния си приятел и се изнеси. не се събирай веднага с новия. просто заживей сама и виж как ще бъдат нещата, как ще се развият, дай си време.
мисля, че това е най-разумно. желая ти много щастие и пиши какво си решила:)))

жена на 32

 
  ...

...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 37b94042aa
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

23.   от авторката до 20:
Не знам как не се усещаш, но си като развалена грамофонна плоча. Да не говорим, че явно не четеш написаното задълбочено или не го разбираш. Ще ти обясня. Номер 12 е написал/а: "Важни са не думите, а делата. Например - иска ли да се ожени за теб? Защото това "иска да прекара живота си с теб" ми звучи като от ден до пладне. 28 години е възраст, в която е време да се огледаш за сериозен партньор, с който да създадеш семейство. ". Написала съм, че отговорът е за този коментар, като обяснявам защо смятам, че намеренията му са сериозни. И определено не съм се влюбила в парите му (заплатата му е горе долу колкото моята). Когато го обикнах не знаех, че ще строи. Знаех, че живее на квартира. Влюбих се в човека, в усмивката му, в очите му, в поведението му. Въобще не ме интересува колко мезонета можеш да ми приготвиш - с това държание и явна неспособност да се задълбочиш в нещо достатъчно, за да го разбереш няма никакъв шанс да ми привлечеш вниманието, какво остава да се влюбя в теб.
И не - не сме обсъждали нищо с новия. Той държи аз да съм част от живота му във всеки един аспект. Аз се дърпам, заради неуточнената ситуация. И това съм написала в коментар 19, но както казах - явно имаш проблем с концентрацията и разбирането.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 10 месеца
hash: a00778181f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   Авторкер, номер 16 съм. Не се пали толкова, заплатата ти като цифра не говори нищо. Ако трябва с тази заплата да живееш примерно в София или Варна сама на квартира, ще ти стига колкото да си покриваш разходите и да караш 10-15 годишна кола. Това, което ме подразни в историята ти е, че едва ли не го изкарваш длъжен да се прибира на време и да присъства на всякакви знайни и незнайни събирания. Човекът е трудолюбив, какво по-хубаво от това. Ако е тръгнал сам от нулата е нормално да работи много. Не може на всички мама и тате да са бизнесмени. Купоните и събиранията са хубаво нещо, но когато имаш време. Да си зарежеш работата заради хора, които утре няма да те познават е изключително тъпо. Освен това казваш, че когато организираш нещо, той идва с теб. Какво не ти е наред тогава, прекарваш се много като звъннеш два телефона ли. За мъкненето на торбите пък направо ме разби. От колко километра ги мъкнеш, сигурно поне 2-3. И кола нямаш, абе изобщо много е трудно.
Единственото нещо, за което те подкрепям е липсата на секс, това вече не е нормално. Там обаче трябва да има нещо по-дълбоко. Не може млад, здрав мъж да не му се прави секс. Или не го прави конкретно с теб, което както го описваш ми се струва малко вероятно, или е нещо друго.

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 4aff8b1996
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   Обикновено винаги съм се чудила след време любовника как има доверие на половинката си, при положение че знае че тя е склонна към изневяра (нали с него си изневерила)...

Така де... Да, в началото винаги е страхотно, но след години дали този любовник ще задоволява всички твои нужди? Не можеш да си сигурна. Приятеля ти бил перфектен, просто... ти вече не го обичаш. За това е най-добре да го напуснеш.

 
  ...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 9d10f0641b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

26.   от авторката:
до 24: Честно казано, май повече се издразних на модераторите, че публикуват "обидни квалификации", отколкото на самият коментар. А иначе, живея във Варна. Може да не съм на квартира, но пък издържам цялото домакинство сама, тъй като приятелят ми редовно "забравя да изтегли пари". Няма абсолютно нищо лошо в това, човек да е работлив. Аз самата съм (не съм стигнала от 300 до 1200 лева заплата с почесване). Но има тънка граница между "работлив" и "работохолик". Когато започнеш да излизаш всяка сутрин в 7, да се прибираш всяка вечер в 10, да работиш по същият начин през уикенда, да пренебрегваш семейството си и приятелите си, да приемаш като лична обида това, че някой те е потърсил за друго освен за работа, да прекратяваш отношенията си с хора, които не могат "да ти свършат работа". Тогава си прекрачил тази граница. В крайна сметка, парите са средство, за да живеем и не трябва да се превръщат в единствена цел в живота. Отбелязвам, че това поведение не е откакто има собствен бизнес - винаги е било така, дори когато работеше за други. Колкото до мъкненето на торбите - аз съм жена тежаща 50 килограма, а не товарно магаре. Няма значение какво разстояние минавам с тях. Имам проблеми с кръста, да не споменавам, че е опасно за репродуктивните органи да се носи тежко. Един мъж не би трябвало да оставя жена си/приятелката си да мъкне торбите от магазина, в които е храната, която той ще изяде. Аз мога да я карам и само на домати, но той трябва да хапне нещо сготвено, месце... "Знайните и незнайни събирания" са сватбата на братовчет ми и погребението на дядо ми... Смятам, че след 4-5 годишна връзка (по онова време) имах право да поискам поне това - да е до мен когато имам нужда от него.
Знам, че всеки си има разбирания за живота. За един е по-важно да има пари в банковата си сметка, отколкото човек, на който може да разчита, в къщата си. За друг няма никакво значение дали може да позволи екскурзия в Гърция, стига да има до себе си някой, на който може да се опре. Предполагам, че аз съм от вторият тип. Емоциите и спомените могат да се създават и вкъщи, стига да има с кой да си ги създадеш.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker