Неувереност
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 1938 пъти
Здравейте! Искам да споделя своята мъка и ако някой може да даде някаква насока, ще съм благодарна. Моята история е доста дълга, и ако не ви се чете, ще разбера...
В момента съм на 30 години. Ще започна по-отдалеч обаче. Родена съм в малък град. Когато бях дете родителите ми се грижеха за болни баби и дядовци ( дядо ми беше с диабет, беше с ампутирани крака и на легло години наред, а баба ми имаше Алцхаймер). Детството ми мина бедно и без особени грижи от страна на родителите ми- те работеха, и двамата учители, грижеха се за болните си родители, нямахме пари в онези години на криза. Никакви пари. Аз си израснах самовъзпитана и много, много отдръпната и несигурна. Не играех с децата пред блока, стоях си вкъщи, правех си експерименти с растения, обичах животните, имах какви ли не. И така неусетно станах тийнейджър. Не бях от най-силните ученици, но имах много добър успех. Винаги бях срамежлива и свита, беше ме страх да ме посочат в клас, не общувах със съучениците си. След училище пак си стоях вкъщи. Никога не съм имала компютър (докато не завърших университет), нямах почти никакви дрехи, беше ме срам да излизам, а и толкова се бях отдалечила от всички, че нямаше и с кого. Единственият ми начин да се "социализирам" бяха връзките ми с момчета. В 8-ми клас започнах връзка с по-голямо от мен момче, която продължи 8 години. Последваха още няколко дълги и кратки връзки, докато бях студентка. И тогава не ходех на купони, никога. Нито на дискотеки. Разчитах само на връзките си, за да има с кого да общувам. Но така или иначе те винаги се оказваха неуспешни. Причината намирам в мен, макар че не е само моя. Аз не знаех как да общувам като нормалните хора- бях доста скована, или обратното- нервна и незачитаща човека до мен. След завършването на университета се върнах в родния си град и започнах работа. Живях с родителите си 6 години. Родителите ми никога не са били добър пример за отношенията между двама партньори- майка ми е много особен човек, никога не сме разговаряли за нищо освен битовите неща, с баща ми от години спят в различни стаи, когато бяха по-млади се караха много, искаха да се развеждат, но не го направиха, баща ми имаше любовници, не се прибираше много често, но иначе е чудесен и спокоен човек, аз си го обичам много, макар че с годините и с него вече не общувам. Стана така, че с тогавашния си приятел, с когото бяхме заедно от 4 години, решихме да се преместим в София, тъй като той не можеше да си намери работа в нашия град по специалността си. Преместихме си. По всичко обаче се усещаше, че не сме един за друг- различен мироглед, различно усещане за света, различни вкусове, различен маниер. И бавно всичко се разпадна. Изнесох се да живея сама с котаракът ми. Дори не бях казала на родителите си, за да не ги тревожа. Майка ми е голяма паника и щеше да се побърка. Тъй като никога не съм имала нито една приятелка, нито приятел извън интимните си връзки, нямах с кого да говоря. Бях се подтиснала безкрайно. Съвсем сама в друг град. И един ден реших да се регистрирам в сайт за познанства, ей така, да си пиша поне с някого. Имах много съобщения всеки ден, аз съм младолика и сравнително хубава. Много мъже ми пишеха, но аз отговарях най-много на един-двама, по принцип съм ужасно неуверена и си знам, че само със скромни и възпитани момчета се чувствам спокойна. Един ден триейки наред съобщенията, дори без да ги чета, видях че някой ми е писал два пъти. Реших да видя какво е. Беше чаровно, хубаво момче, със същите хобита като мен- фотография, природа. Започнахме да и пишем, нямах търпение да се върна след работа, за да си говорим в интернет. След седмица решихме да се видим. Толкова много ме беше срам, че на живо може да не ме хареса като външност, или че ще ме е срам и ще се скова и няма да има какво да си говорим. Умирах от страх какво ще си помисли за мен. Срам ме беше и от това, че той е от София, а аз от малък град. Освен това имам и някаква форма на акне и това още повече ме притеснява, абе изобщо се чудех дали изобщо да се видим. Но се реших. Излязохме на разходка в парка, през юли, в късния следобед. Разхождахме се, и стояхме по пейките докато се мръкна- щурци, звезди, говорихме си напълно непринудено. Изпрати ме. Пак се видяхме. Малко по малко започна да остава при мен в квартирата. Не след дълго ми предложи да заживеем заедно. Междувременно си прекарвахме времето невероятно- снимахме животните в зоопарка, хранихме катеричките в парковете, патетата. Страхотно лято. Есента започнахме да си търсим квартира. Намерихме чудесен празен апартамент, обзаведохме го и заживяхме заедно. Всичко беше страхотно, докато не започнах да се чувствам все по-различна. Той има страхотна връзка с родителите си, а аз не. Баща му се грижи за него като писано яйце, купува му дрехи, и всякакви неща. Майка му е като орлица. Аз се чувствам неловко в тази ситуация, защото на мен никой никога нищо не ми е купувал, никога никой не се е интересувал до такава степен от мен. Ходят заедно на почивки, на концерти, общо взето са материално презадоволени и мен това ме плаши. Аз съм съвсем скромна и обикновена, не ходя на фризьор, на козметик, нямам скъпи дрехи, а на тях всичко им е марково. Та малко по малко взех да се плаша от това. Започнах и да го ревнувам тъй като бившата му приятелка се появява постоянно, дъщеря е на шефа му. Можете да се сетите колко е богата и направена, а аз какво съм? .... една най-обикновена. Започнах да го подпитвам кога е идвала, и разни неща за връзката им. Много ми е неприятно, че го правя, но съм толкова уплашена и се чувствам нищожна. Вместо да се радвам на връзката ни аз изпадам в ужас, когато той е на работа или някъде другаде. Все си мисля, че може да е с някоя много по-хубава и общителна и отворена от мен. А иначе той се държи с мен като с принцеса, обича ме безкрайно, аз него също. За пръв път разбирам какво е да си с някой, който истински харесваш и обичаш. Страхувам се докога ще е така. Аз никога не съм имала модел на подражание от жена- майка ми е съвсем обикновена, не е от най-добрите домакини, с баща ми никога не са се разбирали. Аз приятелки нямам и затова правя всичко така, както АЗ смятам, че е добре, но дали е... Не знам дори в домакинството дали правя нещата както трябва. А неговата майка е толкова грижовна, всичко у тях е тип-топ. Баща му също- той купува всичко за семейството, включително и дрехите им. Мен ме е срам каква съм. И съм уплашена. Не искам да го губя заради моята неувереност. На 30 години съм, а ме е страх като ученичка. Искам да имам бъдеще с него, но не знам дали няма да си провали живота с мен заради моята неувереност- той може да има всяка, прекрасен е, толкова е мил и възпитан, грижовен, интелигентен, мъж мечта. :((((( Плача постоянно, и съм се свила в една черупка. Не съм същата, която бях в началото. Другата седмица имаме годишнина- една година, откакто сме заедно. Планирали сме си разходка в планината. Искам да съм завинаги заедно с него, макар че "завинаги" е много лъжовна дума. Не зная как да се отпусна и да си живея живота, искам да се радвам на всеки миг, а съм се свила и сковала. Постоянно си мисля, че може да срещне друга :(((( По-поддържана и по-отворена и общителна от мен. Побърквам се. Не искам да съм такава. Чувствам се обсебена, мисля за него непрестанно, дори не работя ефективно вече. Само чакам да дойде вечерта, да се приберем, да се гушнем и светът става мой. Можете ли да ме посъветвате.... Мислих си за психолог, но не знам дали това ще ми помогне. Толкова съм срамежлива и неуверена, че дори и на психолог ме е срам да отида. Искам да имаме детенце след време, но не знам с тази неувереност дали изобщо ще съм добър родител и съпруга. Не знам дали ще мога да се справя с всички отговорности, след като нямам никакъв социален опит :(((((((( Безкрайно влюбена съм, но вцепенена от страх. Знам, че страхът е противоположен на любовта... Не искам да го задуша или да стана друга- не тази, в която и той се влюби.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 11 месеца hash: 3ab757b482

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Имам една приятелка точно като теб. И даже не е като теб, ами много по-зле, защото тя дори не се престашава да започне връзка заради същите мисли, които имаш и ти. Ежедневно слушам, как нямало смисъл, защото щял след време да я зареже за по-хубава, по-умна, по-богата и т. н. Предлагали и връзка само защото в момента нямали друга алтернатива, и в момента в който се появи друга по-хубава щели да я зарежат и т. н. Аз вече започнах много да и се дразня и каквото и да и кажа, тя не го възприема. Изпусна връзка със страхотно момче, само защото си мислеше пак тези безумия. Аз съм говорила с него, той ми беше казал, че иска да е с нея, защото за пръв път среща момиче, с което да се чувства толкова добре, чувства я като сродна душа и т. н, но тя и това не възприе. Знаеш ли къде е главния проблем и при теб и при нея, теб поне те моля да възприемеш докато не е късно и да спреш с този начин на мислене. Главния проблем наистина е твоята неувереност. Ти самата не се чувстваш достатъчно красива, умна, успяла, от добро семейство и т. н. И поради тази причина ти се иска да си успяла и красива, защото си мислиш, че така ще станеш по-уверена. Оттам след като ти искаш да си такава, това е ТВОЕ желание, ти си мислиш, че и приятеля ти би искал такава жена, каквато искаш да станеш ти. Тоест ти проектираш своите собствени желания като негови. Мислиш си че щом ти искаш да си такава, всички други хора биха искали същото, а това не е така. На теб не ти идва на ума, че твоя приятел може да те харесва точно такава, каквато си, дори да не си като модел от списанията и с научна степен по еди какво си, той може да цени други качества в теб и те да са по-важни от красотата и доброто семейство. Ето ти и доказателството, което отново си пропуснала- казваш, че бившето му гадже била богата и красива - е ок ако това беше най-важно за него, той щеше да остане с нея. А той се е разделил с нея и е с теб. Това за какво ти говори- говори, че цени други неща, които ги намира в теб. Когато си неуверен, започваш да пречупваш всички събития в живота си, през призмата на твоята неувересност. Ето ти пример- някой те поглежда накриво, защото примерно има лош ден, а обяснението което си даваш самата ти на себе си защо те е погледнал накриво е понеже смяташ, че не те харесва, защото не си красива умна, успяла и т. н. Това е един прост пример, който много добре описва нещата. Ако беше уверена може би щеше същата случка да я интерпретираш, че са те погледнали така, защото са ти завидяли за красотата например. Ще е ползено да отидеш на психолог, който да изкорени това мислене от теб, за да започнеш да живее пълноценно, иначе цял живот ще се луташ в паяжината на твоята неувереност и ще пречупваш всяко събитие в живота си през нея. Ето имаш връзка и то вече 1 година, което не е малко, и вместо да си кажеш, че този човек държи на теб след като е толкова време с теб, ти седиш и се комплексираш как можело да те зареже. Ето ти отново пречупването. Искам и друго да кажа. Винаги ще има много по-добре от теб и много по-зле от теб. Не може вечно да живееш в страхове, че ще се появи някой по-добър от теб. По същата логика има и много по-умни, красиви и успели от твоя приятел, но ти не мислиш как да си хванеш такъв, а цениш приятеля си такъв какъвто е. Не мислиш ли, че той разсъждава по същия начин. Не си мисли как да хване някоя по-добра, а се радва на теб и на миговете, които имате заедно. Също така, както казах моята приятелка е много по-зле от теб в това отношение- тя дори не може да започне връзка. Ето ти пример, че не си най-неуверената. Успяла си да имаш връзки, започнала си работа, издържаш се сама, това никак не е малко, просто трябва да се оттърсиш от всички тези комплекси, да не мислиш нон стоп някакви глупости, а да се радваш на това, което имаш. Трябва да преместиш фокуса на мисленето си от негативното към положителното, от неувереност към увереност. Наистина вземи мерки, защото с това мислене и поведенето ти става такова, а оттам и връзката ти може да пострада, още има надежда за теб, но В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ОСТАВЯЙ ТАКА НЕЩАТА, ако не искаш да страдаш цял живот и да изпуснеш много хубави мигове.

 

...

преди: 10 години, 11 месеца hash: 13da1770e5

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Скъпо момиче, искам само да ти кажа, че изобщо не е трудно да станеш поддържана жена, в смисъла, който ти влагаш. Направи си труда, погледай сайтове за мода, дрешки, прически и подобни такива и ще видиш колко неща ще научиш. Това са прости работи, да знаеш, не е голяма философия. Иди купи си едно две хубави неща, боядисай си косата в близък до твоят цвят, но все пак цвят, свали килце две, купи си нов парфюм... Не ти трябват психолози, нямаш никакви проблеми. Родителите човек не си ги избира, а и твоите като слушам нито са те малтретирали, нито са те тормозили. Обиквовени хора като всички други. Така че, живей си живота, а, и също така сещаш ли се за онзи филм- Дневникът на Бриджит Джоунс... я вземи и го гледай и ще видиш себе си там. УСпех и не задълбавай. Живота е прекрасен, срещнала си Любовта, радвай се.. и гледай онзи филм.

 

...

преди: 10 години, 11 месеца hash: 7eb8b005ef

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Авторката: Ахх, много благодаря! Просълзихте ме! Всичко, което сте ми казали до тук е съвсем вярно, напълно съм съгласна и съм стигнала до същите изводи и без някой да ми ги казва. Всичко е така, както са го казали и номер 1 и номер 2. А относно външния ми вид- аз съм на 30, но всички ми дават най-много 25/26. Имам хубава фигура и не е нужно да свалям килограми, защото съм 52 кг. Косата ми е дълга и си я боядисвам естествено тъмно кестеняво и си я изправям с преса. Е, не съм мацка, по която някой би се обърнал по улицата, но пък съм предана и вярна, самостоятелна, нематериалистка, грижовна, любвеобилна и така нататък. В седмицата имам примерно 4-5 дни, в които се чувствам добре и ми е леко, но има 2-3 дни, в които ми се повръща (буквално) от страх и преследващи мисли. Чела съм книги за това състояние, гледала съм документални и игрални филми, и всячески анализирам нещата и съм си дала сметка за всичко, което се случва в главата ми и извън нея. Само понякога губя почва и пак всичко се завърта. Сега, когато ви пиша, моето момче е вкъщи. Когато е тук съм на 77-то небе. Всичко си е на мястото. Пожелавам на всички любов като моята, само не ви пожелавам моята объркана, ранима и уплашена психика. Чувствителна съм до болка. Но какво от това? Това съм си аз. Ще се науча да се обичам и приемам такава каквато съм. Време е. Скоро ще трябва да дам живот на детенце. Дай Боже да ми се случи. Ще бъда силна! Благодаря ви за подкрепата! Ако още някой иска да изрази мнение, ще следя темата си редовно! Бъдете щастливи!

 

...

горе^

преди: 10 години, 11 месеца hash: 356eed7b0e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Това, което описваш е абусрдно.... Казваш, че той те обича и е мил и внимателен към теб. Тогава как е възможно да изпадаш в такива състояние? Ако той е искал да остане с оная другата (дъщерята на шефа) щеше да го направи. Щом не е с нея, значи не открива в нея това, което му е нужно. Спри да мислиш себе си за обикновена и невзрачна. Ако разсъждаваш така за себе си, не може да очакваш хората да гледат на теб по различен начин. Нужна ти е увереност в самата теб- не в него.

 

...

преди: 10 години, 11 месеца hash: 92c76c6d71

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Знаеш ли.. той те харесва именно такава каквато си -обикновена.. както ти сама се оприличаваш. Остани си такава.. но се отпусни и спри да се притесняваш. Ти не си виновна за детството си. Явно си умно момиче и се комплексираш сама. Усмихвай се повече, не го притискай и не забравяй, да си това което си. Защото в това ти е чара, а не в марковите дрешки или в нещо друго материално. Пожелавам ви много щастие и бъдещо семейство!

 

...