Тежко ми е а мина доста време
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 2816 пъти
Надявам се да получа ценни съвети от компетентни хора, минали по моят път. Историята е следната:

Преди 4 месеца се разделих с жената на живота ми. Бяхме сгодени, живеехме заедно, споделяхме си всичко, обичах я безумно много и я приех с всичките и недостатъци. Имахме по сериозни караници, в които тя искаше да се разделим, но така и не се стигна до раздяла до преди 4 месеца, когато ми каза, че вече просто не ме обича, не съм оправдал очакванията и, и никой няма да ги оправдае, щяла да си умре сама без мъж до нея. Естествено ми дойде като гръм от ясно небе, имайки в предвид че буквално предишната седмица сме си планирали отпуските заедно, обаждах се в хотел за резервация, говорихме си колко много се обичаме всяка сутрин, като станем и всяка вечер, като си лягаме. Не веднъж сме си казвали, че никога няма да се разделим и ще сме завинаги заедно, защото сме създадени един за друг, даже сме обсъждали ситуации в които единият от нас умира и другият се самоубива защото няма да го преживее. Говорили сме и за имената на бъдещите ни евентуални деца, според мен това си е една доста сериозна връзка с перспектива за сватба и дълъг съвместен живот. Но уви когато тя реши да се разделим, след многото опити от моя страна да се съберем, тя все отказваше. Изтъкна като причина че съм недорасъл за нея, в предвид факта че съм на 25 а тя на 28г, че не оправдавам очакванията и, и че за всичкия период не могла да ми свикне на характера. Опитах се да и обясня, че никога не сме сядали да говорим и общуваме по тези сериозни теми и това ни е била грешката, но тя не ме отрази. Чувствах се доста предаден и използван, не можех да повярвам, че точно тя ще ми причини това. Минах периода през който страдах всяка секунда за нея, минах периода през който я мразех адски много и ме избиваше на агресия. Сега съм в периода на спомените и ми става мъчно и тъжно какво е било. В личен план има много промени около мен и ми е ужасно тъпо, че няма как да споделя с нея, тъпо ми е че не иска да и звъня и да и говоря, че не иска да знае дори дали съм жив и как се справям. Иска ми се да опитаме отново, иска ми се да си дадем шанс но знам, че тя няма да го пожелае никога вече. Ясно ми е че не трябва да се живее в миналото и че трябва да продължа напред, млад съм имам бъдеще и ще намеря друга жена до себе си - така ми казват всички приятели, познати и семейство. За този период от време, в който не сме заедно имах време да преосмисля много от ситуациите в които сме изпадали с нея. Осъзнах че вероятно никога не ме е обичала така, както аз нея, щом с лека ръка сложи край на връзката ни. Промених се коренно и от към характер и от към стремеж, планове и цели за собственото ми бъдеще. Вече жъна успехите си следвайки поставените планове. До голяма степен раздялата ни ме мотивира да се изграждам като личност. Факт е обаче, че няма ден в който да не си мисля за нея и да си казвам: "Колко ни беше хубаво, колко много ми липсваш, колко много спомени имаме заедно, подяволите колко много те обичам все още..."


Има два варианта, или ще прекарам доста дълго време в самосъжаление и самообвинение, ще изпитвам тъга или омраза всеки ден докато просто претръпна след някоя друга година...

или ще започна нова връзка с жена която ще е в сянката на бившата ми годеница поне в началото...

И двата варианта не ми харесват, ако можех да щракна с пръсти и да изтрия спомените си щеше да е далеч по добре но нямам такива способности.

Хора, има ли някакъв 3-ти вариант, който аз не осъзнавам към момента, има ли светлина в тунела, че вече съм на ръба да рухна психически? Благодаря предварително за съветите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 10 месеца hash: 863d5238b2

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   И аз съм в същата ситуация, но съм жена на 25. Ще чакам и аз съвети.. е разликата е, че при нас нещата бяха зле.. беше въпрос на време да се случи, но пък сега ми е адски мъчно и искам да поправим нещата.. въпреки, че няма смисъл

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: 05748577e5

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Било е хубаво, но е свършило. Точка. Оттук-нататък ти предстоят още много хубави моменти с други любови... не го мисли. Това, което силно ти препоръчвам е да започнеш някакво ново хоби, или нещо с което да си запълваш времето и което да ти е интересно и да ти донесе положителни емоции. Прави го за себе си. Но бъди навън, живей... не се затваряй вкъщи сам. Ако междувременно успееш да бъдеш и с две-три други жени, по-неангажиращо и свободно, ще си излекуван за нула време. :)

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: 65602a7246

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Братле, недей се самообвинява за нищо, минал съм през подобно нещо след 3 и половина годишна връзка. Истината е, че ще срещнеш друга рано или късно, много по добра, която може дори да те обича повече отколкото ти нея, и недей да правиш грешката да я напуснеш поради това. Защото го има и обратния вариант. Бъди мъж. Сега излизай повече с приятели, гледай мачове, прави мъжки работи : ))

 

...

горе^

преди: 10 години, 10 месеца hash: 25b8613ce2

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Споко пич, ще ти мине, но трябва време. Четири месеца не са достатачни поне според мен, за да изтрият болката, когато става въпрос за дълга връзка. Връзките ми до момента са били доста кратки и въпреки това винаги около година ми е била необходима. От това, което си написал обаче смятам, че след време ще си доволен от тази раздяла. Не може жена на 28 години да е толкова непостоянна, днес говорите за брак и деца, утре те оставя. За мен тя просто си е убивала времето с теб, както правят много други. Също така можеш да бъдеш сигурен, че 99. 9% в живота й има друг мъж. Почти никоя жена не си тръгва, за да остане сама. Както и да е, това теб вече не бива да те интересува. Съсредоточи се върху себе си, болката постепенно ще мине, ще срещнеш други момичета и т. н.

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: 0999db0c48

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Е усещай се пък ти, даже трябва да се чувстваш много виновен според мен! Как може така ти да не оправдаеш очакванията на момичето? Научи ли се да летиш? Научи ли се да я разбираш какво иска без да ти го казва? Не видя ли че "Обичта и" се изпарява, а ти нищо не си направил а? Как не те е срам? В интерес на истината си е намерила друг още преди да те зареже. Искала е някой да я види в друга светлина, искала е да се покаже, с което съответно да се почувства щастлива, да му метне някое друго "очакване" на тоз новия и така докато не мине известно време и пак се окаже разочарована (последното е неизбежно). Нарече я любовта на живота ти, от което излиза че си още дечко, даже не си направил и равносметката която описах, но и този ден ще дойде. Само запомни от мен, че другият път като реши някоя да има очаквания към теб и ти можеш да имаш такива, пък и ти да и го казваш, не само да изпълняваш. Най-добре даже ако някоя ти каже че очаква от теб нещо, да и кажеш че ти очакваш много бързо да се насочи към друг индивид с тези очаквания. Любов и очаквания никога не вървят ръка за ръка повярвай ми. Очаквания може да има в работата, във финансовата сфера и т. н. но в личен план би било безумно да се твърди такова нещо. Сега тъй като си още дечко, бих те посъветвал да си изстрадаш и да не се обвързваш просто заради очакванията, защто това няма да доведе до нищо добре, предвид картинката в БГ, хубаво е човек да се учи от чуждите грешки, вместо да минава през свои такива. Като намериш жена, която да те приема такъв какъвто си, когато виждаш че се държи за теб в добро и лошо, само тогава ще разбереш какво значи "Любовта на живота ти", другото е плява за начесване на егото, което както споменах не е препоръчително.

 

...