Любовта или семейството ...
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 2279 пъти
Пиша тази история , защото ми е много тежко и тъжно ...
Срещнах момче , в което много се влюбих.Той също беше винаги грижовен и внимателен с мен.Преминахме през много неща заедно - и хубави , и лоши.Той правеше жестове за мен , включваше ме в плановете си.Проблемът обаче е , че той си има работа в чужбина.Не може да я напусне , защото е добре платена и той се бори много.Аз направих жертва за нас и записах специалността , която исках , само че задочно , за да мога да съм тук за очни и изпити , а през останалото време да съм с него.Той предлагаше да ми намери работа там.Но въпреки всичко аз не се реших и не заминах.Намерих си работа тук.Той не направи проблем , дори не повдигна въпроса.Прие решението ми и спря да ме пита няма ли да заживея там.Но разстоянието породи проблемите.Той започна да се съмнява , че вече си имам друг и че не е единствен.Нито отрекох , нито потвърдих.Разделихме се с много обида , болка , огорчение и неизречени думи.Опитах се да го забравя.Занимавах се с любимите ми неща , но всеки ден се питах какво ли прави.Опитах се и да го заменя с друг.Не съм избързвала със секс , но се виждах с други момчета.И всеки един от тях беше хубав , забавен и притежаваше още куп други качества.Но сърцето ми си искаше все мъжа , за когото пиша.Доколкото знам , той все още няма сериозна приятелка там и все още мисли , че съм му изневерила.
Много искам да му призная всичко , което премълчавам.От много време не мога да го забравя.Искам да се върна при него и да осъществим плановете си.Но...
Много ми е мъчно за по-малката ми сестра.Разликата ни с нея е 14 години.По време на майчинството помагах , а когато свърши , много често аз я водех и прибирах от детска градина , гледах я , когато оставаше вкъщи , водех я на лекар , когато е болна , занимавах се с нея.До ден днешен гледаме заедно детски филмчета и се смеем на разни щуротии.Проблемът е , че ако замина за чужбина , ще я виждам много по-рядко.Знам , че пак ще се виждаме , ще си общуваме и когато съм там , защото технологиите много напреднаха.Но въпреки това ми е мъчно..Аз я чувствам като свое дете и когато се сетя за случаи , в които майката е заминала по работа , оставяйки децата си тук , изпитвам възхищение от силата да го направят.