С мисълта за него ставах, с мисълта за него лягах, влюбих се като глупачка и... той ме нарани ужасно - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97854)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23034)
 Секс и интимност (11352)
 Тинейджърски (20293)
 Семейство (4908)
 Здраве (7888)
 Спорт и красота (4118)
 На работното място (2207)
 Образование (6025)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1511)
 Други (13367)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

С мисълта за него ставах, с мисълта за него лягах, влюбих се като глупачка и... той ме нарани ужасно
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 26794 пъти
Здравейте, мили хора!
Пиша ви със сълзи на очи. Изгубих първата си голяма, истинска и неповторима любов! Изгубих човекът, който беше всичко за мен, буквално всичко - с мисълта за него ставах, с мисълта за него лягах. По цял ден мислех за него, нямах търпение да го видя, да го прегърна, да го целуна, да му се порадвам...

Наистина не си представях живота без него. Влюбих се като глупачка. Бях ужасно щастлива. Докато след известно време не осъзнах, че той вече не изпитва същите преливащи чувства, както преди. Не знам какво се беше случило, така и не разбрах, но с течение на времето той започна да се държи така, сякаш ме е приел за даденост. Все едно му беше дали ще съм с него или не. Не му пукаше за мен. А аз толкова много го обичах и все още го обичам.
Той ужасно много ме нарани. Изобщо не очаквах, че може да постъпи така!

Бяхме заедно почти година, а на раздяла ми каза в очите, че не му пукало за мен, че сме имали различни виждания за нещата и още цял куп глупости. Ужасно много ме нарани, разби сърцето ми на милиони парченца. Наговори ми ужасни неща, без да му мигне окото. Не можех да повярвам!

Не спирам да се чудя къде отиде момчето от преди, момчето, в което се влюбих така лудо, доброто, милото, влюбеното момче. Не мога да разбера какво толкова направих, че да заслужа тези думи и това отношение. Той беше целият ми живот! Никога не съм го наранявала така! Исках само да ме обича и да бъде щастлив... Толкова много ли исках?...

И така, сега съм сама, объркана, отчаяна.. и нямам и най-малка представа какво да правя! Безкрайно много ми липсва! Липсват ми прегръдките му, целувките му, думите му... не мога и не искам да живея без него! Всички ми казват, че времето лекува, че ще го забравя, но аз не мисля така! Не мога! Не искам да живея така! Готова съм да му простя всичко, само да съм отново с него, а знам, че не заслужава, защото ужасно много ме нарани.

Но, моля ви, кажете ми какво да правя, защото не издържам вече! Да го потърся ли? Да му кажа ли, че съжалявам и искам отново да сме заедно?

Опитах да продължа напред, опитах да го забравя, да го сменя с друг, какво ли не, но не и не! Нищо не става! Нищо не помага! Няма лек за болката ми. Единствено той може да ме излекува, а не знам дали изобщо ме обича още.
Аз си мисля, че ме обича, въпреки всичко, но не знам. Не знам как да разбера. Не мога да си обясня с нищо поведението му.

Моля ви, помогнете ми! Обръщам се и към момчетата и към момичетата. Ако ви се е случвало подобно нещо, много бих се радвала да споделите. Имам огромна нужда от подкрепа и разбиране. Какво да правя? Искам да си го върна обратно, но не знам как! Не знам дали изобщо и си заслужава, много съм объркана. Благодаря предварително за помощта ви :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:
1-50 от 71

преди: 10 години, 11 месеца
hash: 869f3a1262
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

1.   Това е животът.....несправедлив, но не се отчаивай.
Няма незаменими хора! След всяка болка, идва ново щастие.
Не се измъчвай, ти нямаш вина за нищо.Просто проблемът е в него.Не обвинявай себе си за нищо.
С времето болката изчезва , намираш нова любов, събираш сили да повярваш отново.Казвам ти го от опит.
Знам, че в началото е адски трудно и не можеш да намериш смисъл да живееш, но помни, че всичко ще се оправи и след време дори ще се смееш на себе си.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: f522f25a03
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

2.   Според мен трябва да се опиташ да продължиш без него. Той НЕ те заслужава... Отначало сигурно ще ти е трудно, всичко ще ти напомня за него... Но времето лекува!!! Живота продължава. Ще срещнеш друг, който ще те заслужава!

Казвам ти го от опит, макар, че всеки си има своята съдба, когато си най-отчаян и мислиш, че живота вече няма смисъл, срещаш някой и го обикваш по начин, по който не си мислил, че можеш да обичаш.
Успех!

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 920e3cb234
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Абе, мила, за какво си виновна та да съжаляваш и да се извиняваш пред него ! И аз преживях раздяла с голямата си и единствена любов. Успокой се. Болката ще премине. Наистина ти трябва време. Знам как боли такава рана. Знай, че като тебе има и други несправедливо наранени женски души. В това отношение не си сама. Много сме, бъди сигурна. И всяка търси начин да се спаси. Даваш му цялата си любов и насреща получаваш едно огромно нищо.

Може да ти прозвучи изтъркано, но такъв човек не заслужава да си губиш времето, което му посвещаваш. Примири се и си повтаряй, че и това ще мине. Не се дръж като удавник, а като плувец. Не знам какво му е станало, но мисля, че наистина те е приел като даденост. Сигурно си мисли, че си му "в кърпа вързана" както и да се отнася с тебе.

Колкото и да ти е трудно и да се изкушаваш (изпитала съм го на собствен гръб) не му се обаждай и не го търси за обяснение, не плачи пред него (може да си поплакваш насаме, това действа успокоително). Изчакай известно време, може пък да му уври акъла (ако го има) и да разбере какво губи с тъпите си изпълнения.

Ами, да не би пък да се опитва по такъв начин да проверява чувствата ти. ? Малко вероятно е да е такъв тиранин, но все пак знае ли се. Мъжете винаги ще си останат за нас голямо неизвестно.

Искрено ти съчувствам, дръж се достойно. Ако на връзката й е писано да се разпадне - приеми го и след като излекуваш душата и сърцето си, на хоризонта задължително ще се появи ТВОЯТ ЧОВЕК ( защото този със сигурност не е )

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: f75c50ba20
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

4.   Според мен ти си леко виновна за случилото се, защото просто си му давала всичко което той си е пожелаел - това е грешка. Той ти е казал, че не му пука за теб, понеже е започнал да те приема за даденост, а човек не уважава лесното, а трудното!!! Новата любов е като глътка шампанско, единствена и неповторима.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 01376e72ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Абе чесно но много сте зле всички.... Без да ми се обиждате, но.... Още не сте разбрали че любовта не е игра! За кво и е да не му дава всичко? Нали за това са заедно за да му дава хаха! Просто виждам как дзавате съвети по теми по които не сте компетентни и се чудите що неможете да си помогнете и що сичко е анонимно....

До авторката - просто си била много влюбена и не си видяла че той не те обича както ти него тва е.. успех и си дръж очите на 4!

 
  ...


...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   От авторката: благодаря ви за подкрепата и съчувствието, наистина имах нужда от това.
Но специално на номер 5 искам да кажа, че съм не просто сигурна, убедена съм, че и той ме обичаше както аз него. Тези неща се виждат, усещат.

Просто не мога да си обясня как така изведнъж тази голяма любов се превърна в това - една развалина. Не мога да си обясня как след като обичаш толкова много един човек, след време вече не ти пука за него. А този човек продължава да дава всичко за теб. Не мога и не мога да си отговоря. Как ей така от нищото всичко свършва. Поне да имаше някаква смислена причина... Не знам.
Благодаря ви все пак. Много ми помогнахте. :*

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c0117ed6b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Мила, приеми факта, че това е неизбежно за всеки от нас. Само, който няма сърце няма да те разбере..
Не те съветвам да го търсиш, тъй като е безсмислено..понякога така става в живота, но не е повод да се вглъбяваш в себе си и в нещо, което е приключило!

В една връзка винаги се случва така, че единия дава повече от себе си .. но не можем да съдим човека у когото са изстинали чувствата!

Не е лесно да забравиш и никой не го иска от теб, но с отчаяние нищо няма да постигнеш. Живота е така устроен подлага ни на изпитания, за да ни направи силни. Понякога цената е висока и болката неописуема, но как ще усетиш сладостта на хубавите неща, които тепърва ще ти се случват, ако ги няма и лошите моменти.

Ами, ако ти беше на неговото място? Ако просто си беше дала един ден сметка, че това не е човека с когото искаш да си? Щеше ли да останеш с него примерно от съжаление или щеше ли да искаш да те търси, да те моли и да вгорчава излишно живота ти? Едва ли. Приеми че този човек е бил част от живота ти, може би много важна част, но просто има причина да не продължите заедно. Времето е пред теб и съм сигурна, че ще срещнеш човек, който ще те оцени и ще значиш за него толкова, колкото и той за теб :) Просто това не е бил досегашния ти приятел.
Вдигай горе глава и не си позволявай да страдаш за нещо, което не страда за теб! Успех!!!

Криста

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 01376e72ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   А щом те обича защо не е с теб сега? Замисли се... Явно не те е обичал както си вярвала на лъжите му.. Успех в любовта!

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 01376e72ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

9.   Като и той те е обичал така както ти него тогава защо сега не е до теб? Замисли се... Не те е обичал... Не бъди наивна и не търси контакто с такива мъже....

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 46265e910a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Хе! точно същото преживях и аз! само че съм момче, а момичето постъпи така с мен...
е идваше ми да пукна известно време. точно същото изпитвах и аз месеци наред, както теб. но един прекрасен ден просто се свърши - простих и и продължих напред. (всъщност бях погълнат от работа за да не мисля и това ме спаси).
сега съм щастлив, супер добре се чувствам и хич не ми дреме за преди. преживях го. е отне ми около година, но и на теб ще ти мине 100%
успех!

 
  ...

...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Много коментари има, но честно казано историята ти доста ме разчувства.. и не мога да не напиша и аз нещо. Извинявяай предварително, не мога да ти дам някакъв невероятен съвет, но ти каза, че имаш нужда от подкрепа и съчувствие.... Звучи супер клише, но сякаш аз бях писала тази история. Всяка една думичка... мен ме зарязаха по същия жесток начин, пак така в началото даже той ме обичаше повече, отколкото аз него, наистина си личеше. Даваше и правеше всичко за мен. Но аз изстрадах даже повече- преди самата раздяла, изтърпях какво ли не, пренебрежение, обиди, вечно аз поемах вината, дори да не бях грам виновна. Стигна се до там, че докато още ходехме, се направи няколко пъти, че не ме вижда. Нож ми забиваше в сърцето. Бъди щастлива също, че е минала година, а не повече от две, като при мен. Не знам от колко време сте разделени, мила. Аз с моя от 3 месеца и половина... и сякаш болката става по-силна. Мисля все по-често за моментите ни заедно и колко съм била щастлива, а сега съм толкова сама. Имаш късмета, че си до приятелите си и близките си. А аз не съм и няма кой да ме подкрепя. Така, че знай поне, че не си единствена, и че има и по-зле от теб. Само един съвет- не му се моли! Не плачи пред него! Аз допуснах тази грешка и това оше повече го отдалечи. Освен това, ако има оше чувства, сам ще те потърси! Опитай се да се развличаш с приятелите си... опитай да бъдеш щастлива.От сърце ти го желая, каквото и да се случи. Но не се чувствай воновна, защото ти си му дала цялата си любов, привързаност, душата си, а той не го е оценил... Пиши как се развиват нещата за теб.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: b2b1ef1a44
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

12.   Здравей,мила!! в момента аз преживявам същата история. напълно разбирааам как и защо се чувстваш по този начин... това,което мога да кажа е да не задържаш чувствата си -ако ти се плачи- плачи,ако ти се крещи-крещи!! имало е моменти, в които държа телефона и искам да му е обадя, но няма да го направя-просто си представям какво му казвам и ми олеква. не искам да знае как се чувствам,защото реално не го интерсува това. ако беше така,нямаше да се стигне дотук... има дни ,когато го кълна и дни, когато му пращам благослов :). не спирай емоциите и чувствата си,просто мился е по-добре той да не разбира какво става в душата си-за теб е по-добре. защото най-вероятно на него не му пука дали го обичаш или не,дали го мразиш или не... Цветето на любовта ще израстне тогава, когато премахнем плевелите от градината :)

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

13.   Номер 11, и ти много ме разчувства. Да, в началото и при нас беше така - той ме обичаше повече, а аз дори не бях толкова влюбена. Той ми говореше мили неща, гушкаше ме, а аз се боях и бягах от него. След около месец обаче много се привързах и скоро след това дойде и голямата любов. Бяхме много щастливи - само един негов поглед ми беше достатъчен да разбера, че ме обича адски много и това ме правеше безумно щастлива. Летях в облаците и изобщо не вярвах, че всичко ще приключи по този грозен начин.

За нещастие с него сме много различни по нрав и когато той имаше проблем, не искаше да споделя. Искал сам да се оправя. Гледах го как нещо го съсипва, молех му се да ми каже, за да му помогна, а той само повтаряше, че никой не го обичал и за никого не му пукало. Питах го къде останах аз, защо не мисли за моята любов, а той не казваше нищо. Още тогава осъзнах, че става нещо, че любовта си отива. И тя наистина си отиде. Започнаха проблемите, караниците. Казвах му в очите какво ме дразни, че греши, че не е прав, а той не и не. Не разбираше ли, не искаше ли да разбере.. не знам. Просто не му пукаше.

Лошото е, че аз бях толкова влюбена, че му прощавах всичко, защото не вярвах, че такава голяма любов може да си отиде така.
В последните 2-3 месеца вече изобщо не се чувствах щастлива. Правех всичко, за да закрепя нещата, но той не влагаше никакво старание и в крайна сметка се оказа безсмислено. За всичко аз бях виновна, дори без вина. А той - все правият и все жертвата.

Сега съм сама вече една седмица - най-кошмарната седмица в живота ми. Но откакто пиша тук и прочетох всичките коментари, почувствах, че някак ми олекна. Приятелите ми също много ми помогнаха, не спрях и да излизам, защото ако бях останала сама и затворена, до сега щях да съм в болница.

Сега разбирам всичко ясно и просто - той отдавна беше спрял да ме обича, само ме лъжеше и използваше. До вчера се молех да дойде да ми се извинява, но днес съм решена, ако дойде, да не му простя. Сега е негов ред да страда. Сигурна съм, че един ден ще съжалява. Но нека. Нека усети на мен какво ми беше.

Искрено съчувствам на всички момчета и момичета в моето положение и ви благодаря от все сърце за коментарите. Нямате си на представа колко много ми помогнахте! :)
От авторката.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

14.   От номер 11: Радвам се, че след седмица разсъждаваш така. Повярвай ми, ще има и спадове в настроението ти, и още тъжни моменти, но наистина- гледай да мислиш по- малко. Наистина ще съжалява някой ден като види, че друга надали ще го обикне и надали ще му дава толкова, колкото теб. Жалко, че си минала през същото като мен. И аз така бях виновна, бях нагрубявана... пренебрегвана 3 месеца.

Все си мислех, че е момент и ще отмине, че ще се осъзнае какво има в мое лице- безгранична любов и подкрепа, аз го боготворях, беше наистина като слънцето за мен. Не знам как една любов си отива толкова лесно. От всичко за него, любовта му, най- прекрасното нещо в живота му, което никога не иска да загуби, изведнъж се превърнах в досадно бреме...

Е, изводът, предполагам, е че не трябва да позволяваме един мъж да се превърне във всичко за нас и да загърбим собствения си живот заради него.

Номер 12, БРАВО, че се спираш и не му звъниш на твоя. И мен това ме спира- реално на него не му пука... има си новите приятелки, с които си се чува и си излиза, и както чувам, се и забавлява доста... и не му минава през главата нищо, свързано с мен.
Успех наистина на тези( като и аз съм в това число), които още не са се преборили... Дано това стане по-скоро :)

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

15.   Аз не се и съмнявам, че ще се преборим. Всичко е въпрос на време. Проблемът е, че ще ни е кофти през това време, но.. аз съм сигурна, че колкото по-бързо се въстановя, толкова по-скоро ще срещна нова любов. Не изгубих вяра в любовта, даже напротив, сега я желая още по-силно. Не мразя и човека, който ме нарани за цял живот. Да, липсва ми и на моменти ми се иска да дойде отнякъде и да ми каже, че всичко е било лъжа и че отново ще сме заедно, но осъзнавам, че това няма как да стане и може би така е по-добре. Било каквото било. Да, хубаво беше, да, няма да го забравя, но всичко си има край. Още от самото начало е ясно, че ще има и край.

Не се предавайте, момичета (и момчета). Аз вече се чувствам значително по-добре и ви благодаря безкрайно за всичко.
Бих се радвала да чуя и други истории, подобни на моята, защото, когато знаеш, че има някой друг в твоето положение, който те разбира напълно и е готов да ти даде съвет, всичко е много по-лесно. :)
От авторката.

 
  ... горе^

...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 6ceb3ecbe6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Не знам защо започвам да пиша и аз , но просто искам да стана част от този"разговор" макар и задочен. Искам да кажа едно голямо благодаря на създателите на този сайт, защото когато наистина разбереш, че има и други(и то не малко) хора,които са преживяли или преживяват същото като теб, много олеква.
Благодаря и на авторката и на номер 11, че са споделили историята си, защото дори не подозирате с това колко много ми помагате:)

И аз , момичета, преживявам същото-паднах от облаците.Горях в същия огън на отчаяние, въпроси без отговор и ужасна болка от липсата на целувките и прегръдките на моето момче.И аз стоях вцепенена и се питах къде изчезна момчето, което до вчера беше "видимо" влюбено в мен.

Връзка 2 години и половина, много любов, романтика, взаимни грижи, подкрепа.Първа сериозна връзка и за двамата.Моето семейство го обичаше и неговото обожаваше мен.Никога не съм се заблуждавала, че ще продължи вечно, нямала съм и сериозни намерения(брак), нито пък и той, но просто ни беше много добре заедно и се обичахме.И както прочетах малко по - нагоре, просто не вярвах, че всичко ще свърши по този грозен начин!!!

Няма да разказвам подробности, те и никого не интересуват, въпросът е , че раздялата за мен беше като гръм от ясно небе.Заряза ме заради друга с думите(перефразирам) тя няма нищо общо с това, просто всичко между нас за мен беше вече един ОГРОМЕН НАВИК!!!

Сега се замислям, че е имало признаци на охладняване последните дни при него, но аз явно не съм ги забелязала или не съм им обърнала сериозно внимание, но както и да е вече минало.И аз като вас момичета в началото не бях много влюбена, но точно в момента , в който ме заряза мисля, че го обичах най-много.

Вече сме разделени от близо два месеца, аз бях на дъното и много страдах първия месец, но с помощта на приятелите си и на тези споделени истории като вашите (и в други сайтове) го преживях или поне така си мисля.

Много ми липсва не отричам, но знам, че никога няма да е както преди и че никога няма да сме отново заедно и затова не бих му простила никога.Той не се и разкайва де.

Днес има рожден ден.Преди два месеца правехме заедно планове за днешния ден, а днес той празнува с НЕЯ. Тъжно е , че любовта си отива, но хубавото е,че след нея идва нова(надявам се).Аз запазих достойнството си и не му се обаждам.В борбата със себе си се самоубеждавам, че няма смисъл да му звъня, защото той не иска да ме чува, иначе щеше той да се обади.

Много ми е мъчно, че дори не останахме приятели, а имахме толкова общи интереси.Но то това с приятелството май не е и възможно при край като нашия - с предателство.Още го сънувам и често спомените нахлуват неканени, но живота продължава, а той оства в моето минало, макар че както казва номер 11 спадове ще има. Това го знам.

Благодаря ви, момичета, че имах възможността да споделя с вас, макар и малко объркано, но исках да резюмирам, за да не ви приспя, а и ми е за първи път:)Още веднъж едно голямо благодаря, че си "поговорихме":):) и много сили и щастие и на всички!!!

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

18.   От номер 11: Здравей и на теб, номер 17... Аз продължавам да влизам и да чета.. няма и как, темата ми е болна :) Радвам се, че и ти сподели с нас. Да, охладняването и аз го усетих твърде късно, може би защото си затварях очите и се надявах, че това са проблеми, които с времето ще отминат. Много е тъжна историята ти.. моя уж си няма друга още, но като се замисля, че и този ден ще дойде, и аз ще трябва да се примиря.. не знам как ще се справя. Браво, че намираш сили в себе си и си решила да не простиш. Трябва да призная, че макар при мен да е минало повече време от раздялата, още се блазня от мисълта да се съберем, ако се отвори такава възможност. Да поставим ново начало- всички ми казват, че нищо няма да излезе и нищо няма да е същото... и знам, че е така. Но продължавам да се надявам.
А колкото до приятелството- не съжалявай! Ние се мъчим да сме приятели, и не се получава. Аз го ревнувам, макар да нямам вече право, а той се дразни. Няма как след такава любов да има приятелство, защото ти си свикнала да се държи с теб по друг начин, да ти обръща внимание и да се съобразява. И в един момент, когато си просто приятелка вече, и нямаш никакви права.. това те убива. Вече не му пука ти какво искаш, а ти казва примерно" Ми ок, аз си излизам сега с компанията, може би ще се чуем скоро".... Така, че по-добре за теб! Дано да намериш скоро новата любов!

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   От авторката: Благодаря ви, момичета, че продължавате да пишете. Тези дни се чувствам доста зле и вие тук сте единствената ми утеха.

Номер 11, и аз не спирам да ся блазня от тази мисъл - все се надявам, че ще ми звънне, че ще ми каже, че съжалява, че ще иска отново да сме заедно... Сърцето ми крещи 'потърси го, моли му се, бори се, направи всичко възможно да сте пак заедно, защото не мога без него', а разумът ме спира и ми казва 'той те нарани ужасно, каза ти в очите, че не му пука за теб, от месеци вече не беше същият, по всичко си личеше, че вече не те обича, за какво ти е да падаш толкова ниско'. И не знам и не знам какво да правя. За сега слушам разума, но сърцето ми ме убива. Все се надява на невъзможното.

Не спирам да мисля за него, а се чудя той дали изобщо се сеща за мен или вече отдавна се чувства по-добре на спокойствие с пиенето, цигарите, дарца, фалшивите му приятели и всички онези неща, заради които ме пренебрегваше. Дали сега му е по-добре? Не знам. Но те не могат да му дадат любовта, която му давах аз, а той изхвърли на боклука.

Много ми е тежко, всеки ден ми се плаче и си плача, какво да правя, но не знам как ще е, когато се наложи да се срещнем за 1ви път след раздялата. Не знам как да се държа, не знам какво да му кажа... Ще искам да му се метна на врата, да му изкрещя колко много го обичам и колко много съжалявам, ще искам да го моля да се върне при мен... А някакси ще трябва да се спра.
Вие имате ли някакви идеи?
(Пояснявам, че трябва да се срещнем, защото и двамата сме канени на рожден ден на наша обща приятелка и няма как да не отида).
Ще се радвам на съветите и подкрепата ви :)

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: ba8a099a82
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

20.   И аз останах сама преди година и половина. Никога не се бях чувствала толкова зле и се надявам никога вече да не ми се случи. :) Времето наистина лекува, това е! :)

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 71468d5ba3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

21.   На мен ми се случи абсолютно същото и се чувствах по абсолютно същия начин.Знам че едва ли какъвто и да било съвет би те накарала да се чувстваш по- добре. Колкото и банално и предъвкано да ти звучи, времето ще те излекува. И аз гледах с надсмешка на това, но в крайна сметка колкото повече време минаваша, толкова по- добре се чувствах. Всичко остава само един скъп спомен, а живота продължава. Гледай поне твоя да не преминава в самосъжаления и страдание.

 
  ...

...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: cd0766b5e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

22.   Здравейте на всички! Моята история е сходна на вашите, но и доста различна. Жена съм, на 31. Преди 3 г. се запознах с любовта на живота си. Никога преди това не бях вярвала, че мога да се чувствам по такъв начин. В буквалния смисъл той ме караше да летя от щастие. Изключително мил, нежен с мен, със страхотно чувство за хумор, страхотен събеседник...

В началото и в нашия случай той беше този, който проявяваше по-голям интерес, аз бях резервираната. После обаче реших да си позволя лукса да се отпусна и да се отдам на напиращата емоция. А самата емоция сякаш това чакаше. Бяха вълшебни няколко седмици. Научих за него някои неща- от самия него- които леко ме поизплашиха и, признавам си- сгреших, казвайки му, че не бива това между нас да продължава. Не му казах истинската причина- излъгах, че е заради разстоянието /от различни градове сме/. Не ми повярва, естествено. Лошото е, че на сутринта след разговора ни аз се събудих с мисълта за него, а вечерта заспах пак с тази мисъл.

Не очаквах да се чувствам така, аз по принцип бързо забравям старите любови, а и в случая аз бях инициатор за края. Изчаках известно време с надеждата да ми мине, уви- мисълта за него ме преследваше като кошмар. Реших да го потърся и просто му казах, че държа на него и че ме боли от факта, че се държим като непознати- защото той прие нещата и не прояви нахалството да ме търси.

Отговори ми, че също държи на мен, нарече ме "мила", но ... до там. Докато след известно време не получих смс, че му липсвам. Отговорих му и така продължи някаква глупава смс кореспонденция- просто от време на време се сещаше, че му липсвам. И аз го търсех понякога- но в повечето случаи не ми отговаряше. Явно при мего нещата бяха на натсроения.

Минаха дълги месеца и най-накрая успяхме да се видим, да преживеем една чудесна нощ... след което той да изчезне. После се получи една засечка на едно събиране- единственото му внимание беше едно ръкостискане. След това от общи познати чух за себе си думи, казани от него, които много дълбоко ме нараниха. Последва друго събиране, на което на свой ред не му обърнах внимание. Явно засегнат и разбрал, че до разговор с мен няма как да стигне, ми писа пак смс и пита толкова ли много мразя. Не му отговорих тогава и реши да ми звънне. Отказах разговор.

Май станах твърде подробна и досадна... С няколко думи последваха какви ли не събития на срещи и раздели, на обяснения колко се обичаме, на наранени страни и прошки, на тежки думи и обиди... Чувах от май-милите и нежни думи като "Обичам те, обожавам те и искам да си до мен" до думи, казани пред общи познати, че всъщност около мен го интересува само сексът.

Това се случи тази година- през пролетта. Не се стърпях и реших наистина да сложа край на тази агония. Казах му всичко, нарекох го егоист и какво ли още не. Малко повече от месец след това разбрах, че е претършял много тежка животоспасяваща операция. Научих го на своя РД- денят, в който изтичаше критичният му период и ставаше ясно, че ще живее.

Успях да се чуя с него по телефона, исках да го видя, да го прегърна и да му кажа, че всичко ще е наред и че го обичам повече от всичко на света. Е, не ми позволи да го видя. Няколко пъти му писах, за да го попитам как е- никакъв отговор. Трябваше да чакам някой общ познат да ми каже как е той. Така мина цялото лято. В края му ме потърси и попита дали ще се видим скоро. Разбира се, че исках да го видя, но всички уговорки оттогава удрят все на камък. Не по моя вина :)

Е да, изключително мило се държи с мен, прекрасен е както в самото начало, знам, че иска да ме види... Но ми стана ясна и причината да не може да се случи това. Има си приятелка, от доста години очевидно. Най-вероятно е бил с нея още когато се запознахме... Глупачка съм, че го разбрах толкова късно, въпреки че се досещах. Може би не съм искала да го повярвам.

Той е човекът, който изключително много ми пасва във всяко едно отношение и искам да бъда жената до него. Няма нещо, в което да съм толкова убедена. Но, уви, явно наистина съм му интересна само като партньое за секс. Въпреки че не се имам за богиня в това отношение. Но явно има нещо, което му харесва, а сигурно изпитва и някакъв вид симпатия към мен, знам ли...

Лошото е, че откакто го познавам, аз съм затворила очите си за всички останали мъже. Никой не ми е интересен, не ме вълнува никой. Повече от очевидно е, че с него никога няма имам връзката, която искам. Осъзнавам го с мозъка си прекрасно, но защо мозъкът не може да диктува на сърцето, по дяволите? :(
Дано не съм ви досадила, момичета и момчета.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

23.   Мила, разбира се, че не си ни досадила. Радвам се, че сподели с нас. :)
Ние тук всички те разбираме - и ние се опитваме да забравим хубавите моменти, но не може и не може.
Все се чудя защо не мога да спра да мисля за вълшебните мигове, защо наместо тях не се сещам за тежките думи, които ми каза и за държането му спрямо мен последните 3 месеца. Все си спомням, когато бяхме щастливи, как го обичах, как му се радвах... Не исках нищо и никой друг, исках само да ме обича така и той. И за жалост, сега не мога да спра да мисля за тия моменти. Всяка сутрин, всяка вечер... по цял ден... все едно и също. Където и да отида не спирам да се питам защо не е до мен сега, какво ли щеше да е, ако беше до мен... И понякога просто не мога да спра сълзите си. Имам чувството, че вече нищо няма смисъл, че вече съм никоя, едно празно същество. Останаха ми само 1-2 приятелки, които много ме подкрепят и съм им много благодарна за това, но някакси, не знам, като че ли това не ми е достатъчно.

Имах мечти, имах цели, планове за бъдещето си (сега съм 12ти клас), а откакто ме заряза вече нищо няма значение. Дори не мисля, че ще ме приемат някъде, всичко отиде по дяволите. Знам, че трябва да се боря и да съм силна, но не знам как, след като него го няма - той беше моят стимул, моето щастие... а сега?
Благодаря ви, че продължавате да следите историята ми.
От авторката.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

24.   От 11: Здравейте отново! До авторката- и аз така като теб се измъчвам, как не може да разбере, че всичко, което съм правела, е било заради него, защото го обичам... Ходя по партита уж да се забавлявам, а все се намира нещо да ме подсети за него, и за някой мил момент, който сме имали заедно. Така е, и си се ядосвам, че само аз мисля за това.

Колкото до това, че не намираш смисъл в нищо, отново напълно те разбирам. Аз съм в почти същото положение като теб, даже може би и по-лошо, защото сега завършвам бакалавърската си степен и трябва да се постарая да дам всичко от себе си за хубава диплома, за да мога да си намеря хубава работа, или да продължа с магистратура. А съм зациклила на едно място... и знам, че греша и губя време...

Пробвай да се насилиш! Направи усилие, и ще се справиш! Наистина, разчитай на близките си и на приятелките си, ствай рано и учи- дори да е по 2 часа на ден, пак е повече от нищо! И аз се притеснявам вече да споделям с приятели... мисля, че им писна да слушат за моите слабости, и са прави. Затова и аз се радвам, че мога да помогна на някой, като мен! Предстои ми да направя много труден избор за себе си и за "връзката си" след по- малко от 10 дни и се плаша много, защото може да се наложи наистина да затворя една страница от живота си, без да трябва да поглеждам назад... а не знам дали ще имам тази сила.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: edff395cdd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

25.   Не знам дали е успокоение, но на мен ми се случи същото с първата ми любов (даже съм писала и аз тук, след като след 4 г. го видях с друго момиче и дори не се поздравихме...)

Искам само да ти кажа да не го търсиш - моят ми беше наговорил същите неща, като на всичкото отгоре имаше и друго момиче. Бъди убедена, че рано или късно ще срещнеш някой, който ще страда заедно с теб в трудните моменти и ще бъде щастлив във хубавите, без сам да те разплаква.

Сигурно за себе си си имаш някакви причини защо е станало така, но може и да е просто защото момчето е страхливо и непостоянно. От непостоянството за един мъж по-лошо няма. Може би е по-добре, че така се е случило. Аз плаках толкова много (дори сега понякога се натъжавам, задето всичко свърши толкова зле), но поне си имам прекрасно момче, за което съм много много повече от това което бях за предния.

Пожелавам ти успех и след време, когато срещнеш някой и отново се влюбиш, пиши отново, за да обнадеждиш всички, които преживяват нещо подобно :)

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

26.   Благодаря ти, номер 25. С нетърпение чакам следващия, но знам, че сега е още доста рано за него и затова не си давам зор да си намеря нова любов. Ще почакам колкото е нужно, пък дано е скоро.

Към номер 24 - мила, пиши за всичко, което те измъчва. Аз съм винаги насреща да те изслушам, не се притеснявай, че можеш да досадиш - няма такова нещо. Аз като споделя тук и се чувствам доста по-добре, наистина.
Ако желаеш - разкажи с подробности, с удоволствие ще се опитам да ти помогна.

На мен също ми е трудно да позная живота си - все си спомням какво беше преди една година, а сега какъв е... - няма нищо общо. Разделих се не само с приятеля си, но и с 2 приятелки. За тях не съжалявам чак толкова, защото те повече ме нараняваха и ми завиждаха, отколкото ми помагаха. И ми е по-добре без тях. Но, както казваш ти, има едни моменти, в които, където и да ида, все се сещам за хубавите мигове, прекарани с тези хора. И с тях двете, и с вече бившия... Какво да се прави, някога ги обичах...
Но няма как, продължавам напред. Мисля, че вече се попримирих, макар че още се чудя какво ще правя и аз след няколко дни, когато го видя...
Е, това е от мен за сега, пишете и не се притеснявайте да споделите :)

 
  ...

...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

27.   Номер 11( или 24 :)) Твърде много надежди влагам, че всичко ще се оправи. Това е проблемът. Както и преди казах, се мъчим да сме приятели, и всеки един път, когато той ми каже нещо по- мило или ми намекне по няккаъв начин, че не му е все тая, и аз лапвам въдицата. Или.. има периоди, като сега, когато се чуваме често, и аз се чувствам супер щастлива, свиквам много бързо отново с тази ситуация и едва ли не си мисля, че всичко си е постарому, докато не се сгомолясам с гръм и трясък от облаците, когато той изчезне нанякъде и не ми пише с дни. Или когато ми каже, че излиза... и т.н. Къса ми се сърцето и в такива моменти наистина си мисля, че нищо няма смисъл да пробваме, и че аз нямам място в живота му повече. Сякаш наистина му е все тая с мен ли е, или не. Утре може да ми каже, че си е харесал някоя и аз няма да имам правото да му кажа каквото и да било... или просто да каже, че си е решил вече.

Не знам, объркана съм страшно много! Не знам какво да правя, не трябва да прибързвам, но в същото време мисля, че мина достатъчно време от раздялата ни и той трябва да ми каже ясно какво е измислил и дали иска да е с мен, и да не ме разиграва повече! Чудя се дали просто си играе с мен, от нямане какво да прави, или наистина се е разколебал и иска да е с мен отново. Той не говори много-много за това какво изпитва към мен, и това ме плаши. Не знам обича ли ме. Защото дори да има чувства още, няма да ми е достатъчно. Искам да е сигурен, че ме обича, за да може да потръгнат нещата. А не да дам аз пак всичко от себе си и той да не си мръдне пръста, щото е решил, че пак аз съм му виновна за нещо. Извинявам се, ако е объркано, просто не знам как да се изразя по-ясно. Благодаря, че четете, както и за подкрепата!

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

28.   Мила, не разбирам защо се мъчиш така! Защо си му позволила да се отнася така с теб? Какво е това "само приятели", "чакам го да реши какво иска" и т.н. Какви са тия работи?
Или е с теб, или не е! Това е мъка, агония, защо си го причиняваш?

Естествено, ти си знаеш най-добре какво да правиш, но аз мисля, че е най-добре да вземете окончателно решение и да решите въпроса. Знам колко ти е трудно и знам как те боли, но ако това момче не те заслужава, не е единствен и незаменим! Лично аз ти го казвам - тази, която мислеше, че животът й е свършил заради един глупак, който се подиграваше с нея.

Така че, съветвам те да не се измъчваш повече, ако трябва притисни го, нищо не боли повече от напразните надежди...
Успех, миличка, аз съм с теб! :)
От авторката.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 6ceb3ecbe6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

29.   От номер 17
Към авторката:Още един общ мотив в нашите истории-приятелите, които също си отиват с бившия.Боже, колко е гадно да разбереш, че този хора са били твои приятели само , защото си била негово гадже(поне при мен е така) и сега , когато не си вече част от тяхната компания сякаш не си значела нищо за тях:(много съм разочарована от тези хора.Но и на мен не ми пука толкова за тях, те не ми липсват, защото не съм била влюбена в тях все пак.Аз пак съм в тежък момент:(и на мен ми предстоят изпити и аз нямам сили в себе си(като номер 11)толкова ми липсва и не мога да повярвам, че идва 8.12, а аз няма да празнувам с него.Идва Коледа и Нов Година и толкова почивни дни, а аз не искам почивка, щом няма да лежа до него по цял ден , да го гушкам и да си гледаме филми.не искам и секунда свободно време, щом няма да се разхождам с него и да си говорим :(:( извинявайте момичета за сълзливата изповед, но знам, че само вие ще ме разберете, защото не мога вече да споделям с близките и приятелите, защото пак ще ме обяват за слаба и ще започнат да ме нахъсват да се справя и да го забравя, а аз не искам и не искам...много ми липсва, а той не заслужава и то само заради това,което ми причини иначе беше ИДЕАЛНИЯТ за мен!!!Благодаря Ви, че се появихте тук и сте ми утеха!

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

30.   До номер 17- напълно те разбирам, спокойно, и аз се чувствам така- хем знам, че не ме заслужава, хем не мога да спра да мисля за него. Не се притеснявай, чувствай се свободна да споделиш всичко, което ти е на душата. Много боли, и на мен вече не ми помагат много приятелите ми, предполагам, защото не са в същото положение.

До авторката- благодаря много за съвета... остава ми малко време, докато го видя и се чудя дали да пусна нещата по течението и да изчакам той да заговори, или аз да повдигна въпроса- разбери ме правилно, не искам да изглеждам нито отчаяна пред него, нито прекалено настойчива. Но нямам време- имам само около 3 седмици на разположение да се разберем. А и колкото по-късно се разберем, толкова по-малко време ше имаме да сме заедно ( ако все пак решим да се съберем). Не знам дали да му вярвам, защото си права, че нищо не боли повече от напразните надежди... Предполагам трябва да се видим и 2мата, за да преценим дали сме си липсвали( макар, че аз за себе си знам) и дали искаме да сме 2мата. Много го обичам...за съжаление.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

31.   От авторката:
Да, мили момичета, много добре ви разбирам. И аз не си представях празниците без него, не исках да идват... може би и все още не искам, но..
Днес щяхме да имаме годишнина. Щяха да станат година и един месец. А аз съм сама. Кой знае дали той изобщо и се сетил какъв ден е днес.

Помня как точно преди 1 месец бях толкова щастлива и въодушавена, че става 1 година... цял ден като глупачка се радвах и нетърпеливо чаках вечерта, за да го видя и да идем на ресторант. А то какво стана.. Отидохме ние, а той изглеждаше така, сякаш да празнува с мен беше последното нещо, което му се правеше в момента. Започна да ми разправя колко бил уморен, какви изпити щял да има, дори изтърси, че ученето му било най-важното нещо. Щях да падна от стола - за него ученето абсолютно никога не е имало значение, той дори не искаше да учи висше и се записа насила. Не можех да повярвам.
После пак изтърси, че никой не го обичал и за никого не му пукало. Цяла вечер се държа ужасно с мен, а аз се чувствах унизена - бях се нагласила, бях щастлива...
После като си тръгнахме дори започна да ми се кара за нещо, не помня за какво беше, беше нещо дребно, но.. преди не се държеше така.

Реших, че просто е имал тежък ден в университета и му простих (нищо, че съсипа всичките ми очаквания и представи за хубавия ден). Цяла вечер не чух нищо мило, камо ли "Обичам те".

Но нали сляпо го обичах, затварях си очите и му прощавах. Сега разбирам колко много съм грешала.
Така че момичета, аз никога не бих повторила същата грешка. Ако момчето започне да се държи хладно и странно, направо си дигам парцалите и да ме няма. Повече такъв тормоз с месеци, няма да търпя.
Бъдете разумни, не позволявайте да ви мачкат! Ако е писано да се разделите, ще се разделите. Аз вече се примирих. Вече не ми пука за него. До скоро се залъгвах с тези думи, но вече съм сигурна в тях. И вдруги ден като го видя, аз ще бъда лошата - ще се правя, че не го виждам. И няма да съжалявам.
Не се отчайвайте, мислете си, че всичко, което ви се случва е за добро! ;)

 
  ... горе^

...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 9c3c399f41
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

32.   Здравейте, и аз съм една от вас. Влюбена глупачка (с извинение). Само че при мен и ситуацията е иронична. И аз го обичах и му давах всичко, направила съм толкова много за него, колкота за сестра си не съм правила. Ходехме 1 година и решихме да се съберем да живеем заедно. Тъй като сме студенти живеем в една квартира с още 2 момчета. Изведнъж той истина към мен и аз много се тормозих къде е проблема и се обвинявах. Преди 2-3 дни разбрах защо е била цялата работа - имал е друга. Усещах го но не исках да го повярвам, докато не проверих хронологията на скайпа му. Разбрах с голяма болка как са ми се присмивали зад гърба и колко нагло се е държал с мен и ме е лъгал. Обвиняваше ме даже че си имам друг. Абе грозна работа.Имам чувството че преминавам през ада, не искам да го виждам, да го чувам......и точно тук е иронията.Обварзани сме с договор към квартирата и ще трябва да си поживеем още доста време заедно. И което е по-лошото ЩЕ ТРЯБВА ДА СПИМ НА 1 ЛЕГЛО!!! Мразя го ненавиждам го, на него не му пука и си продължава с другата.Искам да му отмъстя да го заболи много, да види как се чуствам! И незнам какво ще направя ако ми я доведе някой ден вкъщи.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

33.   Номер 11: Леле, как ги мразя такива ***! Извинявай за израза, обаче с какво право те наранява така? Ти си му дала всичко, а той ще ти се подиграва зад гърба? За какво? Че си била влюбена? Това наистина много боли. И аз преди да се разделя с моя, бях разбрала как е споделил с приятелите си, че съм едва ли не някой цербер, и ми се подиграваха- веднъж случайно го чух като говори с най- добрия си приятел... И се чудя после защо ми подмятат разни неща като ме видят! Не знам какво да ти кажа... няма ли начин да намериш някой друг да те замести в тази квартира.. пусни обява, не знам. И му кажи пред свършен факт, и ако не иска да живее с друг в стая, му кажи че тогава ще трябва да си плаща сам наема! Що не заживее с новата, тъпанара? Не можеш да спиш в едно легло с него, това е чисто безумие! Пиши пак

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

34.   Момичета, аз имам един въпрос. Ще ви помоля да си помислите хубаво преди да ми отговорите, и да ми кажете честно. Ако сега, след толкова време (откакто сте скъсали, всяка от вас с половинката си) момчето дойде и ви се извини, каже ви, че съжалява, че се е осъзнал и иска прошка, ако ви каже, че още ви обича... какво ще направите? Ще му простите ли? След като и вие го обичате много, но той ужасно ви е наранил...
Наистина ще се радвам да споделите. Да или не и защо :)
От авторката.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

35.   Номер 11: Ако трябва да бъда честна, може би да. Но много зависи от конкретната ситуация- с какво точно те е наранил, какво ти е причинил.. и най- вече- дали му вярваш, че ще се промени. Защото за мен, ако започвате връзка наново, трябва да се постави ново начало- напълно ново, без упреците от старата връзка. Което е много трудно! Погледни в себе си и се опитай да разбереш дали не ти е по- добре без него. Също дали още го обичаш наистина!

На мен ми се случи нещо подобно преди няколко дни, само дето не беше извинение, а просто съобщение, че би искал да пробва- и то с компромиси и от 2ре страни. Не знам какво да правя и аз. На теб да не ти се е извинил твоя приятел?

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

36.   Ами, мила, всъщност не ми се е извинил, дори не сме говорили, откакто скъсахме, но аз няма да отрека, че адски много ми се иска да го направи... Макар че не съм сигурна дали заслужава да му простя. Мислех си, че дори да ми се извини, няма да приема, но от 2 дни насам съм убедена, че ако го направи, веднага ще му простя всичко и ще му се метна на врата. Така ми се иска да знам, че още ме обича... въпреки че до сега си повтарях как е спрял да ме обича преди много време, но той така и не ми го каза направо. Видях го преди 2 дни и той ме гледаше със същия мил и влюбен поглед, с който ме гледаше преди (беше много пиян) и сега не знам какво да си мисля. Сама си давам напразни надежди и много се наранявам, но не знам какво да правя. Той едва ли ще дойде и ще ми каже всичко онова, което искам да чуя, но съм толкова объркана... Няма как да разбера какво изпитва той. Така и не разбрах всичките същински причини за раздялата ни.
Съсипана съм. Имам чувството, че никога няма да намеря някой, в който да се влюбя отново. Искам само него. И се ядосвам на себе си. Защото той не е идеален, разби живота ми, но аз още го обичам. Така ми се иска да му кажа всичко това, но не знам чувствата му, не знам дали не си е намерил друга, не знам какво се върти в главата му... Не знам вече нищо. Всичко е адски объркващо, а аз не виждам изход... ;(

 
  ...

...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

37.   Пак съм аз :) Ами мила, и аз като те слушам, еднакви истории имаме. И "моя" далеч не е идеален, много ме нарани, наистина МНОГО! Напълно нормално е да го искаш още, малко време е минало, ето при мен минаха 4 месеца и все старата песен. Имаш 2 варианта- ако много те е унизил и наранил и т.н., си кажи стига. То е ясно, че няма да спреш да го обичаш с щракване на пръсти, но гледай да мислиш за всишки обиди и мъки и болка. Наистина помага често. Втория вариант е ти да го потърсиш, да му кажеш, че просто искаш да поговорите. Ако се съгласи да се видите, обясни му ясно и точно чувствата си, без да се молиш и без да звучиш съсипана. Кажи му "аз още те обичам, искам ясно да ми кажеш ти имаш ли чувства още и какви са те, за да знам. Искам да ми кажеш и точно защо се разделихме, заслужавам поне това да знам след като толкова долно ме заряза". И това е. Но каквото и да ти каже, знай, че ще намериш и друга любов, ако това е бил края на тази. Аз се мъча да го повярвам за себе си...

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

38.   Честно да ти кажа, преди срещата ни онзи ден (когато се видяхме на роджения ден), струва ми се, че бях много по-добре. Наистина ми помагаше като се сещах за думите му "Не ми пука за теб", ядосвах му се, обиждах го, хулех го, плюех го... не знам, някакси се чувствах различно. Казвах си, че той просто е спрял да ме обича, че се случват такива неща...
Но когато онази вечер не спря да ме гледа и то толкова мило и влюбено... някакси.. просто, гледаше ме както преди, когато бяхме заедно. Погледът му издаваше, че още има чувства. И от тогава съм ужасно объркана. Не мога да разбера защо постъпи така, ако ме е обичал... Всичко сякаш се срина изведнъж и се върнах на стартова позиция.
Постоянно си мисля да го потърся и да го накарам да ми каже, точно както ме съветваш, но все не ми достига смелост... Ами ако откаже? Или се видим, а не пожелае да признае всичко... Не знам.

И все пак мисля да го направя, защото чувствам, че ще се побъркам. Имам право да знам какво е станало всъщност.
Но, мила, да ти призная, ако ми каже, че още ме обича... нямам представа какво да правя. Просто не знам.
Ти си единствената, която мисли като мен, ти ме разбираш най-добре. Когато споделих, че искам да го видя и да го питам за чувствата му, всичките ми приятелки ми казаха да не го правя. Знам, че може да се унизя, но ако не опитам, ще откача.
Благодаря ти безкрайно много за подкрепата и разбирането. Нямаш си на представа колко ми помогна. :*:*:*

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

39.   Не се притеснявай изобщо, разбирам те наистина. Приятелките ти са те посъветвали така наистина, за да не се унижиш. Но все пак! Ти чувстваш най- добре какво трябва да направиш, ако чувстваш, че ще се побъркаш- заеби всичко и го питай! Никой няма да умре, ако го направиш, просто се дръж на ниво, кажи му каквото ти е на сърцето, че си объркана и от неговото поведение и т.н.
Даже му кажи, че не е трябвало ти да го търсиш, но си решила, че поне трябва да си изясниш нещата, и така!
И спокойно- ако ти откаже, поне ще знаеш, че си пробвала и си направила всичко.

А колкото до това, че се притесняваш какво би направила, ако ти каже, че те обича- спокойно! Отпусни се, и не го мисли отсега! Каквото има да става- ще стане. Ще видиш, че ако се стигне до този момент, ще знаеш дали си способна да му дадеш 2ри шанс, или не. А дори да не знаеш- ще го накараш да ти даде време, поне това заслужаваш, не мислиш ли? Успех, и ми кажи какво става без да се притесняваш, радвам се, че ти помагам!

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

40.   Наистина не знаеш колко много ми помагаш...
Приятелките ми са били в подобни ситауации, но само в подобни, не и в същата. Постоянно гледам и слушам как бившите гаджета на тази и онази им се молят едва ли не на колене да се върнат при тях, плачат, кълнат им се в любов..., а моят... никакъв го няма. Много ми е криво. Толкова ми се иска да знам, че ме обича... Знам, че звучи глупаво, но какво да правя.. До сега ги слушах, следвах съветите им и не съжалявам, те много ми помогнаха, но сега мисля наистина да послушам сърцето си. Дори да загубя.. ако ми откаже или ме нарани още повече, поне ще го намразя и все някога ще го преживея. Но да живея в неизвестие... не мога.

Благодаря ти още веднъж, мила, за всичко. :*
Пиши и ти какво те мъчи и как се развиват нещата и при теб. Ще се радвам да те изслушам и да ти помогна с каквото мога. :)

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

41.   Ами аз какво да ти кажа за себе си- страхувам се, че възлагам много надежди на едно евентуално събиране( като се има предвид, че още не сме говорили очи в очи за това)... и ме е страх, че пак ще разбера нещо, което ще ме нарани, че пак ще ме предаде. Все си мисля, че има задни мисли и някаква изгода и затова иска да е с мен, или е просто заради секса. Не знам вече и аз, побъркала съм се последните дни! Ще се видим до няколко дни със сигурност, не знам точно кога, изгарям от нетърпение и желание да го видя, и в същото време се чувствам странно! И пак този страх да не се подиграе с мен и с чувствата ми за пореден път, страх от това дали нещата ще потръгнат, дали и той ще почувства трепет като ме види, или ще осъзнае, че не ме обича вече и всичко е било заблуда. Това е покрай мен, мила. Ти обади ли се на бившия си?

 
  ...

...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

42.   Ами още не съм му се обадила. Мисля да го направя след 1-2 дни, може би докато реша какво точно искам да му кажа. Няма да му се моля, само ще поискам от него да е искрен. Честно казано, предпочитам да ми каже в очите, че не ме обича, че си има друга, че ме е забравил и каквото и да е от този сорт, отколкото да продължавам да живея в илюзии и надежди.

Предпочитам да ме нарани жестоко, за да го намразя и да успея някой ден да го забравя. Просто искам да знам какво става с него. Знам, че вече нищо няма да е същото, дори да ми се извини и да поиска отново да сме заедно (в което силно се съмнявам). Но не мога повече да издържам - ужасно много ми липсва, прекалено силно ме боли. Не виждам смисъл в нищо.
Затова предпочитам да знам, че не ме обича, за да започна да градя живота си отново. Сигурна съм, че ще ми е по-добре да чуя истината, колкото и да боли, отколкото да продължавам да се залъгвам и надявам на невъзможното до безкрай.
Така че, надявам се да приеме поканата ми и да бъде откровен. Това е единственото, което искам в момента.
Желая ти успех и на теб, мила. :*
Пиши какво е станало след вашата среща :)

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8a18efbc05
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

43.   След днешния ден е възможно 1-2 дни да нямам достъп до интернет, но ако има нещо, и ти пиши, ще ти отговоря възможно най- скоро. И аз ще пиша после. Изпитваш същите неща, като мен. И аз не мога да си обясня той защо ми липсва и защо изобщо го обичам, след като толкова неща ми е наговорил....помня един разговор много ярко. Аз през цялото време не можех да сдържам сълзите си, а той беше толкова студен. Стоеше и ме гледаше как се измъчвам, и просто ми казваше няма смисъл, аз не искам да пробвам нищо с теб. Аз му казвах, че го обичам, а той мълчеше и ме гледаше нагло. Даже ми каза, че отново съм му разваляла деня, и всичко било ок преди аз да дойда и да почна да цивря. Представяш ли си що за жестокост!? И освен това да съм престанела, че му се спяло.... Без думи! Както и да е, не знам защо ти го разказах, но тези моменти аз никога няма да ги забравя. Никога няма да забравя униженията, които понесох, и няма да направя същите неща никога повече- или поне на него няма да му позволя да се държи така 2ри път! Това е, мила. Ако пишеш до довечера, ще ти отговоря. Ако не- ще се "чуем" след няколко дни! Късмет и на теб :*

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

44.   Наистина не мога да повярвам как е могъл да ти каже такива неща...
Аз и до ден днешен не мога да намеря смислено обяснение на това, как изведнъж голямата любов се превръща в това - човекът, когото толкова много те обича, ти казва в очите неща, които може да ти каже само враг. Ти го обичаш, даваш всичко за него, той те гледа как страдаш и продължава...
Не знам, просто нямам думи.
Аз по едно време си мислех, че моят ми говореше така, защото му доставя някакво удоволствие да ме гледа как страдам, но не мислех, че може да е вярно, защото беше твърде жестоко...
Не знам, но си права да не допускаш същата грешка отново.
Аз не се надявам да се събера с този човек. Искам само да ми каже истината в очите, нека ме нарани, няма да ми е за първи път. Нищо няма да е същото, ако отново сме заедно, защото докато съм жива, няма да забравя думите му, студенината, с която ми ги каза, погледът му...
Така че, мила, ако смяташ, че не си струва, не се мъчи! Не се тормози излишно.
И на мен много ми липсва, но... явно милите и влюбени момчета просто са си отишли.
Моят от месеци не беше същият, едва ли ще се промени към добро, особено щом до сега не ме е потърсил...
Пиши когато можеш, миличка! Желая ти много успех и не допускай същите унижения и болки отново, не си заслужава! ;)

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 6ceb3ecbe6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

45.   Момичета, продължавам да влизам и да чета и аз(Номер 17 ) Много съпреживявам историите и на двете ви и ви желая успех от сърце.аз също първоначално си мислех как хората се разкайват за някои сторени неща и се връщат и молят за прошка, защото обичат.Но за мое голямо съжаление и моето момче до момента нито се разкая, нито показа, че е останала и следа от любовта към мен в сърцето му:(Повярвай ми, мила авторке, аз като знам, че си има друга и че не ме обича вече не ми става по-добре(макар, че това че не ме обича вече никога не го е казал, но казва продължи напред, защото ти заслужаваш някой по-добър от мен, което на мен пак не ми изнася)не ти пожелавам да чуеш, че си има друга и с нея му е добре, защото това няма да ти помогне да продължиш напред.ти ако искаш да си храниш напразна надежда, ще продължиш дори и да ти каже най - ужасни неща(примерът е другото момиче , с което си пишете)Единственият начин да продължиш напред е просто наистина да го поискаш, а и това е много тудно, аз още не успявам.Относно това дали да говориш с него , ще ти цитирам нещо изтъркано, но често е мой принцип и не съм съжалила - по - добре да направиш нещо и да съжаляваш, че си го направила, от колкото да съжаляваш, че въобще не си опитала.Дано пък съдбата да ти е подготвила най-хубавата изненада и това да е любовта на живота ти и да се съберете!

И на теб номер 43(вече):):):) искам да кажа, че не те познавам и момчето за което пишеш не познавам, но усещам , че ти си момиче и човек най - вече, който заслужава наистина да бъде обичан!Ти имаш огромно сърце, което иска да тупти и да обича, но мисля, че този човек не те заслужава наистина.Той не трепва пред сълзите ти. Не може такава жестокост от негова страна!Думите, както знаем оставят по-дълбоки рани от нож дори и затова си мисля, че дори да се съберете, тези рани няма да зарастнат в теб.Тази негова студенина не е простима, защото не можеш да останеш непоклатим пред сълзите на човек,който плаче затова, че те обича.Той не може да те оцени, както и моя, който след като ме чу да плача по телефона, равнодушно и студено само каза"Сега защо си го причиняваш това???!!!"Представяш ли си?!?

Бъдете щастливи и двете и дано скоро да напишете тук как успешно сте се измъкнали от този порочен кръг на мисли за бившия.А защо не и да ми дадете пример затова как любовта все пак побеждава.Наистина ще се радвам поне за вас краят да е хубав, защото при мен опрееделено не се очаква развитие, още по - малко положително......

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 6ceb3ecbe6
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

46.   До авторката:) първо написах коментарът си от по-рано и тогава видях това,което последно си написала тази вечер.Затова може да ти се стори малко не на място.Радвам се, че все пак си си изяснила нещата за себе си.Дано успееш да си спестиш още едно нараняване няма да е зле не мислиш ли;)особено след като казваш, че няма да ти е за първи път:) Желая ти успех и да измъкнеш сърцето си цяло от тази история, за да можеш скоро,когато истинската любов те открие, да имаш къде да я посрещтнеш!!! Целувки

 
  ... горе^

...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

47.   Мила, всичко, което казваш е абсолютно вярно.
Моят бивш ми казваше абсолютно същото - че трябва да продължа напред и че той не ме заслужава, да си намеря по-добър, защото той бил боклук... какво ли не съм слушала. А аз му казвах, че с кого да бъда решавам аз и че след като съм с него, значи го обичам такъв, какъвто е. Но той - не и не.
Не знам какво му стана. Не мога да си обясня защо постъпи така, но...

Все още не се осмелявам да му се обадя и да го питам дали иска да излеземе и да си поговориме. Не ме е страх от отказа му, страх ме е, че като го видя ще забравя всичко, което искам да му кажа и пак ще ми се прииска да съм с него...
Чудя се още. До кога ще продължава всичко това, не знам, не спирам да се измъчвам, но съм сигурна, че никога вече няма да бъда с него. Първо, защото дори да се съберем, нищо няма да е същото и рано или късно отново ще се разделим, и второ, защото никога няма да успея да му простя. Точно тези думи, които се забиват като нож и остават белег за цял живот. Не ме интересува дали него го боли, вече не. Веднъж и аз ще помисля за себе си.

Засега ще оставя нещата така, докато поне малко подредя бъркотията в главата си, пък занапред ще видя какво ще правя.
Към номер 17: Благодаря ти, мила, че сподели с нас своята болка. Разбирам те прекрасно как се чувстваш, ти също много ми помогна. Пожелавам ти много късмет и любов и на теб, защото ти я заслужаваш.

След като повечето тук бяхме толкова несправедливо зарязани и наранени, мисля, че е време да дойде и нашето щастие. Истинското щастие.
Желая ви го от сърце на всички, и не спирайте да пишете ;)
Аз съм винаги насреща да ви изслушам и помогна.
От авторката.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: f9eefe733a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

48.   Ако знаеш само колко ми е позната твоята история. Все едно слушам себе си преди 2 години. Мислех че той е целия ми живот, и че няма да мога да продължа без него...... но с течение на времето се оказа че това е било просто една стъпка в живота ми. Знам че сега това ти звучи невъзможно, но ще видиш че е така. Знаеш ли на мен кое ми даде сили да продължа.... нещо което ми казаха: " Ако ви е писано да сте заедно, то ще стане....рано или късно" !

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

49.   Да, мила, знам. Още от самото начало знаех, че този човек не е за мен, но напук се влюбих. Обичах го с цялата си душа точно такъв, какъвто си е, никога не исках да го променя. Просто имаше доста неща, които той така и не ми каза, а виждах, че го измъчват. Заради това си мислех да се видим сега и да го накарам да ми каже..., но като се замисля, май вече няма смисъл.

Колебая се, защото в един ден ми се иска да умра, ужасно много ми липсва и съм готова на всичко, за да си го върна, мисля си, че не мога да живея без него, а на другия ден си казвам "Майната му, да ходи където си иска, да прави каквото си иска, нека го боли, нека не го боли, все ми е тая...". Затова съм толкова объркана, не мога да съм постоянно само в едното положение.

Както и да е, благодаря ви за помощта.
Благодаря и на теб, номер 48. Радвам се, че си успяла да се справиш :) Искрено се надявам и аз скоро да успея, защото съм сигурна само в едно - никога няма да му простя за цялата тая болка. Дано това ми помогне.
От авторката.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 34a3d2405c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

50.   Здравейте! Преди 2 дни писах коментар, но не знам защо не са го поместили :) Аз съм номер 11, 43 илиии вече и аз не знам кой. Благодаря за коментарите и относно моята история... Какво да ви кажа аз сега- видях се с "моя", поговорихме, уж сега пробваме да сме заедно, но аз не знам какво да правя- той ту се държи страшно мило и ми показва, че държи на мен, ту пак е груб и ми се репчи по същия начин...

Днес точно, обаче, стана нещо, от което ми стана много гадно. Както си бяхме в тях и аз уж гледах снимките на телефона му, реших да проверя смс-ите. Не бях го правила, и не мислех и да го правя, не знам какво ме накара. И видях смс от едно момиче, от което много ревнувам, и аз не знам как стана така- тя е доста грозновата, но са много близки с моя, а и са колеги. Та той ми каза точно преди 2 вечери, че са само приятели, нищо не е имал с нея, и дори не я е целувал и т.н. А имаше 2 смс-а, които нямах време да видя от кои дни са, но са от скоро със сигурност, може би най-много отпреди няколко вечери да са.... единия беше "как е милото", а в другия му казваше как искала да си остане при него, но приятелите и я замъкнали на някаква кръчма, което било жалко и някви такива. Не знам, много се разстроих, той ме видя, но аз не пожелах да му кажа за какво, казах, че пак само ще се скараме. А и аз знам, че пак ще излезе с някакво обяснение..

Обаче, кажете ми, моля ви, нормално ли е да го нарича милото, и да му се обяснява защо си е тръгнала и как искала да си остане при него, ако са просто приятели? И аз имам приятели, и аз съм се лигавила с тях, обаче не чак да им се обяснявам... Не знам какво да мисля вече, само знам, че съм като зомби цял ден.

И една друга му беше писала, тя е приятелка на въпросното момиче, беше казала, че искала да му звънне, но не знаела какво отношение ще получи насреща. Тоест, явно се е държал грубо някога, но защо, и какви са им изобщо отношенията?! Имаше в чернови към нея някакъв смс от него, който също не знам отпреди колко време е, "съжалявам за смс-а, просто се чувствах самотен"...
Каква е тая кореспонденция, какво е това нещо, после ме обвинява, че съм била ревнива и те му били просто приятелки и пак аз съм виновна, че съм му бъркала в телефона и че все съм подозирала... Дайте ми съвет, моля! Наистина, кажете какво мислите?

Държи се добре, радва ми се последните 2 дни... звъни ми, обаче какви са тогава тия отношения с други момичета? Писна ми вече! А и като ме пита днес имала ли съм планове за нова година, и аз го попитах защо, и той ми каза, че искал да си бъде с приятелите, никога не бил я карал с тях.... естествено, в мен веднага се промъкна съмнението, че и онази ще е там, нали са много близки "приятели", а мен не ме иска...
Да не говорим, че аз бих го включила в моите планове с мои приятели, но той явно не! Като го питах ей така, ако нещата потръгнат помежду ни, на коя дата ще прануваме нали годишнини, на старата ли, или не, наново ли почваме да броим и т.н., той каза ооо не знам, аз не ги помня, знаеш какъв съм, както решиш. Не му пукаше и аз му казах " аха, ясно. Не ги помниш, не знам в началото как помнеше всеки месец"... Ох много е дълго, но от много време не съм ви писала, а и сега ми е доста кофти. Помогнете ми....

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: c8930291d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

51.   Мила, аз те разбирам. Сума ти време чаках моя бивш да се сети за мене, да ме потърси, да ми се извини, да ми каже, че съжалява... бях сигурна, че ще му простя. Сега обаче знам, че дори да дойде и да каже всички тези неща, ще ми се иска да му простя, но няма да го направя. Ще го изтезавам, както той мен. Но това са само думи - от него няма и следа. Случват се някои странни неща, които още не мога да си обясня, но си казах, че вече не ми пука. Опитвам се да изградя живота си отначало, без него. Трудно е, много даже, иска ми се пак да бъде до мен... и за това те разбирам - при теб желанието също е било толкова силно, че когато твоят ти е предложил пак да опитате, просто не си могла да му откажеш.
Но, кажи ми, сега наистина ли си по-добре? Виж как сама се измъчваш с хилядите въпроси и съмнения. Аз самата всеки ден се чудя дали "моят" не си е имал друга, докато беше с мен.

Много приятелки ми казаха, че поведението му било типично за човек, който си има друга и го крие. Мен това не ме измъчва, убива ме! Представям си на теб какво ти е. Нормално е да не знаеш какво да правиш, но ако виждаш, че се държи както преди или че все по-често те наранява и е груб... какъв е смисълът? Защо да продължаваш да се измъчваш с този човек?

Знам колко много го обичаш, знам какво значи той за теб, знам, че не можеш да забравиш щастливите ви моменти заедно, но може би това момче, което си обичала преди, вече го няма. С мен стана точно така. Естествено, не значи, че и при теб ще е така, но замисли се. Може да е с теб само за да те използва. Да, грубо е, но мъжете са си такива, колкото и да не ни се иска.

Дай си време, успокой се малко. Попитай го отново за плановете му за нова година и ако той не те включва в тях... можеш сама да си направиш изводите.
Ако сте заедно, трябва да се стараете и да давате всичко от себе си и двамата, не само ти. Или сте заедно, или не сте. От това средно положение... страдаш най-много ти.

Така че, мила, помисли си добре. Струва ли си да страдаш толкова много заради този човек? Сигурна ли си в чувствата му? Това, че преди те е обичал силно, не значи, че нещата няма да се променят и че винаги ще е така. Много е жалко, наистина, но е точно така.
Помисли си на спокойстиве, но не му позволявай отново да се подиграе с теб и да те захвърли като ненужна вещ. Покажи му коя си и какво заслужава ;)
Успех, аз съм с теб! :)
Пиши какво е станало.
От авторката.

 
  ...

1-50 от 71
Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker