Споделена история от Любов и изневяра |
Да продължа ли да съм с него ?
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 2870 пъти
Здравейте, . Историята е следната : С Него ходим от 9 месеца, нещата отстрани изглеждат страхотно, напълно нормална двойка... Но на мен все нещо ми липсва. Е, оказа се, че има защо. Той е добър човек, страхотен, от тези, които се срещат рядко в наши дни. Той е на 26, завършил е, има стабилна работа.. абе, общо взето човек, който би трябвало да е щастлив. Аз съм на 24, последна година студентка, не мога да се оплача, че нямам потенциал за добро развитие в сферите, които съм си набелязала... Аз съм артистична натура и за мен да вляза във връзка никога не е било лесно: да кажем, че имам определени критерии, имам си типаж така да се каже, винаги, когато съм влизала във връзка е било ясно решение и знам, че го искам. Когато се запознах с него, отнощението мъ и всичко ми показа, че той е нещо, което търся..
Думата нормален в наши дни може да се определи като комлимент... Няма онази гъзария, показност... и знам ли, вс неща в днешната младеж... Имаме супер сходния музикален вкус, четем еднаква литература, вълнуваме се от еднакви неща, отричаме еднакви идеологии... някак изглеждаме перфектни. Забавляваме се по подобни начини.. и двамата не сме от хората, които показват чувствата си по онзи тийн лигав начин ( не казвам, че е лош), напр. нямаме мили думички с които да се нарича и вс останало... Той винаги се държи добре с мен, уважението го има и вс останало. Секса е страхотен, има суепр мнг страст и искри между нас, когато сме заендо, но сами...
Е, какво ми липсва ли.... Ами ще започна като обясня нещата още малко. Живеем в различни квартири, което е ок за мен. Не бързам да се задомявам с някой. Но забелязах, това преди месец, че той сякаш няма мнг голямото желание да се виждаме често. Понякога и един ден в седмицата му стигаше, Имаше месец, в който се бяхме видяли само 4 дни... Аз естествено съм човек, който разбира нуждата от ично просттранство и винаги съм гледала да му го предоставя. Никога не съм го притискала, не съм го карала да прави нещо, което не иска. Понякога предпочита да стои сам вкъщи, друг път да излезе с приятели, но не и да се видим. кАКТО ИД А Е, ТОВА МЕ УСТРОЙВАШЕ ДО ЕДИН МОМЕНТ.
Аз също съм доста заета личност и имам мнг неща, та тези дни ми идваха добре, защото можех да свърша повече работа... Но преди месец се усетих, че нещо не е наред. ТРябваше да съм го осъзнала по-рано. Просто бях толкова влюбена, че не съм забелязвала, колко не истинска е нашата връзка. Аз не можех да разчитам за нищо на.... Никога не съм искала помощ от него, не съм му с емолила за нещо.. просто някак не съм имала сигурността, че мога да разчитам на него. Един вид връзката ни се останова на това да се видим, да правим секс, да ни е приятно заендо и после всеки да се оправя с проблемите си... Замислих се, че това лято имах повече свободно време, което можехме да оползотворим и да правим инт нещамдокато започне учебната година... но той все си намираше оправдания.. Аз знаех той какво прави, не е като да го подозирам в изневери. Просто нямаше желанието да ме види, както се предполага, че един нормален мъж би искал да види лщбимата жена... Осънах и, че съм влюбена в него, по необяснима за мен причина... , и че исках да му го кажа. Исках да изкрещя :Обичам те! Но не можех... , не ме предразполагаше, нищо във връзката ни -9 месвеца, не показваше някакво отношение от негова страна към мен, освен уважението и редът ( всичко беше изрядно, знеше какво да ме попита, какво да направи, все едно следваше учебник0как да се държим във връзката ).
Е, отворих си устата... исках да разбера има ли нещо там, нещо което да е за мен. Протече глупаво... разговорът беше сух, без капка емоция от негова страна.. Той каза : Толкова мога, това съм аз, такъв съм, не мога да обичам нищо, нямам чувства към нищо, нещо ми е сбъркано, не съм нормален, никога не бил влюбен в някоя, т. е. не е нараняван, правел нещата така, както смятал, че трябва и е редно да се свършат, И това, което най-мнг ме нарани беше-Нямам чувства към теб... , можело да ме нарани, но нямал и според него нещата нямало да се оправят, не можел да ми обещае, че ще се орпавят, не знаел дали иска да сме заедно.. не знаел дали иска да е без мен. Не можеше да отговори и да каже : Не те искам, не искам да съм с теб. Казах му, че ако го каже за мен ще е по-лесно да продължа.... каза, че не може да го каже, защото няма да е вярно, не знаел какво иска, но нямал чувства към мен.... просто защото по принцип нямал чувства.... Е, скъсах с него.... за няколко часа, после му се обабих... Пак сме заедно, вече цял месец след разговора..
Нещата са добре, даже мнг добре. Той се държи както рпеди, все едно нищо не е станало, ако не ми беше казал, че няма чувства към мен бих си помислила, че сега ги има.... но не ми го е казал.. И аз отново си мисля, че просто прави нещата, защото така трябва. Опитвам се да се дистанцирам, вски път когато ме гушка си мисля, че това не е истинско, сещам се и в главата ми отекат думите му, че няма чувства към мен, винаги ги чувам, когато ме прегърне, или когато е супер супер мил с мен, защото той е... И това е объркващото... но е ясно, той го каза... Сега нз какво да правя, той все още е човек на когото не мога да разчитам... Той явно не иска да има някаква отговорност и да се обвързва с някой... знам ли. Но си мисля, че там някъде може да има някой за мен, който да ме обича и да го е грижа за мен, защото в моемнта не усещам нищо такова.
Чувствам гадно, искам вс да е наред, но не е, само изглежда наред. А тъпото е, че си мислех, че съм Го намерила... И все си мисля, може пък с времето да ме заобича... но щом 9 месеца не е успял не обич, а изобщо някакво чувство да изпита към мен.. нз, не съм искала от него да ми казва обичам те, знам колко трудно се произнасят тези думи... но толквоа трудно според мен се казва и :Нямам чувства кътм теб... , а той успя, каза ги...
Та как да реша какво да правя като съм толквоа объркана... Не искам да бъда разбрата погрешно и да си помислите, че светът ми се върти около него.. не е така, има прекалено мгн неща, с които се занимавам, мога без него, но с него ми е хубаво, обичам го, исках да е с мен винаги, сигурна съм, че ми предстоят мнг хубави моменти и ми се иска да ги споделя с него... А от друга страна си мисля за нещата, които изпускам в моемнта-иска да се събудя до човек, който ме обича, който да ме гледа влюбено и ми казва: Обичам те... искам да почувствам нуждата на някой да бъде с мен... Мисля, че трябва да го пусна на свобода... , но и всеки път когато си го помисля не мога да си представя да не го виждам, да не говоря повече с него, да не го прегръщам и вс тези неща.... оф... стана един пост, даже не съм сигурна дали описах всичко както трябва... Та ще са ми интересни мненията ви, защото аз силно се колебая.... Благодаря на изчелите написаното!
|
