Какво се случва с мен? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Какво се случва с мен?
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 3474 пъти
Здравеите приятели, много ми е тежко сега докато пиша тези редове, но се вдънових от един прочетен текст, които ми напомни за моята история, в която предпазих любимата си, но изгубих любовта си. Аз съм мъж на 30 г. Текста е следния, момче и момиче на мотор, карат с 210.
Момичето- намали страшно е.
Момчето-не забавно е.
Момичето- моля те.
Момчето- кажи че ме обичаш.
Момичето- обичам те, намали.
Момчето- сега ме прегърни силно. Тя го прегърнала.
Момчето- сега вземи каската от мен и си я сложи. Момичето сложило каската защото била само една.
И на следващия ден във вестника пишело, момче и момиче падат с голяма скорост от мотор. Момчето загинало на място а момичето било живо. Момчето знаело че спирачките на мотора отказали, но въпреки това накарало момичето да му каже че го обича, да го прегърне силно и да вземе каската, тои знаел че това ще доведе до неговата смърт, но направил всичко да спаси любимта си.
Сега започва и моята история, вдъхновена от този текст. Имаше момиче което ме обичаше до лудост, аз нея също но съм от хората които не показват чувства, но животът ни завъртя и постави изпитание което аз не издържах. Претърпях злополука, тежка, много тежка, бях на косъм от смърта. Докато се борех за моето възтановяване тя беше неотлъчно до мен, даваше ми цялата любов, прегръщаше ме, казваше ми колко ме обича, показваше ми го и ми го доказваше ежеминутно. Но имахме големи проблеми, от една страна аз се боря да изляза от този ад във които бях попаднал, и то не в деветия му кръг а имах чувството че дявола специално за мен беше добавил и един 10-ти кръг на ада за да ми е още по "приятно" и от друга страна да предпазя любимата си от бурята която се вихреше над нея. Тогава аз реших също да и дам своята "каска" без да мисля какво ще се случи с мен. И след всичко това аз умрях, отвътре нещо в мен се промени до неузнаваемост. Успях да я предпазя, но вече аз не бях този човек, обичах я още по силно и от преди но нещо ме спираше да и го покажа. Станах студен, отдръпвах се, не я уважавах, наранявах я със думи, с деиствия и така до деня във които тя си тръгна. Във тази борба успях да я запазя жива, нея моята любима но убих любовта и, убих и себе си по някакъв начин. Предпочитам хиляди пъти да съм мъртав наистина а не със мъртва душа. Сега месеци след нашата раздяла, аз продължавам да я обичам до болка, да съжалявам за това което сторих, за това че я прогоних въпреки че от нея получих всичко. Дори когато я видя не я поглеждам, тя е с друг може би щастлива а може би още страдаща за мен, тази тежка битка ме пречупи. Успях да я запазя цяла за сметка на любовта, тя винаги ще остане една огромна част от моето сърце, и бих преминал всичко пак и пак, само за видя че тя добре и е щастлива. Със мен тя бе изгубила способноста си да се смее, бяха и останали само сълзите, въпреки това когато вечер заспеше до мен, аз я гледах с часове, целувах я, галех косите и. Когато ме усетеше и се пробудеше леко, аз се отдръпвах и се обръщах. Какво за бога ми се случи, защо така във мене всичко се преобърна, напрежението ли ми доиде в повече, незнам. Това трябваше да ни сплути още повече а то ме тласна към отхвърляне, сега съм празен, единствената радост ми е тази, че виждам отново усмивката която беше изгубила, това момче я кара отново да се усмихне, да се радва. А за мен остава самотата, празнината, безличието, нищо не ми носи радост, има момичета около мен красиви, умни, забавни, но нищо, просто съм загул себе си, немогат да накарат и частица в мен да трепне. Благодаря за отделеното време да прочетете историята ми и ще се радвам на всякъкви коментари. С уважение М30 от Варна.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 7 месеца
hash: 185bbbc743
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Според мен е нормално да отблъснеш човека, който те обича, в такава ситуация, за да го съхраниш емоционално. Бих постъпила по същия начин, макар че това е нож с две остриета - спестил си и мъките покрай здравословното ти състояние, но си я наранил, наранил сини себе си, с раздялата. Ако виждаш, че е щастлива, остани настрана, изпълни докрай желанието си да я предпазиш. Няма как да спреш да я обичаш след всичко, което е направила за теб, не мисля, че и тя е спряла да те обича. Ако все пак решиш да си я върнеш - успех. Само недей да правиш тази грешка отново, а и дано никога да не изпадаш в подобна ситуация отново.

-Виктория.

 
  ...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: a0b44b9fd3
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Стилът ти на писане говори, че очевидно не търсиш съвет, а просто си си излял душата, за да ти олекне. Служиш си само с метафори, говориш много, но лаконично, не казваш нищо конкретно, но много за живота. Има предизвикателна загадъчност и храна за размисъл. Или може би пробваш писателските си умения.

 
  ...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: 2709f38d5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Исках да го прочета, но в момента не мога да си вадя очите с този роман, който си написал.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 7 месеца
hash: 929bb9961e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Аз не разбрах защо си почнал да я отблъскваш, то май и ти не знаеш. Едно такова объркано писмо. Не ми стана много ясно и каква е целта сега - да я върнеш ли? Сега, когато толкова си я наранил без всякакъв повод? Когато е щастлива с друг? Наистина ли мислиш, че това ще е най-доброто? Според мен ще трябва да се примириш с края на тази връзка, да я оставиш да бъде щастлива, да си направиш изводи и да продължиш напред.

 
  ...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: 6dd91eff6e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   От автора: до номер 2 не пробвам никакви умения, не казвам детаили защото не са важни, казал съм колкото е нужно. Историята е реална, аз съм главния герои, излях си душата. Съвети не търся как да си я върна, а по скоро отговори, как да продължа напред, какво се случва с един човек когато душата му е празна. И ако има някои които е бил в подобно състояние да сподели как се е измъкнал, но както казах благодарен съм на всякъкви отговори.

 
  ...


...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: caeb5bf8d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   От 2 до 5 - автора

Просто предположих, че може и да е художествен текст, извинявай. Иначе аз съм имал подобно изживяване, макар и не точно същото. Но идеята ми е, че трябва да посетиш психолог. Той може и да не ти помогне, но ще ти даде поне някаква насока, за да можеш сам да си помогнеш. При мен помогна, но ако ще го правиш, имай предвид, че повечето не струват. Проучи първо. Може и сам да намериш пътя, като четеш книжки на тази тематика ("Излекувай живота си" на Луиз Хей например), но предполагам, че ще ти е по-лесно да посетиш психолог.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 7 месеца
hash: e92e2c3da2
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Братле в същата ситуация съм - мъртав от вътре и с искуственна усмивка , която всеки ден слагам преди да се покажа пред околните. Одрапни се и опитай да забравиш.
Така направих аз .

 
  ...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: f13fa86f03
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   От автора: Благодаря не са много отговорите, които търсех но поне има един качествен. Номер 2 наистина ще прочета малко литература по темата и ще опитам да намеря читав психолог, защото имам истинска нужда от насока.

 
  ...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: c71d64c965
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Ако се поотърсите от самосъжалението и самодраматизирането има шанс да се получат нещата.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 7 месеца
hash: caeb5bf8d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Номер 2 съм.

Първо да кажа, че от темата за позитивното мислене се интересувам от 10 годишен, сега съм на 28. Смея да твърдя, че знам доста доста неща. Минал съм през деветте кръга на ада, но в крайна сметка съм постигнал много успехи, някои от които са наистина впечатляващи. Обаче до ден днешен все още има няколко неща, които така и не успях да постигна за момента. Затова съм убеден, че има нещо по темата, което пропускам и което ми пречи да постигна и тези неща.

Затова реших да направя следното нещо. Върнах като на лента целия си живот още от ранното детство с най-малките подробности. На хартия си записах абсолютно всички успехи и неуспехи. Идеята бе да анализирам каква е била разликата в психическата ми нагласа и така да открия това, което ми убягва.

Направих си много интересни изводи. Осъзнах, че точно тези неща, които съм ги смятал за най-съкровени са се сбъднали, а другите не. Нещо повече – точно, когато съм се борил за тях с години и те не са се получавали и когато вече съм стигал до отчаяние, че няма да се сбъднат никога, точно тогава са се сбъдвали мечтите ми. Като се замисля, всичките ми мечти са се сбъдвали мигновено след плач от отчаяние и след години на лутане и вяра в успеха. Това е онзи момент, в който през сълзи на отчаяние си казваш “край вече се отказвам, нямам сили повече, ще си умра, без да постигна мечтата си” или “Защо, Господи, ме наказваш така? Защо не сбъдваш мечтата ми въпреки цялата тази борба? Толкова ли не заслужавам да съм щастлив? ”. Чак сега осъзнах, че повечето ми големи успехи са постигнати много скоро след такъв момент.

Веднага давам пример, за да съм по-ясен. Откакто се помня, баща ми има слабост към алкохола. С годините обаче нещата започнаха сериозно да се влошават. Винаги сме подхождали с разбиране и винаги сме му обяснявали, че така не е добре. Той отричаше въобще да има проблем. Винаги съм си мечтал да имам баща, който не пие. В един момент това започна да пречи на работата му. Дори се стигна до трудова злополука, защото дори и на работа все беше пиян. Да не говорим, че унижаваше майка ми. Аз се интересувах как може да се излекува, но разбрах, че това е невъзможно, след като той самият отказва. И така в един момент аз тотално се отчаях и бях в безизходица – нито ми даваше сърце да го оставя на произвола на съдбата, нито пък смеех да оставя майка ми при него, за да не я тормози и нея. Който има алкохолик в семейството, само той може да ме разбере. В момент на отчаяние аз просто се разревах като малко дете, не можех да спра да плача с часове. Усамотих се през нощта и започнах да се моля на Господ. Знаех, че няма нещо, което може да ми помогне дори и Бог, но просто не знаех какво друго да направя.

Тук е моментът да спомена, че съм вярващ, но не и религиозен (това са различни неща), имам по-особено отношение към религията. Не вярвам в църкви, свещеници (повечето ги смятам за мошеници и сребролюбци), ритуали, нито в Исус (смятам, че информацията за неговия живот е силно изопачена и цели манипулиране за неособено сакрални каузи). Разглеждам религията в контекста на темата за позитивното мислене. Бог е Вселената, която е холограма. В смисъл във всеки един от нас има малко копие на тази вселенска сила (по свой образ и подобие). Спонтанната и искрена молитва е вид позитивно твърдение при това доста силно. А задълбочената молитва е това, което Силва нарича алфа ниво, индусите наричат медитация, психолозите – хипноза, а аз – едно друго ниво на осъзнатост. Та тогава си казах “Господи, аз толкова ли не заслужавам баща, който не е алкохолик? Толкова ли съм грешен, Господи? Защо ме наказваш? И не изкупих ли вече вината си? ” Точно тогава се случи нещо невероятно. Знам, че всички ще си помислите, че съм душевно болен, но в този момент през тялото ми премина ток. Усетих много странно чувство, все едно бях в друг свят. Кълна се, пред мен се появиха 2 ангела, които се рееха на метър над мен. Видях ги съвсем ясно и определено не сънувах. Не бяха материя, а само светлина, но светлина точно във формата на ангели. Нямам логично обяснение, но не се стреснах, а имах усещането, че тези ангели си мислеха “споко, ще се погрижим в най-скоро време”. Аз изведнъж станах адски убеден, че нещата до няколко дни ще се оправят и дори не знаех как ще стане и защо въобще съм убеден. Стояха при мен около 5 мин и изчезнаха. И какво стана после? След няколко дни ми съобщават, че баща ми не е спирал да пие в продължение на 3 дни и получил алкохолно натравяне. Спасиха го в крайна сметка. И той в този момент осъзна всъщност, че има проблем и като с магическа пръчка спря да пие от раз, като имате предвид, че той последните 15 г. не е имал и 1 ден, в който да е бил напълно трезвен. Вече доста време не е пил и капчица.

Подобен е случаят с любовта. След години на самота и отчаяние изведнъж срещам момиче, за което съм убеден, че тя е моята половинка, но тя категорично отказва всякакъв контакт с мен. Аз съответно прекратявам всякаква комуникация с нея. Отчайвам се, мислейки си, че цял живот ще съм самотен и си представям как тя е с друг, а аз съм сам. И точно когато съм изгубил и последната си капчица вяра, че някога ще бъда щастлив, изведнъж като по чудо още същия ден тя ми звъни, за да ми се извини. Та от тогава вече 9 г. сме заедно и сме адски щастливи заедно. Имаме и дъщеря. Има и други примери, но няма да изброявам.

Ето и обяснението, което открих чак сега след толкова години:

Истинското творчество не е основано на определения и силна воля, то е основано на ОТВОРЕНОТО СЪРЦЕ. ДА БЪДЕТЕ ОТВОРЕНИ И ГОТОВИ ЗА ПРИЕМАНЕТО НА НОВОТО И НЕИЗВЕСТНОТО е жизненоважно за истинския творец.

Тогава един от КЛЮЧОВЕТЕ за истинско творчество, е СПОСОБНОСТТА ДА НЕ ПРАВИТЕ НИЩО: да се отстраните от действието, от фиксирането и фокусирането. Това е СПОСОБНОСТТА ДА ПОТОПИТЕ СЪЗНАНИЕТО В ЧИСТО ПОЛУЧАВАЩ, НО БДИТЕЛЕН РЕЖИМ.

САМО ЧРЕЗ НЕЗНАНИЕ И ОТВОРЕНОСТ МОЖЕТЕ ДА СЪТВОРИТЕ ПРОСТРАНСТВО, ЗА ДА МОЖЕ В РЕАЛНОСТТА ВИ ДА НАВЛЕЗЕ НЕЩО НОВО.

Това противоречи на по-голямата част от литературата на „Новата ера” за „сътворяване на реалността”. Вярно е, че постоянно сътворявате своя реалност. Съзнанието ви твори независимо дали го осъзнавате или не. Но ако искате да сътворявате съзнателно реалността си, както учат много книги и учения, е важно да разберете: НАЙ-СИЛНАТА ФОРМА НА ТВОРЧЕСТВО Е ОСНОВАНА НЕ НА ВОЛЯТА, А НА САМООСЪЗНАВАНЕТО (на получаването).

Всички промени в материалния свят, независимо дали става въпрос за работата, за взаимоотношения или материално обкръжение – ВСИЧКО Е ОТРАЖЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ НА ВЪТРЕШНО НИВО.

И едва СЛЕД завършване на ВЪТРЕШНИТЕ преобразователни процеси – материалната реалност, може ОГЛЕДАЛНО да ги отрази, чрез ПРОМЯНА НА ОБСТОЯТЕЛСТВА, В ЖИВОТА ВИ.

Например, ако се опитвате да творите чрез волята, чрез фокусиране и визуализиране на целта, ИГНОРИРАТЕ ВЪТРЕШНОТО ПРЕОБРАЗУВАНЕ, което е реалното ПРЕДВАРИТЕЛНО УСЛОВИЕ за промяна. Творите по изкуствен начин, което води до разочарование. НЕ ТВОРИТЕ ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ДУШАТА СИ.

ДУШАТА ВИ ГОВОРИ в миговете на МЪЛЧАНИЕ. Чувате гласа ?, КОГАТО НЕ ЗНАЕТЕ. Често душата говори много ясно тогава, КОГАТО СЕ ПРЕДАДЕТЕ и хвърлите пешкира (в бокса – признаване на капитулация). ПРЕДАВАЙКИ СЕ, В ОТЧАЯНИЕ, СЕ ОТВАРЯТЕ ЗА НОВОТО. ОСВОБОЖДАВАТЕ СЕ ОТ ОЧАКВАНИЯТА И ПРИЕМАТЕ РЕАЛНОСТТА.

Отчаянието възниква, в резултат на силната вяра – какво трябва да се случва в живота ви, според собствените ви убеждения. Когато реалността отказва да съответства на вярата ви, се разочаровате и дори отчайвате.

Обаче АКО СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ ОЧАКВАНИЯТА И СЕ ОТВОРИТЕ ЗА НОВОТО, няма нужда да изпадате в отчаяние, за да влезете отново в контакт с душата си. Можете да се успокоите, да се отворите и получите това, което тя казва, без предварително да стигнете до разочарование.

Дотогава, ДОКАТО „ЗНАЕТЕ точно, какво искате”, ОГРАНИЧАВАТЕ ЕНЕРГИЙНО ДОСТЪПНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ. Реалността, която търсите, независимо дали е работа, взаимоотношения или по-добро здраве, съдържа много неизвестни за вас елементи.

Често си мислите, че това, което искате, е нещо, което много добре ви е ясно (прекрасна работа, любим партньор). Но това не е така.

ВСИЧКО, КОЕТО РЕАЛНО ПРАВИТЕ, СЪТВОРЯВАЙКИ НОВАТА РЕАЛНОСТ, Е ИЗВЪН ВАШИТЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ГРАНИЦИ.

И не можете да знаете – какво е, отвъд тези граници.

Можете ясно да усещате нещо много желано, но НЕ ТРЯБВА ДА ГО СТЕСНЯВАТЕ ВЪВ ФОКУС, или визуализация. ПРОСТО ГО ПРЕДЧУВСТВАЙТЕ, С УСЕЩАНЕТО ЗА ОТВОРЕНОСТ И ЛЮБОПИТСТВО. ”

Из: “Христос говори”
Линк за изтегляне на книгата:

http://www. spiralata. net/s. php? SearchType=1&find=

Дано съм бил полезен с насоките си, които да ти послужат за база, на която да стъпиш, търсейки пътя на щастието.

 
  ...

...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: caeb5bf8d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

11.   от 2

Знаете ли какво сънувах снощи? Че съм ученик, започнал съм учебната година, имам си учебна програма на лист хартия, всички предмети вървят по мед и масло. НО съм имал и руски език, който го нямам написан на листа, а всъщност го имам, но не знам къде да отида, в коя стая, за да го уча, а времето тече и имам изпит след 2 месеца. Този сън го сънувам вече за 5 път. Посланието сега го разбрах – имам едничко липсващо парченце от пъзела, за да си запълня знанията по темата и така да постигна и останалите неща.

Сега пропочетох тази книга от Спиралата.нет и запълних липсващото парче на пъзела, така го усещам и просто го знам. Ето един цитат от книгата:

Физическата алхимия е изкуството да се превърне оловото в злато. Духовната алхимия е преобразуването на тъмната енергия в „трета енергия”, в духовно злато, присъстващо в Христовите енергии.
Моля ви, забележете: не твърдим, че целта е да се превърне тъмнината в светлина или злото в добро. Тъмнината и светлината, злото и доброто са естествени противоположности; те съществуват благодарение на търпимостта една към друга.
Истинската духовна алхимия дава „трета енергия” – вид съзнание, което чрез енергията на любовта и разбирането, включва в себе си и двете полярности. Истинската цел на пътешествието ви не е Светлината да победи Тъмнината, а в издигането над противоположностите и изграждането на нов вид съзнание, което поддържа единството дори на светлината и тъмнината.

Или пречупено през призмата на моя поглед върху нещата, изглежда така:

Значи всички източници, които съм чел до сега, според мен твърдят, че едва ли не трябва да изкореним съмнението, песимизма и всичко “лошо” от себе си или да го преобразуваме в “добро”. НО сега разбирам, че негативното винаги си е част от нас. Но то не е непременно лошо, а дори и е необходимо. Например за да оценим вярата, се нуждаем и от съмнение. В моя случай, за да се освободя, ми е било необходимо отчаяние. Отчаянието ме е освободило от очакванията. И ето как “лошото” в един момент става “добро” и преобръща нещата. Както и понякога е необходимо да преживеем нещо лошо, за да преосмислим възгледите си. Пример: случая с алкохоното натравяне на баща ми. Сега като се замисля, наистина стремейки се да изгоня негативното в себе си, аз само съм го принуждавал да се съпротивлява, а вместо това е трябвало да го приема като част от мен, при това важна и необходима. Трябвало е просто да скрепя тяхното единство и да ги издигна на едно ново ниво на съзнание. Така че негативното не е лошо. Аз например понякога чувствам необходимост да изпсувам на ум, не че прекалявам. Но когато го направя усещам едно облекчение, просто защото съм освободил от себе си някаква тежест, дискомфорт. Това е негативна емоция по същността си, но не и нещо лошо в случая, защото е равносилно на освобожадване, както и в случая с отчаянието.

 
  ...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: caeb5bf8d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   от 2

Забравих да добавя, че когато човек се мъчи да изкорени “лошото” от себе си, то се съпротивлява. Това създава дискомфорт и саботира целите. Освен това той изпитва подсъзнателна вина, че има такива помисли. Всичко това осъзнаване на третата енергия води до вътрешната промяна. Едва тогава вече можем да преминем към визуализации, утвърждения и тем подобни. Иначе те ще си останат ялови, ако я няма вътрешната промяна. Дори могат да имат обратен ефект, защото само ще увеличават съпротивата на “лошото”.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 7 месеца
hash: caeb5bf8d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

13.   Отначало, Бог бил изцяло ДОБЪР. „Доброто” било навсякъде. По същество, всичко било статично, защото нямало нищо друго. На творението не му достигало живот, липсвала възможност за израстване и разширение. Бихте казали, че е блокирано.
За да сътвори промяна, да сътвори възможност за движение и разширение, на Бог му се наложило да въведе в Творението Елемент, различен от съществуващото навсякъде „Добро”. Това било много трудно, защото, как можете да сътворите нещо, което не сте? Как „Доброто” може да сътвори „Лошото”? Не може. Затова на Бог му се наложило да прибегне до трик. Трикът се наричал НЕВЕЖЕСТВО.
Невежеството е елемент, противоположен на „Доброто”. То създава илюзията за съществуване извън Доброто, илюзията за отделеност от Бога. Вашата вселена от „незнание, кои сте в действителност” е стимул за промяна, израстване и разширение. Невежеството поражда страх, страхът поражда необходимост от контрол, необходимостта от контрол поражда борба за власт – и ето, имате всички условия за разцвет на „Злото”. Така била създадена сцената за борба между „Доброто” и „Лошото”.
За да „раздвижи” Творение си, на Бог му била нужна динамиката на противоположностите. Възможно е да ви е трудно да го постигнете, като се има в предвид цялото страдание, причинено от невежеството и страха, но Бог цени много тези енергии, защото му дават възможност да надмине Себе си.
И Бог ви помолил вас, принадлежащи към Неговата най-творческа, напреднала и мъжествена част, да наметнете наметалото на Невежеството, за да усетите динамиката на противоположностите толкова силно, колкото е възможно – временно сте потопени в забрава коя е истинската ви природа. Вие сте се съгласили на потопяването в невежеството, но този факт също е забулен от завесата на забравата. Затова сега често ругаете Бога, че сте се оказали в такава ситуация – с товара от невежество – разбираме ви. Макар и по същество вие сте Бог и Бог сте вие.
Независимо от дълбоко вкоренените беди и печал във всички вас съществува удивление и вълнение от живота в дуалността, от изследването и създаването на нещо Ново. Това е изначалното вълнение на Бог, заради което е започнал своето пътешествие с ваша помощ.

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 1cf1bf4836
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Само не разбрах точно от какво си я предпазил, за да се държиш като олигофрен!
Това, че си преживял нещо лошо, не е основание да я нараняваш! Пак питам - от какво точно си искал да я предпазиш? Тръгнала е да се самоубива или какво? !!

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: be25aa7c29
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Поуките от тази тема са 2 - стари, но златни ( и изобщо не визирам драмата на автора):

1. Карането на мотор е за самоубийци - хора, на които не им пука колко ще живеят (лошото е, че не им пука и за други около тях). Вероятността да претърпиш инцидент с мотоциклет е в пъти по-голяма в сравнение с кола, която е по-голяма в сравнение със самолет и т. н. Съотношението цена-полза в случая е адреналин - смърт и ме съмнява, че като цяло си заслужава, ама народът си кара и си се пребива редовно по график.

2. Вярващите в свръхестествени глупости са навсякъде и умират да ни заливат с простотиите си.
Тези хора само малко да понаучат какво е вероятност, какво е малко вероятно нещо (но не нулево), какво е регресия към средното и т. н., ще си обяснят всички "чудеса" в живота им и ще спрат да плямпат небивалиците си, ама къде ти...

_Az_

 
  ... горе^

...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 572ce5598d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   От автора: номер 14, подробностите не съм споменал а не са и за казване, ако не беше тръгнала от мен щеше да има много наранени от неиното семеиство. Инцидента беше трудова злопулука в която вина имаха неините родители, които бяха и собственици на фирмата. Зад гърба ми имаше хора които искаха да ги съсипят без значение от моето мнение, затова леко с обидите, за всичко си има основателна причина да я отпратя. След като тя си тръгна аз продължих една доста тежка битка с тези хора, за които тя не знае а и не трябва да знае. Сега ясно ли ти е, обичах я но това беше начина, колкото по далеч от мен толкова по добре. Щеше да е олигофренщина да допусна да съсипят семеиството и, по този начин и нея. Ясно ли е вече за неразбралите. Исках съвет как се продължава напред, а не да обяснявам събития около случката, но любопитството явно натделява над желанието да дадете един прост съвет, от опит или от опита на близък имал нещо подобно.

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 876efb6e34
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

17.   Авторе не знам какво да ти кажа ти си постъпил правилно от своя гледна точка няма да коментирам какво е от нейно страна тъй като ще е излишно само ще те разтвовнам а ти не искаш съвет мнение затова ще ти го дама. Колкото и клиширано да звуци времето му е майката. Отначалото много ще те боли много ще ти е тежко но след време може би доста тази болка тези спомени чувства тези неща които зипитваш към нея към цялата нещо което се е случило ще ги има но благодарение на времето ще са се намалили няма да те боли толкова колкото в момента те боли но въпреки това всеки един път като се сетиш за нея ще те жигва нещо вътре в теб ще се разтвойваш ще си милонхоличен и тъжен като се сещаш но както казах не в толкова големи размери кокото сега и по лесно ще се съвземеш отколкото сега. Ежедневието ще те погълни скучнокто и сиво задължение поне аз така прогнозирам ще се върнеш към нормалния начин на живот да вършиш всичките си задължения че няма да имаш въжможност въжмжноста да мислиш толкова над това да анализираш ситуацията да мислиш за нея да си припомняш чувства и прочие но ако продължаваш да работиш в фирмата на баща и всичко това което казах няма да важи защото ще ти навява много спомени може да се сблъскваш и с нея и по трудно ще е този процес. Това сси ми е мненито мися че ако не се виждаш с нея ако не работиш на същото място ти ще почнеш да приемаш тдействителноста и да свикнеш с него н опри всеки е различно а и да това е за продължаването напред но за любовта не мога да кажа аз говоря от личен опит че след като се разделих с бившия се чувствах празна отвътре самотна и взимаща грешни решения от които в момента не се гордея мисълта ми е че ти дори и да продължиш има голям процент вариант да се чувстваш по същия начин мъртъв празен отвътре да си мисилш че си неспособен да изиптавш толкова силни чувства към нтикоя друго да не харесаш дурга жена и просто да се забавляваш с тях нищо сериозно да не задълбаваш с тях но мисля че рано или късно човека подходящия за теб ще се появи и бих казала да не правиш грешката като се чувстваш така да тръгнеш с някоя уж сериозно а всъщност тялом да си с нея а духом не е да я харесваш да изпитваш симпатии но не е любов това ще е пагубно за момичето а и и за теб. извинявай че толкова разбъкано и странон казах мнението доста миси имма но доста объркано ги казах или не ги казах не знам как да се изразя за което се извинявам.

 
  ...
преди: 10 години, 5 месеца
hash: 2f0cd51cdc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Мъртъв от вътре - интересно. Върти ми се от известно време тази мисъл в главата и това чувство се ровичка в мен ... а нищо трагично не ми се е случило. Е, ако не броим най-вероятната причина - ако мъж не ме обича, то е все едно да чакам кораб на летището. Да, странни неща се случват вътре в нас. Ето ти тема за размисъл - какво се е случило вътре в теб? Но забрави за нея и си мисли само за теб. Когато си готов ще получиш отговора, а когато получиш отговора ... ъ.. е, поне ще си наясно ;)
Наслука!
Ани

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker