 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Измъчват ме мисли
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 2576 пъти
Здравете! Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че търся под вола теле, но само аз си знам колко ми е тежко на сърцето.
На 29 години съм. Имала съм три доста дълги връзки и три-четири краткотрайни. Всичките, връщайки се назад във времето, са били само за да не съм сама. Не съм търсила подходящ, а съм се хващала с който ми обърне внимание. Имам огромен страх от това да бъда сама. Нямам никакви приятели, защото винаги съм търсила общуването (ако изобщо е имало такова) във връзката си. Съответно съм била с доста различни от мен мъже, с които диалогът почти никога не ми се е получвал, а и аз съм си малко особена- неуверена, страхлива, съмняваща се, анализираща, все виждам някакви сигнали, че нещо не върви и ми се завъртат всичките страхове от изоставяне, и от там нататък всичко зацикля.
От година и нещо съм с правилния човек. Толкова много го обичам, че ще полудея. Той отвръща със същото, но аз от своята полуда по него, доста често досаждам с разни изказвания от сорта на " не ме оставяй", "ти ще си хванеш друга", "вече не сме така влюбени и отдадени както преди", или нещо подобно. Правя го с пълното съзнание, че това е много досадно, но не мога да спра. Толкова малко вярвам в себе си, че мога да го задържа, че сърцето ми е вечно свито на топка и дори не мога да спя. Особено, когато сме на работа, все си мисля кога ще ми се обади, дали не е срещнал някоя и т. н. т. Направо съм луда и не знам как да си помогна:( Знам, че ще го изгубя ако продължавам така, но страхът че вече съм му показала това си лице и вече не гледа на мен като на момичето, в което се влюби, ме вцепенява до смърт. Искам да върна нещата назад, макар че машина на времето няма. Искам да съм свободна, да бъда пак окрилена, усмихната, да го радвам, да е щастлив с мен. Но все се подценявам и вцепенявам, че вече съм му дотегнала и стои с мен, само защото не иска да ме нарани, защото вижда колко съм крехка.... Какво бихте ми казали вие? Моля ви...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: afac6f27ad |
|
1. Трябва да разбереш, че и да му ги казваш тези неща и да не му ги казваш, той ще прави квото си иска. Тей че по-добре не му ги казвай. И за мъжете, които много ревнуват приятелките си, важи същото.
И да, непрекъснатото повтаряне на "моля те не ме оставяй любов моя, ша умръ без теб и ши съм нищастнъ" е признак за неувереност. А неувереността не е привлекателно качество.
Просто спри, действай сякаш нищо не си казала и продължавай напред. Ако не ти се обади на работа, не се хвърляй да му се обаждаш веднага, ако трябва изчакай малко (но не прекалено).
25м
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 8daff2ccb0 |
|
2. Някои жени минават през такива периоди. Щом осъзнаваш, че е досадно, скоро ще ти мине и ще погледнеш с други очи на него. Ще разбереш, че той те цени и ти е верен. Е, все пак не закъснявай с прозрението, че може и да е късно вече и в този случай няма да важи принципа "по-добре късно, отколкото никога".
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: e8259d6bc9 |
|
3. Авторката: Може би е нужно да допълня, че се страхувам от това, че никога не съм имала модел на поведение. Нямам приятелки, както казах, а семейството ми е повече от странно- майка ми и баща ми нямат никаква връзка помежду си и макар и да не са разделени по документи, от дете ги помня че спят в отделни апартаменти и само се събират да ядат заедно вечер и всеки си отива пак в неговия апартамент. Уж за да не ни оберат.. Да ама аз не съм виждала как жена се държи с мъжа си в едни нормални взаимоотношения. Затова във всяка моя връзка се плаша, че не правя нещата както трябва. Сестра ми има същите проблеми като мен, макар че твърде рядко да сме си споделяли това. Мъжът, с когото съм в момента, е злато. За нищо на света не бих го заменила. Искам да оправя себе си! Искам да не ме боли сърцето от страх, че не съм като нормалните жени. Не искам да се задушавам от страх, че не зная как да общувам и затова бих го загубила. Ще съм му вярна докато светът съществува, ще се грижа за него, ще го обичам с цялата си душа, но понеже досега съм живяла в малък град (от две години съм в столицата), а той е свръх интелектуално развит, със семейството си посещавам изложби редовно, класически концерти, и т. н. т. А аз заради средата си през тези дълги години, нямам никакъв такъв опит. Мога да кажа, че съм сдържана и интелигентна жена, имаме сходни интереси към фотографията и т. н. т., но се чувствам друга класа. Все си мисля, че тук има хиляди и хиляди момичета, които биха ме сложили в малкия си джоб и с които той би водил съвсем друго съществуване. Ето това ме мъчи- не съм уверена и все се сравнявам с другите. Знам, че всеки има избор и щом е с мен, значи му е добре, но не е в това проблемът. Искам да преодолея страха, който ме сковава и дори не мога да бъда себе си. Постоянно го питам дали му е скучно, какво иска да правим, за да му е по-разнообразно, а той все "нищо, така ми е добре". Но знам, че заради мен е променил живота си тотално- вече не ходи по галерии и концерти, само се прибира вкъщи при мен. Казва, че иска само да си почиваме заедно. Да, но аз знам че това че изчерпи общуването ни. Понеже само лежим и се гушкаме, нищо не правим, дори не намираме теми за разговор вече. А и аз съм една разговорлива... Та затова съм така огрижена. Знам, че е лудост, знам че е прекалено, знам че не е нормално, но е факт че ив момента, в който пиша сърцето ми е свито на топка и само гледам часовникът и броя часовете до момента, когато ще се видим, ... а когато се видим искам да му кажа как се чувствам, но се спирам и само мълча... Понякога плача... Кой би искал ревла, страхлива като заек??? Жените на моите години вече гледат деца и са сериозни, а аз още хленча че не искам да съм сама... когато всъщност не съм.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 682ef475cf |
|
4. И да му казваш такива неща и да не му ги казваш, ако реши да те остави ще го направи. Виж момиче в любовта няма гаранция, никога не е имало. Разбирам те до болка, защото и аз имах един такъв период от живата си, за което съжелявам, но ще се живее с тази загуба, няма как. Изживей си миговете с любовта си, докато си мислиш само такива глупости, времето, когато сте още влюбени ще те е подминало и смачкало. Ще се сетиш, но тогава няма да може данаправиш нищо по въпроса, освен да се научиш да живееш с болката и прекрасните, но неоценини мигове от живота ти. Жалко, че ние хората се сещаме затова, но все късно и после си бием главите в дувара. Не прави тази грешка, хубавото е че сега го осъзнашаш, само се опитай да го приложиш в реалният си живот и всичко ще бъде наред.
Филип 32
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 953e8d4cf2 |
|
5. Филип, благодаря ти от все сърце. Даде ми много кураж!! Благодаря ти! Бъди щастлив!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
