Безсърдечна.
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 2952 пъти
Здравейте! (:
Обръщам се към вас, защото вече не знам какво да правя и как да постъпя.
Аз съм изключително чувствителна и лесно ранима и мога да твърдя, че вече цели 18 години се боря с това. Животът ми е нереално труден и тежък, и точно когато имах нужда от опора, се появи моята най-добра приятелка. Запознахме се преди половин година, но не е минавало и ден, в който не сме били заедно, не сме говорили и т. н. Страшно много се привързахме една към друга. За толкова кратко време, тя се превърна в човека, за който бих направила всичко. Винаги сме се подкрепяли и сме били една до друга. Тя беше като липсващата част от моят пъзел и когато я намерих, знаех, че всичко отново ще бъде наред. И това, което ни събра и ни направи неразделни, бе именно факта, че когато я погледна, виждам себе си. Тя е точно като мен. Плаче за всичко и всички, има много проблеми на главата си, и е нечовешки емоционална. И още щом го видях, това нейно качество, си казах, че това е съдба. Но колкото и да се обичаме, толкова повече се нараняваме. Караме се много често, понякога дори и ние не знаем за какво. Казваме си неща, с които знаем, че ще засегнем другата. А какво всички вие знаете, думите нараняват най-дълбоко. И така, караме се, плачем, разделяме се за няколко дни, след това отново се търсим, прощаваме си, преглъщаме всичко и продължаваме напред, просто защото знаем, че не можем да съществуваме поотделно. Но един ден на нея просто и дойде в повече. Ние танцуваме заедно, и в залата хората също се опитват да ни разделят, има невероятно много интриги около нас, хората разправят какво ли не, изкарват ни еди какви си, плюс това тя има и семейни проблеми и просто не издържа. След последното ни скарване, тя просто изключи. Беше наранена и реши, че това трябва да спре. Аз заплаках пред нея, казах и, че не искам да е такава, че се променя към лошо, тя ми отговори: "да, знам, че е така, но съм адски нервна, не мога да си позволя да плача повече, не искам да съм такава. Не искам всички за пореден път да видят колко съм слаба и как плача и аз да трябва да се крия. Писна ми, вече не ме интересува нищо. " И докато ми го казваше, се смееше възможно най-безлично, а в очите и виждах как бавно умира отвътре. Тя иска да изтрие всички възможни емоции, за да не се превърне в това, което беше преди. Аз я попитах: "Как може да говориш така, осъзнаваш ли колко много ме наранява това твое поведение? След всичко, което сме преживяли заедно, това ли заслужавам аз? Да се държиш по този изкуствен начин и да се правиш на нещо, което не си? Ти не си такава и аз не те харесвам такава. " Тя ми отвърна: "Не ми пука, вече няма да обсъждам тази тема с теб. Не искам да си тъжна заради мен или да плачеш, защото и на теб не трябва да ти пука. Аз ще се оправя, спокойно. " И всичко това ми го казваше с усмивка на лицето, но нали се сещате, от онези лъжливи усмивки, зад които се крие страх, съмнение, болка и разочарование. Казах и, че мога да го видя. Казах и, че го усещам, че очите я издават, защото се насълзяват всеки път, в който тя каже "не ми пука за нищо вече". Сама си призна, че ако се остави на емоциите и си позволи отново нещо да я интересува, ще се срине и затова предпочита да е такава - студена, безразлична, дори лоша. Но аз знам, че отвътре се крие онова изплашено, добросърдечно, емоционално и най-вече истинско момиче. И когато и го казах, тя отвърна: "Да бе, добре. Мисли си каквото искаш, все ми е едно бе човек, каквото и да ми кажеш, аз няма да си променя решението, защото е много по-лесно и боли много по-малко. "
Искам да я пречупя, защото всеки път е на косъм да изкара всичко от нея, но нещо я спира. Знам, че е наранена, аз и говоря с часове, че ще бъда до нея и заедно ще се справим, но тя просто ме отблъсква от себе си и не иска да признае колко много има нужда от мен. Постоянно повтаря как щяла сама да се справи, да не я мисля, и сърцето и се къса, но толкова се е вглъбила в идеята, че трябва да е такава, че като че ли каквото и да и кажа и е все едно. А аз искам да си я върна. И и казах, че ако не се вземе в ръце, ще ме изгуби завинаги и я жегна право в сърцето, но въпреки това ми каза: "Ами, ти си решаваш, не искам да ме търпиш такава, но и да си идеш, аз не мога да си позволя да ми пука. Това е, няма какво повече да го говорим. "
Кажете ми какво да направя, как да я изкарам от това състояние, защото човек не се променя от едната крайност в другата за два дни. Знам, че още е там, и сърце не ми дава да се откажа от нея, колкото и да ме боли и да ме наранява и да плача.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 7 месеца hash: 8824ab335b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Значи ти искаш тя да страда, да плаче, да се тормози, само и само да е "като теб" и да знаеш, че не си сама. Много егоистично. Може би е добре да се поучиш от нея, защото с циврене в тоя живот доникъде не се стига. Щом тя е решила да се вземе в ръце и да се държи мъжки, ако толкова я обичаш, ще я оставиш да го направи, а няма да я теглиш обратно към дъното на самосъжалението, само защото ти си там и си търсиш компания. Постъпваш ужасно егоистично, остави я да бъде такава, каквато иска да бъде, а ти се заеми със своето собствено усъвършенстване и се замисли какво можеш да направиш, за да оцелееш в този жесток свят. Самосъжалението, изолирането от останалите и обграждането само с такива като теб рано или късно ще те съсипе. И ти го казвам като човек, който също е чувствителен, но се е научил да се бори за правото си на живот и да оцелява в джунглата. Чувствителността ти не е нещо, с което трябва да се гордееш, не е признак, по който да си търсиш приятели, не е нещо, за чието запазване трябва да се бориш. Напротив! Трябва да се бориш срещу него, защото ще те унищожи рано или късно, особено ако си го къташ толкова ревностно и го изтъкваш като голяма добродетел.

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 852904b2db

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ами мила, явно се е случило нещо, което тотално я е сринало и сега се държи така с цел никой да не забележи колко е наранена. Не я насилвай и не я карай да се чувства по-зле. Ако иска да бъде сама, остави я, дай и време, само и покажи, че каквото и да става ти винаги ще си там за нея и винаги ще и бъдеш приятелка. Сигурна съм, че рано или късно бурята ще отмине и тя пак ще се върне при теб, но бъди търпелива! Нали за това са приятелите да знаят кога имаме нужда от тях и кога искаме да останем сами. Явно е, че в този момент тя няма да те допусне до сърцето си, защото май и сама не знае как да излезе от ситуацията, за това я остави сама да намери пътя. Вярвам, че скоро всичко ще е ок и дори ще сте си по-близки от преди.

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 9a7dfcfaf2

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Правилно се ориентираш. Трогателно състояние, от натрупани болки, несподелености, притеснения, страхове. Изпитването на емоция е неминуема, емоцията е главния изпълнител за конкретното и състояние. На какво се дължи? Приликите ви помагат да вниквате една в друга, да имат приемственост, но макар да постигате голям близост очевидно тази близост не е очакваната, не е достатъчната. По ясно казано, приятелката ти има известни съмнения, нещо в поведението ти или в действията ти, я разубеждава да бъде напълно откровена с теб. Може би цял живот е таяла емоциите си в себе си. Има случай на хора преживяли тежки неща, трудни за възприемане от околните, трудни за въприемане и от обществото. Тя вероятно е възприела като начин на оцеляване, да изолира емоциите и чувствата си вътре в себе си. Разбира се това води от само себе си и до нейната физическа изолираност, отделеност, нейното странене от нормалните човешки отношения. В началото е била много експресивна и след многократни неприятни преживелици е възприела живота си като живот без щастие. Чувствайки се уязвима до усещането за надвиснала упасност всеки път когато прояви / разкрие / изяви свои емоции и чувства. Безчувственото и поведение не е естественото и аз, но с времето на подтискане на емоциите, се е превърнало в навик за нея. До там че понякога, твърде възможно, да не усеща стуненината в държанието си, а да се оставя на защитните си психически механизми. Ще дам пример с други живи същества. Опиташ ли да поставиш диво ( свободно ) животно в клетка, то ще хапе, ще дращи, ще ръмжи, ще вие. Буквално ще озверее, защото всяко живо същество цени свободата си. А преведена на човешки език, свободата е еквивалент на щастието. Затворено ( измъчвано ) това животно бавно ще свикне с клетката. И един ден ако отвориш клетката, то ще се страхува да излезе, защото ще е прекарало твърде дълго в нея, тя, клетката ще е станала част от съзнателното му възприемане. Същото е и с приятелката ти. Преживените неща и тежат ( те са били нейната клетка ), хората които са я наранявали и предавали доверието, са ловците от които е бягала. А поведението и е като на същество примирено с теглото на клетката. След дълги изразителни емоционалности срещу клетката на болезнените и случки, клетката не се е отваряла. Ловците са били груби, никой не е припознавал личността и душевността и. Тя е утихнала, затулира дълбоко експресивността си, от страх и мисли, поне в областта на емоционалността и да не я нараняват. Вие имате напредък. Споделяш "не можем да съществуваме поотделно", а подобно осъзнаване е голяма стъпва в приятелството и доверието. Караниците не са приятни, но са нещо нормално в едни взаимоотношения, особено след като не се познавате от вчера. Те са добро изпитание, от тях се проличава колко държите един на друг. Тези които не държат се разделят лесно и най-малкото пречупва приятелството им. А намерилите сродност, тяхното е по-силно и не се пречупва, то се възтановява. Вземайки в предвид горните неща би следвало да виждаш че я познаваш доста, знаеш много за нея, за характера и, привичките и, маниерите и. Малко и трябва за да я изкараш от черупата и. Замисли се, ако тя не те имаше за близка, нямаше да разкрие нищо от поведението и прикрития си вътрешен свят. Защо ти е позволила да усетиш този и вътрешен свят? Защото тайно се надява да надникнеш там, да те допусне. Ако си сменяш подходите или си доста светска натура, може би това я усъмнява, до колко ще приемеш вътрешния и свят и емоционалност. Трудността да прецени какво изразяват твойте настроения и емоции, или какво се крие зад усмивката и тона на гласа ти. Ти си чувствителна, тя е чувствителна, чувствителните хора са много деликатни и притеснителни. Не е усетила че те е наранила, казала и се е държала инак, защото тя пък се е почувствала наранена. Та има го и този момент и двете страни да се страхувате да не бъдете наранени. Но тъй като ти явно си малко по-смелата, а това няма как да стане без разговор. Поговорете в по-подходяща среда, където няма да има какво да я смущава, на приятно място също става. Дръж се по-топло от обикновено и тя ще свали гарда. - silenter -

 

...

горе^

преди: 10 години, 7 месеца hash: 7d950048c7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Лесбийска им работа... тишината в спанята ражда безумия, точно като тази "история". Един вибратор ще промени драстично положението.

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 2a65b0e98f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Цял роман, пуууу... Не го изчетох цялото, обаче за мен това са любовни отношения. Не премълчаваш ли нещо, а?

 

...