Споделена история от Любов и изневяра |
Объркана съм
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 1928 пъти
Имам си приятел, но има друго момче, към което не знам какво изпитвам! Ето историята за другото момче:
Ходих с бившия ми, приятел когато се появи в живота ми! Бившия ми беше ужасен създаваше интриги, нараняваше ме, заебаше ме за всякакви причини като мачове, ходене да рита с приятели и т. н. Някой ще каже ами нормално, не е нормално момчето ти на Свети Валентин да си измисли причина да се скарате, само да гледа любимия си отбор, а ти да се готвиш цял месец с подаръци, дрехи и т. н. Другото момче ми беше нещо като момче, което ме утешаваше след всеки наш скандал, даваше ми съвети, но никога не каза и дума против него. Той учи в моето училище и аз всяко междучасие го търсих с поглед, се говорих с него, за всякакви измислени причини, писахме си. Излезнахме два пъти, като първия път се пошегувах с него, че си тръгна и си тръгнах и той ми каза нещо и се върнах и той ми каза "Само дума да ти кажа и се връщаш" и аз много се обидих и си тръгнах, след което получих смс по късно от деня с извинение и още неща, които не помня. Втория път го целунах и след това не ми звънна и аз му се обадих след седмица и му той ми каза "Май добре направих, че не ти се обадих, вече си се влюбила" или нещо подобно... Разказах на бившия ми всичко и скъсахме. Нямаше време да тъгувам за него, тъй като другия крадеше мислите ми. Той се ми казваше, че съм малка, че съм умна и че не иска да си пропилявам възможностите. Също така, че ме харесва, но нямало как да се получи между нас, защото той не можел да изпитва чувства и не съм знаела как да го накарам да ме потърси. Почна да ми обещава, че ще излезем, че ще ми звънне... Много ме болеше, но всичко го забравях... Докато един ден не ми призна, че има и друго момиче, което било влюбено в него, след което последва поредното обещание, че ще се видим... Спрях да му звъня и срещах приятеля ми, той е прекрасен, но всичко между нас стана толкова бързо. На 5 месец му се отдадох с мисълта, че ще съм само него тялом и духом... но не е така! Приятеля ми е съседен град, преди учеше в моето училище. Виждаме се рядко и ми е много тъжно и гадно... Знам, че ме обича и че няма да отиде при друга, но пак е гадно! А другото момче си намери приятелка от даскало и постоянно са заедно. Първия път когато ги видях заедно ми стана много гадно, последствие ми ставаше още по-гадно като ги виждах тъй като те са заедно, а моето момче го няма до мен да ме подкрепи, поне да ме гушне да знам, че и аз съм желана и обичана. Едно е да ти го казват, друго е да ти го показват. Освен това ме боли, защото миналата година той не беше с мен постоянно и не искаше да тръгнем... и се чувствам още по-зле сеедно аз съм грозна, тъпа и тя е много над мен... На скоро си говорихме и ми каза " Ти се си ги намираш такива" " Ами аз чакам *името на момичето* да дойде да ти счупи глава".... Не знаете как се почувствах, смаза ме, направиме за смях пред приятелите си... Идеалното момче, се оказа идеалния идиот. В началото не го поздравявах, после го поздравях, ама той спря да ме поздравява. Днеска го срещах в коридора и го питах какво ще следва... казах си няма да го питам, ама не се усетих кога го питах... като съм до него и чувствам притеснение, едно страмно чувство. Като влезнах в стаята почнах да си дера ръцете от яд. Се си казвам няма да се усмихвам като го видя, ще го отрежа... ама уви и се си се ядосвам. Не знам дали мисля за него и забравям за лошите неща, нещо като защититен режим да избягам от реалността не знам. Защото преди беше до мен в лошите моменти с бившия ми, дали защото ми помагаше, тъй като е много умен и ми даваше добри съвети, дали защото ми липсва самочуствие като постъпи така с мен.. Много искам да съм с приятеля ми, просто не знам мислите за другото момче ме преследват... Искам да го забравя и да продължа на пред.. ама не знам как :(((
|
