 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Трудно ми е да продължа напред
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 2859 пъти
Преди 4 месеца се разделихме с приятеля ми. Бяхме заедно 8 години, като нещата ставаха все по-зле и по-зле с всяка изминала година. Не сме се карали, не се мразим и още поддържаме връзка. Просто нещата не вървяха и аз сложих край. Е, поне според мен не вървяха... Той смяташе, че всичко е супер - липсата на внимание, липсата на отношение, липсата на нежност, липсата на разговори, никаквото време прекарано заедно, липсата на секс.
Няколко месеца преди раздялата, човек които познавам от доста време ми призна, че има чувства към мен. Начинът, по които се държеше с мен (и продължава да се държи) ми показа какво означава да ме да ме оценяват и да виждат жената в мен. Естествено ми хареса и ме накара да се замисля за това, което търпя от години с надеждата, че ще настъпи някаква промяна. Сега сме заедно с "новият". Обича ме и ми го показва всеки ден - дори и само с това, че ме държи в прегръдките си. Малките жестове, които прави са разтапящи :)
Но болката не стихва... Все още усещам ехото на бившия си, на връзката ни. Вероятно още го обичам и винаги ще го обичам. Но липсата на отношение от негова страна съсипа чувствата ми и ентусиазма ми, а множеството му неспазени обещания унищожиха доверието ми към него. Болката е смазваща... Не минава и ден без да мисля за него, за нас, за всички глупави грешки, които допуснахме - от гордост, егоизъм и детинско мислене и доведоха до краят. Той също е зле. След раздялата осъзна, че не може да живее без мен, че ме обича безумно много и че е готов на всичко, за да се върна при него и да сме заедно. Всеки път като се чуем ми повтаря колко му липсвам и как се надява, че ще се върна. Не знае, че има друг. Умишлено не съм му казала - прекалено е скоро, след като се разделихме.
Искам да подчертая дебело, че не съжалявам, че сложих край на тази връзка. Имах нужда да се махна от това, защото изсмукваше живота от мен. Родителите ми не бяха във възторг (когато имаш 28 годишна дъщеря очакваш внуци, а не раздяла), но онзи ден пак се бях скапала, заради раздялата и майка ми каза, че "от ужасно много време не ме е виждала толкова жизнена и щастлива", така че трябвало да спра да мисля за бившия. И се опитвам, наистина... Само дето не се получава.
Искам някой да ми каже какво да направя, за да спра да се чувствам виновна, че го нараних? Какво да направя, за да спра да изпитвам вина, че той се чувства зле? Какво да направя, за да спра да се измъчвам, защото аз изпитвам някакво щастие и удовлетворение? Моля за някакъв съвет, някой да ми каже, че не съм луда, че се чувствам така, защото това ще ме съсипе.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: ba63aa6149 |
|
2. Не може да забравиш човек, с който поддържаш постоянна връзка. Ако искаш да приключи всичко, просто спри всякакъв контакт с него и се отдай на новата си връзка, в която явно си щастлива. Не прецаквай щастието си с постоянни мисли за бившия.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 1edcea8eaa |
|
4. Остави момчето намира за да може да продължи живорта си! Не му вдигай и не му се обаждай! Само, че ти всъшност не искаш това. Искаш да го държиш за резерва в случай, че с новия нещата непотръгнат. Затова и не си му казала за другия!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: a95ef70700 |
|
5. По-добре един щастлив и един нещастен (който също след време може да е щастлив) от двама полунещастни завинаги.
_Az_
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: be025100f0 |
|
6. Осем години са много време. Иде ми да ти задам въпроса - ти чак след 8 години ли разбра, че този човек не е за теб? Трябваше ти някой нов, за да го разбереш? Това е безумно. Според мен просто те е било страх да сложиш ново начало, преди да се появи някой. А това не е било честно спрямо бившия. Лично мнение. Според мен всичко щеше да е много по-лесно, ако хората не се измъчваха с години в безперспективни връзки, просто от страх да не останат сами. Когато нещо във връзката не те задоволява и не подлежи на компромис - махай се. Така е по-добре и за теб, и за другия. Та... спри да го измъчваш, подкрепям другите - остави го, изтрий му номера, всичко! Нека и той има своя шанс за истинска връзка..
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: a56ef31e85 |
|
7. Не си луда, осем години не са никак малко, но за тези години трябваше да има поне едно дете - не знам какво сте чакали и защо сте отлагали. Съгласен съм донякъде с коментара на номер 4 - и аз имам усещането, че държиш бившия си за всеки случай, ако нещо се обърка в новата ти връзка. Помисли си сериозно върху това дали е почтено от твоя страна да продължаваш да даваш на бившия си някакви надежди, той ще продължава да се надява докато не разбере, че имаш в живота си друг, нали разбираш, че е по-добре да го разбере от теб, а не от улицата? Запази собственото си достойнство и неговото, кажи му за "новия", проведете един последен разговор, тогава и двамата ще сте на ясно и твоите угризения ще изчезнат много бързо. Бъди честна с него, бъди честна със себе си, ясно е, че връщане назад няма да има!
Успех!
|
...
| преди: 10 години, 7 месеца hash: bc43c5341a |
|
8. от Авторката:
Благодаря за коментарите!
Не смятам да се връщам при бившия. Както казах, вече му нямам доверие. Глупавото е, че никога не ме е лъгал, не ми е изневерявал. Просто около 90% от обещанията, които даде си останаха неспазени. И това, че не съм сигурна дали мога да разчитам на него също много ме е разочаровало през годините.
За децата - първите 4-5 години от връзката ни аз бях редовна студентка и работех почасово, така че децата бяха лоша идея. И двамата бяхме съгласни с това. После обаче не сме опитвали. Даже напротив - пазехме се. А през последните 2 години почти не сме правили секс, така че ако бях забременяла щеше да е цяло чудо.
Предполагам, че причината поради която не си тръгвах, беше че го обичам и че никога не съм спирала да се надявам, че ще се промени поне мъничко, за да ми докаже с някакво действие, че означавам нещо за него. Дори и сега, след раздялата, ми се иска да повярвам, че се е променил. Но като си спомня колко пъти съм чувала "Спокойно, мило! Всичко ще се оправи. Ще се променя" и нищо не се е случвало... Предполагам, че ми трябваше някакво "побутване", за да осъзная, че каузата е загубена. Ако значех толкова много за него, нямаше да ми се налага да го моля за малко внимание, нали? Всъщност, майка ми ми даде много добър съвет, касаещ това: "Ще боли много, особено в началото, но никога не забравяй защо си си тръгнала".
Е, не забравям защо съм си тръгнала и всеки път, когато бившия повдигне въпроса за НАС му казвам, че не мога да се върна при него, защото ме е наранил много и вече му нямам доверие. Само дето той не разбира от дума и не спира да се надява. А аз се измъчвам, защото знам че го боли. :(
Тъпото е, че в продължение на 8 години аз бях наранявана и се измъчвах, че не правя нещата както трябва, че искам прекалено много, че го притискам, че проблемът е в мен. Сега пак съм наранена и ми е гадно, защото на него му е зле... Чувствам се като идиот!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 89538c7313 |
|
9. С пълно право се чувстваш като идиот - на твое място и аз бих се чувствал така. Млада жена а "А през последните 2 години почти не сме правили секс, ... " - звучи ми просто невероятно, как си издържала и два месеца! Нещата са приключили и място за съжаление няма, просто бъди искрена с него, престани да го търсиш, не отговаряй на обажданията му и си подреждай живота, че той не пита как пропиляваш дните си!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: da9cf74310 |
|
10. Здравей, искаш съвет от непознати - доста смела си! Браво.
Обаче само ти си в състояние да се справиш и спреш с тежките ти и измъчващи те мисли. Според мене /аз самият съм малко „смотан съпруг„ така че да казвам какво да направи Жена като теб - майче няма смисъл/ за теб.
Та, според мен - без да използваш груби думи, лъжи или обяснения просто наистина прекрати всякакъв контакт с него!!
Това не е лесно. НО е единственият начин за него да осъзнае и приеме края на вашата 8 годишна връзка. Само така той има шанс да те изтика на друго ниво в съзнанието си и да се огледа за следващата страница в неговият живот.
Сега за теб - Внимавай!! - взела си едно решение, това значи, че то е правилното за теб в този момент. ОК, сега трябва сама да осъзнаеш че решенията имат и непопулярни/кофти страни, НО трябва да се изпълнят!!
Ако искаш, ще ти го кажа малко по друг начин - хората се раждаме и умираме. Допусни, че една част от теб е БЕЗВЪЗВРАТНО умряла и сега организмът ти се саморегенерира като вместо за миналото, мисли за днешният ти ден с човека който СЕГА е до теб!
Ето това е моето виждане. Дано поне нещо от него ти бъде в помощ.
Поздрави, М44
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 4decffae59 |
|
11. Загубила си времето си и времето на момчето, той трябвало да се промени ти сигорно си перфектна. Секс не била правила замисляла ли си се ако е бачкал след 8 часов работен ден особено ако е тежка работа как се чувства човек? Кво др я казал имам чувства и аиде да го видим в леглото - еи тва е станало, тези стари курвенс. и номера не ни ги пробутвай.
Оставила си го като резерва в случеи че новия нещо няма да го бъде, чак му се чудя как би те приел ако трябва да съм честен.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: bc43c5341a |
|
12. До 11 от авторката: Опази Боже да съм перфектна! Естествено, че не съм - всеки си има трески за дялане. Опитвам се да анализирам грешките, които съм допускала във връзката си, за да не ги допускам отново, но дори и това не ме прави перфектна. Просто се надявам да стана малко по-добра.
А работата на бившия е натоварваща психически /не физически/, което донякъде оправдава нежеланието за секс. В крайна сметка, ако човек е притеснен и стресиран не му е много до креватни ласки. И все пак, не смятам, че е нормално здрав 30 годишен мъж да има желание за секс 3-4 пъти в годината... При това без значение дали аз поемам инициативата - съблазняване, секси бельо, вечеря на свещи и т. н. Нищо не действаше. Чувството е все едно си някакъв парцал - чувстваш се незначителна, несексапилна, нежелана, необичана...
Както и да е. Това е минало. На всички мъже, които четат това искам да кажа да не се отнасят така с жените/приятелките си. Приемете го като съвет :)
|
...
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 7d396619c9 |
|
13. направила си пре достатъчно за този човек- отдала си цели 8 год от живота си, последните 2 без секс. мисля че това много малко хора биха направили. опитвала си се да задържаш връзката прекалено много за това и не съжаляваш а и не трябва да го правиш за това че си се разделила- направила си предостатъчно. щом се чувствваш жива, щастлива значи си взела добро решение, не се чувствай виновна. не казвай че се чувстваш виновна че той сега е нещастен- ти не беше ли 8 години, той защо не се чувсташе виновен заради теб? продължи си живота напред. оставила си го това значи че неговото място е в миналото за това прекрати контактите с него. гузно ти е и ти е мъчно но това е нормално 8 години са много време.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 6037638544 |
|
14. Авторке, а новия обичаш ли го, или по-скоро ти харесва начина по който той се отнася с теб. Я се опитай да си спомниш с предишния ти дали в началото не сте били така? Може пък и на този да му мине музата в един момент. Не че те опреквам, но звучиш така сякаш си държала тази връзка само защото не си имала по-добра възможност. Извинявай ако не съм те разбрала, и запомни, че за да получиш първо трябва да дадеш. Ако ли не винаги ще се луташ от "любов" на "любов" и никога няма да намериш твоя мъж.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: bc43c5341a |
|
15. До 14 (от Авторката)
Да, обичам новият. Той е моето слънце :)
Осъзнавам, че ако не бях спряла да обичам бившият си приятел нямаше в сърцето ми да има място за нова любов. Давах много на бившия си - толкова, че накрая се чувствах изчерпана, празна, съсипана. От него не получих почти нищо. И това беше факт още от началото на връзката ни. Просто бях заслепена от чувствата си и все се надявах, че ще се промени и ще започне да се държи с мен като с жена, а не като с някаква притурка към останалата част от живота си. Освен това преди мен той беше имал трудна връзка, приключила с изневярата на половинката му и в началото смятах, че просто му е трудно да се отпусне. Това са причините, поради които не си тръгнах по-рано. Естествено, чашата преля и дойде момента, в който осъзнах, че нищо няма да се промени. Тогава си събрах багажа и си тръгнах.
Сега давам на новият и той приема това, което давам с благодарност и ми отвръща със същото. Всичко между нас е истинско и искрено. Не е перфектно, но и не е необходимо да бъде. Това, че е истинско е напълно достатъчно. Проблемът сега е в мен - чувствам се малко несигурна (не в чувствата си) и уплашена, че нещата пак ще се скапят. Това ме кара да съм малко по-резервирана и да не мога да се отпусна.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
