 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра
Разведен е с дете...
преди: 8 месеца, 28 дни, прочетена 663 пъти
На 20г. съм, а той е 12 години по-голям от мен. Разведен е с дете. Колега ми е. В началото започнахме с разговори по телефона и за мен той бе само приятел. По-късно разбрах, че от мига, в който ме е видял ме е заобичал с цялото си сърце. Сега и аз го обичам. Това, че не е сполучил с брака си за мен никога не е било проблем. Но за майка ми... Тя се досеща, че между нас има нещо и е бясна. Толкова ли съм била проста, та да съм с разведен.
А аз го обичам и незнам какво да правя.
Ако се разделим с него ще съжалявам за пропиления шанс, даден ми от живота.
Ако остана с него, майка ми ще "ме изяде", ще ми вгорчи живота!
Какво да направя???
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Нима смяташ да създадеш семейство с майка си? Каква е разликата между разкъсана брачна връзка и ракъсана любовна такава? Ами ако майка ти допусне, че приятелят ти на 32 г не е бил с друга жена преди теб, просто не е наясно какъв е днес живота - живее в някаква отминала епоха.
2. Здравей!
Не мога да дам съвет иначе бих ти казала изживей любовта си! Но искам да ти разкажа моят съсипан живот. На 30 съм но преди 10 години мислех че съм срещнала любовта и се затрих с мъж който е с 15год по голям от мен.... беше добър с мен, може би наистина ме е обичал и съм сигурна, че още ме обича. Но годините оказват огромно влияние и това е тормоз скандали, непоносимо е понякога. Не послушах родителите си а те винаги трябва да се слушат защото всеки родител иска най-доброто за децата си..... сега не смея да им се оплача, въпреки че те усещат ....с една дума съсипах живота си....сама съм си виновна....искам да се махна от него но имаме дъщеричка и за нея баща и най-добрия...след толкова години на толко обиди и унижения не бих казала, че го обичам но.........помисли си мила за след няколко години! То ще е ревност......и от там скандали, обиди.....дано да греша но аз го изживявам затова само ти разказах накратко....успех! Избери си правилният път!
.
3. Човек живее с родителите си до време, след което сам прави своя съзнателен избор за партньор в живота си. Не мисля, че майка ти се притеснява толкова от факта, че човекът до теб е разведен, а по-скоро от голямата разлика в годините между двама ви. Защото ако сега тази разлика не личи /нямам предвид само възншният вид, а и това на какво емоционално, интелектуално и пр. ниво са двамата партньори и какви са общите им интереси/, след някоя и друга годинка ще започне да ви измъчва и двамата.
Ти си още млада, живота е тепърва пред теб, ще ти се ходи по дискотеки, ще ти се излиза с приятели, а той ще иска дете и семеен уют. А относно това, че е разведен, не мисля че е от голямо значение дори и в малкият град, където повечето хора се познават и все ще се намери някой "доброжелател", който да подхвърли коментар относно семейното положение на твоята половинка. Не трябва да се обръща внимание на приказки от подобен род и да се впечатлява "родителското тяло" от това.
На мен самата ми беше доста трудно в началото докато успея да убедя моята майка, че приятелят ми тогава /сега вече мой съпруг/ не е "втора категория човек и като не е имал веднъж късмет в живота има право на втори шанс. Не и трябваше много време да опознае и приеме, както него, така и прекрасната му малка 5-годишна принцеса, която всички обожаваме, но за съжаление рядко виждаме... Така че дай време на майка си да го опознае и прецени. Послушай съветите и, но все пак ти си достатъчно порастнал, зрял и отговорен човек и би могла сама да вземеш правилното решение...
Каквото и да решиш да направиш в бъдеще, ти желая много успех!!!
4. Какво съвпадение! И моят човек е с 12 години по-голям от мене. Ние живеем заедно и майка ми буквално ме "яде". Изяде ми душата, побърка ме, то са крясъци, клетви, писъци, ужас. Аз обаче съм разведена, а той-вдовец. Животът ни вече тече наобратно и нямаме много време за губене, обаче и моите близки /всичките - родители, деца, лели, приятели/, и неговите близки така са настръхнали, че е ужас и безумие! Напук на всички ще остискаме, защото това си е нашият живот! Не се отказвай и успех! 12 години са поносима разлика, а всеки трети май вече е разведен.
5. Искам да споделя и моят опит с разведен с дете. Бяхме колеги, аз бях след раздяла а той след 3 месечна раздяла с тогавашната му жена. По-късно се разведе. Този човек ме караше да се чувствам невероятно, но само за няколко месеца, след това започнаха скандалите, ревността и непрекъсано задаване на въпроса дали съм готова за брак с него и дали ще приема детето му. Това е много трудно, не всеки може да гледа чуждо дете било и то на неговия любим. Изживей си връзката но знай че един ден ще дойдат трудностите и тогава ще прецениш наистина дали този човек си заслужава. Цветята, уважението и еуфорията може да се окаже че са били до време, дано да греша.
Знай че човек претърпял развод е наранен и със сигурност това би оставило някакъв сериозен отпечатък в него. Опитай се да разбереш причините и ако имаш възможност изслущай и двете страни,след това а и с времето ще разбереш какво да правиш. Помни че майките никога не грешат в преценките си....никога
6. Аз съм номер 4, той прие детето ми като свое, на 12 години е, пълен отвратен пубер. Не се отказвай, ще съжаляваш, да знаеш!
7. Здравей! Моят приятел също е разведен с дете. В началото мислех че всичко е ОК, бях заслепена от луда любов и нямаше да повярвам ако някой ми беше казал, че детето му ще се превърне в голям проблем за мен. Разликата ни е 14 години, но това не е проблем. Бил е женен за друга жена, с мен не иска да сключи брак - било остаряла институция, представи си, но и това не е най-основния ми проблем!
Момчето му е на 8, живее при майка си, не е лошо дете, приема ме и ме обича. Обаче не мога да разбера защо се очаква от мене, като го взимаме през събота, да съм такава каквато не съм, да се съобразявам къде сядам, какво слагам на масата, как се обръщам към любимия /трябва да е задължително на име, "мече", "зайче" са табу/, да внимавам как го поглеждам това дете, как му говоря, да му се усмихвам в продължение на 12 часа. Нещо повече - графика за взимане не търпи никакви корекции - целият ми живот е съобразен с детето, не притежавам всеки втори свой уикенд, не притежавам 5 от 10-те си почивни дни през лятото, понасям постоянното дърдорене на семейството му - какво чудно внученце, как сега му е съсипан живота, колко страда, как се обадило на баба си и ревнало "баща ми ме прободе с нож в сърцето!". Може би много хора ще ме критикуват, ще кажат - какво толкова, взимаме го през седмица. И аз така си мислех, напъвам се сама да се навия, обвинявам се, че съм дребнава и егоистична. Обаче живея под наем /жилището му се ползва от жена му/, отделям 200лв от заплатата си за издръжка /защото той отделя 600 за кредити, теглени преди 3 години за паркет и дограма на онова жилище/, ходя заедно с него при майка му всяка седмица и слушам колко нещастно дете е "захвърлил". А съм на 25, отказват ми се сватба, дом и дете.
8. ЕТО СЬВЕТ : НЕ СЛУШАЙ МАЙКА СИ А СЬРЦЕТО СИ !!!!!!!!!!!!!! УСПЕХ :)
|
|
|
|
|
|
|
