Споделена история от Любов и изневяра |
преди: 17 години, 2 месеца, прочетена 5637 пъти
Незнам как да започна.
Не че имам кой знае какъв проблем,просто вътрешно не се чувствам добре. Преди години се влюбих в един мъж и той беше първият в живота ми.обичах го страшно много,чак ме болеше. Правех всичко за него. Но разликата ни в годините беше голяма,и въпреки че поддържахме връзка 5 години, знаех че ме обича по-скоро като сестра, а мен ме болеше.Изживях най-прекрасните мигове в живота си с него, и сега ги помня съвсем ясно. Не се получи, както става ясно, а аз умирах от болка и реших, че ще го забравя, или поне, че ще се опитам.
И ето, че след време срещнах друг мъж, беше много нежен и внимателен към мен,влюбих се в него и бях щастлива.Заживяхме заедно,но имам навика да съм твърде откровена,защото смятам,че е най-добре да си на чисто както се казва, и споделих с него за този мъж.
Бях студентка тогава и един път се отбих при стария ми приятел и просто си поговорихме,нищо повече. Прибрах се по-късно от обикновено и приятелят ми се обадил на моя колежка, която му казала къде съм.Стана скандал, обвини ме в какво ли не. Както и да е,няма да изпадам в подробности.
Следващите 2 години бяха ад. Просто не ми се разправя докъде може да стигне човек, когато ревнува.Бях накрая на нервите си. Реших да го оставя, обичах го много,но не можех повече да търпя. Разделихме се.
Приятелят ми ме подлуди, направо ме преследваше и все ми повтаряше, че ме обича и ще се промени, че ми вярва. Върнах се при него и наистина ,въпреки всеобщото мнение, че човек не може да се промени, той го направи. Сега имаме дъщеря...
Но аз някак не съм същата.ревността му уби много от чувствата ми към него, не че не го обичам, просто много ме нарани и подсъзнателно не мога да простя и забравя. И сега другия пак се появи. Не че нещо се е случило, но след 3 години без да се видим, отскоро доста често го срещам и когато го видя краката ми се подкосяват...
Знам, че още го обичам,а той сега е толкова мил с мен. Семеен е. Но отношенията ни не са преминали границата, просто ми е адски приятно да го виждам, да говорим. Знам, че не бива даже и да си помислям за нещо, защото искам семейството ми да остане стабилно и дъщеря ми да живее с двама родители, просто понякога ме измъчва мисълта за него, желая да говорим, да сме заедно, а знам, че това никога няма да стане.
А толкова много го обичам, все още...
Това е.
Просто исках да споделя с някого,да ми олекне.
Поне да го кажа.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 17 години, 2 месеца hash: 7786957068 |
|
1. Момиче...Това ти е била първата любов,както сама го каза...дори да минат 50 години и да не си го виждала през това време и го срещнеш чувствата пак ще се разбунтуват,незначи че ще бъдеш пак лудо влюбена в него,но просто ще ти стане или приятно или гадно,в зависимост от ваще минали отношения...все пак приятеля ти и явно сегашен съпруг се е променил,хубаво е че си му дала втори шанс и си успяла да продължиш напреде вместо да копаеш надолу :) Тъй че първата любов не е способна да бъде забравена,за съжаление....но просто,не е нужно да копаеш надолу,като можеш да летиш в небесата :)
|
| преди: 17 години, 2 месеца hash: bcd3f05fdc |
|
|
