Нито едниния, нито другия, нито сама?
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 2620 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 22 години. Студентка съм в друга държава, да кажем държава А. Очертава се да уча още 4 години. Това е много време.
Имам приятел от близо 4 години, преди 2 години замина за (държава Б. да кажем), от 2 години поддържаме връзка от разстояние и сме се виждали 4 пъти за 2 години. Разстоянието е голямо.
Лятото бях в държава В. (да се уточня, че държавите А. Б. В. не са България, и Г. не е ама не съм стигнала до нея) В държава В. работих и се запознах с момче, с което доста си паснах, българин. Бяхме си приятели, всичко точно, и това за кратко време.

На мене ми се наложи да се върна в държава А. да уча, а той в България, но не спряхме да комуникираме, по скайп, фейсбук, намесиха се чувства, желание да се виждаме и това докато съм във връзка с добро момче, на което много държа. Не знам как това момче ме обърка, не знам как изпитах увлечение към него. Чувала сън това, че ако има втори да избера втория, но и с него ништо не може да се получи. Той сега замина за държава Г. Аз си стоя тука самичка пък приятеля ми и това момче са далече.

За сега си гледам образованието, не ми трябват момчета, но се чуствам сама, искам да си имам някого на когота да разчитам. То аз приятели нямам тука, всички са разпръснати. Живея в интернет. Търся си някакви занимания - спортувам, уча, но когато се чуствам сама нищо не е интересно. Не знам, това депресия ли е, какво е. По принцип съм усмихната, не съм от най-общителните. Чудя се какво да правя с тези 2 момчета. Приятеля ми е луд по мене, много е влюбен, търси начини да се виждаме по-често, страх го е да не ме изгуби, и аз не искам да го наранявам, и той е самотен там. Искам за него най-доброто, даже ми се иска да си намери друга, но в същото време го искам само за мене.

А това момче от лятото.. с него сме на 2та полюса, напълно различни, и точно това ни превлича един в друг, не знам какво изпитвам към него (вечния женски проблем- не знаем какво искаме, но искаме всичко) Да кажа също. че приятеля ми е първия и преди не съм имала увлечения по други момчета, за първи път ми се случи. За любов не мога да говоря защото не знам какво е. Обичам приятеля си, не мога да го лъжа и като му казах за това другото момче видях как го нараних, не мога да му го причиня. Страх ме е да остана сама, не искам и нямам желание да се виждам с други момчета тука. Имам 2ма които не знам какво да ги правя, трябва да избера ама как да го направя при условие, че и в 2та случая ще съм сама както и сега.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: 4d6d23ea39

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Мда, просто ти не знаеш какво искаш, ч*кати се(извинявам се за израза, ама истината е грозна) и си решила да си направиш малка авантюра! И сега видиш се оказало, че имаш съвест, която се опитва да ти каже да не си играеш с чувствата на хората, но ти едва ли ще я послушаш! Има една приказка за твоя случай: "Далеч от очите, далеч от сърцето"!!!

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 2d4c1da7a7

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Ами авторке, добре е, че споделяш историята си, защото в твоята глава определено са едни мисли, а на мен пък проблемът ти ми се струва лесно разрешим и не чак дотолкова сериозен. Първо, обърках се с тея кодови букви А, Б, В и тн, тъй че първи съвет- като искаш да кажеш нещо, просто го кажи в прав текст, така че да те разберат. Ако те притеснява анонимността, можеше да си измислиш други имена на държави, които да сложиш в историята. Аз също съм студентка на твоята възраст в чужбина и не мисля че 4 години са чак толкова много време, бързо минават, но е важно как. По темата: първо, на 22 си, млада, здрава, права, възможностите са пред теб, а ти се задръстваш с някакви мисли. Второ, този приятел с когото сте от 4 години, ако беше толкова сериозно щяхте да измислите начин да учите на едно и също място за толкова време. Или поне програма по Erasmus, поне нещо, така че да се виждате по-често. Истината е, че нито ти, нито той сте предприели нещо за тези години. От хората, които аз познавам, има една двойка, които бяха приети в различни държави, впоследствие, момчето се прехвърли в университета на момичето, някъде около година по-късно. - значи може. Но всичко е въпрос на приоритети, и за двамата може да е по-важно да сте там, където сте и да не искате да се прехвърляте. Щом това е по-важно, в което няма нищо лошо, значи тази любов все пак не е толкова силна, а е по-скоро страх от това да сте сами. 4 години изобщо не са малко време, а както ми се вижда, ти имаш нужда от партньор до себе си, който да те подкрепя, все пак си далече от близките си и си на друго място, както сама сподели. За мен най-логичното решение е да не отписваш с лека ръка възможността да срещнеш някой там, където си, ще ти е много по-лесно, повярвай ми. Ще си излизате, ще се забавлявате, ще си помагате. Сама си усложняваш живота, вместо да си прекарваш сега добре, когато си млада, и отговорност ти е ученето и евентуално някаква почасова работа, без деца, семейства и там подобни... , просто ти сама си го правиш така.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 1b59880721

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   да се уточня, че държавите А. Б. В. не са България, и Г. не е ама не съм стигнала до нея ю лост ми

 

...

горе^

преди: 10 години, 2 месеца hash: 42d724dfb8

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Накрая от отчаяние ще се хванеш с някой арабин, дето ще те прибере в катуна/харема и ще се оправи работата!

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 2fa09908ac

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   От авторката: N2. не ми се ч*ка, обясних че не искам да съм сама, не съм имала никакви авантюри с това момче, просто привличане и пасване, усмивки и хубави моменти (без нищо интимно). Той беше до мене лятото, подкрепяше ме, помагаше ми, не се чуствах сама. Жените имаме и още един голям проблем, искаме внимание, получавах го, бях доволна, имаше тръпка, вълнувах се като го виждам, радвах се, радвам се и се вълнувам като видя приятеля ми. N3 благодаря за коментара. Приятеля ми замина да работи в друга държава, не да учи. Той изяви желание да дойде за известно време при мене, ама аз го спрях и му казах, че не трябва да се влияе от мене, а да гледа своя път. Той търси всевъзможни начини да се виждаме ваканциите и ми говори за след завършването ми, да отида при него. Хубаво ми е с него, но не смятам, че той е човека, с когото искам да прекарам живота си, не мога да мисля за такива неща още. Не искам да го наранявам. А за това да си намеря някого тука, това би било най-лесното за мене, да съм доволна. В момента не мога да си го представя да съм с някой друг, ама знае ли някой, те се появяват изневиделица. Ако имах някого напрредвид сигурно щях да мисля различно, но в момента не искам някой друг, пък и не ми се остава в тази държава. N4 не е чак толкова объркващо: в А. уча, приятеля ми е в Б. работех и се запознах с момчето във В. и той сега е в Г.

 

...