И двамата сме женени но сме много влюбени и се обичаме преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 2848 пъти
Здравейте искам да споделя нещо което с никого не съм споделяла, омъжена съм от 18 години, до преди няколко години си мислех че мъжът ми е най голямата любов, но през последните години нещо стана между нас, не правим толкова често секс и не получавам онези ласки които получавах преди, това ме тормозеше донякъде и си мислех че така ще продължи живота ми, докато не се запознах със един по млад от мен мъж също семеен по интернет.
Всичко толкова бързо се разви, сякъш и двамата сме се чакали и познавали от години, влюбихме се толкова силно и мисля че не можем един без друг, виждаме се тайно, не искаме да си разваляме семействата, защото и аз и той имаме по две чудесни деца и това може да съсипе живота им. Мисля си, че никога не съм изпитвала толкова силна любов, както към него, много го обичам и той ми отвръща със същото, прави ме много щастлива, не знам до кога ще продължи всичко това, но мисля че нещата станаха много сериозни, какво да правя, объркана съм, сигурно има някакво разрешение на всичко това, но аз не мога вече без него и много се обичаме, посъветвайте ме.
1. Аз имах такава тайна връзка 4.5 години. Той беше женен, а аз-разведена. Беше любовта на живота ми и досега не съм обичала толкова. Но като минава времето в един миг чувствата изтляват, не са така силни и един ден събрах сили и му казах сбогом. Преживях го сравнително лесно и той също. Става като в семействата - свикваш и чувствата не са същите. И сексът не е като в началото. Моят съвет е - изживей си голямата любов, не прави нещастни толкова много хора около вас - децата и съпруга си и неговите също. Защото децата на разведени родители са невероятно нещастни, каквото и да разправят психолозите.
2. Здравей! ... и аз съм в твоито положение и те разбирам напълно. Отдай се на любовта и бъди щастлива, няма нищо по хубаво от това, че и двамата се обичате и сте щастливи когато сте заедно. И аз съм щастлива когато съм с моита тръпка и с нетърпение очаквам поредната ни среща, и се моля този вълшебен сън никога, ама никога да не свършва.
3. А дали вашето щастие изградено върху чуждото нещастие има бъдеще? Задавате ли този въпроси мили дами, вие които се напъхвате в живота на другите и мислите само за себе си? За собствения си нагон и собствените си желания. Дали сте способни да мислите и тези около вас на които преди това сте се клели във вярност и любов? И кого лъжете тези които обичате сега, или тези в които ще се влюбили преди? Или не сте способлни да обичате и само пробвате, докато се убедите че не сте хора които даряват любов, а сам такива които крадат щастието на другите хора, защото сте неспособни да създадете свое такова. Има над какво да се замислите, ако изобщо имате желание да погледнете дълбоко във себе си, може да намерите нещо което няма да ви хареса.
4. Браво мила. Правиш това ,което аз не посмях. Успех. И не мисли за последиците. А не посмях, защото съм обсебена от моят мъж, вече 18 години. А това е нещо, което не всеки би искал да преживее. Успех .
5. Мда за жалот този латино сценарии се случва маи навсякъде по света и у нас. Края му идва с крах и с различн развръзка за всеки отделен случаи. Има развод при други има прошка при трети отрезвяване и така сега ще видим при теб как е:)
6. Няма по хубаво нещо сутрин да се събудиш и да се усетиш
че си влюбена. Че знаеш че някой те обича. Завиждам ти.
Но аз като мъж , който не може без любовница те съветвам
да бъдеш по внимателна. Усещам че си хлътнала. Тъй ще
ти продължи вече живота. Това е само началото. Ако послу
шаш някого и скъсаш ще почувстваш нужда от нова връзка.
Карай си живота и намери начин да контролираш сърцето си. Успех. И аз чукам една женена . Тя ме лъже че ме обича. Аз пък я лъжа че и вярвам.
9. Аз съм дете на разведени родители..израснах при майка си..баща си виждах често..тръпката по която се е увлякла майка ми на времето изчезна..извън брачната й любов не беше женен..малко след като нашето семейство рухна..и мечтите на майка ми се сринаха ..родителите на онова момче прогониха майка и момчето от мъка ли незнам защо се ожени адски набързо..така понякога свършват сериялите ..За нищо никого не се сърдя и никого обвинявам, защото това е единствената постъпка продиктувана не от разума, а от сърцето на майка ми..Простила съм я отдавна, защото тая жена живее в името на моето щастие..но да си дете на разведени родители е нещо много мъчително..Аз съм на 20 години ..,но за в бъдеще не бих го причинила на собствените си деца..
11. БЪДи себе си но ще те посьветвам само сьс едно не разрушаваи семеиството което си градила толкова години бьди реалистка мисли и за другите които са около теб а децата ти какво ще стане сьс тях всичко ще омине и ти ще разбереш че сьпругьт ти и децата ти са всичко за теб УСПЕХ!
12. здравейте и аз съм влюбена в женен мъж, тоест съм хлътнала като глупачка имам де те и съпруг който ме обичат но нали хората немогат да си контролират чувствата какво ще стане незнам. Но вкрайна сметка живеят само влюбените другите просто съществуват така е казал един учен. Животът е един и трябва да се изживее така както ти е писан, все пак няма нищо случаино на този свят за всяко нещо си има причина.
13. Като сте толкова влюбени, чувствителни, щастливи, смели, сънуващи, мечтаещи, онеправдани от съпрузите си жени мислещи само и единствено за тръпката (или трътката)... защо не отидете, не направите и от него няколко деца, после от следващия, с който имате тръпка и така...
След като се предавате на нещо толкова животинско значи трябва да сте такива същества. Защо мислите ама как ще ги изхранвам, как ще ги възпитам, за всичко да търсите оправдания, вие сте чистопробни егоисти... НЕ? "Плодете се и се множете"
И давайте по повечко че нещо българи не останаха!
15. 14 - Визирам жените, а не авторката. Всичките дето следвали сърцето си, да но това не е приказен сън, а първичен стремеж към възпроизводство... само дето нищо не произвеждате, а си поемате пак социалната роличка на депресирана и неразбрана жена в оковите на брака
16. И аз съм в твоето положение. И като решихме да се събираме и като почнаха проблемите, а може би и с времето почнохме да си виждаме недостатъците.
Затова моят съвет е изживей любовта си, но си разваляй семейството. С времето чувствата отминават и тогава се вижда, че другия не е по различен
17. Как да постъпиш? Щом се обичате, обичайте си се. Както казва един мой познат: ще ти мине. Докога ще продължи? Докато не ви усетят. Тогава събуждането ще бъде отрезвяващо. Така че не си прави предварителни планове, просто няма смисъл.
