И дали всичко се връща? преди: 6 месеца, 2 дни, прочетена 904 пъти
"Утре ти ще си на дъното и ще ме търсиш, но ще е късно, пожелавам ти го искрено и нека тъпкано да ти се връща"- Днес това го виждах от всякъде, на всеки skype и във facebook, явно е била някаква нова чалга песен...Както и да е, хареса ми и ми напомни за нещо и се замислих....
Нещо подобно бях пожелала на бившия си приятел, силно го исках, исках да преживе всичко, което и аз, исках да страда, да плаче ,исках да се чувства ужасно и от ужаса , в който е, просто място да не си намери....И както и да е...случи се, но изненадващо за мен, не бях щастлива, не се почувствах по-добре, а мислех че ще е обратното.
Изведнъж разбрах, че каквото и да се случи с него, вече просто няма значение, колкото и да страда, все ми е тая.И аз съм страдала и аз съм плакала, но това е минало.....и дори и той сега да е в пъти по-зле, това по никакъв начин не променя моята болка.Защото тя просто си остава...
Мислите ми цял ден се въртят в тази посока....Отмъщението, не връща загубеното (това го бях прочела някъде), но означава ли това, че отмъщението ни кара да се чувстваме по-добре...за малко?И защо пък чуждото нещастие трябва да ни прави щастливи?
Незнам, това може би си е присъщо на хората.Като малка знам, че са ме учили, че не е добре да отмъщавам, какввото и да са ми направили.
Така си и остана, говоря си само, мога да закълна някого дори...но не бих му навредила по никакъв начин.
И въпреки това основния принцип в живота ми е "Всичко се връща", просто тази мисъл ме успокоява....гаранция ,че ще се случи няма, но поне може да си живееш с надеждата , че тоя дето те е прецакал ще страда....
2. Преди доста време в студентските ми години бях изоставен три пъти от възлюбените ми девойчета, които предпочетоха кариерата и категорично не искаха обвързване с деца - да не им пречат. Сега и трите са над 40, разведени и без деца, пишат научни трудове, които и да се четат, то ще е от много ограничен кръг хора и са изпаднали в депресия от наближаващите самотни старини. Та има нещо таква, че всичко се връща, навремето не съм им го пожелавал, но и сега не злорадствам на съдбите им, по-скоро ми е жал за тях - когато случайно се срещнем и аз съм със семейството си, ги виждам, че едвам прикриват тъгата си. Действително чуждото нещастие не може да ни направи щастливи.
3. Според мен всичко се връща рани или късно. Аз не съм от хората, които да отмъщават или пък да пожелават лошо на някого. Не го правя, защото знам, че "отгоре" някой гледа и всичко "запаметява", така че никой няма да остане ненаказан.
4. Мила, разбирам те напълно. И аз преживях същото - след като приятелят ми ме заряза, дни и нощи страдах, плаках и се молих един ден и него да го боли така, както мен. Не след дълго дойде и този ден, но когато разбрах и на мен не ми стана по-добре. Може би бях страдала толкова много, че имах чувството, че съм загубила всякаква чувствителност. Мислех, че съм загубила състраданието си, всичките си човешки качества... Беше ми просто все тая. Нито страдах за него, нито се радвах на нещастието му. Казах си само "Дано сега си разбрал какво ми беше на мен".
Така че аз не вярвам, а съм убедена, че рано или късно всичко се връща.
И аз не обичам да отмъщавам, няма смисъл. Даже мисля, че когато мръсникът, който ни е наранил си го получи от някой друг, ще му е по-кофти. Може и да греша, но няма смисъл да се озлобяваме и да кроим планове за отмъщение. Накрая едва ли ще изпитаме истинско щастие от чуждата болка. Достатъчно е просто да знаеш, че всеки си получава заслуженото рано или късно.
5. Да, връща се всичко. Затова и в живота има много болка и страдания. Не всякога разбоираме защо някому е дадено да страда. Вероятно е заслужил сам.
Ще дам един прост пример- така се получи, че при един ремонт майсторът ми взе доста висока сума, а аз не бях ориентирана в нормалната за този род услуга цена и мислех, че е в реда на нещата. Впоследствие разбрах, че не е така и много ме заболя от наглостта му. А бях му оставила и бакшиш...
Мислех си, ако някой ден на този мъж жена му се поболее от рак или синът му има някакъв инцидент, той ще се мисли за нещастен, онеправдан и мъченик. Обаче.... Дали някога ще си зададе въпроса какъв е бил той с хората. Защото, сигурна съм, както е постъпил с мен, непознатата, така е постъпил и с много други хора, стига да е преценявал, че може да ги прецака. Аз не знам каво е правил той с други хора, нито те за мен, но Бох вижда всичко и един ден той ще си плати- независимо по какъв начин. Ще плати за причинената болка.
Ето затова има много страдание в света. Обикновено хората изплащат греховете си с него.....
Но има и щастливи хора- здрави, обичани... Сигурна съм, че техните души са заслужили това.
6. Има смисъл в отмъщението,но когато дойде на време.Сама знаеш,че след години дали този човек е щастлив или нещастен не ти пука.Ти дори си го забравила.Но твърдя,че когато му се върне на време,когато все още изпитвош болката и ти-то тогава удовлетворението е сладко.Знам го от опит.Имало е случай когато са минали години и въпросния човек се пърже в мъка и безумие,но това вече мен не ме е засягало и не ми е пукало.
Само че има и случай когато възмездието е дошло на време.Тогава вече си изпълнен с благодарност към съдбата че е въвела равновесие.Запомни обаче едно-никога не пожелавай болест и смърт някому.Никога!Бог да го съди когато и както реши.Пък ти гледай на пред и болката ще се разсее.Това е много обширна тема и ние всички тук,нямаме нужното време за да я обсъдим.Успех ти желая!
7. Ще повторя и аз като кажа ДА всичко се връща.Като ученичка харесах едно момче- не че беше хубав ами щото харесваше най-харесваното момиче от класа ни. Реших да се докажа-че не съм по-назад от нея и след време аз вече ходех с него.Но ми беше скучен дори не го харесвах а той беше толкова добър и толкова истински влюбен.Искаше да се ожени за мен а аз не знаех как да го отпратя без да го нараня и взех че постъпих по най-гадния начин-изневерих му.Не съм си го простила -за тези които ще ме упрекнат сега и никога не съм го повторила .Но ми се върна тъпкано-омъжих се след време за човека с когото му изневерих.Не минаха и 7год. и съпруга ми ни изостави и мен и синът ми.Изпитах в пъти по-силна болка от него но си го бях заслужила.Научих си урока Слава Богу и успях да преодолея всичко достойно.Отгледах сама сина си вече 10год.Не пожелавах нищо лошо на бившия си съпруг-простила съм на всички всичко и не тая злоба в себе си.Научих урока си платих си за всичко и едва сега намерих щастието да открия най-прекрасния съпруг на света!!!
