 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Аз съм тази, която няма чувства
преди: 14 години, 3 месеца, прочетена 5245 пъти
Да, нямам чувства. Нямам и очи за мъжете около мен. Не ги виждам като личности. Виждам само еднакви силуети, идват и си отиват. Не помня как изглежда усмивката ми. Нищо не може да ме развълнува. Никой не може да ме трогне. Имам чувството, че и бомба да падне пред мен пак ще остана равнодушна с онзи безжизнен израз на лицето ми.
Всичко започна преди доста време. Случайна среща. Обикновена. Нямах представа как ще промени живота ми. Как ще ме превърне в това, което съм сега. Живо е тялото, душата е мъртва. Той беше едно обикновено момче. Не усетих как обичта се зараждаше. Как бих могла? До сега никога не беше идвала. Не онази временната, а онази истинската. Която те кара да не спиш и да трептиш от радост, същата, която може да ти отнеме всичко. Беше споделена. Но се объркаха нещата. Глупави недоразумения.
Той го прежива, охладня и вече не ме иска, не го боли. Аз обаче заживях с тази болка, с надеждата и отчаяните опити да го върна. С времето болката растеше. А той все повече се отдалечаваше. Като свещичка в тъмнината, към която не спирах да бягам. Всеки път когато я доближах, почти я докосвах, но не можех да я стигна. Никога! Болката стана толкова непоносима, че успя да ме прекърши.
Днес нямам сила да се боря за него, нито да се боря да продължа напред. Не плача, просто стоя безмълвно в тишината. Нищо не остана от мен. Мечтите се изгубиха, надеждата, че ще се върне също. Сърцето вече бие бавно и спокойно. Кръвта ми е студена. Остана само една измъчена и уморена любов, която не търси любимия, а тихичко се моли да умре по-бързо, за да не се мъчи повече.
Не знам къде е той в този момент и как живее. Дали е щастлив или още мисли за мен. Дали е сам или с друга. Искам само моите мисли да го стигат винаги, да го прегръщат и утешават когато се чувства сам. Щом отне моето щастие нека го носи със себе си цял живот, да е щастлив като за двама. Но най-много искам никога да не изпита това, което преживях аз.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 275ad02d4f |
|
1. Миличка мисля, че най-добрият начин е да подновиш контактуването си с него и ще се зародят нови чувства, не любов, нещо друго и накрая или ще останете приятели или ще ти стане безразличен :)
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 7d96cc915d |
|
2. Първо да кажа, че историята ти наистина ме натъжи. Знаеш ли, мога да ти дам много примери, които са ми се случили и в дадения момент съм вярвал напълно, че точно това е нещото, което искам, нещото което има смисъл за мен. След което всичко е отивало на вятъра и съм оставал разочарован. Минавало е време а аз съм продължавал да мисля за това, което съм изгубил. След това са се случвали други неща, променяйки представите ми напълно и съм си казвал добре, че стана точно така както стана. Сигурен съм, че всеки един човек може да каже това за себе си също. Просто в дадения момент за нас това е всичко. Спомням си как в първи клас ми откраднаха едни ръкавици, които много обичах. Доста го преживях. На ръкавиците им е било все едно. Чак когато пораснах осъзнах, че това са били просто едни ракъвици. Но го помня и до днес. ;) Това е и твоята любов. Срещата ти с това момче преди е била случайна. А сигурна ли си, че утре вървейки и плачейки няма да срещнеш истинската си любов зад някой ъгъл? Номера е да вървиш обаче. И знаеш ли в какво съм сигурен, сигурен съм в това че ако едно нещо е истинско, то не си отива. Колкото и истинско и споделено да ти изглежда че е било, то е било такова само за теб. Знам че сега виждаш само собствените си грешки. Повярвай ми след време, ще видиш всичко, всичко ще си дойде по местата. Как да преживееш докато дойде това време? Какво обичаш да правиш? Прави това, което обичаш! Ходи в залата на бокс, на риба, на лов, пий бира и гледай мачове, карай мотори... Хей, все пак съм мъж, но мисля че разбра основната идея нали? :)
Ралф
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 6cd6f3bcf8 |
|
3. Много талантливо и прочувствено написано, усеща се, че душата ти страда, дано да го преживееш с времето.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 72795d139a |
|
4. Е, уж нямаш чувства, пък се уби да ревеш за някакъв-си-
там..., ти чувствата си ги имаш, но подобно на всички кифлички се опитваш да се направиш на силна, безкомпромисна и независима жена, за да покажеш на въпросния мъж, колко ти е добре без него - тъп номер, заради такива като теб, понякога се срамувам, че съм жена - не, че нямаш чувства, просто гроздето ти е кисело, защото е прекалено високо.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 4cda37ace8 |
|
5. Mного красиво написано и ужасно тъжно, разбира се. Не се задълбавай толкова в проблемите си, знаеш, че времето лекува и скоро някой ден ще се събудиш, без вьобще да мислиш за него, ще го позабравиш, ще върнеш усмивката си и ще разбереш, че всеки човек трябва да изпита тази изгаряща любов, иначе не сме хора. Успех и дано се съвземеш! :)
|
...
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 8ed3c103b7 |
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 8292aecf88 |
|
7. ЕЕЕЕЕ браво бе номер 4 тва да тича по гъ*а на някого, който не изпитва чувства към нея за теб е велико ли ?
Ами аз пък се срамувам от такива безхарактерни слабачки като теб - вечно молещи се на някого явно !!!!
към авторката
историята ти ми е много позната ... и донякъде разбирам какво чувстваш
Стегни се мила- животът продължава напред , а ти трябва да го уловиш ... Не мисли непрекъснато за него, излизай навън с познати и се опитай да не е непрекъснато в ума ти... мисълта за даден човек ни съсипва, но ни и прави много по-силни ... С времето, ако не изчезне любовта ти към него, то поне ще остане по-надълбоко в теб и няма така да те боли
Горе главата и продължавай напред трябва да се бориш сама със себе си
КЪСМЕТ !!!
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: fe22b47113 |
|
8. Първо искам да благодаря за (почти) всички съвети,написани до тук.Съжалявам ако наистина съм ви натъжила с историята си,но исках да покажа какво се случва с мен вътрешно,макар и анонимно.Всички знаем,че нищо не е вечно.Както казвате "след време","скоро" всичко ще се оправи,но.....не се случва.Аз самата не знам какво точно се случва с мен.Страх ме е къде и как ще му излезе края.
НОМЕР 1,ти ми казваш да подновя контактите си с него,но това не може да стане.Не мога да го накарам на сила.На мен самата не ми останаха вече сили,за да продължа да опитвам.Да,имам всичко необходимо да завъртя главата и да върна един мъж.Красива съм и умна до колкото се преценям,но кой би искал до себе си човек,в който няма никаква искрица от радост.Кой би искал момиче изморено от безсъние,сълзи и напразни надежди?Как да ме поиска той отново?Как, като щом погледне лицето ми веднага се изписват болката и отчаянието?Няма и спомен от веселото,изпълнено с тръпка за живот момиче,което той хареса преди време.Вие бихте ли искали такъв човек до себе си? авторка
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 29267ca2b8 |
|
9. Мисля, че драматизраш нещата малко повече, от колкото е необходимо. На самосъжаление си го ударила, а то не е добър съюзник.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 11a5d3befc |
|
10. Здравей ,напълно те разбирам и повярвай ми знам какво е да те боли до толкова че да не виждаш смисъл в нищо и животът да е сив ,да се будиш със сълзи на очи .Преди няколко дни написах тук "възможно ли е човек да спре да чувства "..съвет и да искам не мога да ти дам защото и аз като теб страдам .но се надявам всичко да отмине .
Не се предавай !!!
Ако имаш желание пиши ivii_@abv.bg
|
...
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 34635077d6 |
|
11. Харесва ти ролята на многострадалната Геновева? Играй си я тогава. На мен не ми пречи, само е малко отегчителна...
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 75a42571bc |
|
12. Успяла си да предадеш скръбта си, мъката, тъгата...Но никой не е умрял, нали?! Я давай по-ведро! Умно момиче си, затова не губи радостта от живота! Нищо чак толкова страшно, фатално и катастрофално не е станало! Може времето да не лекува, но определено притъпява болката...Тепърва те очакват толкова много изживявания, смях, сълзи, обида, предателства, любов и емоция! Приеми предизвикателството и продължи да живееш! ТОЙ е затворена врата! Ели
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: b5ca0c4c65 |
|
13. Гаписано е прекрасно,усеща се болката в душата ти,умееш да я предадеш на читателите.БРАВО!Ще го преживееш.Бъди силна и продължи напред!!Знам,че не е лесно,но нима ще останеш да тъжиш по човек,който не тъжи за теб?Не си заслужава.Вдигни гордо глава на пред и търси щастието си ,както вълните тарсят своя бряг !
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 10cd9f3be7 |
|
14. Когато бях на 18 преживях същото, чувствах се точно така, както ти го описваш...все едно аз говоря. Дори по лошо ..изпаднах в дълбока депресия за която не искам дори да си спомням. Но..края на света не дойде..след време срещнах друга любов..и това беше моя човек! Колкото и катастрофално да ти се струва сега положението, знай ,че не е така! Ще се убедиш сама,само трябва време. Горе главата миличка, в момента бъди силна поне заради хората които истински те обичат..твоите родители например. Успех ти желая!!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
