Аз ли съм капризна?
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2064 пъти
Привет!
За първи път пиша тук, но от известно време мисля върху събитията в т. нар. ми любовен живот (или по- скоро липсата на такъв) и се чудя все самичка ли ще си бъда...
Може би трябва да се върна много назад още в пубертетските си години - никога не съм била лигла и животът ме е принудил да се оправям сама и да търпя лишения и може би твърдата зрялост която имах още от малка отблъскваха всички момчета от мен. Най честата картинка беше да бъда сватовница между моя приятелка и момчето, което харесвам. В крайна сметка един взе че се осмели - аз на 15 тогава той на 19 взехме че се събрахме. Бяхме заедно 4 години от които последните две аз изпитвах само уважение и благодарност. На втората ни година срещнах едно от онея лоши момчета, които искаш ( и те теб също) но знаеш, че не трябва да имаш. Около година и нещо излизахме веднъж на няколко месеца, пишехме си и си знаехме, че се харесваме, но сме най-неподходящата двойка затова на цената на слонски усилия от моя страна между нас нямаше дори целувка.... угризенията и вината ме разяждаха отвътре затова прекратих контактите и това остана поредното момче, което исках, но нямах. Междувременно с моя приятел най - накрая преспахме и благодарение на това, че вече нямах никакви чувства сексът така и не можа да ми стане интересен. Умея да доставя но не и да получа удоволствие. Цяла година го плавих по задължение докато най - накрая отношението на приятеля ми стана непоносимо и аз събрах кураж да си тръгна. Скоро след това между мен и едно момче по време на лятната почивка бързо се разви симпатия. Поддържахме контакт за малко, но разбрах че е сериозно обвързан и се оттеглих, а и бяхме от различни градове и нямаше как да стане. И ето ме на 19 - първи курс, студентски град и необвързана - казах си няма как да остана сама. Скоро срещнах момче толкова красиво и чаровно че краката ми се подкосиха. Реших както никога досега да предприема първата стъпка и го намерих във фейсбук и писах. Бяхме колеги, разговорът потръгна от само себе си - освен хубав беше и умен и забавен. Хлътнах страшно - заспивах с мисли за него, сънувах го нямах търпение да си пишем - сияех. После излизанията започнаха, гостувахме си, беше много тактичен - за около два месеца дори не ме целуна, а до мен трепереше като лист от вълнение. И накрая аха да стане се намеси наш общ познат, всичко свърши и той си хвана гадже. Бях съсипана меко казано. Трябваха ми около 4 месеца, за да се съвзема поне малко и да осъзная, че май сгреших като открито през цялото време му показвах колко го искам. Приятелките ми се опитваха да ме обнадеждат, но напразно. Една вечер преди около 3 месеца в една дискотека бармана, показа симпатии към мен още от самото начало. Това а и подтикването от приятелката ми ми вдъхнаха кураж да му поискам фейсбука. На другия ден той ми писа и спомена че трябва да излезем. Така около две седмици ми пишеше и казваше това, но кафе нямаше и незнайно защо изведнъж спря всякакъв контакт с мен. Стана така че насщоро се запознах с готино момче, но наранена от прямотата и добротата си сега реших да съм кучка - и бях. Никога нямаше да позволя пак да покажа слабост и да ме наранят. Таща обаче пак не ми се получи и в една нощ на откровения и двамата си казахме в очите че наглото ни поведение един към друг е следствие от неуспехи преди това и че още въздишаме по старите тръпки. Естествено всичко между нас приключи дотам и аз разбрах, че колегата ми който и сега да ми свирне тръгвам вече е сам. Реших да му пиша пак и съжалих - държа се уважително но с цезразличие. Това подсили старата рана.
Оттогава досега двама се опитват да ме свалят, но аз не мога да намеря нищо у тях и по - лошото - дадох си сметка че откакто с това момче нещата не се получиха съм се пробвала с някои, но все съм си го искала и чрез тях само съм притъпявала болката си. Неуспешно обаче, понеже получих още разочарования. В момента се съмнявам че ще бъда изобщо щастлива и се питам къде е проблема?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: b414321d9d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Къде е проблема - в теб.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 8ebbb6d171

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Според мен не си озаглавила правилно темата. Не виждам къде в историята ти става дума за каприз, понеже изреждаш случаи, в които мъжката част просто... куца за хубаво или лошо :) Веднага се припознах в повечето примери. И аз имам няколкогодишна връзка, в чийто партньор не бях влюбена, а привързана. Също съм имала трепети и изпепеляващи чувства към един, който си е лошо момче и не е било редно. Последвалите опити с други са ясни. Е, и аз съм сингъл в момента, но съм на 21 :) На този етап се чувствам добре, но и аз като теб съм си задавала въпроси какво не ми е наред. Има щастливо влюбени двойки, които са заедно с години и се женят, а отстрани тихичко им завиждам. Виж, това, което написа не звучи никак ненормално или нередно. Опиши нещо конкретно, за да можем да дадем адекватен съвет, за да преценим постъпките и мисленето ти. Но на това, което е на показ, мога само да кажа: няма място за безпокойство, още си едва на 19 и има да се запознаеш и срещаш с куп момчета, а кой знае - може едно от тях да се окаже точното :)

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 1edd1a7acf

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   За да имаш пълноценна връзка с друг човек, първо трябва да имаш такава със себе си. Да умееш да си щастлива когато си сама. А ти не се чувстваш добре сама (помисли защо), и затова си си поставила за фикс идея да бъдеш с някого, когото и да е, да го идеализираш и да вярваш в неуспехите си. Ще го срещнеш когато спреш да търсиш както се казва. Не ти трябва просто връзка, а мъж, който се отнася добре с теб. За да бъдеш с такъв, трябва да работиш върху себе си, своето развитие.

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: 112d4a962f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Да наистина не уточних каприза - имах предвид че ухажори се поярвяват отвреме навреме, но никой не ме грабва и нз аз ли съм с изисквания или всички тея неуспехи са ме "ваксинирали" от любов към друг освен момчето който ми е колега от университета. и съм вече на 20 :)) ) А към номер 3: просто животът ми наистина е труден но не навлизам в подробности и в една връзка в този момент бих намерила някаква опора и подкрепа. Да не говорим и че самотата се отразява и на самочувствието ми - така и не се получава с тези които харесвам, а се въртят такива на които не бих обърнала внимание. А и не на последно място от година не знам мъжка ласка. Не говоря за секс, а за мъничко нежност :)

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 8689a54985

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Съгласен съм с 3-ти коментар, аз имам и да добавя нещо от мен, авторке. Може и да не ти хареса. Първо - когато си във връзка с някого, но не го обичаш (а просто си "привързана" към него), си длъжна да му го кажеш. Иначе се получава ужасно неприятно, когато той те обича, а ти него - не. Дори и сексът казваш е бил безчувствен за теб - тогава защо не му кажеш веднага? Щеше да спестиш и на двамата доста време. Второ - разбери себе си, кого всъщност обичаш истински от всички тези момчета. Намери му координатите. Срещнете се. Обясни му всичко. Ако нищо не стане, поне поговори с него, та да ти олекне на душата. 100% ще ти влезе в положението и ще ти даде съвет. Трето - недей да играеш картата "лошо момиче", защото ще си изпатиш (ти и в момента си патиш, де). Всичко, което правиш извън честните правила на играта се връща адски неприятно. Сигурен съм че вече го виждаш това, но все пак да ти напомня. Хубаво помисли какви качества всъщонст харесваш у мъжете, разгледай всеки един който си харесвала и ги съпостави. С ясна визия, вече сама ще си наредиш живота.

 

...