Смисълът на живота - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121157)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18512)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Смисълът на живота
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2646 пъти
Не изпитвам нужда да общувам, или изпитвам, но изключително рядко. Казвали са ми, че не е нормално, защото хората били социални същества. Чувствам се добре, когато съм сам - когато работя сам, защото иначе се разсейвам. Когато съм вкъщи стоя сам в стаята си, слушам любимата си музика, и сякаш всичко е наред, но всъщност нещата не вървят. За да постигна мечтата си има един път, и той минава през комуникации, а в тази област съм много слаб. Не съм имал връзка с жена (мъж на 30 съм), и сякаш не съжалявам особено за това. Общуването не върви, защото не зная как, или не го искам, или просто няма какво да си кажем. А приказките не променят нищо, а само действията. Както казах, нещата не вървят, и за да ги променя, трябва да говоря, да влизам в роли и да играя театър. Веднъж изляза ли от зоната си на комфорт, после я карам на автопилот, и каквото стане. Изпадам в нелепи ситуации. Отделно, не разбирам начина по който функционира обществото, например започването на връзка между мъж и жена. Мъжът трябва да е ловец, който да преследва плячката (жената), а последната не трябвало да е лесна, защото ловецът щял да изгуби интерес. Твърде архаично и усложнено, и човек мигом се губи в лабиринт нелогичност и лицемерие. Може да е много по-лесно - качваш се на влака, и намираш този или това, от което имаш нужда. Но не е, така е прието. Трябва да се променя, да живея известно време нечий друг живот, пък нещата може и да потръгнат. Не избираме родителите си, нито къде и кога да се родим. Не съм сигурен даже дали можем да избираме приятелите си, мечтите си. Знам само, че не желая да съм тук, а другите възможности съвсем не са по-добри. Може би няма смисъл да се терзая, защото животът и без това е кратък. Толкова кратък, че няма време да постигнеш нищо значимо. Вероятно няма да бъде и оценено точно на тази територия. Кой знае! Това, че си падам малко особняк може би ме спасява донякъде от гадостта. Нека се заблуждавам, че светът е гаден, и затова съм нещастен. По-добре е, отколкото да знам, че съм идиот, и сам съм си виновен.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 10 месеца
hash: 5b69d51d90
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Светът е театър, това всеки ще го потвърди. Егото царува, показността, тези леко животински приоми, където единия е ловецът, другият плячката - също са факт. Аз съм по-млад от теб и съм стигнал до тези твои изводи още на 15-16 годишна възраст. Обаче съм чел и доста литература относно "смисъла" на тоя живот.

Първо - това че не избираме родителите си и мястото на което се раждаме, не е вярно. Избираме всичко, просто не го помним след като се родим. Всичко, което сами сме си избрали, е с цел да се усъвършенстваме като души, раждайки се и умирайки живот след живот (в този и в други пак материални светове). Всяка душа си има собствен план на развитие и "между животите" всичко се избира съзнателно.

Второ - знам какво е да обичаш да си сам. Аз съм същия, в това няма нищо лошо. Ние сме интроверти, обичаме да гледаме света отстрани, да си правим изводите без да участваме директно в "битовите" и "социалните" сцени от живота. Нямаме нужда от тази показност и его, нито да се перчим като някакви типични мачовци колко сме велики. ОБАЧЕ... не можем и да сме щастливи ако сме винаги на 100% сами.
Всеки човек, независимо от това какъв тип е, е нужно да общува с поне още един, с който да се разбират и да се развиват в обща посока. Така че е нормално да не си 100% щастлив като си сам.

Трето - другите не могат да определят какво е нормално и какво не е. Има само малцинство и мнозинство - приема се, че мнозинството с общи черти е "нормалното". Обаче ако всички бяхме така, щеше да е адски скучно на Земята. Така че, радвай се, че си от малцинството. Да, че си сам на 30 години е резултат от начина ти на живот. Но в крайна сметка, самият ти не си пожелал да участваш в театъра на социалните отношения. В това няма лошо (защото си знаеш, че нямаше да ти е кеф ако участваше). Затова, търси такива затворени хора като теб! Намери поне още 2-3ма, гледай и от женски пол да има измежду тях.

За заключение - урокът в живота ти е точно това, да намериш щастие въпреки това колко си различен от масата хора. Ако мислиш че ти трябва жена в живота - търси я там, където такива като теб самия обичат да бъдат. 1000% има жени и за такива като тебе. Външно колко са красиви е друг въпрос - едва ли са като моделки, но поне ще те разберат и в тяхно лице можеш да намериш добър събеседник и приятел, за да не си сам.

Това е.

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: b819e05e9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Границите са свободни. Демокрация е и можеш да правиш каквото си искаш. Света е такъв какъвто си го направиш. Щастието или нещастието си е личен избор. Промяната започва от вътрешния ти свят навън към реалността. Ако сам не си помогнеш никой няма да го направи. Ти решаваш!

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 60fd476426
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   "Може би няма смисъл да се терзая, защото животът и без това е кратък. Толкова кратък, че няма време да постигнеш нищо значимо".

Глупости!!!
Некa ти рaзкaжa мaлко зa чaст от знaчимите нещa, които постигнaх aз.
Детството ми - училище, тренировки, кръжоци, игри, приятели, мечти.
След зaвършвaне - минaх през няколко несполучливи връзки, но открих любовтa си - зaщото не спирaх дa търся, опитвaх, изживявaх, учех се от грешките си. И продължaвaх дa следвaм и другите си цели и мечти. Никогa не съм спирaлa дa мечтaя, дa си постaвям нови зaдaчи.
Омъжих се зa любовтa си. Вече бях нa прaгa нa пълнaтa реaлизaция в професионaлен плaн. Родих си две момчетa.

Към днешнa дaтa, моите постижения- невероятен съпруг, понякогa ми иде дa му извия врaтa, но товa трaе около 5 мин. просто съм по- емоционaлнa и след товa съм нa врaтa му.
Децaтa вече сa големи момчетa, ех, aко можех някой път дa ги зaвъртя със зaдниците нaгоре и дa ги ошaмaря... но пък точно товa, което понякогa ме изкaрвa извън кожa ги нaпрaви, кaквито сa- импулсивни, креaтивни, упорити, овни сa и двaмaтa, кaто тръгнaт с рогa нaпред, нямa кaкво дa ги спре... толковa съм гордa с тях.
Професионaлно- отдaвнa рaботя сaмо с покaзaлецa... и мaлко ми е скучно, знaм че и без моя покaзaлец се спрaвят добре, зaтовa сегa опитвaм ново предизвикaтелство.
Щaстливa съм- с съпругa си, с децaтa, с кучето, дето ми се хили всеки ден кaто се приберa, с котето, дето ме дебнa нa ъгълa нa тaвaнa, зa дa скочи нa рaмото ми, с новaтa приятелкa нa синa ми, дето го кaрa дa се черви и поти;), .... с възможносттa дa продължaвaм всеки ден дa се рaдвaм нa всичко товa.

Според мен щaстието е въпрос нa личен избор! Можеш дa се чувствaш нещaстен дори в нaй- незнaчителни ситуaции, примерно зaщото вaли, или слънцето грее прекaлено ярко.
A можеш дa бъдеш щaстлив изпрaвен пред сериозни зaтруднения, щaстлив, че имa някой, който зaвиси от теб и любовтa ти те води, дa дрaпaш нaпред и нaгоре, зa дa му измъкнеш еднa усмивкa....
Товa зa мен е нещо знaчително, голямо.
Aз избрaх дa бъдa щaстливa, зa мен е знaчително постижение, дa се събудя и дa се усмихнa нa моите си хорa, нa предстоящия ден и всичко, което предстои дa се случи.

Ти... не знaм зaщо предпочитaш, ... което си предпочел. Искaш друго, което не се покривa с изборa ти- време ти е дa си постaвиш ултимaтум! Нерешителносттa ти, ти е господaр! Кaкви велики/ знaчителни нещa искaш дa постигнеш? Нямa нaчин, дa нямa нaчин!
Въпрос нa избор!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 3c89b23498
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   До голяма степен сам си си виновен, винаги има и доза късмет и шанс в решаващи ситуации... Започни да пробваш и все някой ден ще стане, социализирай се малко... Играта между мъжете и жените е откакто свят светува, само се променят правилата според времето и според модата за жалост... АКо го приемеш като игра, мисля че ще ти е по лесно, отколкото играенето на роли буквално..

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 0726ae425e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Инкарнация от средно ниво.

"Не избираме родителите си, нито къде и кога да се родим. " - Грешка.
"Знам само, че не желая да съм тук, а другите възможности съвсем не са по-добри. " - Но си тук. Ако не трябваше да си, щеше да си другаде. Разбери защо.

Имаш известен напредък с алиенацията, но това само при положение, че наистина го чувстваш така, а не бягаш от обществото, защото е "гадно". Това е малодушие.

И да, ти си идиот. Сам няма да го признаеш, поради останалото ти достойнство, затова аз ти го казвам. Идиот си, защото въпреки всичко написано, ти не вярваш в това, което правиш, а търсиш имагинерната промяна, "прекрасното общество", в което да се настаниш удобно.

Успех, приятел.

 
  ...


...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: b9e2067f9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Не си открил смисъл в живота си. Абе и аз съм така на моменти, всичко ми е едно такова сиво, фалшиво и лицемерно, и все пак има смисъл да продължаваш... Смени града - може да намериш твоте хора

 
  ... горе^
преди: 9 години, 10 месеца
hash: de41ecc649
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Според мен, смисълът на живота не е да го изживееш сам, свит в черупката на своите предубеждения. Както казваш, живота е кратък, затова го живей така, че да се чувстваш щастлив. Най-малкото пътувай по света - това ще допринесе много и за социалните и други контакти.

Di

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 1ae9d8df77
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Здравей! Аз мисля, че не си особняк. И аз съм като теб през повечето време. Аз също обичам да прекарвам времето си сама и повечето хора си мислят, че съм асоциална. Просто се чувствам добре така - сама със себе си. И моите родители не могат да ме разберат. Постоянно ми повтаряха цял живот, че съм много дръпната. Дори направих опит да имигрирам, но след кратък престой в чужбина се върнах, защото не ми потръгна там. Всъщност урока, който научих е, че и там живота е същия като тук. Хората не са по-различни, имат същите проблеми и същите взаимоотношения, същите интриги и т. н. По въпроса с приятелката - не съжалявай. Още не е дошло правилното време, когато това ще се случи. Няма смисъл да се терзаеш, един ден тя ще се появи. Аз не съм имала много връзки, но по-добре с правилния човек, отколкото нещо друго и пак да се тормозиш. Успех от мен!

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 6092ada2d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Всичко е избор. Чувствам се като теб, не изпитвам нужда от общуване, всичко ми е толкова фалшиво. Обикновено като излизам от стаята си всеки ден си слагам маската и усмивката и се насилвам да общувам със семейството си, с приятелите, с непознатите. Насилвам се защото знам, че трябва да има комуникация, но не изпитвам желание постоянно да бръщолевя само и само да няма мълчаливи паузи, нито пък да споделям за проблемите или да се оплаквам, или да се хваля. Осъзнах, че съм по-щастлива като съм сама. Но не се затварям съвсем. Имам и сериозен приятел, живот, близки, приятели, задължения. Не може съвсем да се откъснем (макар да ми се иска). Но общуването много ме изморява, по скоро общуването с хора които не считам за приятни. Лицемерието, подмазвачеството, фалшът са ми много противни. Само като чуя '' Ooo мила, как си, колко добре изглеждаш'' (а съм недоспала и негримирана) и ми се повръща от тая захаросаност. От друга страна видя ли искрени хора, с искрени усмивки и веднага им се ''хвърлям'', с такива мога да говоря с часове и да не ми омръзне. Чувала съм за себе си, че съм лоша, че съм злобна, че мразя хората. Като цяло може би са прави, като видя неприятен човек и му давам да разбере, че за мен такива хора не са приятни и ги отбягвам.
Съжалявам, че окупирах темата, но разбирам автора и ми се искаше да споделя. Замисляла съм се дали не съм интровертна, но не мога да си отговоря. Понякога с подходящи хора се отпускам много, понякога само самотата може да ме спаси.
Успех авторе, давай шанс на хората около теб да се покажат, ти избираш тези с които да общуваш, но опитай да намериш баланс. Между самотата и хората. Контактите и връзките винаги са полезни.

Ж21

 
  ... горе^
преди: 9 години, 10 месеца
hash: f3a7305e7e
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Тази изповед все едно аз съм я писал. Аз съм в същото положение. Аз също не съм имал приятелка, но за разлика от теб много съжалявам за изгубеното време.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker