Споделена история от Любов и изневяра |
Може ли?
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 1489 пъти
Здравейте, с радост ще Ви разкажа историята си, за да ми олекне по някакъв начин, тъй като не обичам да разговарям с приятелите си или роднините за проблемите ми във връзката. Аз съм от хората, които ще изслушат, но няма да споделят. От близо година и половина имам връзка с мъж, с който от начало всичко вървеше добре. Но в последствие след около два-три месеца той започна да ме пренебрегва, да ме лъже, да подхожда с нехайство все едно е забравил в началото как ме обсипваше с внимание и загриженост и колко се стараеше да ме спечели. Дори аз първоначално не го взимах на сериозно не мислех, че ще излезе нещо и просто си прекарвах времето с него, за да не скучая в къщи, но ето, че се влюбихме до полуда. Въпроса е там, че аз бях на 100% сериозна с него.. не го лъжех, обичах го, цялото ми внимание беше към него, не си помислях за изневяра дори и за секунда. Може би той е видял колко много го обичам и до толкова съм му доказала, че може да ми има доверие, че си е изгубил интереса. Съжалявам изключително много, че стана така, защото в последствие с постъпките си изгуби доверието ми, а аз останах много разочарована. Той е човек, който никога не осъзнава грешките си за него всичко е дреболия, за която прекалявам, но когато тези дреболии са всеки ден просто омръзва и втръсва. Стигнахме до там, че не мога да му се доверя дори къде е. Най-лошото е, че съм убедена, че до момента не ми е изневерил, защото просто е нямал възможност. Както и да е от около няколко месеца не сме заедно и като се има на предвид колко съм му насъбрала и колко съм се озлобила към него малко по малко започнах да изстивам към него. Започнах да свиквам без него и дори и ми харесва чувството. Не съм параноична, не ми тежи това къде ли е, лъже ли ме, сега какво ли става... Просто съм спокойна. Но той разбира се винаги се връща, моли се, звъни ми и някак си успявам да склоня, но на следващия ден веднага си припомням колко ме е злепоставял и го оставям. Искам да Ви помоля да ме посъветвате как да намеря тази воля, как да се преборя със себе си напълно и да си помогна. Искам чувствата ми към него да се изпарят колкото и невъзможно да звучи иска ми се аз да подхождам с това нехайство към него, а той да е този, който тича след мен.. заслужавам го. Моля нека коментират хора, които са минали по пътя на любовта и знаят какво е да правиш всичко за даден човек, а той да не отвръща. Нямам нужда от злобни коментари и неразбирателство.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 094b6207d8 |
|
1. Нищо не може да помогне, освен времето. Ти го харесваш, трябва ти време, докато чувствата ти към него се изпарят напълно. Била съм на твое място и все още съм. Единственият изход е просто да не мислиш за него, стой далеч от него и прекъсни всякакъв контакт с него. Бъди твърда, знаеш, че той те използва и не те заслужава.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 01ca1b66c8 |
|
2. Злобата забрави.С нея нищо няма да постигнеш,освен да го отдалечиш от себе си и да дойде деня, в който няма да се връща пак да ти се моли,ами ще се обвинява,че те е срещнал.Човек на човека не може да е собственост.Можеш да предлагаш и да ти предлагат.А и също хиляди компромиси трябват,които обаче да не си натяквате с години.
|
|
