Аз съм луда! Влюбих се в асистента и сега не мога да си го избия от ума... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (111820)
 Любов и изневяра (26997)
 Секс и интимност (13202)
 Тинейджърски (21325)
 Семейство (5809)
 Здраве (8863)
 Спорт и красота (4524)
 На работното място (2739)
 Образование (6890)
 В чужбина (1481)
 Наркотици и алкохол (1034)
 Измислени истории (780)
 Проза, литература (1654)
 Други (16376)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Аз съм луда! Влюбих се в асистента и сега не мога да си го избия от ума...
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 5260 пъти
Това е глупавата ми история, която искам да споделя. Аз съм на 20 г., момиче, уча в университет.
Моля да не ме упреквате, защото знам, че човек сам попада в разни ситуации и сам се измъква от тях, и никой не може да му помогне, но просто трябва да кажа на някого...

Проблемът ми е, че го познавам от много кратко време, но не знам защо от ден на ден все повече не мога да си го избия от главата. Исках да накарам себе си да вярвам, че ме дразни, може би и до някъде ме дразни, защото тази глупава усмивка, с която ми се смее...е, в крайна сметка тя ми показва, че аз със сигурност го дразня.

Чудя се защо никога не срещам мъже като него в живота си - интелигентни, добре изглеждащи, забавни и усмихнати, умеещи да се изразяват. Може би аз имам половината от тези качества, или поне се стремя да ги придобия. Уча много, работя, опитвам се да се грижа за хората, които обичам, занимавам се и с други неща, но ми омръзна да срещам хора по пътя си, с които нямам нищо общо.

Това е единственият човек, с когото виждам, че имам допирни точки относно начина на мислене, а това е изключително глупаво от моя страна...дори не се и надявам на нещо, той сигурно ме мрази, защото все се правя на 'много умна' и интересна, и винаги отговарям на въпросите му в часовете, но никога не се усмихнах на шегите му, защото и преди съм го виждала в университета, винаги ми е правил добро впечатление, а накрая като разбрах, че е асистент и ще ми преподава и...не знаех как да се държа.

Надявам се след като вече не го виждам, да си го избия от главата, защото ми е ясно, че нищо не мога да направя, че впечатленията му за мен са лоши, въпреки че ми писа отличен. Никога не съм си мислила, че ще пиша тук за такова детско увлечение, винаги съм била над тези неща, защото са глупави.

Дори не искам да се влюбвам в никого, не искам да имам връзка, защтото вероятно ще попадна на някой, с когото нямам нищо общо, когото само ще ме отвлича от дейностите, с които се занимавам. Сега имам успехи във всичко, с което се захвана, които постигам доста трудна и на доста "висока цена", но...искам да си избия този глупав асистент от главата! :(

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 6 месеца
hash: 1b3ebdd7e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   И защо човекът да е "глупав"? Май всички тези милсли и емоции са си изключително и само твои, включително и предположенията за неговото отношение към теб? Докато не вкараш разума и сърцето си в синхрон ще ти е трудно, изключително трудно... Докато съдиш хората (включително и себе си), изхождайки от погрешното предположение, че ти (т.е. твоето его) си центъра на Вселената - също. Докато се изживяваш като "жертва" и докато генерираш негативни мисли - още повече!

Как така реши, че те мрази и че го дразниш, след като ти е писал отличен!? Доколкото до "глупавата усмивка" - вероятно човекът вижда и разбира какво става с тебе, и искрено се забавлява (изглежда и той преди време е минал по твоя път, преодолял го е, и сега е доста по-осъзнат).

Съветът ми е - свържи се с него (не задължително в интимен смисъл), изяснете се, говорете си, споделяйте житейски (и духовен) опит - това привличане не е случайно (и изобщо - нищо в живота не е случайно). Наистина - на него "не му плащат за това", но всеки е и учител, и ученик на всеки друг в някакво отношение - така е откакто свят светува.

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 1b3ebdd7e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Никога не забравяй, че най-важният човек в живота ти съвсем спокойно може да се е маскирал като "някакъв си асистент" от университета!

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: ec206d3464
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Не се бой! Асистентите си падат по млади колежки, дори някои се и женят за тях! Познавам двама такива! Не се бой ами му кажи!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 207d286965
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Много забавно, на мен лично много ми допадат такива интриги. Не е глупав асистента, и те харесва, но му е забавно, защото усеща чувствата ти. Няма лошо в това, просто сега летвата е вдигната малко по-високо, трябва да си на ниво, а ти е трудничко, защото той е по-опитен от теб! Това е добро, може да се обикнете, само да е свободен, да не е женен. Ако е семеен, тежко ти, нямаш право да се натрапваш. За сега изчакай, наблюдавай и не се разкривай с думи още, трябва да спре с тези весели усмивчици. Като спре, и той е налапал значи. Дръж се естествено, с достоинство, нбищо, че не можеш да скриеш чувствата си, от далеко за сега, защото ако той реши, че си му пречка, или не те пожелае, не трябва, защото е на работното си място. Той трябва да реши.

И стига с това "хора, с които нямам нищо общо"! Общувай и с такива по-посредствени хора, нали и те имат нужда от помощ, от закрила, от водачи, бъди снизходителна, великодушна, блажено е да се дава! А изкуството да живееш се овладява с умението да общуваш с посредствени и даже зли хора, защото с добрите и умните това се получава от само себе си. Гьоте го е казал. Искам сега да съм на твое място и да ми се падне такава асистентка! Горката, няма шанс да й се удаде дълго да се усмихва така сладко, ще я скъсам на балет! supervisor

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 7cdd59eaff
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Абе тая история я имаше тука някъде наскоро абсолютно същата...

 
  ...


...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: adcd74c21a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Да не те отхвърли ли те е страх? Че какво като го направи?! По всичко написано личи колко силно си привлечена от този човек, как много се надяваш да му се харесаш и колко много те е страх да не те отхвърли...последното от които е глупаво наистина.

Животът е твърде кратък, брутален и безцветен, за да го пропилеем разубеждавайки се да постъпим така, както ни диктува сърцето. Харесваш го, поеми инициатива. Като не се получи ще ти бъде кофти, но няма да се чувстваш като страхливка и загубенячка. Ще бъдеш авантюрист и целеустремена личност, която знае какво иска и не се бои да се бори за целите си. Ще ти е комфортно в собствената ти кожа, защото не изпитваш срам от желанията си, което означава, че осъзнаваш колко си важна сама по себе си.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 6 месеца
hash: dac7b484ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   Някой от бившите ми колеги от университета (аз дори не се дипломирах, но това е друга тема) станаха асистенти. Доколкото разбирам от тях много (да не кажа всички) от преподаватели, асистенти и тн са съвсем "отворени" към студентите. Така, че не се притеснявай. Само дано да не грешиш в преценката ти за дадения човек.

Аз например винаги съм се чудел на ентусиазма на подобни хора да бъдат асистенти. Някой го правят не от любов към науката а като единствен вариант да останат в софия да кажем. както ид а е. трябва да има и такива хора все пак в университетите а и да не отклонявам темата. Поздрави!
Ралф

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 66d1610bc4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Oт авторката: не мога да се свържа с него, точно защото не съм "център на вселената". Не мога и да имам никакви претенции за разговори или за каквото и да е било, защото съм сигурна, че и без дечковци като мен-глупавата влюбена студентка, си има доста работа и задължения.

Ако му пиша, ще реши, че съм смахната, а може и да съм, то ако бях нормална, нямаше да се захласвам по хора, с които единствените ни отношения могат да бъдат колегиални, тъй като при равни други условия, всеки разговор извън университета би бил личен.

Аз не трябва да бъда такъв човек, защото съм си изградила мислене, според което трябва да спазвам правилата. Нямам никакъв шанс, дори и минимален. Явно просто не трябва да го виждам вече, за да мога да го забравя.

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 1b3ebdd7e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Относно 8:
Човек сам е творец на живота си, никакви "външни" фактори извън него няма. Реалността около теб е отражение на мислите и на менталната ти нагласа. Щом си решила да си слагаш ограничения - слагай си ги, когато изстрадаш достатъчно много от тях, тогава и ще решиш да ги премахнеш, и ще установиш, че... нищо не ти е пречило да го направиш и по-рано, единствено себственото ти незнание, че това е възможно.

Изявления като "аз трябва" и "аз не трябва (да бъда такъв и такъв човек)" са напълно неуместни - помисли си каква ИСКАШ да бъдеш и предприеми стъпки към постигането на тази цел.

Асистентът е човек като всички останали - и той има нужда от любов, нежност и т.н. А това, че си има доста работа и задължения са си отново твои предположения. Човек живее живота си според приоритетите си, а не според това какво "трябва" да направи и каква работа да изработи... Който пренебрегва важни за него неща, идва един момент в който горчиво съжалява за това (например кариерата, титлата и парите пред здравето, любовта и семейството).

Сърцето ти казва едно, а "разумът" - друго. Лошо. Много, много лошо - докато живееш по този начин ще страдаш.
И да не чувам "не мога" - човек може да се научи всичко, стига да се постарае достатъчно!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 1b3ebdd7e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   В такъв случай и аз съм луд - навремето се влюбих в асистентката си по (хайде да не казвам), хем беше семейна и с дете. Страхотна любов изкарахме две години и половина, ходихме в чуждина и къде ли не. Беше невероятно! После тя замина да продължи кариерата си навън, аз обаче не я последвах и постепенно се забравихме.
Но това беше едно от най-хубавите неща в живота ми.

 
  ...

...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 66d1610bc4
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Момиче, стегни се! Ти май толкова си се шашнала от това, което си изпитала към този човек, че още малко и ще се откажеш от любовта. :) Не си направила престъпление, на всеки може да се случи. Понякога не можем да контролираме чувствата си към даден човек и се влюбваме в неподходящите, но никой разумен човек не е умрял от любов. Ще го преодолееш, само не се шашкай толкова - влюбила си се, това не е престъпление! :)

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 66d1610bc4
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Много се извинявам, но момичето си е право! Мила, между вас наистина НЕ може да има нищо и никакви взаимоотношения. Той е по-опитен от теб и ако изпитваше нещо, щеше да го покаже или да те потърси.

Имам дъщеря на твоята възраст, дано да не попада в такова положение, но теб мога да те посъветвам да го забравиш, защото не изпитва същите чувства като теб. Сигурна съм, че в момента си оставила всичко на съдбата, но не се надявай изобщо за положителна развръзка. Живота не е любовен роман и такива неща са рядкост, едва ли и ти ще си късметлийка в това отношение.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 1b3ebdd7e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   12 - скрий се някъде. Такива като тебе в никакъв случай не тласкат света да се движи напред. А най-глупавото от всичко е да насаждаш страхове, ограничения и обезверение на едно влюбено дете. Приличаш ми на едно женско кенгуру от филмчето "Хортън".

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 66d1610bc4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   От 12 към 13: Ти на колко годинки си, на 13? Май още дълго ще се придържаш към логиката на детските филмчета? Животът не е цветя и рози, любовта не е детска прищявка. Помисли колко повече може да бъде наранено това влюбено момиче, ако се надява на една заблуда и накрая тя се окаже напълно безсмислена.

По-добре е да се откаже от сега от тези си илюзии за асистента, отколкото да се оповава на някакви предположения и внушения от нейна страна, които съм напълно сигурна, че нямат смисъл. Ами ако реши да действа и той й се изсмее в лицето? Ами ако не е толкова добър, колкото изглежда, ако това я нарани повече?

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 1b3ebdd7e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

16.   13 към 12: Не, на 38 съм. Аз съм и No.10. В момента имам семейство, две дъщери на 8 и 5 години, от 11 години собствена фирма и... (хайде да не задълбавам, че съвсем ще се депресираш). Детски филмчета гледам заради децата си, а не че съм на такава възраст. Благодарение на "лудата си глава" установих, че много от общоприетите норми в живота са абсолютен фалш и боклук, и човек трябва постоянно да ги подлага на съмнение и нарушава (дори от това да го заболи), ако иска да се развива. Правиш ли каквото "трябва", водиш ли живот, който другите искат и очакват от теб - обречен си на вечна депресия и злоба (нещо като "отчаян/а съприг/а").

Не виждаш ли, че момичето се разкъсва между сърцето и разума си, но не разумът раководи живота ни (човек не "обмисля" какви да са талантите му, любимите му занимания, в кого да се влюби, кого да срещне и т.н.). Повечето родители съветват децата си: "Живейте разумно, безгрешно, не правете глупости!". Това са пълни дивотии! Аз съветвам моите дъщери: "Правете глупости и колкото се може повече грешки (стига да не са фатални...) - само така човек се учи и разбира кой е и какво е! Иначе си остава една депресирана, манипулирана и глупава овца, вегетираща на базата на общественото мнение."

В заключение ще кажа само: "Нашата мъдрост е резултат от нашия опит. Нашият опит е резултат от нашата глупост..."
Е, остави момичето да трупа мъдрост, ако обичаш. Никой не се интересува от овчето ти мнение, жено. Гледай си твоичките в саксийка, и се чуди после защо повтарят жалкия ти животец.

 
  ... горе^

...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 66d1610bc4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Oт 12 към 10,13,16: Драги, нов си в бранша... Когато децата ти станат на по 20 години, тогава ми се обади. Едно време и аз гледах детски филмчета с дъщеря ми, сега пушим цигари заедно, при това тя израстна в друго поколение, където "днешната мода" не беше толкова дефинирана. Никога не съм слагала ограничения, само водим разговори и обмисляме ситуацията.

Но в живота има и правила, които не трябва да се нарушават и тъй като това е дългогодишна практика на българина, сега се оплакваме от последствията от собствените ни действия. Това, че в България няма кой да регламентира правилата и кой да накара масовия гражданин да ги спазва, е друг въпрос. Но има и други правила, които не са свързани със закона. Наричат се морал, съвест, ценности, достойнство, чест... Във всеки случай едва ли спазването на тези правила би ни направило по-малко хора, отколкото сме, но неспазването им-със сигурност.

P.S. Ако наистина си на 38, то поне се научи да не хвърляш толкова открито обиди, поне приложи малко дискретност. Аз нито обиждам твоя живот, нито мнението ти, поне не директно.

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 4d3adaafb0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

18.   И аз имах вързка с моя асистентка,малко бях поголям от теб тогава :).Беше много готина,всички я харесваха.Ама аз бях пича,който успя :).Обаче много рано осъзнах че няма нищо да се получи.В началото беше много хубаво,като във филмите,но от късите :).Бяхме толкова различни.Добре че бях минал при нея, щото сигурно щях да имам проблеми. Тя почна да се държи съвсем различно.Като да съм на упражнение,почна да ми налага нейното мислене за всичко и навсякаде...сега често я виждам по коридорите на ВУЗ-а.Аз си останах "пич" с много хубава приятелка.А тя със същата "курвинска "усмивка и сама.

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: fb5ae3ae29
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Аз съм авторката на публикувана по-рано история на такава тема и следях интерес коментарите. Аз все още съм влюбена в този асистент и не знам как да си го избия от главата и да спра да мисля за него :((

 
  ... горе^
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 66d1610bc4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   От авторката: и аз все още съм в същото положение. Моята сесия приключи отдавна и си мислех, че като не го виждам, ще го забравя, но сега взех да го срещам и на други места. Не знам защо става така, защо постоянно го виждам! Живея в голям град и от толкова хиляди жители, точно този, за когото трябва да спра да мисля, срещам повече от всички останали! :(

 
  ...
преди: 11 години, 10 месеца
hash: ec5520a741
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

21.   Мила, минах миналата година през съвсем същото! Не разчитай да си го избиеш от главата. Цяло лято и цял зимен семестър се мъчих... По 10 пъти на ден се отказвах от него, а по 20 пъти си казвах, че и да искам не мога... И не се отказах! Слава Богу! Сега живея с него:) Аз - "на попрището бакалавърско в средата" и ст. ас. X... И сме най - щастливите хора на света! Дерзай, животът е кратък!

Борония

 
  ...

...
преди: 11 години, 10 месеца
hash: ec5520a741
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

22.   Мила, аз съм 21. Препрочетох ти историята и коментарите. Наистина преживях СЪВСЕМ СЪЩОТО. Помня как се мъчих и като сравнявам със сегашното си щастие, много ми домъчня за теб! Искам и ти да си щастлива! Много бих се радвала да си пишем по темата! Електронната ми поща е: lars.tolumnius@gmail.com

 
  ... горе^
преди: 10 години, 8 месеца
hash: efc20cb5d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

23.   А аз си мислех, че такива приказки в реалността почти няма...

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 2f00d67e9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

24.   Какво стана, студентке? Май много сме в подобно положение :D...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker