Няма място за любовта ни - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120658)
 Любов и изневяра (29582)
 Секс и интимност (14306)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3137)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Няма място за любовта ни
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 2474 пъти
Става дума за най-обикновено и прозаично... място. Затворена площ, където да останем само двамата, да се държим за ръка, да си говорим, да се милваме, да правим любов...
Големи хора сме, на 37 и 39 години. Но той живее (и се грижи финансово) с родителите си и възрастна баба, аз живея (и се грижа финансово) за родителите си, дядо ми и брат в неравностойно положение. И у нас, и у тях, винаги има някого. Винаги, по всяко време на денонощието. А аз дори нямам своя стая.
Седим по градинките, разхождаме се в парка, седим по кафета, ходим на кино. Но това и на двама ни не е достатъчно. Имаме нужда от интимност, от близост. Бяхме два пъти на хотел, но и на двама ни парите не са излишни (обясних за колко хора се грижим общо), единия път платихме 50 лв, другия - 70, еми непосилно ни е финансово.
Приятелите ни и на двама ни са семейни хора, с деца, дори и да има някой желание да ни услужи с "терен", няма възможност.
Как се излиза от това положение? Обречена ли е любовта ни, само защото сме отговорни и сме посветили живота си в услуга и в грижа на възрастните ни близки? И неговото, и моето семейство разчитат ОСНОВНО на нас. Тези 50 лв за хотел, веднага ги приравнявам в лекарства за брат ми, или в плодове за дядо ми, или в ток и разноски по дома... И ми става криво.
А в същото време се желаем, силно и болезнено, разделяме се със сълзи на очи, пишем си по скайпа по цяла нощ.

Не казвайте, че сме лузъри, че трябва да работим повече, да изкарваме повече пари, да се отделим, и да се наслаждаваме на чувствата си... Работим достатъчно, и двамата. Просто такива са обстоятелствата. Дори не знам дали пиша всичко това, за да получа някакъв съвет, или просто да ми олекне, защото болката и тежестта са наистина големи...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 7 месеца
hash: c3e00826f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ами понякога човек трябва да е егоист. Ти не знам, може да си се отказала вече от идея за семейство и дете, но дори тогава ТРЯБВА да се изнесеш. Сама може би не можеш да си позволиш жилище, но двамата съм сигурна, че една боксониерка ще може да си позволите. Разбирам, че имаш брат инвалид, но не е твоя грижа и отговорност са жертваш живота си за него. Ти не си го създала и не ти си му родител, а ако родителите му нямат възможност да се грижат за него си има домове. Не може ти да жертваш живота си дори за собствения си брат, защото на практика ти си жертвала фертилните си години и вероятността да имаш свои деца заради него, което е невероятно имогромна цена и никой няма право да я иска от теб!
Ние живеем ВЕДНЪЖ и отговорност имаме само към себе си и към децата си на първо място.
За мен е жалко и дори престъпно човек да се откаже от своя си живот, деца, за да гледа стари хора и инвалиди.
Помисли малко - твоите родители са имали своя живот, създали са деца, а ти? Приятелят ти е мъж, но ти като жена вече си на възраст. Как си представяш живота?
Аз на твое място бих се изнесала и точка. За инвалидите и старите хора има пенсии и домове, но ти кога ще живееш?
Аз като остарея ще отида в дом и никога не бих позволила детето ми да се откаже от живота си заради мен, но българите не раждаме деца, а болногледачи.... къде е бъдещето щом хора като вас не могат са имат деца и семейство, за да се грижат за старци и инвалиди?
Замисли се, ти работещата, НОРМАЛНАТА какъв живот живееш и дали нямаш право на повече.
Дори Христос е казал да обичаме другите както себе си, но ти обичаш само другите и си жертвала цялата си младост за тях. Никой няма да те обвини, ако най-после решиш да живееш!
За мен решението е едно - да се изнесете и двамата на квартира и да заживеете като двойка.
Успех

П.П. Знам, че много моралисти ще ми гракнат, за "егоизма", но нима не е е егоистично да заробиш собственото си дете? Всички около авторката и приятеля и са истинските егоисти и реално, за да не отидат другите в дом и за да не мизерстват, авторката обрича себе си и на дом на старини като няма деца да я гледат, и на мизерии, защото каква пенсия ще вземе в крайна сметка, а за разлика на другите хора, чиито деца едни 50-100 лв. Могат да дадат, тя ще си умре сама в дом.

Затова изборът е ясен - или вие, или те.

И при двата случая има жертви и егоисти - в момента вие сте жертвата.

Имаме задължение към децата си, които са бъдещето. Нашите родители сами са направили избора си, можем да помагаме, ако имаме възможност, но не за сметка на живота на децата ни, на собствено семейство и дори елементарна интимност с любим човек.
Алооо?
Който вярва в преряждането, нека живее кофти, но като остареете и ви остава седмица живот ще съжалявате за пропиляния си живот, защото нито можете да оправите бакиите на родителите си, нито да оздравите болните и инвалидите, но е във вашата власт поне своя си елементарен живот да изживеете човешки!

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 2338c2b44a
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   От къде сте, ако сте от някой малък град има много квартири за по 60, 70 лева може да си намерите или ако сте някъде където са по-скъпи, в голям град намерете в някой близък град.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: e9e3d93258
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Исках да те посъветвам и за да не се повтаря, започнах да чета едно и стигнах до " може брат ти да е инвалид, но не си длъжна да жертваш живота си". По - голяма дивотия трудно. Момиче това са пълни глупости и аз те аплдирам, че се грижиш за него. Като за начало може да си търсите най - евтините мотели и хотели. Второ ако добре разбирам апартаментите са ви достатъчно големи за толкова хора. Това, което може да инвестирате е една голяма стая да я цепите на две със стена и врата и да има излаз на прозорец. Даже може твоята част да е по - малка, колкото едно легло персон и половина - два, една масичка за лаптоп и това за двама влюбени е достатъчно. Това би излезло обаче надали по - малко от 1000 лева, освен ако той не го направи. А и това е за краткосрочен план. В дългосорчен по - добре е да измислите нещо, да го финансирате заедно. Желая успех и да се обичате. Поета казва: и път да няма не ще се спрат.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 21eea83b88
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Напълно съм съгласна с номер 1.
Човек трябва да е егоист понякога. По-добре намерете начин да се изнесете, а не след време да проклинате близките си, че са ви отнели живота. Или да чакате да умрат, за да почнете да живеете своя си живот (Съжалявам, знам, че звучи грозно).
Намерили сте се, дава ви се шанс, не го пропускайте!

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 2c074e06b4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   А кола нямате ли? една малка каравана за 1000-2000 лв може да се намери съвсем спокойно!

 
  ...


...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 4c41a47bd3
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   И аз съм съгласен с номер 1 - не може заради чувството за дълг да пропилявате живота си, а тепърва ще нанесете огромни щети и върху детето си, когато стане по-голямо, и започне да се нуждае от своето лично пространство.
От това, което разбирам, явно по някаква причина не може да оставите нещата с роднините си на самотек, но защо тогава след като сте с два апартамента не ги съберете тях в единия, а вие да живеете в другия? В крайна сметка така хем те ще се грижат помежду си за себе си (пък и вие сигурно често ще им ходите на гости, за да им помагате), хем вие и детето ви ще имате най-накрая свое собствено семейство. Предложете го този вариант, защото иначе като нищо ще стигнете до момент, в който колкото и гадно и гнусно да звучи, но ще се надявате час по-скоро да ви измрат роднините, че да имате най-накрая някаква свобода и лично пространство. За да не се стига до такива крайни варианти, не е лошо наистина да вземете някакво компромисно решение. Или може да направите и друго - продайте единия апартамент, и с парите купете къща в някое близко село, където да има място за всички роднини. Не мисля, че те са в позицията да избират къде да живеят, така че стига да може да им се осигури някакъв дом би трябвало да са доволни, защото иначе ще се покажат като най-обикновени нахалници, а ако са такива директно ги сиктиросвай и си живейте живота, защото пропилените години никой няма да ти ги върне, а и никой няма едно "мерси" даже да ти каже.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 763a45fc82
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Ти е трябвало да се изнесеш преди повече от 15 г. Това което описваш не мога да си го представя -да нямаш даже собствена стая. И в едната, и в другата къща се получават по три пенсии, как така не могат да се издържат сами? Не знам, аз съм се изнесла на 22 г. Ако това е вярно което пишеш се изнасяй на квартира. Просто не е нормално това. Съжалявам те и ти съчувствам, но за мен не е нормално.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 396e5977a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   А бе, 6, къде прочете, че имат деца!??

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 487a8535d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Напълно подкрепям номер едно. Не си длъжна никому и е много жалко, че си пропиляла толкова години, за да се грижиш за брат ти и други роднини. Техните проблеми не са твоя работа. Помисли защо искаш да живееш като жертва. Помисли кога и кой те е убедил, че това е нещо хубаво и правилно.
Все още имаш възможност да родиш деца. Изнасяйте се на квартира и живейте. Ако се обичате ще изберете себе си. Ако не изберете себе си, не заслужавате дадения ви шанс да се харесате и да хванете последния влак и двамата. Никой за нищо няма да ти е благодарен, повярвай ми.
Мисля си, че шансът да устроите самостоятелно живота си е минимален. Фактът, че ти толкова време не си се отделила от вашите говори за доста сериозен проблем при теб. Все пак пожелавам успех!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 3a0083512c
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Авторката е.
Учудвам се много на негативизма, който се излива по отношение на семействата ни. Сякаш става въпрос за някакви животни, а не за най-близките ни!!! Вашите родители, братя и сестри ако изпаднат в невъзможност, наистина ли ще ги загърбите и ще си хванете пътя, само и само вие да сте добре??? Това ми е непонятно. Ние сме СЕМЕЙСТВО. А семейството трябва да се подкрепя в добро и зло.
Живяла съм сама, докато следвах в чужбина (родителите ми ми помагаха! ), после живях с приятел, с когото почти щяхме да се женим, но... нещата се разкапаха.
Той е бил женен, и също е живял отделно от родителите си.
Така че моля, не сме някакви фрийкове, които сега тичат след последния влак :-)
Обикновени хора сме. Като всички вас.

 
  ...

...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 886648f11c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Щом имате живи баба и дядо, значи родителите ви са най-много на 60 години. Ако не са болни и двамата, защо единия да не работи. Моите родители се погрижиха за бабите и дядовците. Баща ми дори претърпя операция скоро, но още поддържа малко стопанство на село. Не виждам защо вашите родители непременно трябва да живеят в града. В други условия да, но в случая няма място за капризи.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: c3e00826f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Авторке, не ни е негативно отношението към родителите ви, които в крайна сметка са направили най-доброто от живота си, а към вас като неспособни да вземете решение. Не мога просто да повярвам, че жена, учила в чужбина не може да си позволи една стая някъде и не е осъзнала, че на 37 г. Последният влак за семейство, ИСТИНСКО СЕМЕЙСТВО отминава.
Представи си какво би станало, ако всички решим да живеем като теб - ами няма да има повече деца например и обществото ни ще се самоунищожи. Вашите родители да не са се отказали от деца , за да гшедат старци и инвалиди? Не съЗдали са си деца да ги финансират и под прнсионна възраст. Евала!

Никой не ти казва да не помагаш на роднините си, но дългът на всеки човек е към семейството му - това е Партньорът и децата. Точка.
За инвалидите обществото е създало домове, а и дава някаква пенсия, а хората под пенсионна възраст могат сами да си изкарват хляба.
Ако беше на 25 г. ок, помагай, но на 37 г. Да нямаш стая дори да нямаш дори елементарна идея за СВОЯ живот е трагедия.
Ще ти кажа как завършват подобни на теб хора от началото на света - ами умират си сами, забравени и в собствените си екстременти. Мъжлето рано или късно ще си намери фертилна жена, не го мисли него - ти обаче си на 90% загубен казус.
Така същност унищожаваш семейната ви линия и практически вие няма да оставите отпечатак дори в човешкото развитие.
Това е и причината да не одобряваме начина ти на живот - просто не е нормално и е противоестествено, подкопава обществото и ти сиедна загубена човешка единица, родена само за да бъде болногледач на отиващи си хора - от пусто в празно и след твоята смърт дори жилището ти ще отиде при някои нормални хора - далечни роднини, избрали да имат истинско семейство, вместо да се жертват за неспасяеми хора.
За мен честно казано вашите родители са 100% егоисти. Аз предпочитам да отода в дом или на село, но да не гледам как дъщеря ми си проваля живота и никога не бох жертвала живота на здравото си дете в името на болното.
Но ти си знаеш - може би така или иначе всичко е загубено вече и не е рядко на твоите години да не можеш да забременееш така или иначе. Ще си играеш още 20-30 годинки на болногледачка, ще попогребеш хората си и ще осъзнаеш, че ще си изгниеш сама.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: aa67078014
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

13.   От Авторката до номер 1 и номер 12: Срам ме е от хора като вас, и ако с такива морални норми човечеството ще върви напред, по-добре наистина да се затрие.
Съжалявам, но с двете си докторантури и емпатията, която проявявам към близките си и не толкова близките си хора, със сигурност съм доста по-ценен "екземпляр" от всяка размножила се до двадесетата си година самка. Какво се хванахте за тия деца. Ми приемете, че не всички хора искат да имат деца.
"Загубена човешка единица", "Ще изгниеш сама" - жал ми е за вас, наистина.

Колкото до инвалидизирането, нали си давате сметка, че това може да се случи АБСОЛЮТНО НА ВСЕКИ. Една катастрофа, един инцидент - и хоп, "намерените" човешки единици се превръщат в скраб, достоен за "домове за инвалиди". Наистина пишете със задните си части. Дано не ви се случва все пак, да попаднете от тази страна на барикадата.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: bd444b5612
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Авторке, мило момиче, хората, които са писали по-напред не са негативни-те са реалисти. Така може да се видиш как изглежда положението ти от страни. Аз мисля, че дори трябва да си им благодарна, защото те ти дават добри съвети-как да си организираш живота така, че да имаш СВОЕ семейство.... Това не е егоизъм, а здрав разум и правилно отношение към живота-послушай ги!
Не си погубвайте и ти и приятеля ти така живота. Гледайте напред към създаване на свое семейство и деца. Не се превръщайте в спонсори или болногледачи на роднините си. Това е пагубно за вас. Вие кога ще имате ваш личен живот, ако все се съобразявате първо със семействота на родителите си. Грижата за баби и дядовци и брат не е ваша работа-оставете родителите си да се грижат за тях както и доколкото могат. Може и на село да отидат, където живота ще им е по-евтин... Да станете жертва заради тях не е правилно и от философска гледна точка-да оставите поколение след себе си, свои наследници.
По принцип няма лошо да се помага на близки хора и това никой не го отрича, но да не бъде за сметка на твоя ЛИЧЕН ЖИВОТ и СОБСТВЕННО СЕМЕЙСТВО С ДЕЦА. Колкото по-бързо разбереш това, толкова по-добре.
Родителите ти и брат ти не са твой проблем-те или работят или си имат пенсии малки или не, но си имат нещичко все пак. Дядо ти също си има пенсийка. За това не се впрягай толкова.
Аз бих те посъветвала да се изнесете и двамата от домовете, където сте и да си създадете ваше семейство-оженете се. Ако едините или другите родители имат село може да живеят там и да си помогат от личното стопанство. А вие да останете в апартамента или се изнесете някъде и да си създайте свой дом....

Вашата любов не е обречена ако не си я обречете самите вие и не вземете правилно решение-отърсете се от емоционалната си зависимост към роднините и гледайте напред- в интерес на вас двамата и вашето семейство.... А твоя биологичен часовник тиктака и времето за деца не е безкрайно.
Като на моя дъщеря те съветвам. :)
Желая ти здрав разум и успех!

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: bd444b5612
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   А на какво мнение са родителите ти, майка ти? Не си ли говорила с тях. Те на какво мнение са? Вече си на 37г, крайно време е да имаш свой път.
Не искат ли да се отделиш от тях и с приятеля ти да си имате ваше лично пространство, семейство, не те ли подкрепят в тая посока?

 
  ... горе^

...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 5995971e97
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Евала 12! На тази възраст трябва да имаш собствено семейство. Приятеля ти е бил женен, живял е отделно от близките си и пак са оцелели. Недей си намира измислени оправдания. Не е нормален начина, по който живееш в момента и сама си рушиш живота. Ти в момента делиш стая с родител, което и десетгодишните не го правят. Искрено се надявам да те поразтърсим малко с тези коментари и да си промениш мисленето и живота към по-добро.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 3da0b31c2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

17.   авторке, не се засягай, но наистина положението ти не е нормално за жена на 37. никой не е казал да зарежеш семейството си, само че повечето хора след определена възраст считат за семейство съпруга / съпругата и децата си и е нормално те да ти бъдат семейство и да бъдат с най-висок приоритет за теб. много обичам родителите си, да са живи и здрави, но ако трябва да ги поставя на кантар с децата си, децата са по-важни за мен! те са бъдещето, те ще останат след мен!
и да, съгласна съм с другите: родителите ти са насадили некоректно чувство за вина спрямо тях и брат ти. те могат да решат за себе си да си подчинят живота на него и да го прекарат като болногледачи, но не и да ти насаждат, че и ти си длъжна да го правиш!!! можеш да помагаш и разбира се, че ще го правиш, но не трябва да позволиш да подчиниш живота си на тях. и в природата всяко поколение създава ново и се грижи за него, а старото постепенно дава път на новото.
имам пред очите си пример за подобен провален живот: 1 съсед, човек над 40, който живее само с майка си и болния си брат, прикован на легло. нито излиза, нито се вижда с хора, пътят му е от работа до вкъщи, за семейство - абсурд! за мен това е пример за провален живот.
родителите и бабата на приятеля ти си имат пенсии! твоите и брат ти - също! няма лошо да помагаш, но не и да ПОДЧИНИШ живота си на тях. прави разлика между двете понятия, защото ти определено си минала границата.
изходът за мен е: търсите си квартира двамата, може и с хазяи на първо време, и се изнасяте. продължавате да помагате, доколкото ви е възможно, но поставяте пред себе си общи цели и ги следвате. на 37 си, бе жена, нямаш никакво време пред себе си, имаш мъж, който те обича и когото обичаш, какво чакаш?
Ж43

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: d1d73841e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

18.   номер 3 съм. Абе как можете да говорите на момичето да не се грижи за родата си бе! Нормални хора ли сте вие? Ами ако всички бяха на вашия акъл? А и жената не ви пита да се маха ли от родителите си, а ви пита за идеи за повече място, при условията, които е изброила. Така ли правите вие с родителите си? Как може да казвате братя и сестри да не си помагат? Защо го обърнахте на " махай се от там"? А иначе може това дето ти казах да изнесеш кухнята на терасата в пространството под леглата да ги направиш издършващи се чеимеджета. Така там може да ти се поберат книги и много дрехи и да освободиш пространствено няколко шкафа и секции. След това може да оставиш някои шкафове, които не могат да се сложат никъде, примерно с палто, яке, подправки( ако не се хващат на терасата), тия кутии с отверки ( дето ги има всяка къща) , да ги посестиш, така че да се разминавате свободно, във коридорите. Примерно шкафа с палтата спокойно можеш да го качиш върху шкафчето за обувки. Моя шкаф за обувки си е и с такова крило поначало. И друго ми хрумна, не се обиждай, вие нямате ли мазета или тавански стаи, които да пригодите. По тавански стаи цели квартири се правят. Ако иначе подредиш нещата по начина, по който по - горе казах, тия ненужни секции и шкафове ги изнасяй в мазето. Дано да съм бил полезн! Успех!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 4c41a47bd3
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

19.   Аз съм номер 6, и наистина съм се заблудил, че имат и деца. Вече след пояснението на авторката обаче съвсем не изпитвам съжаление, а по-скоро отвращение. Много правилно ти го казаха другите - ако смяташ цял живот да вървиш след гъза на болните ти роднини, уж с благородната мисия да помагаш на "семейството" накрая ще стигнеш точно доникъде... Нито някой ще ти върне годините, нито някой едно "мерси" ще ти каже. Както и номер 12 ти го е казал - на теб времето ти на 99% е отминало за деца, тоест за ИСТИНСКО, ТВОЕ СИ СЕМЕЙСТВО! И накрая като станеш ти на възраст за гледане кой ще те гледа теб? Може би баба ти, дядо ти, майка ти, баща ти, брат ти, или пък някой от роднините на мъжа ти?
Намирайте някакво решение и гледайте час по-скоро да разкарате роднините дали в старчески домове, дали в някой от апартаментите, дали в някаква селска къща, но на вас времето ви да бъдете родители отминава, особено твоето.
Е, ако не искате деца тогава вече е друг въпрос, но дори и така да е пак трябва да заживеете вече сами, защото иначе после пак ще се оплакваш как нямате никаква интимност и лично пространство, и как всъщност връзката ви е на ниво "тийнейджърска" - кино, кафенца, паркове, разходки и т. н.
Не че нещо, ама не трябва да допускате да ставате роби на някой друг, било то и този "друг" да е собствената ви кръв!

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 3b184a5239
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   Ами не може ли да се запознаете със семействата, да си ходите на гости, вечери и т. н., няма ли начин, когато той е там да ти отстъпват стая?

 
  ...

...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 8590a9351a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   Можете да направите едно-единтвено нещо - изнесете се сами незабавно! Не казвам да не помагате на родителите и, но на близо 40г и да живеете тях? !? Да нямаш мято, където да си само ти? Не мога да го разбера.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 8590a9351a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

22.   И №1, това изобщо не е егоизъм. А нейно право. Тя е на 37! Дори на 19 г вече има право да излезе от вкъщи. Чудеено е, че помага на братчето си, но...
Дето е вика, ако дъщеря ми живее мен и ми помага, ок, но поне ще ? осигуря лично протрантво. Една стая да имам, ще изляза на пейката навън за малко, ако е тоооолкова, в бяната ще поедя. Да не би да прави нещо нередно приятеля и. Не, прото, не мога да проумея. Или историята е измилена.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 12af45856e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

23.   Да, вие сте мъченици и всички ви го признаваме. Ама защо трябва да е така? Човек на 37 години би трябвало да може да намери решение, стига да иска. Явно единият или двамата ви е страх от създаване на ново семейство. Прилича ми на вменяване на вина от страна на родителите ти, а те са длъжни да дадат шанс на всяко едно от децата си, като поне не им тежат. Потърси истинската причина някъде вътре в теб, защото нямаш много време за да направиш решителна стъпка, не си първа младост. По принцип тези неща ги решава жената. Успех!

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 487a8535d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

24.   След прочитането на последвалите коментари (моят е под номер 9) ще си позволя да се самоцитирам и няма да добавя нищо:
'Мисля си, че шансът да устроите самостоятелно живота си е минимален. Фактът, че ти толкова време не си се отделила от вашите говори за доста СЕРИОЗЕН проблем при теб. Все пак пожелавам успех! '

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: bd145c7b05
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

25.   Оставете жената на мира с вашите изказвания за това как си е пропиляла живота и как си го пропилява сега. Обича си родителите а вие все едно й казвате да спре да го прави. Ами няма как да стане. И на вас да ви кажат същото и вие ще се защитавате тук. Никой не й дава реални практични съвети, от което тя всъщност има нужда, МАЙ.
Защо подчертавам на "май" ли. Ами когато човек е в трудност и има желание, той намира и начин, а вие все още не сте го намерили, драга. НАПЪЛНО съм съгласен с №23!

Аз пък не мога да разбера как така живеете и ДВАМАТА с такива ниски заплати, за да говорите за смешни пари от порядъка на 50-60лв. Имам колеги на 19години, които вземат 1500лв. Според мен една нормална заплата в София е не по-малко от 1000. И двамата да вземате толкова, това общо прави 2000лв.
С 2000лв общо(а както някой спомена влизат и доста пенсии тук) можете да си позволите 4стаен апартамент и всички да живеете в него. Ако ще и в Обеля да е. Разходите ви не виждам как може да са 1000лв и повече за консумативи, ако ще и всички да са инвалиди и болни.
От тук следват две неща:
1. Или и двамата сте крайно непредприемчиви, неамбициозни и демотивирани и работите в БАН някаква държавна работица за 400лв заплата, която ви е страх да напуснете за по-добър живот.
2. Или живеете в илюзия, вярвате в елфи и джуджета и можете да си говорите с животните. Един ден отивате на тротоара с кофите за буклук, ако е такъв случая.

Страх от промяната. Това ви е проблема. Айде ти, как да е. Ами този твой господинчо? Нещо отговорност да поеме, туй онуй? Аз си сменям работата веднъж на 3-4 години. А той е на 39 и работи на една и съща работа ли?
Да, точно това ви казвам - работете по-здраво, колкото и да не ви се иска това да е решението. Особено той. Живеем в лют, коварен, егоистичен и безкрупулен капитализъм и е време да стъпите на земята!

Жена да имах. Да имах някой с който да се обичаме - милионер щях да съм.

п. с. Хотели има и за по 15-20лв, колкото и да са дупки.

 
  ...

...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: bda95fd6ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

26.   Помогнахтен на жената дето се вика един път, изядохте се.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: c376a7f74c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

27.   Мила ми Авторке, по начина по който представяш ситуацията,
тя просто е безизходна.
Имате и двамата да се грижите за близки хора.
Нямате и двамата пари, с които да осигурите някаква близост.
И от тук нататък, всичко е ИЗБОР.
И действия, за постигане на промяна.

Явно не става по хотели, коли и каравани.
Трябват пари.
Отивайте някъде, двамата и работите за пари.
Може би в чужбина. И за много пари.
Няма да е лесно. Но ще сте заедно.
И с тези пари можете да помогнете на близките си.
Да им помогнете много повече, отколкото сега.
Много хора правят точно това, направете го и вие.
Както казва народа:
За лудо работи, за лудо не стой.
И бъдете щастливи.

Y D

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: bc671227bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

28.   Виж.

Човек живее своя живот. Ти не си длъжна никому. Родителски дълг има, синовен или дъщерен... не толкоз. Вие не можете цял живот да робувате на други, нуждаете си от щастие, хора сте.

Сега, не знам как точно са нещата. Да съберете семействата под един покрив ако можете, по-добра работа ако намерите... ситуацията е трудна, но винаги има начин.

Сега, не искам да те подтиквам но... има старчески домове, има работа в чужбина.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 96b421d6cd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

29.   Аз съм жена почти на твоите години и от около десетина години живея самостоятелно. В началото бях по квартири, днес съм с мъжа ми в неговия апартамент. Може и да ти звучи зле, но като чуя, че мъж или жена след тридесет години живее с родителите си и настръхвам. Живей своя живот, а не живота на родата си, защото иначе ще си останеш стара мома. Наеми жена, която да се грижи за брат ти или социален асистент. За възрастните хора има старчески домове, това не е срамно, дори смятам, че е по-добре, защото там има хора на техните години, с които да общуват. Ако държиш на себе си-промени тотално живота си. Никак не разбирам хората, които стават роби на родителите си, това е абсурдно!

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 2ee7849516
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

30.   Ама май повечето не четете внимателно - както авторката, така и приятелят й вече са живели отделно от семействата си, той е бил женен, а тя е била пред женитба...

Ами, авторке, щом 1 път сте успели с отделянето, сега какво ви пречи?? И в София да сте, можете да си намерите 1 стая с хазяи за 100-150 лв., които просто ще трябва да изкарате отнякъде и да прежалите... Ако имате желание, ще намерите и начин.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker