 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Да се правиш на непокист пред бившият си, а отвътре да бушува ураган, как да се справя?
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 2417 пъти
Здравейте, доста травиална история ще ви напиша, но за да ви пиша, значи имам нужда от мнения.. Хубавото е, че тук сайтът е анонимен и не е нужно да надувам главите на близки и приятели с познатите за тях мои вече проблеми.
Та, ето я и нея - моята история. Преди една година напуснах мъжът, който обичах. Въпреки любовта си, взех това решение по множество причини. Несходства в характерите, доста караници, липса на бъдеще, ЛЪЖИ, повърхностно живуркане, рутина и изневяра. Просто не виждах бъдещето си с този човек, НО го обичах. Не познавам човек в моето обкръжение, който да удобряваше нашата връзка, но аз си го харесвах, въпреки всичко.
Дойде и моментът, в който разбрах, че той ми е изневерил, хванах го в изключително много лъжи, разбрах, че човека си е живял двойнствен живот и се почувствах наистина като една голяма глупачка. Използвана, лъгана и пре лъгана, и за това и реших да го напусна.
Днес една година по късно не мога да кажа, че го обичам както преди, но той със сигурност е постоянно в мислите ми, дори и в сънищата ми. Абе не съм го забравила и ми е мъчно за нас, за хубавите моменти заедно. Липсва ми..
През тази една година, спрях да му говоря, блокирах го от интернет и телефонното пространство, сякаш той изчезна. Изтрих го на теория с гумичка от живота си, трудно, но все пак..
Започнах да излизам с приятелки нон стоп и да се правя, че не ми пука. Е на най-близките си споделих, че ми е зле, но до там, не искам и не обичам да ме взимат за жертва и да ме съжаляват.
Това до онзи ден, когато се засякохме в един бар и аз не можах да отстъпя и да си тръгна. Просто барът беше пренатъпкан и нямаше как да " избягам ". Просто беше пред мен, вперил поглед директно в мен и нямаше връщане назад.
Продължих напред, видях общите ни познати, поздравих ги, на него и на нея новата му казах само добър вечер и обърнах гръб. И от там моят ад започна...
Този човек, с когото споделях всичко, толкова много време, не понечи дори да се смути от присъствието ми, а напротив с цялата си наглост и липса на каквото и да е възпитание демостративно притискаше новата си и я целуваше пред мен. А тя, мисля дори не знае коя съм аз, нея не мога да обвиня в нищо, минала е една година... Колкото и да се правех, че не забелязвам тези неща не убегнаха от погледа ми и общо взето прекарах следващите няколко минути в преиграване, фалшива усмивка и много тъга.
След известно време казах на общите ни приятели, че искам да отидем на друго място и те тръгнаха с мен, като оставиха приятеля си с новата му изгора САМИ. От там ми се скапа цялата вечер. Рев голям рев ревах, една година по късно...
Та въпросът ми е следният: как да преглътнем болката от нараненото ни достойнство и как дори да кажем нещо в такава ситуация? Аз сама, а той с нова... поредната всъщност. Как да вдигна глава и да продължа напред без да ми пука и без да показвам каквато и да е болка и разочарование? Защо 1 година по късно, до такава степен ме афектира това ни виждане и тази демострация на близост с новата, при условие че аз съм реалист и ми е ясно че той си има и е имал прииятелки след мен? Аз поне съм наясно със себе си, че не искам да имам вече нищо общо с този човек, но как да не ми пука, как да преглътна това унижене което видях пред очите си и как да продължа напред? Не мога цял живот да ГО ИЗБЯГВАМ все пак, градът е не толкова голям, а аз не мога да съм фалшива и да си разговарям с бившият ми, който толкова много ме е наранил.
Не харесвам това лицемерие в бившите двойки, които след такива проблеми и изневери прощават и се държат като първи приятели, аз обичам, но като ме предадът край, не мога нито повече да проговоря, нито да имам нормални отношения. Но ми пука, а как да спра? И как да му покажа, че той не е фактор в моят живот и че каквото да видя и да чуя за него, няма и не е от значение за мен?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: fbb564e36a |
|
5. Значи причината е, че ти си била сама! Без мъж до теб. Ако имаше мъж до теб щеше да си по сигурна в себе си и нямаше да се чувстваш така. Той е боклук, спор няма. Всичко се връща, това е повече от сигурно, но се мотивирай и си кажи, че не бива да ти е гадно за този човек, не е за теб. Съдбата ти е направила услуга и те е предпазила. Ами представи си, ако имахте брак и тогава разбереш, че ти е изневерил? :) Мисли разумно!
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: cd63972ab5 |
|
7. Виж, човек не може да заблуждава себе си дълго време. Това е като да се опитваш да преградиш река - рано или късно бентът ще се скъса.
Ти си влюбена в неговата външност и може би сте правили хубав секс заедно. Но това е едната страна на монетата, а ти много добре си описала другата, която е доста по-важна и с която човек трябва след това да живее, да я приеме за цял живот. Не можеш да се обвиняваш, че си го напуснала, но не можеш и да искаш мислите ти да надделеят над чувствата. Ти си взела рационално и правилно решение да се разделите. Но мозъка ти продължава да произвежда химическия коктейл наречен "любов". Точно тези химически елементи които се секретират в мозъка и тялото ти, те изваждат от емоционално равновесие. Да, любовта все пак е и химия, освен всичко останало.
Хубаво е, че си се наревала като магарица, полезно е. Може би няма и да е последния път в който ще плачеш за този мъж. Но не се притеснявай. Тези случаи ги лекува времето и смяната на обстановката, срещите с нови мъже. Разбира се не става дума да се отдадеш на разврат, а просто да обръщаш внимание на други мъже, да общуваш с тях, а с най-отбраните защо не и нещо повече.
Подтисни си малко егото. Мъжете бързо прекрачват любовните си "трупове" и си намират нови жени. Приеми, че вече не си единствената за него и не съжалявай за това. Ти знаеш каква е истината.
И преди всичко спокойно - не е като да не сте се имали, връзката ви е била консумирана. Такива неща се случват постоянно.
Пусни птичето да отлети и бъди щастлива!
М30
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: d924ee0a47 |
|
8. Не му е достойна постъпката, но със сигурност е искал да те накара да ревнуваш. Спокойно ги приеми нещата, просто чувствата са нещо, на което не можем да заповядваме и да контролираме. И аз се чувствах отначало ужасно, когато се разделих със съпруга ми и той отиде да живее с друга и с нейното дете. Даже се разведохме чак пет години след като се разделихме. След още четири години след развода ни все още изпитвам някакви чувства, ако щеш даже лека ревност. Не ми дава издръжка за детето, а аз не си я търся именно пак защото го съжалявам, тъй като знам, че ще му е трудно да я плаща. Така че нормално е след една година чувствата да не са угаснали напълно.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: f4f51b9a8b |
|
10. Една година? При мен 8 год. минаха. От 7 год. не сме говорили не защото сме скарани, просто той имаше след мен доста ревнива приятелка и се дръпна като един страхливец. Знам какво си изпитала, много добре го знам. Последният път, в който го видях беше в София, пред новата ми квартира и предвит, че той не е от София, както и аз, представи си реакцията ми да стоя на улицата пред вратата с ключовете в ръка и пред мен да върви по тротоара ТОЙ бившият, този който все не мога да забравя, заради болката и обидата, която ми причини. Той се стъписа като ме видя и ме подмина. Още по-голяма обида! От тогава вече минаха 3, 4 год. но пак нищо не се е променило. Аз се примирих, че тази болка ще ме дохожда от време на време като се сетя за него. Не е защото искам да съм с него. Аз осъзнавам, че няма да мога да забравя лъжите и изневерите. Просто всичко идва от това как постъпи с мен. Знам, че за това бяга като ме види и няма смелост да ме погледне в очите. Майка му даже ми го каза. Просто е ужасно обидно, че след толкова години заедно, след толкова прекрасни спомени и такава голяма любов той постъпи по този начин. Можеше да не науча. Можеше да ми го спести, но не го направи понеже беше един хлапак още ненаживян и не мислещ. Това някакси с времето го приех, че е имал нужда да се наживее, но това, че едно здравей не ми казва и се крие и бяга от мен като страхливец ако ме види, това не мога да простя. И няма как да простиш на човек, който не ти иска тази прошка. Там ни е грешката на такива като мен и теб. Ние не можем да забравим обидата и не можем да простим понеже как се прощава без искане за това? Трудно е! Още по-трудно е когато той си сменя любовите и е толкова щастлив, а ти се луташ. Моли се да срещнеш и обичаш отново и тази любов да ти помогне. Аз не можах да обикна никой така, нещо умря в мен след него. Сега не обичам никой. Нито него, нито никой. Но често се сещам за хубавите спомени, които имаме и ми е мъчно, че оставихме нещата така недоизказани, недовършени някак. Времето не лекува. То само помага да свикнем с реалността и да я приемем. Съдбата ни подава предизвикателства, за да ни покаже що за хора сме имали с живота си. Ако си го обичала истински винаги ще остане нещо, винаги ще я има болката и обидата някъде там. Но и с тях се живее и животът продължава. Само внимавай да не нараниш след това ти някой, защото в повечето случаи така се случва. Радвай се, че си обичала. Това е богатство. Радвай се, че си разбрала истината преди нещата между вас да са по-сериозни. Няма нищо срамно в това, че плачеш. Човек има една голяма любов, дано тя за теб да предстои, а защо не и за мен :) Успех от мен и дано я срещнеш скоро.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
