Не мога да се справя с болката от раздяла
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 2764 пъти
Здравейте,
Сигурно историята ми ще ви се стори много банална. Типичната за едно глупаво момиче, което само не знае какво иска и тича след тези, на които не и пукат за нея.
Преди повече от месец скъсах с гаджето си. Причината беше, че трябваше да бъдем в различни градове, често щяхме да се виждаме, но все пак поддържането на такава връзка е трудно, но тогава и 2мата вярвахме, че ще успеем, дори той повече от мен, аз не бях толкова убудена. В началото след като той замина си писахме често. Бяхме ходили месец преди това. С течение на времето той унесен от студентския живот ми пишеше все по - рядко, все нямаше време за мен, бил зает и все казваше че използва всяка свободна минута за мен. Чувствах се много пренебрегната все беше на купони, с приятели, работа, учене и т. н. Накрая след като най - накрая каза, че ще си дойде за няколко дена ми заяви, че тогава нямало да можем да се видим, имал много работа, обясни подробно защо. Отчасти го разбирах, но се почувствах толкова наранена че не ми отделя и един час време и веднага реших, че трябва да скъсаме. Първоначално ме умоляваше да не го правя, но фактът, че занеше всички причини, които ме карат да се разделим с него ме нарани още повече. Това, че е знаел, че се държи студено с мен, че не ми обръща внимание, че не се интересува от проблемите ми ме ядоса адски много. Защо като е занел колко зле се чувствам не е направил нищо? . Тогава той каза, че въобще не си е позволявал да се сближим по време на връзката, че съм нямала право да му държа сметка, но аз въобще не вярвах в това. Споделя ми е най - личните си и дълбоки проблеми със семейството си и живота си и аз го разбирах, защото и аз страдах от абсолютно същите неща. Имахме общи интереси и мечти и харесваме доста еднакви неща. Бяхме се запознали много преди да тръгнем. Той много отдавна беше показал, че има симпатии към мен, беше ми казал какво иска в една връзка и беше готов да ме изчака, понеже аз не се чувствах сигурна и ме беше страх от това, че някой ще ме нарани. Много пъти сме спирали да си пишем и после пак сме започвали и не сме отказвали. Той беше първата ми сериозна връзка, която продължи повече от 2 месеца. Знаем, че е кратко, но за мен остави голяма следа. За него вероятно не. Като скъсахме той ми каза, че явно не е бил готов за сериозна връзка и го осъзнал с времето. В началото ми казваше точно обратното. Толкова бързо ме запозна с близките си приятели и се стараеше толкова много. Когато се виждахме почти всеки ден нещата вървяха добре, но след като замина много се отдалечи. След като скъсахме не сме си писали, нито аз на него, нито той на мен. Но много искам да му пиша, но знам, че това е голямо унижение. Разумът ми казва, че нямаме бъдеще, че на него едва ли му пука въобще за мен, че въобще не се е сетил за мен. Дори видях, че си е хванал и ново гадже много скоро след като скъсахме и се почувствах ужасно, земенена. Всеки ден си мисля почти постоянно за него. Затрупана съм от работа и задачи, но пак мислите ми се прокрадват. Започнах да излизам с друго момче, но пак дори, когато съм с него си мисля за бившия. Приятелките ми ме подкрепят и казват, че времето лекува и една връзка се заменя с друга, но аз определено не вярвам в това. Не се получава. Затворен човек и ми трябва толкова много да повярвам на някого. Той положи усилия и наистина мислех, че държи на мен, но в край на сметка ми разби сърцето. Чувствам се ужасно и не знам как да продължа напред. Искам да му споделя чувствата си, но знамм че няма да разбере. Мислех да изтрия всички контакти с него skype, facebook за да не ми напомнят за него и новата му, но и дори да го направя споменът ще остане. Вече започвам да си припомням все хубавите ни моменти и пропускам лошите. Правя се, че не са се случили. Това ме кара да страдам сякаш още повече и да усещам още повече болка.
Знам, че много хора са минали през това и искам да ми кажете как го преодоляхте.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 7 месеца hash: faa2163548

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Мила, не се сдухвай. Станалото , станало. Явно е трябвало да се случи. Първо няма за какво да се ядосваш, защото явно това момче не те е заслужавало и не е положило достатъчно усилия за връзката ви. Ако държеше на теб щеше да те помоли за втори шанс, да каже че ще се промени, а той на всичкото отгоре си е хванал вече нова... 2 месеца сте ходили - не са 2 години. Трябва да го отпишеш от живота си напълно, защото явно той е направил така с теб!

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 546871b2db

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз съм същата като теб, само че вече на 26г. и щастливо омъжена. Минавала съм през подобни обрати, но сега разбирам, че тогава само съм си въобразявала, че ми е пукало за тези хора, докато не срещнах съпруга си. Давай смело напред, задължително в такава ситуация жената има нужда да се захване с нещо, което ще и отнеме вниманието плътно поне за седмица, после изобщо няма да се сетиш за него. Имаш приятелки, аз и такива нямам, но давай смело - измисли нещо с тях, бъди с тях, бъди мазохист - насили се да мислиш за друго, бъди силна, ще мине!

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 230a4ceb63

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Честно ли? - Никак. Не казвам, че сега още го обичам, не, сега нямам нито лошо, нито добри чувства към тази личност. Раздялата беше болезнена колкото отворена рана. След това и аз и той връзка, връзка за по 2-3 седмици, тези връзки не се получиха. Според мен си дай време и аз като теб си казвах, че ако се виждам с някого ще забравя старият. Напротив, още по-голяма каша стана - и новият ме разочарова и старият продължаваше и се скапах още повече. Оправих се за периода от 6 месеца, като имам впредвид абсолютно всяка вечер - рев, кошмари, лоши оценки, алкохол, цигари. Няма измъкване, просто трябва да си дадеш време. После се появи момче, харесахме се, тръгнахме и изкарахме година и 5 месеца(с бившия беше година) и сега, когато осъзнах, че не съм щастлива със настоящия просто скъсах с него с добри чувства и да ти кажа не само, че ми олекна, но и разбрах колко много съм пораснала и как този път няма болка, а само носталгия по хубавите ни моменти. Затова си дай време и помни, че приказката "всеки край е едно ново начало" не е поредната глупост! Успех и не се задълбочавай толкова в тъгата, временна е.

 

...

горе^

преди: 9 години, 7 месеца hash: ad878ad7bd

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Отговорът е само един - трудно. Аз се наливах денонощно, а бях само на 19. Изтрих всички контакти с него, забраних на всички да ми споменават за него, а името му стана табу. Забраних на себе си да мисля за него. А нашата връзка беше две години, не два месеца. Кръчми, много нови връзки, много алкохол, танци и музика до зори, а само той ми е в главата. Най-добрият му приятел, дойде да ме съветва, че ще се пропия. Накрая, след два месеца, той се появи с букет червени рози и ме покани на кино вечерта, на връх рождения ми ден. Беше ранен следобед, с треперещи ръце, крака и завъртяна от мисли глава му казах да дойде да ме вземе вечерта. Не помня как е минал следобедът ми, но, когато дойде вечерта му благодарих и го отпратих. Не ме питай после колко ревах. Но това беше края. Сега 10 години по-късно, той се ожени за 15 години по-младо от него момиче, не иска да ми е приятел във фб, когато му звъня, гласът му трепери и за всеки празник ми праща смс. Да се оправя, аз отдавна го преживях. Така, че - трудно, но е възможно. И минава, но трябва време. Подвел те е, ще си плати някога. Важното е ти да се съхраниш и да продължиш да вярваш в любовта. "Когато Господ затваря врати, отваря порти" :) Успех, мила.

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 5e3d0906ff

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

6.   4, ти може и да си се "оправила", но в действителност си абсолютно нищожество.

 

...