 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не ми вярва за нищо - да потърся ли помощ от специалист?
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 2255 пъти
Мъжете имат странно чувство за собственост. Не се привързват като нас – жените, към вещи, случки и събития, но понякога си мислят, че неща, които не би трябвало да бъдат притежание на никой (неща като личният ни живот и достойнството ни), че имат право да си го искат като свое.
И моята история предполагам е като много други. В началото си говорехме с часове, споделих му точно като на приятел целия си живот и това ни сближаваше все повече и повече. Вече сме заедно от година, но от няколко месеца нещата се промениха. Както ми обясняваше, че никога не ревнува и т. н и т. н неща които сме чували всички, сега е като вманиачен, дори си мисля дали да не идем на психолог. Търси ми обяснения за неща от преди повече от половин година. Постоянно иска да знае къде съм била през деня си и ако нещо не му кажа и започва скандала и обвиненията, че крия нещо, някога, че правя нещо зад гърба му и естествено, че го лъжа. Нищо не съм му спестявала, всичко му казвам, просто искам малко лична свобода и понякога решавам да не съм конкретна в отговорите си и вместо да му кажа ходих до парк Х му казвам - разхождах се и той побеснява. Иска конкретика, направо дати! Което мен ме вбесява, защото аз не съм такъв човек. Той идва от семейство, в което основна единица е била лъжата. Родителите му живеят в различни държави години преди да се разведат и съответно сигурно е имало много други хора между техния брак. Предполагам, че той е изживял всички онези проблеми, но сега ги наслагва във връзката ни и това ме убива, защото не съм така възпитана. Аз идвам от нормално семейство, с всичките краски на отношенията. Възпитана съм да си казвам дори най-лошото, защото знам, че така се работи по проблема. Той познава семейството ми и знае всичко това, но въпреки това си подозира почти всяко нещо, което му казвам.
Обичам свободата си и ценя свободата на хората. Но той се е вманиачил в нас, във връзката ни и не иска да проумее, че не си търся други, не искам друга връзка, а просто него, но както в началото. Положих много усилия, за да променя живота си и съм щастлива, че го направих именно с него. Но не съм сигурна дали той е дорасъл за по-възрастна връзка или постоянно ще налага представите, които възприема от отношенията на родителите си. Не искам да бъда без него, защото знам, колко щастлива ме правеше и колко ценен човек е.
Какво да предприема според вас? Какво да му кажа? Да потърся ли външна помощ?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 8b545e7bcf |
|
1. Бягай от тази връзка.
Ако идваш от нормално семейство - трябва да ти е ясно, че това не са нормални взаимоотношения.
Не му търси оправдания / какво е семейството му / и защо е такъв. Аз бях в същата ситуация, като теб. И не, нещата няма да се променят, както очакваш. Предложиш ли психолог - нещата ще се влошат. Отначало, може и да се съгласи с идеята, но после - психолога ще е част от патологията му. Ако е мъж / психолога / - ще има обвинения, че ти е любовник. Ако е жена, че тя не го харесва и тя те настройва срещу него. Всякакви неща, които, дори не са ти хрумвали. С времето всичко това става само по - лошо.
Предупреждавам те - внимавай! Това е болестно състояние. И гледай да не го разбереш, когато е късно. Помисли за себе си. На теб вече ти прави впечатление, обърни внимание на инстинкта си. И му повярвай.
Никой няма да спасиш от самия него. Ако искаш - опитай, но моля те - бъди готова за бягство във всеки един момент. И решиш ли го - не се връщай никога. Молил се, обещавал, обичал те, единствената си и т. н - нищо не слушай. Защото този човек - обичайки те, ще те унищожи до степен, да не можеш повече да повярваш на никого. И на себе си, даже. А това е най - страшното.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 4f92180d67 |
|
2. Не търси външна помощ няма смисъл.
При такъв вид държание нямаш много опции с неща, които да направиш за евентуална промяна у него.
Единственото, което можеш да направи е да му говориш и говориш... как това те дразни и не ти е приятно, но не ми се вярва той да се промени.
Като цяло не виждам бъдеще при вас, ако трябва да съм напълно искрена, докато му търпиш глупостите ще сте заедно.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 3f4af1057b |
|
3. От известно време нещата наистина са много на кантар. Много благодаря за съвета, знам, че всеки съвет е различна гледна точка и точно затова се осмелих да пиша. Но защо човек от мечтано нещо се превръща в двусмислие? Може би заради това съм още във връзката и си тая надежда.. Може и да е глупаво наистина, но предполагам всеки е срещал човек за когото си е помислил, че иска да се омъжи/ожени, може би заради това не мога да си тръгна.. Поне не още.
Благодаря ти отново :)
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 6dcecc7139 |
|
4. не мъжете имат чувство за собственост, а комплексираните такива. това не е любов, а его и комплекси, че ще намериш по-добър от него. колкото и да го убеждаваш, че не е така, той винаги ще намери за какво да вдигне скандал, а когато ти прекипи, ще моли, плаче и ще обещава да се промени и така до следващия път.
или се примири с положението, ако те устройва, или се разделете. не мисля, че може да има подобрение.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 49eccd217c |
|
5. Тук хората много обичат да дават съвета: Бягай далече и руши, руши. Като нещо не по твоите възприятия - бягай, руши. Мразя този им навик.
Да се разделиш с някой е лесно... на думи. Ама то има обич, има общи неща, има приятелство. Така ли лесно се прекъсва връзка, баси? !
Авторке, не обичам да давам съвети, защото това означава да си въобразя, че разбирам повече от теб собствения ти живот. Идеята (дори ззаглавието на сайта) е сподерлянето. Затова ще ти разкажа своята подобна история и как аз постъпих, изправена пред същото, пред което и ти си изправена.
Още преди да задълбочим отношенията си, аз му разказ всичко, което съм правила, кого и как съм обичала и т. н., за да знае, за да постъпя честно, за ад не го чуе утре от друг. Точно след година неговата обич към мен се засили страшно много, заживяхме заедно и започна да ревнува... от ВСИЧКО. От приятелките ми, от брат ми, от компютъра. Просто искаше да му посветя цялото си внимание, защото той го правеше с мен и очакваше да получи същото. Нормално човеко поведение е - очакваш от другия онова, което ти би направил и му даваш отговорността за своето щастие. Това е често допускана грешка - прекаленото привъзване, то тика към собственичество и ревност.
Аз имам нужда да бъда сама. Човек на изкуството съм и просто имам нужда да прекарвам сама много време, да е запознавам с най-различни хора, да се разхождам, да премислям, да се впечатлявам, да си правя моите си изводи. Той не ми го позволяваше, не ме разбираше, някак трябваше той да е моя свят и толкова.
Първо много, много говорих, обяснявах, разказвах. Без да обвинявам и нападам. Казвах му: Ти си моят най-добър приятел и искам да ти сподееля това и това. Повечето от нещата не влязоха в съзнананието му, но бях сигурна, че малко по малко ще ги осъзнае.
След това започнах да излизам сама и умишлено да оставям телефона си вкъщи, за да няма възможност да ме проверява. Започнах да излизам с приятелки вечер на заведение. Първоначално беснееше много, но малко по малко видя, че не правя нищо страшно и някак свикна. Разбра, че имам нужда от своето лично пространство и понякога, когато късно през нощта съм се записала в нещо, той леко отваря вратаат и бързо затваря, за да не ме прекъсва и си мисли, че не съм го усетила.
Аз на него му дадох същата свобода, даже съм се обаждала на най-добрия му приятел да го изведе някъдее. не му търся сметка, само го питах :как си изкара?
И така малко по малко, с много търпение, обич и нежност реших този проблем,
Сега сме женени, но дори халката не върна неговото чувство за собственост. Кара ме постоянно да следвам мечтите си, подкрепя мее и често излизаме поотделно - аз по женски, той по мъжки.
Успех, мила!
|
...
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 81a665b492 |
|
6. Ех тези УЖАСНИ мъже, без които не можете...
В тази тема се очаква да "избухнат" отново старите моми, грозноватите каки, еманципираните лели, недотакованите сладурани и обикновените к*рви ;)
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: ab6be89050 |
|
7. №5 е с щастлива развръзка, но лично аз не вярвам в това - чувството е подтискано, не че нещо друго се е случило - съпругът й ще продължи да й няма доверие, но просто през повечето време няма да й създава проблеми. Това е нещото, което вбесява - липсата на доверие и абсолютната невъзможност за промяна.
До авторката: коментари №1 и №4 са доста точни, прочети ги пак. И си реши колко можеш да понесеш и защо. Най-добре е наистина да започнеш като №5 да правиш и да видиш какво ще стане. Може и да си закъсняла. Аз от позицията на подобен опит, бих те посъветвала да го напуснеш - има достатъчно уверени в себе си мъже, които заслужаваш. Не се надявай твоята любов, твоето отношение да променят нещата - трябва да се промени той, не ти, защото проблемът е у него. Абсолютен скептик съм към такава промяна. За психолог е това, но тъй като за този тип хора, положението е в реда на нещата, отхвърлят идеята, че имат проблем.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 3f4af1057b |
|
8. Аторката - Благодаря наномер 5 за споделения съвет, Имам вяра, че хората могат да се променят ако срещу тях стои търпение и упорство. Но живота сам ще покаже. Благодаря и на останалите. Желая ви весели празници и да намирате най-доброто у хората :)
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: c9a2bd05fe |
|
9. Като психолог няма да ти кажа, да не потърсиш специалист, най-малкото защото именно за това съществува терапията - да решава тоз вид проблеми.
Сама реши струват ли си усилията и парите, които ще вложиш (тук терапевтите взимат незаслужено много според мен) ако тръгнете на терапия. Средно отнема от 12 до към 20-ина сесии, ако говорим за нещо сериозно. Иначе има и по 3-4. Но след като и двамата работите, това няма да е проблем.
Въпросът, който карам всеки да се запита преди да пита за couple counselling е следният:
"Ако се промени, това достатъчно ли ще е? "
Ако отговорът е не, ако си решила, че няма смисъл повече, нито психолог, нито нищо ще спаси отношенията ви.
Но това, което номер 1 ти предлага - просто да се предадеш, без дори да опитваш, не.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: d4225908b4 |
|
10. Мила авторке, мисля че трябва да разговаряш с хора които са като твоят приятел, за да можеш да погледнеш през неговите очи. Хора като него обичат много силно и тъй като ти си свободолюбива понякога това се тълкува, че не го обичаш толкова колкото той теб. Понякога това че му даваш свобода се възприема като незаинтересованост.
Бях като теб, не разбирах защо някой ревнуват, обичах да имам свобода и съответно давах и на моя любим, но това задоволяваше мен, той разбираше любовта по друг начин, едва след много години разбрах че това го е карало да си мисли, че никога не съм го обичала истински. Че постоянно се е мъчил да ми се доказва, че се е уморил все да се стреми да е най добрият, за да е с жена като мен. Останах втрещена, не подозирах че съм предизвиквала всичко това, аз го обичах какъвто е и нищо не съм иксала, но това се разминаваше с неговите усещания. Да и той е расъл в семейство в което родителите не се разбират. Такива деца цял живот се борят да заслужат нечия любов, те не са я получавали като нас раслите в нормални семейства. Ние просто сме я имали, без да се потрудим, а те са се борили и не са я получавали. Моят любим си беше прехвърлил номера на моя тел. когато няма обхват или тел. му е изключен да звънят на мен, казваше на приятелите си че няма какво да крие от мен. Аз нямах нужда от такива жестове, аз просто му вярвах, но изглежда за него не беше така и може би е очаквал и аз да направя същото, но аз дори не се сетих. Мислех си че щом аз му вярвам без да имам нужда от такива жестове и той е така, но не бях права той имаше нужда от доказателства, той не можеше да вярва като мен.
В крайна сметка ние се разделихме след почти 20 год. Но ти имаш шанс да промениш нещата, ти търсиш начини, аз просто много късно разбарх какво всъщност чувства. Може би бях прекалено вглъбена в себе си.
|
...
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 3f4af1057b |
|
12. 10- Измежду всичките спорове мисля, че открихточно това - той се стреми дами се доказва постоянно и си мисли, че не ми дава достатъчно. Опитвам се да го уверя, че той е това откоето се нуждая, но мисля, че или не му го казвам така да ме разбере или ми трябва повече време за да ме разбере. Опитвам се да излизам от кожата си и да влизам в неговата. Макар да не съм психолог предполагам, че наистина детството оставя най-силен отпечатък в по нататъшното развитие на индивида. Как да му показвам, че ми е напълно достатъчен обаче и без да си нарушавам собственото пространство? А защо вие се разделихте?
Благодаря ви за личното отношение. Надявам се все пак да мога да му покажа, за разлика от родителите му, че той е напълно достоен и достатъчен.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: ca32fdff68 |
|
13. " Опитвам се да го уверя, че той е това откоето се нуждая, но мисля, че или не му го казвам така да ме разбере или ми трябва повече време за да ме разбере. " - Мъжете нямат нужда да им се казва, а да им се ПОКАЗВА. Мъжете обичат немите жени и тези които действат без много приказки. В природата женските индивиди избират, така е и в гората при дивите животни. Мъжът само чака момента, когато жената покаже, че той е желан, и тогава действа с удоволствие. Малко са нахалните и самонадеяните мъже които обичат да се натрапват, даже и когато жената ги отбягва. От постовете на жените подразбирам, че много от тях желаят да имат работа с нахални мъже, което много ме очудва!? Жената е тази която трябва да направлява мъжа, защото той е първично животно, и само действа по команда, или сигнали разбираеми от неговата първичност. Не очаквайте, вътрешно да разбере душата ви, затова му показвайте какво има в нея, и какви са желанията ви. Ако ви обича, няма да ви откаже каквото и да му поискате, но му трябва предварителен инструктаж, не чакайте сам да се сети, а си нямате представа с какви фантазии му е пълна главата, но не смее да ви ги предложи, защото мъжките глави са консерви, които често дават бомбаж, ако жената до тях не ги насочва правилно. Тук разни отворковци се правят на интерестни и всичкознайни, но си нямат представа от семеен живот. Сваляли са момиченца по дискотеки, и си мислят, че познават жената. Ще я опознаят едва когато заживеят заедно, и ще разберат тогава, че са попаднали в паяжината, тогава стават куклички в ръцете на жените. ЖЕНИ, от Вас зависи какъв мъж ще си дресирате, не си мислете, че той вече е дресиран от мама. Не му КАЗВАЙТЕ, а му ПОКАЗВАЙТЕ чувствата и желанията си, само тогава ще станете щастливи и задоволени. При присъствието на жена, мозъкът на мъжът слиза в долната глава, а вие мислите романтично, ето къде се разминават нещата. Успех и бъдете щастливи. Весела нова година!
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: d4225908b4 |
|
14. о 10 - авторке, той се доказва не само на теб, но и на себе си. В него винаги ще има този вътрешен конфликт, който ще го подтиква да прави все повече и повече, не че това е нещо лошо, но тези хора поне аз така мисля никога не успяват да се насладят на нещо, защото постигнатото все не е достатъчно.
Аз съм много горда, самостоятелна и може би доста самоуверена. Винаги съм се стремяла да си постигам нещата сама, дори понякога съм се чувствала че той е като чадър, който иска от всичко да ме пази, но мен са ме научили сама да се защитавам и не съм от жените които се възползват от това, дори бих казала че ме дразнеше и е имало неща за които не съм му казвала, защото съм искала да се справя сама, той беше готов винаги да оправя моите гафове, но аз не го исках. По този начин ние се разминавахме и той ми каза че съм го карала да се чувства безполезен, че съм нямала нужда от него, че все съм показвала с поведението си че мога и сама.. Това за което се разделихме е че той си намери приятелка, която постоянно му повтаряла и му показвала колко й е нужен. Изглежда е имал нужда от жена която да е зависима от него, дори в моменти на спорове които сме водили ми е казвал ча трябвало да се чувствам зависима, но аз съм била твърде горда и макар че вземал повече пари от мен никога не успял да ме направи зависима. С това не икам да изглежда че не ми е давал свобода, напротив даваше ми, никога не ме е ограничавал.
Сега се сетих че и с приятелите, по същият начин заслужаваше любовта им, постоянно помагаше на някой и те го ценяха за това че им върши някаква работа, а мен просто така заради самата мен.
Той се предлага да помага, а аз помагам ако ми потърсят помоща.
Това е доста дълга тема. Винаги е трудно двама расли по различен начин да се научат да се разбират.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
