Споделена история от Любов и изневяра |
Изтървани моменти заради разстоянието
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1729 пъти
Здравейте!
В момента съм в края на една доста дълга и мъчителна връзка, заради разстоянието. Студентка съм в държава близка до България, а приятеля ми работи в по-отдалечена държава. Заедно сме от 4 години и ни е много трудно с редките ни виждания за по 2 седмици. От известно време обмисляме да се разделим, или по-точно аз не мога да продължа така. Оглеждам се за други момчета, свикнала съм вече да нямам приятел. Но имам опасения, че каквото и да правя все в такава ситуация ще попадна.
Есента имах ново запознанство, бях се прибрала за 2 седмици в родния ми град и ходех на едни курсове. Запознах се с едно момче, което също се беше прибрало за кратко време. Хареса ми, добре изглеждаше, умен, не пуши, чуство за хумор, което да пасва с моето. За кратко време си паснахме, разбирахме се, и той ме беше харесал (забелязва се), но аз нищо не му казах, виждахме се само така, като приятели, но се усещаше привличане. Минаха тези 2 седмици, аз заминах, .. той замина за друг град, после и за чужбина.. (Просто знам, че няма как да се случи нещо и стоя на разстояние. ) Поддържаме връзка по фейсбук, пишем си от време на време, той ми каза, че си е намерил приятелка, с която в момента са на разстояние. Аз не му казах за моя опит с тези връзки, не му казах и защо се държах отдалечено с него когато се виждахме. Ако двама души нямат някакви общи планове няма как да се случи.
Приятеля ми ще идва сега ваканцията, много го обсъждаме това с разделянето, и той иска да говорим лично. Ще мине това, ще остана сама, "свободна" и в същото време затворена от разстоянието, все пак не съм в България, а момчетата тука не ми допадат, езика също е някаква бариера, не мога да се отпусна.
Имам чувството, че изспускам много, сигурна съм, че има голям избор, въпреки че много от тях са идиоти, аз имам късмет и ходя на места, където могат да се срещнат свестни момчета. Които вече са заети, защото не съм заела аз някого, с когото да съм си вдействителност, а не само във въображението.
Ж22
|
