Любов (нямаш право да натиснеш спусъка...)
преди: 13 години, 11 месеца, прочетена 2570 пъти
Преди да прочетеш, знай че не съм писател, не съм се старал да го оформя стилистически, това е поток от дълбоки мисли, нахвърляни на листа, преди да бъдат забравени.
Сякаш беше вчера, когато я целунах за първи път, нейните устни докоснаха мойте така неуверено, че за момент се почувствах неловко. Сякаш беше вчера, когато за пръв път я прегърнах, когато за пръв път я помилвах по лицето, когато пръсите ми за пръв път чертаеха контурите по лицето й. Дълго време тя се чувстваше несигурна с мен, този нейн женски свян ме поставяше под съмнение в нейните очи, казваше й да не ми се доверява още, шепнеше й че съм непознат. Но, скоро тя победи срамежливостта си, започна да ме прегръща, започна да се отпуска, започна да търси целувката от мен по всякакъв повод, започна да споделя, разкри пред мен коя е, показа ми за какво мечтае. И така дните се нижеха, а аз живях в безгрижно щастие, очаквайки срещата с нея. Времето с нея минаваше така омайно, така приятно и така бързо. Докато един дъждовен ден, мисля че беше 23 октомври, навън бе влажно, студено и мрачно, любимото ми време, докато четях най – спокойно, някой почука на вратата. Отворих, дори без да погледна през шпионката, знаех че е тя, познавах вече начина, по който почуква на вратата. Усмивката по лицето ми порасна за секунда, щом видях образа й, понечих да я целуна, но тя се отдръпна. Усмивката ми угасна, веждите ми се вдигнаха в знак на изненада, цялото ми лице прие сериозно изражение, резултата от нейното отдръпване бе въпросът – какво има? Сякаш за секунда ми каза, че не иска повече да е с мен, че не съм виновен, а аз гледах все така изненадано, сякаш бях в сън, събудих се едва когато тя слизаше по стъпалата, аз я гледах с недоумение. Като влезнах отново в стаята, приех спокойно изражение, казах си – и без това бе грешка да бъда с нея. И дните ми отново минаваха безгрижно, дори без нея бях щастлив. След около месец и половина, когато изгубих надежда тя да ми се обади, осъзнавах колко силно я обичам. И сега когато навън е зима, по – точно връх Нова Година, аз лежа сам на дивана, апартамента е празен, аз съм празен, куха черупка впила поглед в миналото, изхабен съм, вътре съм опустошен от емоций. От съседните апартамени се чуваха весели викове, песни и пожелания, а в моята стая бе тихо. Вътрешна борба се водеше в мен – да живея или не? Сякаш двама човека говореха в мен. Единия казваше: недей отнема живота си, по – голямо предателство към себе си няма, една пречка, един провал, една любов и си готов да се откажеш, толкова ли си слаб, толкова ли е лош живота ти, а ти си толкова добър към всеки, някой ден ще срещнеш истинската си любов и ще имате жена и деца – едвам шепнеше гласа. Друг много по – силен глас му възразяваш – ти се проваляш във всичко, с което се захванеш, ти си една развалина, един спомен, забравен си от всеки, неспобен си да се справиш с проблемите, дай място на някой по-силен от теб, прекрати това мъчение, може би ще отидеш на по – добро място, след изгрева винаги идва залез – имаше право. Скочих развалнуван от леглото, грабнах ключ, запътих се към една секция, отключих металната кутия и взех моето спасение. Завих се, облегнах се на калъфката, мислех наум, но устните ми се движеха, отворих очи и насочих пистолета към главата си. Секунди преди да натисна спусъка, брат ми, който си бе дошъл от Будапеща и бе влезнал в стаята бе за го чуя, грабна пистолета и ме гледаше строго и продума – нямаш право да натиснеш спусъка...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 11 месеца hash: 64a73ca719

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не знам дали има доза истина в написаното или е просто нащо "нахвърляно", но е красиво, има красота дори в нещо толкова трагично. И също мога да кажа, че се радвам, че има мъже, които все още изразяват чувствата си по този начин и имат сили и смелост да покажат, че не са "железни"

 

...

преди: 13 години, 11 месеца hash: 4b9544bac9

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ако бях на мястото на брат ти щях аз да се гръмна!МОМЧЕ осъзнай се!ВСИЧКИ имат таланти!Само трябва да се развият!Така че отпада това, че се проваляш във всичко!А като развалина се чувстваш, заради самият себе си!Съветът ми е да опиташ нещо ново,намери някой приятел да стои до теб,да ти отвлича вниманието....

 

...

преди: 13 години, 11 месеца hash: 86720982d6

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Автора: естествено можех да бъда много по-подробен. От страх, че ще стане много дълго не добавих, че момичето се пренесе да живее в чужбина, а не знаех че брат ми ще си идва за нова година, той ме изненада, но явно аз го изненадах :(

 

...

горе^

преди: 13 години, 11 месеца hash: 03839b4c36

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   ТО ВСИКИ ИМА ПРОВАЛИ В ЖИВОТА СИ И ЦЕЛТА Е ДА ГИ ПРЕОДОЛЕЕМ А ТО ИНЪЧЕ НАЙ ЛЕСНАТО Е ЕДИН КУРШУМ И МЪКАТА СПИРА ДА АМА НЕ .........

 

...

преди: 13 години, 11 месеца hash: a9ae191a9c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Да , точно така ! Нямаш право да натиснеш спусъка! Виждам че притежаваш умението да изливаш мислите си така , че да събудиш интерес, но не умееш да преглъщаш "всяка горчива хапка надробена от Живота ни". А това наистина е израз на слаба воля и дух.Това ти предстои да се научиш! Да изправяш главата си след всеки погром и да търсиш смисъла. Знам, че ще се справиш!

 

...