Една неразказана история - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96971)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22806)
 Секс и интимност (11254)
 Тинейджърски (20214)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2167)
 Образование (5938)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13190)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Една неразказана история
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 1634 пъти
... действието се разви в един юлски ден, нищо неподозиращ какво ще ми се случи този ден и че ще го помня целия си живот, денят започна както всеки обикновен ден, алармата на телефона ме

събуди на време, минах през банята, направих си кафе, дори още помня вкуса на кафето... Докато си пия сутрешното кафе стоя пред компютъра и преглеждам новините, социалните мрежи и

забелязвам, че ще закъснея за там за където ще се запътя след малко - а именно, за университета. Облякох се на бързо, сложих слушалките и отпраших към университета... Вече часът беше около

10 сутринта, навън имаше бързащи хора - кой за работа, кой към университета, кой да се види с приятели, да пият сутрешно кафе.... Понеже часовникът тиктакаше, трябваше да избера най-бързия

маршрут към университета и избрах пътя през парка, за около десет минути щях да пристигна и щях да съм навреме... До тук всичко изглеждаше като обикновен рутинен ден... Времето беше

облачно, през нощта беше валяло дъжд и беше сравнително хладно за юлски ден, но слънцето се мъчеше да си проправи път през облаците, за да замени тъжното, мрачно и сиво облачно небе със

своето сияние. Слънчевото време действа на хората някак положително, но денят вече беше започнал мрачно с облаци, вървиш и си мислиш, че така и така денят е започнал мрачно заради времето

и няма как този ден да стане още по-мрачен, но уви положението изглежда винаги може да стане още по-мрачно, дори да ти е трудно да си представиш как ще стане това и все още дори в началото

на деня.... Поглеждам си часовника - остават около шест-седем минути до началото на лекцията в университета, пътят вече е преполовен, може би ще стигна навреме и няма да закъснея? Докато

бързам повече от обикновеното през парка забелязвам различни хора - някои се връщаха от университета сами със слушалки в ушите като мен, други говореха по телефона, трети бързаха като мен

за лекцията, да не закъснеят. Пейките в парка бяха пусти, все пак през нощта беше валяло и бяха мокри все още, но слънцето, което се мъчеше да прокара лъчите си, можеше да 'разреши

проблема' с пейките и отново да седнете на тях с приятели, да си говорите и да се радвате на природата в парка... Междувременно все повече се приближавам до целта си - университета,

остават вече няколко стотин метра до него, виждам вече част от него и докато гледам сградата на университета, на около сто-сто и петдесет метра пред мен забелязвам двама човека - момче и

момиче, най-вероятно се връщат от университета. Все още кафето не ми е подействало и ми се спи и не си и правя труда да ги фокусирам, да хвърля онзи бърз поглед, когато се разминавате с

някого да не би случайно да го познавате и да го подминете, без да го поздравите. Няколко секунди след това, вече бяха по-близо до мен, все пак реших да хвърля този бърз поглед, към тях и

тогава успях да разпозная Нея. Тя... В първия момент си помислих, че съм се припознал, но пуснах още един бърз поглед и наистина това беше Тя. Косата ? беше вързана с ластик, беше с дънки

и тъмно яке. В момента, в който я разпознах, нещо в мен трепна, сърцето ми започна да бие по-бързо... вече с Нея се бяхме разделили, но все пак всеки път когато я видех, това нещо в мен

трепваше и сърцето ми започваше да бие по-бързо... Определено успя да ми привлече вниманието... Със следващия бърз поглед, погледнах момчето до Нея, не успях да го разпозная, изглежда не

го познавах. Докато приближаваха към мен мислех първо, че вървят един до друг и си говорят, но след няколко крачки забелязах, че са хванати за ръцете. В този момент, стомаха ми се обърна,

изпитах онова чувство на ревнивост, защото все още имах чувства към Нея, а кой би предположил, че с времето вместо да намаляват тези чувства, те ще се усилват все повече и повече... В този

момент вече си мислех само за Нея, как в момента е с друг... Това чувство беше като камък в стомаха ми, който с всяка изминала крачка ставаше все по-голям и по-голям... С всяка изминала

крачка се приближавах все повече към тях и те към мен, камъкът в стомаха ми ставаше все по-голям и по-голям.... Музиката в слушалките вече не я чувах, единственото което чувах беше как

тупти сърцето ми и с всяка изминала крачка туптенето ставаше все по-силно. В този момент Тя ме погледна, погледите ни се засякоха и понечих леко да се усмихна, че я виждам, марак и вече с

друг, но Тя не отвърна на мен с усмивка, а на него... Това ме натъжи още повече, но дори това все още не успя да ме пречупи напълно. Докато се разминем вече ни деляха около тридесет

крачки, реших все пак да ? кажа "Здравей", за това си свалих слушалките в които от както успях да забележа Нея не знаех дори коя песен свири в тях. Приближавахме се все повече и повече,

деляха ни вече около десет крачки, да се разминем и точно в този момент, когато си мислех, че ще ? кажа това "Здравей", Тя, че ще ми отвърне със същото и някак деня ще продължи, макар и

по-мрачен, отколкото започна.... Но уви, съдбата беше решила да запомня този ден за дълго, точно малко преди да се разминем, Тя се обърна към него и го целуна, точно няколко метра преди да

се разминем, искаше да бъде сигурна, че ще видя тази целувка, искаше да ме заболи още повече и успя, да Тя успя да направи така, че да ме заболи много, можеше просто да изчака да се

разминем, да се поздравим и да го целуне след това, но Тя предпочете да ме нарани... Тя някак знаеше точно как 'да си изиграе картите' в случая и да постигне това, което искаше да

постигне... В този момент, когато Тя го целуна, камъка в стомаха ми, ми попречи дори да кажа "Здравей", все пак някакви нечленоразделни букви успях да изрека в стремежа си да кажа

предварително науменото "Здравей". Тя ми отвърна с нещо, което не успях да чуя, защото сърцето ми туптеше толкова бързо и в ушите си само него чувах, а през главата ми минаваха какви ли не

мисли, този момент ми се стори като цяла вечност... След като се разминахме вече, аз бях съкрушен, това беше удар под пояса за мен, никога не бях очаквал, точно Тя да ми причини нещо

подобно, но изглежда наистина никога не знаеш от къде какво може да ти изскочи... Това вече тотално промени деня ми от сив и мрачен на катранено черен... Продължавах да вървя през парка,

но ако някой ме питаше на къде отивам, нямаше да мога да му отговоря, защото в този момент изпитвах други чувства и емоции... Бях афектиран, ядосан, беше ме яд, междувремено душевно

изпитвах болка, пред която всяка една физическа болка бледнееше...
Разказа стана малко дълъг и мисля да го приключа до тук. След време може да има продължение, ако някой въобще прояви интерес и го прочете. Бях подтикнат да напиша този разказ, от нещо

малко, но все пак малките неща се оказват важни - почиствайки бюрото си от ненужни неща събирани с времето в него, намерих няколко спомена от Нея, времето и отварянето на бюрото си бяха

оказали малко влияние върху тях, но все пак докоснаха много спомени в мен за Нея, но все пак реших да запазя въпросните спомени и ги върнах обратно в бюрото, там от където започна целия ми

разказ.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 8 месеца
hash: 23c228c839
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Това те е натъжило? Боже, вие мъжете нищо не разбирате. Направила го е, защото все още й пука. Искала е да те подразни, да те нарани, да предизвика някаква силна емоция у теб! Такава е женската психика и аз като жена ти го гарантирам! Аз, когато съм преживяла някого, се обръщам съвсем нормално към него и го поздравявам (разбира се, леко неловко е), но в никакъв случай не правя нещата по-неудобни и за двете страни. Всичко е било с цел.

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 4a3129dcda
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Съдейки по новите редове, това е копнато от някъде.

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: d8e39dce20
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Защо се разделихте?
Минавала съм през това. Виждам, че си човек с дълбока душевност, от начина, по който се изразяваш. Интересна е историята ти. Чакам продължение.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 8 месеца
hash: a7c1a382d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Абе, кво ви става на всички. Голяма драма, голямо чудо. Стига сте обожествявали разни мъже или жени. Щом вече не сте заедно или изобщо не сте могли да имате връзка, значи не сте един за друг просто. Хората имат толкова сериозни поводи за страдания, а вие тука само хленчите, че някои си е избрал друг вместо вас.... е па много му здраве, гледайте напред и отново ще срещнете човека. не се коркайте толкоз, никой не заслужава да си хабите нервите за него!!!

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: c8410650d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Много ми хареса начина по който пишеш личи си че имаш талант. Браво и наистина малките неща са важни. Надявам се да напишеш и продължението. Според мен тя не те е заслужавала, горе главата, има много риба в морето ;)

 
  ...


...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: d7bcfdabb8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Моля те, продължи я! Ти си момче с талант, който е рядко срещан, пишеш толкова завладяващо... Може да не са я чели много хора, но това не е от толкова голямо значение. Продължавай да пишеш!

 
  ... горе^
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 9cf40918b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Благодаря ти, че писа, Авторе! Ти си голяма душа! Трогна ме адски много. Въпреки, че съм момче и в мен се прокара едно чувство... а бе, за да знаете какво е трябва да сте обичали...

Поздрави, Узунов

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 368f7edd95
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Н 1 е прaвa, женa съм и потвърждaвaм с две ръце:)
Aвторе, имa жaр тaм все още... помисли си!

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 0161d0595d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Здравейте,

Първо искам да се извиня че се е получило така с празните редове, първо го бях написал на Notepad, също за допуснати пунктуационни и правописни греши и дългите изречения. Според мен никога не ми се е отдавало да пиша такива неща...

Коментар 1:
Съгласен съм с мнението ти, всичко което си написал/а го знам...

Коментар 2:
На мен ми се иска много повече от теб да е копирано от някъде, но за жалост не е...

Коментар 3:
Историята за раздялата е дълга, след време може да седна и да я напиша и нея, но ще излезе бая дълга, благодаря ти за мнениеето

Коментар 4:
Благодаря за критиката, знам че има хора с много по-сериозни проблеми, хора които нямат дом, семейство, на фона на техните проблеми, моята история е нищо... Просто реших да я напиша, дори се чудех дали въобще да я споделям някъде...

Коментар 5:
Оценявам мнението ти, но никога не съм си мислел, че чак талант мога да имам в това отношение. Може би ще напиша и продължение или и друга история, времето ще покаже...

Коментар 6:
Ще я продължа, но не знам кога ще е, за да я продължа ще трябва да се върна назад във времето и в спомените, а това връщане и докато пиша за нещо подобно ме натъжава малко или много.... Не мисля, че имам талант, но никога не знае човек... :)

Коментар 7:
Благодаря и на теб, че коментира, само хора които са изпитали това чувство може би ще ме разберат, на другите ще им е по-трудно...

Поздрави,
Автора

 
  ... горе^
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 9e7b5f533a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Авторе, ако някой трябва да се чувства зле от случилото се, това определено не си ти.
Прекъсвала съм връзка, заради подобна случка. Беше през втората или третата седмица след като с човека се събрахме. Разхождахме се по централна улица и срещу нас се зададе бившата му приятелка - бяха се разделили сравнително скоро. В момента, в който я видя, ме хвана за ръката - преди това не се държахме и се ухили широко, а след няколко крачки ме целуна. Мацката, от друга страна, реагира ведро, зарадва ни се и като цяло не и пукаше особено. Те се усещат тези неща - явно беше, че той е по-нараненият от раздялата и по някакъв начин искаше да и натрие носа. 10-тина метра след като се разминахме той пак ми пусна ръката. Мисля, че той изобщо не си даде сметка, че усетих демонстрацията. Аз обаче се почувствах отвратително. Стана ми ясно и че още има чувства към нея и не можах да забравя случката. Скоро след това се разделих с него.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker